Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола

    www.factor-bs.com

    15:52Петък

    21 Септември 2018

    архив   Facebook   Twitter   Google+   Youtube   RSS feed
    Бургас 25° вятър: KM/h 5 дневна прогноза  
    събеседник

    Болно ми е, че занаятчиите отсъстваме от облика на Бургас

    Ако влезем в двора на Етнографския музей и се направи опит занаятчиите да бъдат превърнати в живи музейни експонати, то Бургаският музей като институция, общината или държавата трябва да им плаща заплати. Пресечка на улица „Св. св. Кирил и Методий“ би била по-подходяща за занаятчийски комплекс.

    20-02-2018 0 885

    Майя Стоянова, председател на Регионалната занаятчийска камара:
    Снимка:
    Интервю на Дона МИТЕВА

     Майя Стоянова е завършила българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методии“. 17 години е била преподавател по български език и литература.

    От 2002 година е член на Регионалната занаятчийска камара. Има две майсторски свидетелства - тя е бозаджия и везбар.

    От февруари 2011 година е председател на камарата, а от април 2017 е член на Настоятелството на Националната занаятчийска камара.

    - Госпожо Стоянова, на дневен ред излезе отново идеята да се оформи уличка на занаятите в града. Това не е новост, моля припомнете историята.

    - Още 2007 година се заговори за етнографски занаятчийски комплекс – културно средище, където да бъдат представени атрактивно не само традиционни занаяти, а там да бъде и място, където се съхранява и пази духа на стария Бургас. При разработването на Подробния устройствен план на града от общинската администрация ни представиха идеен проект с определено петно в парк „Езеро“. При последващо преработване на ПУП на Морската градина и парк „Езеро“ това петно обаче отпадна поради нова концепция. В рамките на този период от десет години много неща се промениха, включително и Законът за занаятите.

    Независимо от всичко случило се или неслучило се - идеята за такова атрактивно място, свързано със занаятите, продължава да живее и да е желана както от занаятчиите, така и от голяма част от представителите на общинската власт. На много от нашите изяви, при пряка среща с граждани те ни питат защо няма такова място в града, където деца и възрастни биха могли да се запознаят с определени процеси от дадени занаяти, а и защо не да се опитат и те самите да усвоят част от тях.

    - Така ли се стигна отново до писмото, което Вие входирахте в Общинския съвет?

    - Не точно. Контактът с гражданите потвърждава нашата увереност, че Бургас има нужда от такова място. Дали ще го наречем улица или комплекс – зависи къде ще бъде позиционирано.

    В рамките на тези десет години ние, занаятчиите, не сме спирали да търсим варианти за реализирането на тази идея. За това говорят фактите. Първо, през 2011 година - след промените в Закона за занаятчийството, бе важно за нас самите да изясним фактическата ситуация и състоянието на занаятите в региона. Затова през 2012 година кандидатствахме и през 2013 – 2014 година изпълнихме проект по Трансгранично сътрудничество на тема: „Състояние на занаятите от двете страни на границата и адаптирането им към икономическите условия“. Изработеният СОТ-анализ и препоръките към Занаятчийската камара от научните екипи, извършили изследването, потвърдиха изключителната необходимост от такова занаятчийско средище. Второ, следвайки тези препоръки, ние спечелихме втори проект, в който отново сме водещ партньор. Чрез този проект вече имаме реализирана голяма част от оборудването на шест занаятчийски работилници и всички необходими инструменти и материали. Предстои обучение в рамките на проекта на занаятчиите в грънчарство, плъстарство, тъкачество, везбарство, изработване на дантели и изработване на декоративни свещи. На този етап сме сключили договор с Община Средец за извършване на обучението в ОДК – Средец и на още няколко места. Обучението стартира през март и ще приключи май.

    - Предполагам, че заради всичко казано до тук, идва на дневен ред отново въпросът и за място в Бургас, където трайно да бъдат позиционирани тези работилници и заедно с тях занаятчиите?

    - Искам да подчертая, че Занаятчийската камара е регионална структура и няма нищо лошо да се работи с всички общини от региона. Но ми е болно от това, че ние, занаятчиите, отсъстваме от облика на община Бургас.

    Може би мнозина ще кажат, че в града има много, handmade артисти, които по същността на своята дейност са занаятчии, защо не искат да се припознаят като такива – вероятно предстои дискусия на по-късен етап.

    - Това ще бъде предмет на друг наш бъдещ разговор. Сега кажете какво се случва.

    - Като председател на Занаятчийската камара бях поканена да присъствам на разширено заседание на постоянната комисия по туризъм към Общинския съвет, където се обсъди темата за улицата на занаятите. Остана отворен въпросът къде и как ще бъде реализирана тази идея.

    - Отправено бе предложение проектът да се реализира в двора на Етнографския музей. Какво мислите за тази позиция?

    - Принципно винаги съм се ръководела от идеята за обединяване на усилията на всички заинтересовани страни, когато идеята е обща. Тук обаче имам определени притеснения. Тази идея не е нова. Доста преди 2009 година покойната вече Цоня Дражева, която беше директор на музеите в града, активно работеше в тази посока за изграждане на работилници в двора на Етнографския музей. Но, за жалост и тогава не се случиха нещата.

    От изказаното от главния архитект на общината Илиева становище стана ясно, че мястото е изключително публична държавна собственост и трябва да се търси становището на Министерството на културата при евентуалното реализиране на нашия проект.

    Силно се съмнявам, че нашият проект може да бъде осъществен по този начин и при тези обстоятелства, още повече, че в дворното място едва ли ще бъде разрешено да се застрои площ около 160 квадратни метра.

    Другото, което ме притеснява, е отношението и позицията на ръководството на Регионалния бургаски музей, защото принципно за занаятите има различни гледни точки.

    Не само то, но и всички културни институции приемат занаятите като културно наследство от далечното минало и не ги обвързват с реалните икономически условия. Те имат предвид единствено и само Конвенцията за съхраняване на нематериалното културно наследство, ратифицирана от нашата страна през 2006 година.

    Наистина занаятчиите от художествените занаяти са носители на традиционни знания и умения и са част от това нематериално наследство, но в правния мир от 2001 година съществува закон за занаятите. Той дава едно определение какво е занаят и определя занаятчиите като активно действащи икономически субекти, които се самонаемат на работа, самоосигуряват се и упражняват дейността си на собствен риск и собствена сметка.

    Сами разбирате колко трудно е тези хора да осигуряват доходите си и сносен стандарт на живот за себе си и семейството си.

    Ако занаятчиите бъдат настанени в рамките на Музея и предоставим там майсторите и оборудването, имам опасения, че според правилата на културните институции нашите хора трябва да демонстрират само традиционни техники и да изработват традиционни предмети, което автоматически ограничава предприемаческата им дейност. С други думи, ако се направи опит занаятчиите да бъдат превърнати в живи музейни експонати, то Бургаският музей като институция, общината или държавата трябва да им плаща заплати. Нелогично е във времето на свободната пазарна икономика занаятчийското съсловие доброволно и безвъзмездно до изпълнява функциите на музеен експонат.

    - Тогава какво е Вашето предложение?

    - Независимо че има изразено становище, че всякакви сдружения предявяват претенции за търговски места в централна градска част, искам да подчертая, че нашата организация е създадена по Закона за занаятите и там ясно са разписани нашите задължения и права и че сме единствената такава организация, която е и институция, заради това, че провеждаме изпити и издаваме документи за професионална квалификация в две нива, които са признати в целия Европейски съюз. Поради тази причина наистина искаме място в централна градска част – в пешеходната зона.

    Освен двора на Етнографския музей, бе обсъждан и вариант за ул. „Алеко Константинов“ - на гърба на училище „Св. св. Кирил и Методий“. Локацията е добра, с оглед на близостта на учебното заведение, в което има и специализирани паралелки по изкуствата, а също така и в близост има подземен паркинг. Да не изпускаме и още едно предимство - близо е до главната улица.

    Разбира се, че такъв проект като нашия може да бъде изпълнен и с временно преместваеми обекти със собствена визия и квадратура. Последна дума имат Общинският съвет и общинската администрация.  

    коментари

    Добави своя коментар
    още новини
    Актуален брой на вестника

    анкета

    Какво да има на мястото на "жабарника"?

                                      Резултати
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.66185
    gbp Британска лира GBP 2.20773
    chf Швейцарски франк CHF 1.72899
    хороскоп
    всички

    Зодия Близнаци

    22 май - 21 юни

    Идеални условия за почивка и пълноценно разтоварване предлага днешния ден на повечето от представителите на зодията. Много вероятно е планирани за днес ангажименти да отпаднат по независещи от вас причини и да се окаже, че разполагате с всичкото свободно време, от което имате нужда. Едва ли ще се колебаете какво точно да направите.

    Следвайте ни
    Facebook            
    Контакти

    Редакционен офис:
    Бургас, ул. „Милин камък” 9

    Репортери: 0878/424676
    Реклама:       056/825435
                   0878/424698
                   0897/546055

    За реклама във вестник „Черноморски фар“
    e-mail:  far@chfar.com, topkarov@faragency.bg

    За реклама в Черноморски фар ONLINE
    e-mail:  reklama@faragency.bg

    За въпроси, съобщения, писма, запитвания,
    предложения, сигнали и др.

    e-mail: info@faragency.bg

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: admin@faragency.bg

    За връзка с репортерите: reporter@faragency.bg

    Важно:
    При цитиране на части от материали от faragency.bg и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Черноморски фар. Всички права запазени.
    placeholder