Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола

    www.factor-bs.com

    04:18Понеделник

    09 Декември 2019

    архив   Facebook   Twitter   Google+   Youtube   RSS feed
    събеседник

    Българският театър е като предчувствие, което предстои

    Обичам публиката, която се интересува от нивото на театъра и неговите постижения

    15-10-2019 0 396

    Николай Ламбрев - режисьор:
    Снимка: Борислав Пенков
    Интервю на Димитър Илиев

    На тазгодишното издание на „Аскеер -2019“ постановката на Николай Ламбрев „Спускане от връх Морган” в Народния театър „Иван Вазов” бе номинирана в категорията за най-добър спектакъл, а Валентин Ганев грабна наградата за най-добра мъжка роля. В края на миналия сезон режисьорът бе поканен от Борислав Чакринов да постави пиесата „Последният янки” от Артър Милър в бургаския театър. След края на лятната ваканция репетициите бяха възстановени и сега сме пред прага на новия театрален сезон, който  се откри на 25 септември от 19 часа в камерна зала „Апостол Карамитев”.

    По този повод разговарям с режисьора. Запазил ли е своят стил на откривателство, какво изглежда старомодно в театъра днес, ще го видим ли на сцената като актьор, кой е този последен янки, ще намерите в отговорите, които Николай Ламбрев бе любезен да даде за театралните почитатели и читатели на вестник „Черноморски фар”.

     

    - Г-н Ламбрев, на 25 септември бе най-новата Ви постановка „Последният янки” от Артър Милър. Защо пиесите на този световноизвестен драматург имат дълъг живот?

    - Темата за достойнството на човека, личния живот, неговото тайнство, до такава степен е зависим от онова, което системата предлага и налага, че човек дори не предполага, не може да осъзнае, колко важно е това. Този текст дава шанс на мислещия човек чрез историята, която авторът поднася, така да ни съсредоточи, да намери фокуса за нас, българските театрали и зрители, за да разберем за какво точно става въпрос.

    - За какво?

    - Става дума за това, че отговорността за живота на всяка една личност е толкова сложна, че не може да обвиняваме нито държавата, нито системата. Важното е, човек да не се движи в стадото, а да има самостоятелен живот и да го защитава с личното си достойнство.

    - Кой е този последен янки?

    - Това е въпрос, който ние също си задавахме по време на репетиции и се опитвахме да намерим своя отговор. Вижте, ако тръгнем сега да отваряме страниците на историята на цивилизацията да разберем какво значи янки, какво разбира авторът под последния янки, ще ни отнеме много време. Сега ако питаме кой е последният Дон Кихот, по-лесно ще намерим отговора. Ето защо тук има известно сходство. Това е последният човек, който вярва, че достойнството на личността е да го спаси от този тъп живот, на който го обрича системата. Винаги е по-удобно да манипулираш необразовани и немислещи хора. По-трудно е да се справиш с мислещите. Може би това е последният човек, който вярва, че може да се случи нещо по-добро.

    - Какви емоции очаквате да съпреживее зрителят, срещайки се с героите от този Ваш спектакъл? 

    - Смятам, че 98% от зрителите ще бъдат впечатлени от близостта на проблема. Това как да се разбереш с мъжа си или с жена си, как да устоиш на съблазните, как да се разделиш, да приключиш с живота си, защото не може да издържиш, вълнува всеки един от нас. Липсата на така нареченото светло бъдеще също е една от темите, които авторът засяга.

    - В постановката за първи път се срещате с един актьор, който е отскоро в бургаския театър – Тихомир Благоев. Какво ще му пожелаете в навечерието на премиерата?

    - Актьорът има достатъчно опит. Неговото присъствие като главен персонаж носи изключителна отговорност, защото той е този янки, за който Милър казва – Последният! Отговорността, която носи с тази огромна роля му дава възможност за много добра изява. Изключително талантлив човек, на който му трябват стъпки в овладяването на една драматургия, с която той никога досега не се е срещал. Надявам се това да бъде един нов път, в който да реализира себе си и да се откаже от много други участия извън театъра.

    - Успяхте ли и до днес да запазите своя стил на откривателство?

    - Въпросът е толкова сериозен, че как човек да отговори сам за себе си дали е успял, или не. Това могат да го кажат тези, които познават моето творчество. Разбира се, че съм успял, защото имам определен път, по който се движа. Закони, на които се подчинявам по мой си начин. Имам верую и в тази посока не съм се отклонил от това, което искам. Дай Боже, и небето да мисли така за мен.

    - Коя е единствената привилегия, с която се ползва театралният режисьор днес?

    - Какво значи привилегия … Ако ти си направил неща, които да заинтересоват публиката, да ги провокираш – това е важното. Тук не говоря за масовата публика, а за онази публика, която се интересува от нивото на театъра в България. От нивото на мислене, от социалното битие на една държава. Привилегията е да запазиш собственото си достойнство, независимо от това, което човек иска от тебе. Да останеш верен на себе си.

    - Постигнал сте всички възможни успехи. Докога продължава творческото дълголетие за твореца?

    - Докато може, докато има какво да кажеш, да имаш вълнения, които искаш да споделиш. И тези вълнения не са някакви стари поговорки, извадени от чекмеджето, а неща, които си открил от живота, неща, които предвиждаш за утре. Това е, в което вярвам. Надявам се, това да продължи да съществува.

    - А сега с няколко въпроса да надникнем зад кулисите на театъра, неговата кухня и в началото да Ви попитам. Какво Ви изглежда старомодно в театъра днес?

    - Старомодно е мисленето в тази определена структура. Налагана от Министерството на културата, в старите навици на соца, за заплати и взаимоотношения. Липсва една определена финансова отговорност за това, което работиш и получаваш. Това са огромни минуси за творчеството и реализацията на театралите у нас. Има пространства, които трябва да бъдат запълвани с енергия, с надежда за хората, които сега започват работа в театрите. Трябва да са наясно, че това е отговорност, готови на саможертва, защото освен за държавната администрация трябва да мислим и за хората на изкуството. Една държава без изкуство е обречена на нищета.

    - Беше доста отдавна, когато казахте, че театърът понякога е и бягство от училище.

    - Да! Бягството от училище е бягство от нормите. Това, което се очаква от теб, винаги е проблем за мислещите, по-свободно скроените хора. Училището в определени аспекти те зарежда, а изкуството е скок в необятното, в забраненото, в неочакваното. Ето тук е бягството, което ти може да регулираш, дай Боже, с талант. Да завоюваш позиции извън статуквото на реално битие, което системата определя.

    - Ако трябва да определите българския театър само с една дума, коя е тя за Вас?

    -  (Замисля се). Предчувствие за нещо, което предстои.

    - След 30 години преход виждате ли някакви нови хоризонти пред театъра в условията на свободния пазар оттук нататък?

    - Да! Свободният пазар е изключително важен, но смисълът е да се развива личността, чувствителността, която се занимава повече с духовното, с голямата литература, която за съжаление много от театрите не желаят да поставят, защото не са сигурни, че публиката ще дойде.

    - А в какво продължаваме да тъпчем на едно място все още, въпреки прехода?

    - В първоначалната система с отношението към изкуството. Театърът не може да диша така, че да обслужва най-елементарните нужди на зрителя, с телевизионните мутри, с техните познати физиономии, което продължава и до днес, а да открие собственото си пространство за едно познание на живота, а не забавление, което в някаква степен дублира телевизията. Този манталитет, провокиран от дейността на театрите, няма да доведе до нищо добро. Крайно време е да има ограничения, защото духовността се създава чрез сериозно обучение, а не да обслужваме чрез тези смачкани хвърчащи афишчета, настроенията на скучаещата публика между мусаката и пържолите.

    - Когато видите пълен салон на Ваши представления, какво си казвате всяка вечер?

    - Естествено, че се радвам. Надявам се, че тези хора приемат моите постановки като тайно причастие на това, което чувстваме и как да можем да променим себе си.

    - Кой момент от живота си искате да се повтори?

    - Нямам такива желания. Нека утрешният ден да бъде зареден с това, което мисля. Което е било вчера, не може да е утре. Вярвам в това, с което човек се зарежда, отхвърля важното като нещо старо и ненужно.

    - Ако след 10 години Ви попитат отново – какво е за Вас Бургас и неговият театър…

    - Тук се чувствам прекрасно. Бургаският театър е място за истинско творчество, а Бургас е място, което чувствам по-близко от родния край.

    - Вече сме към края, но не мога да не Ви попитам – след толкова много постановки през годините не изпитвахте ли понякога желание да влезете и в ролята на актьор? Да бъдете режисиран примерно от Ваш колега?

    - Да! Това желание продължава и може би ще дойде ден, в който да стане факт. Да си актьор, да пресъздадеш нещо сам, нося в себе си още от студентските години. Дано небето ме подкрепи и не ме откаже.

    - И остава ли Ви време за поезия?

    - Поезията е част от живота ми. Надявам се в скоро време да излезе и поредната стихосбирка. Сега подреждам думички … намирам време …. надявам се…

     

     

     

    коментари

    Добави своя коментар
    още новини
    Актуален брой на вестника

    анкета

    Резервирахте ли почивка за Коледа и Нова Година

                                      Резултати
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.77303
    gbp Британска лира GBP 2.20973
    chf Швейцарски франк CHF 1.78909
    хороскоп
    всички

    Зодия Дева

    24 август - 23 септември

    Доброто ви настроение днес ще бъде провокирано и е възможно да ви “изкарат извън релси”. За това ще се погрижат най-близките ви хора. Наред с това ще се разочаровате и от интимния ви партньор. За вечерта предпочетете компанията на хора, които са ви приятни и не са ви предали.

    Следвайте ни
    Facebook            
    Контакти

    Редакционен офис:
    Бургас, ул. „Милин камък” 9

    Репортери: 0878/424676
    Реклама:       056/825435
                   0878/424698
                   0897/546055

    За реклама във вестник „Черноморски фар“
    e-mail:  far@chfar.com, topkarov@faragency.bg

    За реклама в Черноморски фар ONLINE
    e-mail:  reklama@faragency.bg

    За въпроси, съобщения, писма, запитвания,
    предложения, сигнали и др.

    e-mail: info@faragency.bg

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: admin@faragency.bg

    За връзка с репортерите: reporter@faragency.bg

    Важно:
    При цитиране на части от материали от faragency.bg и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Черноморски фар. Всички права запазени.