Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола

    www.factor-bs.com

    08:44Сряда

    24 Юли 2019

    архив   Facebook   Twitter   Google+   Youtube   RSS feed
    Бургас ° вятър: KM/h 5 дневна прогноза  

    Бургаско семейство създаде Селище на пчелите в Странджа

    08-02-2019 0 7140

    Снимка: Фейсбук, Селището на Пчелите

    Михаил КОЛЕВ

     

    Елена и Андрей Стойчеви са от онези млади семейства, които са решили да разпускат, занимавайки се с животновъдство и земеделие на село. Двамата бургазлии отглеждат пчели и произвеждат манов мед в малкотърновското село Визица. Често изминават разстоянието от Бургас до китното селце, за да развиват и поддържат пчелина си. Първите им кошери са разположени в двора на къщата на прадядото на Андрей. През 90-те години на миналия век в нея са снимани епизоди от филма „Здравей, бабо!” на режисьорката Марияна Евстатиева Биолчева. 

    Пчеларството обаче не е основното им средство за препитание. Елена по образование е филолог-франкофон, а в момента работи в сферата на здравеопазването. Съпругът й е ръководител движение на ЖП гара.

    Семейство Стойчеви решава да се захване с отглеждането на пчели преди пет години. Благодарение на чичо си Иван Андрей се сдобива с петте добре отглеждани пчелни семейства.

    „Това беше ценен и толкова желан подарък! Последваха уроци на терен с чичо ми, четене, повече отколкото за студентски изпити. В пчеларството практиката не може без теорията, като във всяка наука“, споделя за първите си стъпки Андрей.

    За съжаление зимата тогава се е оказала люта, имало и голяма смъртност в района и той е останал само с 2 пчелни семейства. Но пък още в същото лято успява да хване 20 пчелни роя.

    „Аз съм вярващ човек. За мен това беше знак, че трябва да продължа. Разбира се, мед не извадих, но не всичко в пчеларството е мед на всяка цена“, казва още бургазлията.

    Това, което го е накарало да се занимава с този вид животновъдство, е че не е искал животът му да си минава просто ей така. Освен това в неговия род тази дейност е традиция. В детството му неговите дядовци по бащина и майчина линия са гледали пчели (дядо Стойчо и дядо Андрей). Прадядо му Стойчо в книгата за село Визица е споменат дори като личен пчелар за времето си.

    „Аз, разбира се, съм бил дете и нищо от техните практики и съвети не помня. Идеята да се занимавам с пчели и за самия мен бе изненадваща, хрумване ей така, за миг“.

    Съпругата му се увлича по пчеларството преди около година и половина. Отначало не е взимала насериозно този интерес на мъжа си.

    „Стараех се да уважа решението му като не му преча, като го изслушвам, но активно участие не вземах. Даже на моменти приемах с хумор това непрекъснато ровене в кошерите като му казвах, че той е черната ръка, която ще умори пчелите. Измисляше непрекъснато претекст да отидем на село и първата му работа бе да отвори кошерите“, разкрива тя.

    Онова, което я е впечатлило, е възможността да работиш в екип със семейството си, да споделяш общ интерес, който всъщност е общо бъдеще.

    „Разбрах колко малко разбирам и как човек не бива да затваря сетивата си за неща, които не познава. И си дадох шанс! Оказа се, че не съм сгрешила. Впоследствие пчеларството ме спечели с не едно качество.  Това е умствен  и физически труд, парадокс, съзерцание, връзка с природата, поезия в реално време, живот на живо... свобода!“

    В момента семейството разполага със 126 кошера. Имат кошери за още толкова. Смятат да ги увеличат, като работят по идеята да създадат втори пчелин отново в Странджа планина, този път в село Стоилово. По думи на Андрей не е хубаво да има много пчелни колонии на едно място, защото става трудно изхранването им, пашата намалява. Именно успешното развитие и разширяване на техния пчелин ги кара да напуснат къщата на прадядото на Андрей, първоначалното място, от което са стартирали. Така те създадат свое Селище на пчелите, намиращо се в близост до село Визица.

    Името Селище на пчелите дошло по аналогия от Селото на смърфовете.

    „Това бе нива на бащата на Андрей, изцяло обрасло в трънки и бурени. Хората от селото не вярваха, че човек с едните си ръце, без машини, може да я изчисти. Но... случи се! Преместихме кошерите с пчелните семейства, но нямахме име. Казах на Андрей, че съдържание без лице не може. Мислихме няколко дни и избрахме името Селището на пчелите по аналогия със Селото на смърфовете - тайно място, някъде навътре в гората, където живеят добри същества“, разкрива Елена.

    И двамата признават, че понякога срещат трудности в пчеларството, но са категорични, че няма да се откажат.

    „През 2018 година на пчелина ни дойдоха гости, деца от ОДК-Средец.  Едно от нещата, които им казах при влизането в Селището е никога да не се отказват, когато им е трудно! Всичко минава, трудното също. Хора сме, няма как на моменти да не изпитваме трудност. Пчеларството е дейност, която изисква много време - не само физическо, но и интелектуално, силна физика, работа на открито при високи температури например. Освен това в нашия район добивите не са високи, има години, които са почти нулеви. Това си е сериозно финансово и емоционално предизвикателство. А инвестициите, които трябва да се направят  за професионализиране, никак не са евтини“, признава Андрей.

    Това, което ги мотивира да продължават напред е чувството, че си полезен, казва още мъжът. Нахъсва го и фактът, че се ражда нещо изпод ръцете му и извършва дейност, която е от полза не само за него и семейството му, но и за цялата природа. Усещането е невероятно, допълва той.

    „Мен ме мотивира ученето през целия живот. Разбрах колко малко разбирам и как човек не бива да затваря сетивата си за неща, които не познава. Това усещане за хармония и съзерцание на по-големите от теб неща ти дава една лекота, с която като се върнеш в града да приемаш несгодите, хаоса, обидите, въобще целия градски живот на 21-ви век“, споделя Елена.

    В началото възприемали пчеларството като хоби, но малко по малко превърнали дейността си в професионално поприще. Андрей не иска да използва думата „бизнес“, защото комерсиализацията, която тя съдържа не отговаря на личното отношение, което влагат в продуктите си. Търсене към продукцията им има, но въпросът е  мановият мед, както и нектарният, да получат достойна цена, казва още мъжът.

    „Не само от купуващите на дребно, но и от прекупвачите. Както във всички области на производството, производителят получава най-малко по търговската верига, а това е неуважение към труда. Имаме късмета и възможността да изнасяме в чужбина на едро, но както споменах, искам моят труд да носи моя етикет“, допълва той.

    Обикновено семейство Стойчеви вадят мановия мед към края на юли - началото на август, когато е добре запечатан (т.е. когато е узрял), водното му съдържание е намалено, което е гаранция, че медът няма да вкисне.

    Медът, складиран в магазините, е чист манов мед, а по-ранните паши е смесен с горска растителност и е складиран в плодника, т.е този смесен мед не се вади, а остава за храна на самите пчели. Манов мед е този, който e с над 0,8 m/s електропроводимост. Странджанският манов мед е с над 1, стигал е до 1,5- 1,6m/s., категоричен е Андрей.

    Неговата съпруга смята, че мановият мед е едно от чудесата на мистичната Странджа. Миналата година Европейската комисия регистрира Странджанския манов мед  като защитено наименования за произход (ЗНП), единствено по рода си в България.

    „Това решение е чудесно достояние за мановия мед в Странджа, с много високо ниво на защита. Съвсем естествено цената му би се увеличила, но тогава реализацията би станала доста трудна за отделния пчелар. Мисля, че без  организирана рекламна дейност у нас и зад граница реализирането на странджанския манов мед като ЗНП ще се сведе като успех до минимум. Тук примерът на пчелите трябва да е конструктивен урок - работа в екип, като едно цяло, без максими аламакиавели“, казва  Стойчева.

    Съпругът й подчертава, че пчеларството не е печелене на бързи пари. В Странджа вече има и много други млади хора, които се занимават с производство на манов мед за допълнителен доход.

    „И го правят много професионално, макар да се водят за хоби пчелари. Сега с вписването на Странджанския манов мед като ЗНП се носи мълва, че много колеги щели да дойдат, за да вадят от „черното злато”, защото ще струва скъпо. Мисля, че подобни слухове са неоснователни, най-малкото подвижно пчеларство за ЗНП не е позволено. Но гората е голяма, в крайна сметка, място има за всеки, който отговаря на условията“, категоричен е мъжът.

    Съветът на младото семейство към тези, които са решили да се занимават с производство на манов мед е, да следват своя път и всеки сам да определя действията си, за да може да носи отговорност за тях от първо лице.

    „Единственото, което бих си позволил да кажа е, че прочетеното и чутото винаги трябва да се премислят преди да се приложат,  да не се слуша на сляпо.  И да се стремят да добиват чист продукт - на всяка цена“, завършва Андрей.

    коментари

    Добави своя коментар
    още новини
    Актуален брой на вестника
    анкета

    Ще почивате ли това лято

                                      Резултати
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.7505
    gbp Британска лира GBP 2.17726
    chf Швейцарски франк CHF 1.78046
    хороскоп
    всички

    Зодия Телец

    21 април - 21 май

    Възможно е умората да ви връхлети, в резултат и на здравословни проблеми. Вземете мерки, но гледайте ведро на създалата се ситуация. Всичко е поправимо, когато имате желание за действие и не губите присъствие на духа. Проблемите ви може да са провокирани и от активната ви позиция на други нива, силните са най-на прицел.

    Следвайте ни
    Facebook            
    Контакти

    Редакционен офис:
    Бургас, ул. „Милин камък” 9

    Репортери: 0878/424676
    Реклама:       056/825435
                   0878/424698
                   0897/546055

    За реклама във вестник „Черноморски фар“
    e-mail:  far@chfar.com, topkarov@faragency.bg

    За реклама в Черноморски фар ONLINE
    e-mail:  reklama@faragency.bg

    За въпроси, съобщения, писма, запитвания,
    предложения, сигнали и др.

    e-mail: info@faragency.bg

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: admin@faragency.bg

    За връзка с репортерите: reporter@faragency.bg

    Важно:
    При цитиране на части от материали от faragency.bg и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Черноморски фар. Всички права запазени.