Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола

    www.factor-bs.com

    20:54Четвъртък

    19 Септември 2019

    архив   Facebook   Twitter   Google+   Youtube   RSS feed
    събеседник

    България е страна, в която битът изяжда битието

    „Няма свят за мен извън театъра“, споделя популярният режисьор

    19-05-2019 0 370

    Бойко Богданов - театрален режисьор:
    Снимка: Личен архив
    Интервю на Димитър Илиев

    Бойко Богданов е роден на 16 юли във Варна. Зодия „Рак”. През 1978 година завършва Френска езикова гимназия. През 1984 година завършва ВИТИЗ, специалност „Режисура”, с магистърска степен. Има завършена и музикална школа (пиано) за средно образование.

    До 2014 година като режисьор е работил в над 20 драматични и оперни театри в страната и чужбина. Реализирал е над 120 театрални постановки от националната и световна класика от съвременната драматургия, както и редица свои авторски спектакли, мюзикъли, класически опери и един авторски балет. Основател е на една от първите в България трупи за експериментален театър „Елизабета Бам”, просъществувала от 1989 година до 1994 година към Общински театър „София”. Бил е на специализации в Полша, Русия, Франция.

    По-значими спектакли са „Китова мас” на Юджийн О’Нил, „При закрити врати” на Сартр, „Мадам Бовари” на Флобер, „Ревизор” на Гогол, „Брачен етюд” на Едуард Олби и др. В Бургас гостува за седми път. Негови са постановките „Женско царство” (1994 г.), „Вампир” (2002 г.), „Д-р” (2007 г.), „Мандрагора” (2008 г.), „Балкански аристократи” (2010 г.), „Боряна” (2012 г.). Предстои премиера на „Свекърва”. Бойко Богданов е известен още като общественик с активна публицистична дейност. Той е автор и на „Страхът … И страхът … И страхът, социално философско есе, изследващо социалните нагласи, мотиви и поведение на масовите протести в началото на 90-те години, отпечатано във вестник „Култура”. От 4 години живее със семейството си в Германия. Дъщеря му Цвята Богданова е художник-сценограф. Често работят заедно по театрални проекти, един от които е „Свекърва” на Антон Страшимиров в бургаския театър.

    - Господин Богданов, когато преди 25 години гостувахте за първи път в бургаския театър, казахте, цитирам: „В Бургас струи някаква градивна енергия и театърът има всички шансове да стъпи здраво на краката си”. Отминали ли са тези години на несигурност в българския театър?

    - От четири години живея в Германия и не мога да коментирам с категорична убеденост това, което се случва сега. Освен едно, че когато се прибирам по Коледа и Великден в София, минавайки по улица „Раковски”, виждам отвратителни заглавия. Афишите олицетворяват кич, продажност, проституция. Не искам да коментирам имената на актьорите, за да не ги засегна и не ми е това работата, но шевства водевилът, имитацията на телевизионно шоу. Гледам как са направени плакатите. Ето защо не знам дали тези години са отминали … да, театърът е стъпил на здраво, но не на здраво място. Стъпил е здраво на имитацията, на телевизионните халтури, забравяйки основанието му да бъде театър, да събужда човека в неговата дълбочина.

    - А в какво състояние откривате театъра в Бургас?

    - Когато стъпих на бургаска почва заварих една трупа на друго ниво. Слава на техните сили, на тяхната устойчивост и издръжливост, слава на техните нравствени устои. Заварих технически екип с абсолютна организация и разбира се, този прекрасен директор Борислав Чакринов, който води театъра. Едноокият сред слепците – това е директорът на един театър. Отново подчертавам, по време на моя репетиционен процес не видях тази свинщина, която властва в столицата и по-голяма част от провинцията.

    - А задавали ли сте си въпроса – защо публиката е отново в театъра?

    - Причините са две. Лошата е, че театърът много се комерсиализира. Има и втора, която е много по-значима. На публиката й писна от тъпизми, защото ако не е екшън, в който за 3 минути има 12 трупа и няма човешка биография, ако не е екшън с голи манекенки с изкуствени цицони, силикони, то ще е някакъв наивно нелеп индийски или турски сериал, в които има имитация, но няма живот. Театърът е призван хората да се срещат очи в очи в тъмното, за да гледат светлото от сцената. Публиката се връща към театъра, защото се разговаря за човека, по същество.

    - Предстои Ви премиера на една от най-гледаните комедии от поколения българи, „Свекърва” на Антон Страшимиров. Темата за „злата свекърва” доколко е актуална днес?

    - На Балканите тази тема ще бъде актуална още векове напред, но в мойто решение не това е темата. Негативният персонаж е свекървата, но аз не се занимавам с битовата страна на проблема, а с това как се разпределя властта в едно семейство. Занимава ме темата за свободата и волята на човек да бъде свободен. Страхът от неговата свобода и неговото робство. Убеден съм, че посланието към зрителя, минавайки през психологията ще стигне и до сърцето на публиката.

    - Защо тази вражда между свекърва и снаха затруднява възприемането й от чужденци?

    - Защото не познават тази структура в балканската йерархия в семейството.

    - Има ли какво да добавите към поговорката „Две жени под една стряха не събирай”?

    - Може би това е някакъв идиом, предразсъдък, знам ли … но ще добавя – най-добре е да не се засичат в кухнята. Не ги събирай в една кухня, защото ще стане взривоопасно. (смее се).

    - Докога свекървата ще продължава да бъде най-колоритната и одумвана жена от българите?

    - Това е хит от национален характер. Ще си остане во воки веков.

    - Българската класическа и съвременна драматургия е като запазена марка за Вас. С какво Ви допадат темите?

    - Няма значение дали е класическа, или съвременна. Важно е да се говори умно и проникновено, изследвайки бездната, наречена човек. Да отправят послания за човечност.

    - Коя е единствената привилегия, с която се ползва режисьорът в днешно време?

    - Не бих казал единствената, но най-важната за мен, без да бъде правило за другите ми колеги е – с любов и нежност да създам отбор от хора, които обичайки се създават красота.

    - Вие сте от режисьорите, на които репетиционният процес се отдава с лекота, но все пак с какво актьорите Ви затрудняват понякога?

    - Някои бавно учат текста, други не са достатъчно ритмични. Желанието ми е да са и по-музикални. Няма друго.

    - Какво наричате мъжество в театъра?

    - Устойчивост, умението да отказваш роли в пошли пиеси, да стоиш настрана от неспособни и меркантилни режисьори.

    - Независимо в какви времена ще живеем оттук нататък, кое е това, което ще защитавате винаги в театъра?

    - Човекът, хуманизмът и нищо друго.

    - В режисьорската практика имало ли е случаи, в които да защитавате посредствеността?

    - Абе, ти нормален ли си! Ебати въпроса. (реагира остро). В мига, в който се появи тази болнава амбициозност, казвам: - Чао, тук нямате повече място. Изчезвайте! Неотдавна при мен дойдоха двама, на които казах: - Извинявайте, но не искам да ви виждам повече. Правете си халтурите, играйте „Трима в леглото”, „Двама под масата”, „На майка ми мъжете”, какви ли не простотии. Печелете пари, живейте безсмислено, според мен, според вас е смислено, но от вас не искам нищо повече, защото вие ми пречите, и не само на мен. Вие пречите на тези всеотдайни хора, от които може би не всеки има вашия талант, но така все още честни, с човешко достойнство. А вие, дал ви е Господ подарък, а сте решили да го продадете за 30 сребърника, за да си купите, какво … колата. Кой български артист има частен самолет, но дори и да има, на цената на какво … (махва с ръка). Не искам повече да коментирам.

    - От това, което казахте личи, че темата е доста деликатна, но да продължим.

    Дъщеря ви е художник-сценограф. Работите заедно върху театрални проекти. Как протича един първи разговор между Вас? Колко време продължава?

    - Колкото е необходимо. Докато разговорът се състои. Той може да започне, може да забуксува, може да захълца, даже и да спре. Може да се стигне до конфликт. Постигаме съгласие, когато от разговора се получи диалог.

    - От какво трябва да се предпазят младите актьори, за да останат в България?

    - (Замисля се). Отново труден въпрос. От изкушението на машината за оглупяване, наречена телевизор. Няма актьори от младото поколение, влизайки в телевизора, да не се изпепелят. Това ги вкарва във водовъртежа като река в халтураджийството на повтарянето на изпитани хватки. Тези появи в някакви сериалчета, с полуграмотно написани текстове, полуневежи, произвеждат звезди. Да, тези „звезди” се изживяват като звезди, но аз бих ги поканил да се разходят и да отидат да видят съседните братски буржоазно-демократични страни и да се самооценят, къде се намират в ценностната система.  Това са пишман звезди от културното гето. България е културно гето, не искам да обидя никого, но аз започнах да се разделям с много приятели, с които през  годините имахме добри творчески взривове на раждане на изкуство, които по една или друга причина се блъснаха в синия екран и техните сетива започнаха да закърняват. Търпях, търпях, но не издържах и заминах навън.

    - Кои актьори според Вас ще си останат вечно чакащи?

    - Мързеливите! Мързелът в моето съзнание е доста сложно понятие. Не, неспособните, не, неталантливите, не бездарните, а мързеливите. Ако не те мързи, ще преодоляваш, ще се бориш. „Робът се бори за свобода, свободният  за съвършенство” пише на гроба на Яне Сандански. Ако ти не се бориш, ако призванието не ти е дало силата да се пребориш, за да се състоиш. Тогава ще седиш някъде в ъгъла, ще чакаш да дойде Годо, ама тоя няма да дойде…

    - След 30 години на преход решиха ли се старите проблеми, натрупахме ли нови?

    - Човечеството откакто съществува е в години на преход. Самата тази идиотска формулировка „години на преход”е отвратителна. Какъв ти преход – това е лъжа, измислена от ченгета и комунисти, въобще не ми се коментира. Какъв преход, от какво ще станем утре с три уши, с четири крака? Ние ходихме, това е ход. Няма нищо непреходно освен великите произведения на изкуството. Непреходен е Моцарт, Микеланджело. Ние сме жители на света. Хората са по-свободни в правото си на избор. Ние не сме зад желязната завеса. Берлинската стена отдавна е паднала. Ех, истина е, че идеологическите проблеми се превърнаха във финансови, но аз предпочитам второто и това ми харесва, защото след като мине премиерата, ще си взема самолета за Германия и точка по въпроса.

    - А защо сме все недоволни?

    - Живеем в недоволство, защото ни се искаше по-бързо да стигнем Швейцария, но няма как, трябват светлинни години, но движение има. Инициативата на индивидуалния  човек започна да дава плодове.

    - Какво не искаме или какво отказваме да разберем като народ?

    - Да направим разлика между бита и битието, и удоволствието от това да бъдеш свободен на цената на риска. Не съм сигурен дали някога няма да го разберем, но в годините, в които живях разбрах, че България е страна, в която битът изяжда битието, а свободата за отхвърляне е нещо, което предизвиква страх вместо радост.

    - Друга важна тема, която засягате в творчеството си на режисьор, това са Балканите. За какво ни пречи балканският инат?

    - Не знам за какво ни пречи, но знам, че ни помага да оцелеем. Смисълът на физическото оцеляване е човек да се изправи горд, свободен и с чест и достойнство да защити божията искра в себе си. А да оцеляваш на цената, с която някой си тъпанар си е купил асансьор, друг подарил кученце на Путин, трета се нагъзила на шефа си, за да оцелее в службата, какъв е смисълът от това оцеляване…..

    - А възможно ли е изграждането на едно толерантно общество, това, което винаги сме искали да постигнем на Балканите?

    - То бе изградено по времето на моите и твоите дядовци, преди да връхлети чумата на комунизма. Сега всичко е разрушено и ще трябва да минат поне още четири поколения, за съжаление.

    - В началото на 90-те години сте били кмет в града на истината пред общината във Варна. До каква истина стигнахте днес?

    - До същата – „ човекът е човек тогава, когато е на път“! Цитирам Пеньо Пенев.

    - А дали всеки човек носи в съня си по един град на истината?

    - Ако става дума за човек … да!

    - Но не и всяко двуного, но не и всеки хлебоед.

    - Светът извън театъра с какво Ви е интересен днес?

    - Няма свят за мен извън театъра. Всичко е театър, казал го е Шекспир. Целият свят е сцена и всички в нея, а не на нея сме актьори.

    - И последен въпрос. Само след три месеца Ви предстои юбилей. Малко или много са 60 години за човек, който се е посветил на изкуството?

    - Отношението ми към юбилеите е като при Чехов, нещо доста глуповато според представите ми. А дали са малко или много … Боже мой, винаги са малко. Винаги не достигат поне още две- три години за още няколко постановки… за още няколко стихотворения… за още една ненаписана песен… за още една ненарисувана картина…         

     

    коментари

    Добави своя коментар
    още новини
    Актуален брой на вестника

    анкета

    Къде почивате това лято?

                                      Резултати
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.77303
    gbp Британска лира GBP 2.20973
    chf Швейцарски франк CHF 1.78909
    хороскоп
    всички

    Зодия Дева

    24 август - 23 септември

    Доброто ви настроение днес ще бъде провокирано и е възможно да ви “изкарат извън релси”. За това ще се погрижат най-близките ви хора. Наред с това ще се разочаровате и от интимния ви партньор. За вечерта предпочетете компанията на хора, които са ви приятни и не са ви предали.

    Следвайте ни
    Facebook            
    Контакти

    Редакционен офис:
    Бургас, ул. „Милин камък” 9

    Репортери: 0878/424676
    Реклама:       056/825435
                   0878/424698
                   0897/546055

    За реклама във вестник „Черноморски фар“
    e-mail:  far@chfar.com, topkarov@faragency.bg

    За реклама в Черноморски фар ONLINE
    e-mail:  reklama@faragency.bg

    За въпроси, съобщения, писма, запитвания,
    предложения, сигнали и др.

    e-mail: info@faragency.bg

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: admin@faragency.bg

    За връзка с репортерите: reporter@faragency.bg

    Важно:
    При цитиране на части от материали от faragency.bg и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Черноморски фар. Всички права запазени.