Атанасовското езеро е чудесен пример за симбиоза между човека и природата

ЕС: Има опасност от военна ескалация във Венецуела

20.02.2019 02

Мъж с нож ограби бензиностанция

20.02.2019 02

Установиха колко години продължава женското приятелство

20.02.2019 02

Радостина Ценова е от Бургас, завършила е Природо-математическата гимназия в града, специалностите „Екология“ в Пловдивския университет и „Връзки с обществеността“ в Софийския университет. От 1998 г. работи за опазването и популяризирането на Бургаските влажни зони, от 2005 г. за устойчивото местно развитие в парк „Странджа“, а от 2012 отговаря за комуникационните дейности на проект „Солта на живота“, финансиран от Програма „LIFE+“, както и за комуникациите на проект „За Балкана и хората“.

Развитието на Бургас като градът на езерата и птиците и представянето му пред колкото се може по-широка публика е една от нейните професионални мечти. Опазването на природата, спазването на природозащитното законодателство и устойчивото местно развитие са някои от другите области на нейната работа.

 - Госпожо Ценова, на 21 януари предстои провеждането за трети път на полумаратона “Атанасовско езеро“. Каква е историята на организирането на такава спортна проява, свързана с езерото?

- Преди 6 години решихме да започнем да празнуваме имен ден на Атанасовското езеро, защото нашето езеро е много специално – няма друго такова, което да има рожден ден, първо – на 12 август, когато е обявено за поддържан резерват. Да има специален фестивал на солта пак през лятото. Затова решихме, че е хубаво и през зимата да има едно зимно събитие, което да събира приятелите на езерото. Така започна и идеята за празнуване на 18 януари на Атанасовден, защото името на езерото е точно свързано със Свети Атанасий. То носи името на селото, което е било разположено край него – днес вече квартал „Изгрев“.

Преди две години нашите партньори от „Зелена Странджа“ ни предложиха да използваме възможността за едно голямо спортно събитие, какъвто е полумаратонът. Трябва да призная, че в началото ние самите бяхме доста скептични. Не ни се вярваше как е възможно някой да е готов в тежки – зимни условия да участва, да предизвиква себе си и наистина да изпитва възможностите си. Защото полумаратонът е една много сериозна дисциплина. Това са 21 километра, като в нашия случай има две опции – тези километри да бъдат преодолени чрез колоездене или бягане. Теренът е доста сложен. Тръгването е от Морската градина от Казиното. Наистина от началото се минава по велоалеи, после покрай солниците, но в северната част се минава вече по павиран път, после по черен път и се стига до границата на поддържания резерват. Така че си е много сериозно изпитание и през зимата е наистина нужно да си много смел и добре трениран.

Събитието обаче ще допринесе за популяризиране на здравословния начин на живот, активния спорт и възможностите за практикуването им, природните забележителности на Бургас сред жителите и гостите на града.

- Дайте малко технически подробности около организацията на състезанието, моля.

- Стартът, както казах, е пред Морско Казино. Раздаването на стартови номера ще бъде на място в 8.30 часа. Всеки участник ще получи стартов номер, универсална кърпа за глава, грамота (дигитална) и рекламни материали.

Церемонията по награждаване на победителите в 13.15 часа на открита сцена „Охлюва" (или в залата, ако не позволяват метеорологичните условия). Победителите до 3-то място при мъжете и жените ще получат медали и предметни награди от спонсорите от „Допелхерц“, спортни магазини „Велозона“, „Аутдорспортс“ и „Яко“. Горещ чай ще бъде осигурен за всички

- Едни и същи хора ли се включват всяка година?

- Да, до голяма степен участниците са едни и същи, но има и нови. Първата година имахме към осемдесет участници, миналата година бяха 112, сега са 120 записаните. Това са мъже и жени с много силен дух.

- Най-възрастният участник до тук?

- Най-възрастният беше на 73, тази година мисля, че е същият участник, вече на 75 години. Най-младият – на 8. Нека подчертая, че всяка година е много различна. Правейки състезанието в средата на зимата, си е наистина доста рисковано. Нека припомня, че миналата година се наложи да отложим надпреварата с една седмица заради лошото време. Да се надяваме, че тази година няма да има такива екстремни метеорологични условия. Въпреки че сега синоптиците твърдят, че зимата идва, надявам се до 21-и времето все пак да е спокойно и добро и без проблеми ще можем да осъществим полумаратона.

- Освен този полумаратон за именния ден – друго предвижда ли се?

- Всичките усилия са фокусирани върху маратона и в момента, в който състезателите в 10.30 тръгнат по трасето от старта, имаме програма за техните близки и приятели и за гостите, които са дошли. Имаме презентация за езерото, игра с публиката. Надяваме се да можем да направим и един благотворителен базар, с който да сложим началото на кампанията за събиране на средства за фестивала на солта през лятото. Защото „Фестивалът на солта“ е събитие, което привлича страшно много хора и много приятели на езерото, но е вече извън рамките на финансиране на нашия проект „Солта на живота“ и съответно две години вече го правим без да има проектно финансиране. Търсим подкрепа от спонсори и приятели, чрез базари като този, който се надяваме да проведем на 21-и.

- Атанасовското езеро наред с това, че е дом за много видове птици е и една от точките, където се наблюдава миграцията по „Виа Понтика“, в последните няколко години доби много голяма популярност и то не само в България, а и сред чуждестранни туристи, като една спа-дестинация. Басейните с луга и лечебна кал, които са в южната част на езерото, се ползват интензивно. Това струпване на много хора пречи ли на езерото? Регулярно се чуват в началото на всяко лято, че там ще се огражда, че ще се взема някаква такса и т.н. Изобщо как стои въпросът с тази атракция на езерото?

- Да, наистина е много интересно това, което се случва на езерото, защото ние правим редовно мониторинг през летните месеци, когато се ползват калта и лугата и се посещават басейните. Нашите данни са, че през август особено, когато е най-активен потокът на хора, имаме някъде около 3800 човека на ден, което наистина е една много висока цифра.

Идеята е, че натискът де факто е само върху три малки басейна, които са отпуснати от солниците за нуждите на хората. Така че, от една страна, да не се пречи на птиците, а от друга страна, да не се пречи и на производствения процес. Естествено, ние, хората, сме така устроени, че винаги искаме още, винаги искаме повече и съответно изискванията на ползващите тези три басейна стават все по-големи: да има по-добри условия. Спомняте си, преди две години имаше душове. Да има стълби и какво ли не още. Но всяка една такава инвестиция е свързана с разходи на някого, на когото това не му е присъщата дейност, както е в случая, на Солниците. До този момент те имат добрата воля, бидейки участници в нашия общ проект „Солта на живота“, да развиват езерото и в тази посока. Да осигуряват възможност на хората безплатно да се възползват от лечебната луга и от лечебната кал.

- Можем ли да обобщим, че не предстои занапред да се вкарва някакъв вход?

- Ами не сме много сигурни. Все пак Солниците имат подробен устройствен план, който предвижда застрояване на част от Южните солници – тази ивица, която е съвсем близо до морето. Така че е възможно да настъпят промени. Но поне в рамките на нашия проект „Солта на живота“ не се очаква това да се случи. Но да не забравяме, че проектът свършва в края на август тази година. Оттам нататък какво ще се реши – не мога да кажа.

- Когато трябва да представиш резервата на някого, който никога не е идвал на Атанасовското езеро, независимо дали е българин, или чужденец, наква е най-кратката визитка?

- Винаги започвам с това, че това е най-богатото на птици място в България. 333 вида птици обитават Атанасовското езеро. И другото е, че е един чудесен пример за симбиоза между човека и природата. Няма друга такава територия, в която, от една страна, да се извършва бизнес – какъвто е солодобивът, от друга страна, този бизнес не само да не пречи, а напротив, да създава условия за живот на птиците. Те използват именно дигите и валовете, които са създадени за нуждите на Солниците. Така че наистина Атанасовското езеро е много добър пример. Иначе то е една от малкото крайбрежни лагуни на България, която заслужава да бъде видяна, защото е място, което предлага условия за наблюдение на птици, много добри условия за спорт, за рекреация и за момента е най-големият безплатен спа- курорт.

- Последно, след 21-и януари какво предстои?

- Още в началото на следващия месец подготвяме отбелязването на Световния ден на влажните зони - 2 февруари. От години се опитваме този ден да го отбелязваме подобаващо в Бургас, защото е много специален за града ни. Но тази година още по-голямо старание влагаме, защото темата на световния ден е „Влажните зони сред урбанизираните територии“. Ние сме много показателен пример за такива влажни зони, защото Бургас е заобиколен от три езера и море и наистина е един много добър пример за това как се развива един град, как могат да се ползват влажните зони, все още има и нови възможностите за развитие.

- Ще издадете ли предварително какви прояви ще се отбележат на 2-и февруари?

- Подготвяме едно специално събитие с нашите партньори от „Хамалогика“. На самия ден, който е петък, от 19.00 часа ще се проведе една дискусия с архитекти, еколози и хора, които имат интерес по темата, която след това ще прерасне и в купон по повода.