Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола

    www.factor-bs.com

    14:12Неделя

    22 Септември 2019

    архив   Facebook   Twitter   Google+   Youtube   RSS feed

    Държавата не пуска на общините бивши казарми

    06-04-2019 0 1840

    Снимка:

    Само Айтос ги получи

    Култовите поделения в областта тънат в разруха

    В Звездец изтървали азербайджански инвеститори

     

    Георги РУСИНОВ

     

    Култовите бивши военни поделения в областта тънат в разруха. Години след премахването на активната и задължителна военна служба, казармите в Средец, Айтос и Звездец тънат в разруха. Съдбата и на тази в Равнец не е по-различна, но там Община Бургас действа активно и на нейно място ще има индустриална зона.

    Всичко започва от края на 2007-а. След приемането на България за член на НАТО, наборната военна служба е премахната на 31 декември същата година с решение на 40-то Народно събрание. Последният набор, отслужил вече проформа казармата, е набор 1988-а.

    И от там започва падението на завидната ни военна култура, която винаги сме имали през годините. Терените запустяват, няма кой да служи, или да работи в тях. Затварят се, някои и с охрана. Това обаче не помага на „лешоядите“ да ги оглозгат до кости – най-вече за старо желязо и строителни материали. Картинката днес е повече от тъжна. Войници, служили във въпросните поделения, споделят с носталгия спомените си и реагират с мъка и яд на състоянието им в момента. Картинките там напомнят за постапокалиптична обстановка, отколкото за 21-ви век.

     

    Айтос, 26 200 – превзет от природата

     

    26 200 – домът на 24-а танкова бригада. Така години наред бе известно поделението в Айтос – едно от най-елитните в страната. Тук родните момчета ставаха мъже и дебнеха в танковете за турска атака.

    Историята на поделението започва през 1951-а, когато е сформиран 21-ви стрелкови полк в състава на 24-та пехотна дивизия – Бургас, пише urbex.bg. Личният състав на полка е настанен в Айтос – в сградата на съществувалото през 40-те години девическо училище по селско стопанство. За да се задоволят нуждите на военното формирование, започва изграждането на различни специализирани постройки, между които и казармената сграда, завършена през 1954-a.

    За кратко време полкът се прославя с отличната подготовка на военнослужещите и винаги високите резултати, постигнати в различните учения. Въпреки това, през 1960-a той е разформирован, а година по-късно на негово място се появява 24-а танкова бригада.

    Бригадата е официално създадена през 1961-a, а на 27 октомври 1962-a, на тържествена церемония в центъра на Айтос, е връчено и бойното знаме.

    Наследената база обаче се оказва прекалено тясна за новосъздаденото формирование и следващите десетилетия се характеризират със засилено строителство. Създадени са паркове за бойна техника, битов корпус, работилници и дори открит басейн с минерална вода.

    Редом със строителните дейности тече и учебният процес, който превръща 24-а танкова бригада в елитно съединение, заемащо челно място в редиците на БНА. Бригадата взема активно участие в редица оперативно-тактически учения. През 1972-a, заради високия професионализъм на айтоските военнослужещи, 15 танка са избрани да представят сухопътните ни войски на демонстрации пред кубинския лидер Фидел Кастро, по време на посещението му в България. Своеобразен връх в „кариерата” на бригадата е участието й в грандиозното учение на войските от „Варшавския договор” – „Щит-82”.

    Освен в различните учения, личният състав на 24-а бригада участва и в строежа на редица знакови обекти като АЕЦ „Козлодуй”, комбинат „Кремиковци” и курортния комплекс „Слънчев бряг”. Също така формированието оказва помощ на гражданското население при различни бедствия и аварии. През 1981-ва то е удостоено с орден „За гражданска доблест и заслуга” след проведените спасителни операции по време на снежната виелица от зимата на същата година.

    Във връзка с реформите в Българската армия, 24-а танкова бригада е ликвидирана през 1998-а със заповед на министъра на отбраната. На територията на поделението остава да съществува само учебен център за подготовка на новобранци, който е закрит няколко години по-късно – през 2003-а.

    Днес на огромния терен в града се простира нейно величество Природата. Бурени, храсталаци и дървета са превзели помещенията. Гледката отвътре кара космите по тялото да настръхнат – перфектна снимачна площадка за филм със зомбита например. Всичко изглежда сякаш хората изведнъж са изчезнали. Документация, оставена по масите, противогази по столовете, тенджери и столове насам-натам. Лекарства и стари календари с голи жени също се срещат често. Растителността е проникнала навсякъде.

     

    Питат айтозлии какво искат на мястото на казармите

     

    В началото на 2017-а при посещение на министър-председателя Бойко Борисов в Айтос, гражданите поискаха терените на бившите казарми да се прехвърлят на общината. Малко след това кабинетът реши да угоди на айтозлии. Дотогава теренът от 96 дка и всички казармени сгради бяха собственост на Министерството на отбраната. В момента имотът се състои от три отделни УПИ-та.

    Тогава кметът Васил Едрев пое инициатива за допитване до айтозлии за това какво точно искат да се построи на мястото на бившето поделение. Малко след това на сайта на общината бе публикувана анкета, която стои и днес – две години по-късно. Първоначалната идея бе изграждане на нов жилищен квартал, тъй като теренът е огромен и евентуално обособяване на други обекти към него.

    Резултатите от анкетата обаче категорично показват, че айтозлии най-много искат университет на това място – цели 34%. На второ място с 31% се нареждат гражданите, желаещи парк с плувен басейн, лятно кино и атракции за деца и възрастни. С оглед на това обаче, че парк „Славеева река“ претърпя основен ремонт, това едва ли ще е толкова наложително. Другото желание с повече проценти – 13% е за медицински център с балнео и СПА с минерална вода. Айтос е едно от най-богатите места в страната на минерални извори. Привържениците за изграждането на МОЛ в града на орлите също са 13%. Останалите отговори в анкетата са с по 0-2%.

    За „Черноморски фар“ кметът Васил Едрев заяви, че процедурите по прехвърляне са пред финален етап, но все още има тънкости, които трябва да се доизпипат. Иначе преписката била задвижена и нямало причина за притеснения.

     

    Звездец – от страшилище до беззъбо куче

     

    Поделението в Звездец продължава да е собственост на Министерство на отбраната. От някогашното страшно име в Българската армия обаче днес има само потенциално опасни за живота руини. Част от Триъгълника на смъртта – Средец, Елхово, Звездец, както бе наричан дълги години от служещите там, поделението днес е по-скоро като куче без зъби. В трите поделения службата бе най-тежка заради близостта с Турция.

    Съдбата на някогашния дом на Трета армия – бойната армия на България, днес е същата като останалите – разрушени сгради, превзети от растителност. Кметът на Община Малко Търново Илиян Янчев поясни за „Черноморски фар“, че няколко пъти е опитвал да направи теренът общински заради инвестиционни намерения, но все удрят на камък.

    „Или стигахме до някъде и спирахме, и в крайна сметка не са го предоставили на общината. В момента няма и инвеститори, които да искат да изградят нещо. То и да дойде инвеститор, няма как да му обясниш, че това е една процедура, която я стане, я не стане и ще трябва да се чака с години. Та така в момента още е собственост на Министерство на отбраната. Имаше инвеститори от Азербайджан и искаха да направят модерен овцевъден комплекс. Тогава тръгнахме на процедура и те се отказаха, защото видяха, че ще мине много време. Ние сме си подали от 2011-а документите за прехвърляне. Веднъж, когато разговарях с една служителка от министерството, тя ме пита дали не съм искал да я оставя без работа, защото ако нямала какво да завежда, нямала да има работа, а това са едни сгради, които ги няма. Така все едно едни хора отговарят за нещо, а то в същото време е нищо“, обясни кметът на Малко Търново.

    Според Янчев всичко започва от управлението на 36-то Народно събрание и правителството на Филип Димитров.

    „Ако се върнем по спомени ще видим как всичко там светеше, минали са стотици хиляди военнослужещи, а сега като видиш каква гробница е, лошо ти става. Всичко тръгна още, когато Луджев беше военен министър. Тогава само за една година се прие едно постановление, в което се казваше, че на 40 километра в права линия от границата не можеше да има дивизионни батальони и тръгнахме да затваряме, но турците не ги затвориха. И сега като отивам в Турция, виждам как е пълно с жандармерия и гранични пунктове и поделения, които светят. Ние побързахме да изселим старшините, танковете продадохме за скрап или подарихме на Македония, каквото можа се унищожи и по този начин и целия регион. Никой обаче до днешна дата все още не е поел отговорност. Това за мен е безхаберие, граничещо с престъпност. За съжаление, държавата още не е намерила въздух и средства да възстанови това“, каза той.

     

    Положението е сходно и с военните блокове в малкотърновското село

     

    „Те така си стояха собственост на министерството, докато не ги разграбиха. По-голямата част от тях са общинска собственост, но има и едни, които вече падат и са на министерството. Прехвърлянето закъсня много. Те са в критично състояние. Сега нито да ги правиш, нито да ги събориш, защото за да се направят се искат пари, а общината няма такива средства. За събаряне пък ми искат 100 000 лева, които пак ги нямаме. И в момента тази грозна картина си стои така. Като минаваш през Звездец да се чудиш в Палестина ли сме, в България ли сме. Ако се прехвърли казармата на общината, може да търсим евентуален инвеститор, но за момента няма“, посочи още той.

    Според Янчев времето за изграждане на бежански лагер там мина и не трябва да се заиграва така със страховете на местните.

    „Вече местното население е много докачливо и е критично настроено към такива идеи. Много трудно ще вземат съгласие от тях. Преди години в началото имаше една такава нагласа, защото там пък щеше да има заетост – лекари, които могат, се ползват от местните, охрана, чистачки и т.н. Сега вече няма как да се случи в сградите, които са, защото те са в опасно състояние. Всичко това трябва да се бута и да се прави наново. Нека не се заиграваме със страховете на хората, няма такова нещо и няма да се случва. Ето, виждате, искат и фургони да слагат, сега правят подписка в общината срещу тях. Надяваме се, че след нея ще се спре и това“, добави градоначалникът.

     

    В Средец се канеха за индустриална зона

     

    През 2012-а Община Средец поиска терените на бившата казарма, за да я превърне в индустриална зона. Идеята бе на мястото на опосканите и тотално рушащи се бивши военни поделения, които предизвикват носталгични спомени у поколения войници, служили там, да могат да развиват бизнес крупни инвеститори. Тогава докладна за предложение за безвъзмездно отдаване на Община Средец за територията пусна кметът Иван Жабов.

    На място бяха пристигнали и народни представители от ГЕРБ, които огледаха мястото на бившите военни поделения.

    „Общината ще бъде много по-добър стопанин на тези територии. Те, като индустриална зона, ще бъдат естествено продължение на Средец. Служил съм тук като войник и тази разруха наистина трябва да се спре. Тук с години е било разграбвано”, категоричен бе тогавашният депутат Стоян Гюзелев.

    Пред изданието ни кметът Иван Жабов коментира, че няма развитие по казуса за последните 7 години.

    „Теренът е над 300 декара извън града, но все още е държавен“, уточни той.

    Другата странджанска община – Царево, която също имаше поделение, е в компанията на останалите – казармата е държавна. Кметът инж. Георги Лапчев бе лаконичен и заяви, че общината докато няма изготвен ОУП (Общ устройствен план), няма какво да коментира по темата.

    Интересното е, че общините са задължени в срок от 3 години след получаване на терените да реализират инвестиция, в противен случай земята отново се връща на държавата. Това донякъде обяснява тромавите процедури и липсата на инвеститорски интерес.

     

    В Равнец нещата ще се случат

     

    Община Бургас излиза единствената от всички в региона, която е получила терените на военнослужащи. Става въпрос за Равнец – бившето поделение, където служиха родните летци, сред тях и президентът Румен Радев.

    Преди по-малко от година стана ясно, че авиобазата ще бъде обновена и ще се превърне в индустриална зона. През 2017 година правителството прехвърли бившата авиобаза Равнец на общината. Така се дава шанс там да се осъществят плановете за развитие на индустриална зона. Нейната обща площ е над 3 520 дка. Постройките вече са полуразрушени. Пистите са запазени, а заради тях първоначално е имало идея да се направи карго летище, но се оказа, че не може да има две в радиус от 150 км.

    Подробният устройствен план на терена ще превърне бившата авиобаза в Равнец в логистичен парк. Плановото разпределение на бъдещите сгради в новата индустриална зона ще бъде съгласувано с експерти в областта на авиацията. 

    Очаква се в логистичния парк да бъдат изградени предприятия за високотехнологични производства, научно-изследователски комплекси и търговски обекти.

    коментари

    Добави своя коментар
    още новини
    Актуален брой на вестника
    анкета

    Къде почивате това лято?

                                      Резултати
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.77303
    gbp Британска лира GBP 2.20973
    chf Швейцарски франк CHF 1.78909
    хороскоп
    всички

    Извлекли сте си поука от минали грешки и с внимание ще се отнесете към идеите на партньорите си. Интелигентната ви природа ще ви подскаже, че в тях перспективите са добри и ще заложите на общото сътрудничество. Нови придобивки и впечатления очакват някои от вас. Ще се радвате на семейно разбирателство и уют.

    Следвайте ни
    Facebook            
    Контакти

    Редакционен офис:
    Бургас, ул. „Милин камък” 9

    Репортери: 0878/424676
    Реклама:       056/825435
                   0878/424698
                   0897/546055

    За реклама във вестник „Черноморски фар“
    e-mail:  far@chfar.com, topkarov@faragency.bg

    За реклама в Черноморски фар ONLINE
    e-mail:  reklama@faragency.bg

    За въпроси, съобщения, писма, запитвания,
    предложения, сигнали и др.

    e-mail: info@faragency.bg

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: admin@faragency.bg

    За връзка с репортерите: reporter@faragency.bg

    Важно:
    При цитиране на части от материали от faragency.bg и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Черноморски фар. Всички права запазени.