Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола

    www.factor-bs.com

    05:37Вторник

    21 Август 2018

    архив   Facebook   Twitter   Google+   Youtube   RSS feed
    Бургас 18° вятър: KM/h 5 дневна прогноза  
    събеседник

    Вкусът на театъра днес е приятен

    Голям късмет извадих с Ненка, моята най-голяма фенка и любима асистентка - омагьосва ни с усмивка и настроение популярният актьор

    27-07-2018 0 648

    Ненчо Илчев - актьор:
    Снимка:
    Интервю на Димитър Илиев

    Ненчо Илчев е роден на 3-ти май 1972 година, в Момчиловци. След като завършва гимназия в Смолян, учи за кратко в Медицинския колеж в София. От 1992 година до 1996 година е студент в НАТФИЗ, в класа на професор Стефан Данаилов. От 1997 година е назначен в трупата на Военния театър. Участва в комедийното шоу „Комиците” по бТВ, играе в сериала „Столичани в повече”, в ролята на отец Григорий. Не ходи на театър понеже всяка вечер играе в столицата или в провинцията. Вярва в добрината на хората. Убеден е, че изкуството на фокуса не се предава по наследство. Никой от семейството не е имал подобни способности. И до днес си задава въпроса, откъде се е породило това негово желание. Отговор няма. Избягва шумни места. В определени  моменти предпочита самотата. Женен е, с едно дете. Неотдавна гостува в Бургас с постановката на Ивайло Христов „Вечеря с приятели”. На 28 юли тази година, заедно с Мая Бежанска ще бъдат водещи на конкурса „Бургас и морето” в Летния театър.    

    - Г-н Илчев, роден сте в Родопите. Коя е най-неразбираемата дума от родопския диалект? 

    - Ами то всички думи са малко неразбираеми. Изследванията сочат, че родопският диалект е най-близо до старобългарския. Той не е като русенския или бургаския. За да остави винаги мъничко от него, по-бързо се маха. Майка ми е от Трявна и когато отива да живее при баща ми нищо не е разбирала. Една от любимите ми трудни думи е – „осовнах опулен”, което означава „цяла нощ не съм мигнал” или „рипнала бабулька на варгулька”, което  в превод е (смее се) „скочила буболечка на камък” …

    - По всичко личи, че пътят , който сте извървял от Момчиловци до големия град се оказва успешен за Вас, но въпреки това, в какво не Ви провървя?

    - Често пъти съм казвал, че аз съм един щастлив човек. Благодарен съм на съдбата и на Господ, че това, за което съм мечтал като малък се е сбъднало. Ще бъде много грешно, ако кажа, че не съм доволен. Това, което съм искал да работя аз го постигнах.

    - А комфортно ли се чувствате днес във Вашата войнишка стаичка във Военния театър, или всичко е потънало в прах?

    - Когато започнах работа в този театър, това беше моята малка квартира. Не е потънала в прах, а е станала още по хубава. Тя се превърна в камерната зала на театъра, една от най-красивите камерни сцени в София. Сега е покрита, както се казва, с театрален прах.

    - Обичате ли да се връщате в миналото или говорите за него само когато давате интервюта?

    - Повечето хора обичат да казват, че искат да гледат само напред и така е правилно. Но аз съм от хората, които в трудни моменти обичам да се връщам назад и най-вече в детството, защото съм израснал в Родопите и там останаха най-съкровените ми мигове.

    - Какъв е вкусът на театъра сега, когато салоните отново са пълни?

    - Ами приятен! Помня как през всичките години на преход салоните бяха пусти, хората бяха на улиците. Помня кризата от чисто финансовата страна. А сега, както казахте, салоните са пълни. Билетите продадени с месеци напред. Няма как това да не радва. Артистът трябва да се радва, това го зарежда с енергия.

    - Завършвате НАТФИЗ преди 22 години. Кое е това, което и до днес продължава да Ви дава сигурност в театъра, на какво се доверявате?

    - Актьорската професия, колкото и да казват, че е лека – това не е вярно. Иска се много труд и талант. Но за мен на първо място е късметът. Който има късмет ще му върви. Познавам колеги много талантливи, но нямаха късмета и така останаха някъде зад кулисите, неосъществени. Аз попаднах на точното място, на точните хора. Попаднах на най-широко скроения преподавател, проф. Стефан Данаилов. Ето на такива хора съм се доверявал. Това ми дава надежда и продължавам напред.

    - Определят Ви като актьор с изцяло комично амплоа. Само при появата Ви, публиката почва да се смее и да ръкопляска. Спомням си, че навремето това се получаваше при Калоянчев, Парцалев, Анастасов. Публиката само като четеше имената им, изписани на екрана, цялата зала избухваше в смях, така че сега при Вас има подобно нещо. Това дава ли Ви нужното самочувствие на успял артист?

    - Вижте, ако съм се запалил по театъра, искрата пламна именно от тези актьори, които споменахте. Това, че ме сравнявате с тях може само да ме радва и Ви благодаря за това. Но аз не се приемам само като комедиен актьор. Ето тази вечер ще играя и ще се радвам, ако хората ме видят и в по-различна светлина.

    - А винаги ли завистта в театъра наричате благородна завист?

    - Българинът по природа си е малко завистлив, а в театъра това личи много. Но какво да се прави, професията е такава, на показ. Ако някой актьор каже, че не иска да бъде харесван, да бъде аплодиран, той лъже. Хората се радват, ръкопляскат, оценяват таланта ти и няма начин това да не поражда завист, а дали е благородна, не мога да кажа. Не може да бръкнеш в душата на човек, че да разбереш.

    - Популярният лаф – работим за едната слава, докога ще бъде като мото за повечето български актьори? Защо все парите остават на втори план?

    - Не знам! Недоумявам! Да работиш пък да не получаваш пари. Всеки иска да е харесван и добре платен, но дали е възможно… Въпросът е спорен, следващият път може би ще кажа нещо повече.

    - На какво казвате категорично:„Не!“... в театъра?  

    - Не! На чувството за мярка, защото има колеги, които често минават границата, а това води към лош вкус. Колкото и добре да играеш, винаги трябва да има мярка, където човек да спре.

    - Кога на комика-актьор му е трудно да се усмихва днес?

    - Много често, когато самият аз виждам по улиците неусмихнати и угрижени хора, сринати от живота, никак не ми е до смях.

    - Освен актьор, Вие сте и илюзионист. Професионализмът, с който постигате съвършенство в един фокус има ли възраст?

    - Човек във всяка възраст може да се занимава с това. Всичко опира до огромното желание.

    - С какво започва азбуката в илюзионното изкуство?

    - Започва се с труд, желание, манипулация, тренировки на ръцете, да имаш ловки пръсти, реквизитът, с който се борави и много пари.

    - Освен Ненка, кои са другите Ви най-верни асистентки?

    - Това е най-вярната ми асистентка. Цяло щастие е човек да има асистентка като Ненка. Втора няма. Тази колоритност, тази обаятелност, която носи Любо Нейков в този образ е несравнима.

    - Казвали сте, че мечтата Ви е да направите музей на илюзионното изкуство в България. Докъде стигнахте в мечтите си?

    - Търсим най-подходящото място, където да покажем всичко. Имам неща още от времето на Мистър Сенко. Целият реквизит на Орфи е при мен. Един ден всичко това трябва да се покаже на хората. Не го искам само за себе си.

    - Какъв беше Мистър Сенко през Вашия поглед?

    - Простоват, прозорлив, хитър, с чувство за хумор. Обичаше да казва: - Труд, труд, труд. Няма гладни, има мързеливи хора.

    - А как гледате на фокусниците в живота – ясновидци, джебчии, телефонни измамници, все фокусници от класа?

    - Като на лоши „колеги”. Няма спасение. (Смее се). Сега си спомням какво е казал Мистър Сенко на Тодор Живков: „И аз съм фокусник като тебе, но аз крада, после връщам“. А Живков отвърнал:  „И аз ще те излъжа. Но ще те излъжа красиво“. Били са много близки, за да си позволят по такъв начин да се шегуват.

    - Повече от 20 години вървим по пътя към Европа. До кой километър стигнахме днес?

    - Ами дано сме към финала. Животът на моето поколение мина през този преход. Помня, че на първия митинг дрънках с едни ключове. И си казвахме от утре ще бъде друго, но явно краят се оказа далече.

    - Продължете изречението – духовното богатство на една нация е в…….

    - Духовното богатство на една нация е в културата, в изкуството. Това е!

    коментари

    Добави своя коментар
    още новини
    Актуален брой на вестника

    анкета

    Ползвате ли "зелената зона"?

                                      Резултати
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.71264
    gbp Британска лира GBP 2.18582
    chf Швейцарски франк CHF 1.72077
    хороскоп
    всички

    Зодия Скорпион

    24 октомври -22 ноември

    Добър да бъде и за вас деня ви, скъпи Скорпиони! В домът ви ще има разбирателство, налице са идеални условия за почивка. Посветете се на хобито си, откога не сте го правили? Сега е момента да се срещнете с позабравени приятели или да покорите някой връх. Вие умеете да създавате настроение около себе си, така че няма да скучаете.

    Следвайте ни
    Facebook            
    Контакти

    Редакционен офис:
    Бургас, ул. „Милин камък” 9

    Репортери: 0878/424676
    Реклама:       056/825435
                   0878/424698
                   0897/546055

    За реклама във вестник „Черноморски фар“
    e-mail:  far@chfar.com, topkarov@faragency.bg

    За реклама в Черноморски фар ONLINE
    e-mail:  reklama@faragency.bg

    За въпроси, съобщения, писма, запитвания,
    предложения, сигнали и др.

    e-mail: info@faragency.bg

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: admin@faragency.bg

    За връзка с репортерите: reporter@faragency.bg

    Важно:
    При цитиране на части от материали от faragency.bg и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Черноморски фар. Всички права запазени.