Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола

    www.factor-bs.com

    04:38Четвъртък

    21 Септември 2017

    архив   Facebook   Twitter   Google+   Youtube   RSS feed
    Бургас 20° вятър: KM/h 5 дневна прогноза  
    събеседник

    Дончо Папазов-мореплавател: Морето ми е дало всичко в живота, благодарен съм му напълно

    Истинският моряк не се бие в гърдите, не говори вечно за морето и не се мисли за пръв след Бога

    24-08-2014 0 1243


    Снимка: Черноморски фар
    Интервю на Петър ГЕНЧЕВ и Силвия ШАТЪРОВА

    На 14 юли 2014 се навършиха 40 години от първото прекосяване на Атлантическия океан на Дончо и Джу. През 1974 г. те пресичат Атлантика с корабна спасителна лодка с платна от Гибралтар (8 май) до Куба (14 юли). Изминават 4880 морски мили за 68 дни на диета с планктон. На 21 февруари тази година мореплавателят стана на 75 години. На 13 юни 2013 година се навършиха 25 години от самотната обиколка на света на Дончо Папазов без спиране през нос Хорн на яхтата „Тивия“.

    Той избра да отбележи тази дата на борда на яхта „Одесос“ с капитан Мариел Самсонов, шампанско, приятели и спомени, зареяни в искрящо-сините води на Егейско море.
    Изминаха 25 години от най-голямото му постижение - „Еверест” във ветроходството, пише дъщеря му Яна.
    Летата прекарва на каравана на пристанището в Царево заедно с царевските рибари и крои планове за нови книги, сценарии и плавания.

     

    -Как се чувствате в средата на лятото, г-н Папазов?


    - Ведро ми е.

    -Няма държава, но намерихте морето?


    -Разликата в България за 25 години демокрация е огромна и е пълно с неща, на които човек може да се радва, като частни заведения, кафенета и кръчми, включително и относителна свобода на словото, за която вие знаете. Докато има монополисти в рекламата и тя ще бъде относителна.

    -Тук, в Царево сте с приятели като Джеки Стоев, какво си говорите с него?


    - Не обичам да споделям какво си говоря с хора без тяхно присъствие.

    -Влизате ли в морето?


    -Не много често, повечето от моите приятели са в Гърция. Влизам да се къпя, но много му се радвам, много обичам Царево, имам много сродни души между рибарите. Събираме се по няколко пъти на ден, говорим си, съчиняваме си истории.

    -За да е един човек сродна душа с вас, какъв трябва да е ?


    -Аз не съм психолог. Нека да не говорим дълбокомислено, особено в тази жега. Много пъти човек се хваща с момиче без да го е опознал дълбоко, а има привличане. По душа се усеща, няма нужда да ти е писал един човек 20 писма или да си му чел произведенията или статиите, усеща се от пръв поглед.

    -Намерили сте абсолютното спокойствие и нирвана тук. Не ви ли липсват ревящите ширини?


    -Никога не ми е липсвала мечта, винаги мога да се отплесна както в ревящите ширини, така и тук. Една от големите житейски дарби е да можеш да мечтаеш и да си мислиш за добро. И няма кой да ти го оспори, защото си сам със себе си, а и донякъде пречиства. Аз съм от хората, които като си мечтаят и после тръгват да реализират мечтата си.

    -Амбицира ли ви някакво ново пътешествие?


    -За последен път плавахме преди година до Гърция. Тръгнахме с една стара яхта и преди Дарданелите се счупи двигателят, а там е забранено да сеплава без двигател. Минахме ги и ни удари един щорм, който ни скъса голямото платно, а после още едно. Останахме на едно малко и без да спим четири нощи отидохме до Ситония в Егейско море. Мислехме да спираме на Троя, а щормът беше силен 9 бала, рядко се случва. Това беше рядко изживяване, което ми напомня на ревящите. Беше през юни, тогава намерихме една кола и се върнахме да протестираме в София, като оставихме яхтата там.

    - Не ви ли тежи, че преди 20 години България беше по-морска държава, отколкото сега?


    -Не ми тежи, както и това, че беше машиностроителна страна, защото по-хубаво един завод да го няма, отколкото да работи години наред на загуба.

    -Така ли беше с флота?


    -Всички кораби бяха стари, над 15- годишни, и просто се износиха. Това не беше един съвременен и модерен флот. Трябваха много средства да се поддържа, не беше рентабилен. По-хубаво е човек да издигне паметник, отколкото да направи завод, който винаги е на загуба.

    -Едно време децата мечтаеха да бъдат космонавти и моряци, сега мечтаят да са богати, да имат хубави коли и хубави жени, защо?
    -Слава богу, че не мечтаят да станат пожарникари. Винаги има криза в духовността, младите хора не са по-глупави или по-прости, винаги е имало тъпанари и ще ги има. Както и броят на престъпниците и гейовете статистически е един и същ през различните епохи. Каквото и да прави властта, те си остават. Това са закономерности. Естествено по-малко четат сега, важното е, че се издават книги и се купуват. Едно време четяха от скука, сега, който има нужда, и сигурно е по-добре.

    -Законите в морето промениха ли се, станаха ли моряците по-нежни, сега разчитат повече на GPS?


    -Едно от най-хубавите неща на тоя свят е GPS. Той направи достъпен океана, много повече хора тръгнаха с яхти по него, защото няма нужда да свалят звезди, сега става за секунди от самосебе си и като е достъпно нещо, което е хубаво, е добре за човека.

    -Но това не те прави по-малко моряк?


    -Въпросът е дали плаваш. По –неприятни са тези, които се правят на морски вълци и се бият в гърдите с всичките пози. Истинският моряк не се бие в гърдите, не говори вечно за морето и не се мисли за пръв след бога, защото бил преминал няколко океана.

    -В момента ние стоим пред човек, за когото сме учили в училище. Били сме деца, опитвали сме се да си го представим как е на яхтата, как нещата са романтични и в същото време сурови.


    -Много е хубаво морето, много го обичам, но не е хубаво да се вайкаш, че всичко се е счупило и отминало. Беше по-романтично и по-трудно и не е важно кой кога го е пресякъл Атлантика. Морето ми е дало почти всичко в живота. Благодарен съм му напълно.

    -Има ли нещо, което искате да върнете и да го направите по друг начин?


    -Не, не мисля. Животът бих го повторил по същия начин. Заедно с глупостите, които също са ми драги, и житейските гафове, защото те правят цветен живота. Не го прави чиновническото великолепие.

    -Кога разбрахте, че морето ще бъде ваша съдба?

    -Никога. Животът не е толкова прост да го разбереш от раз и после да действаш. Става постепенно, както и помъдряването, което не е ципа, която се пука изведнъж, става неусетно. Не се сблъсквам с явлението да ми отварят очите. Прочитането на една книга и дори и библията няма да те направи по-мъдър, напротив. От дете сънувах морето и съм ходил като курортист, имах обаче отрицателна плаваемост и моите родители ги беше страх да не се удавя. Тогава платиха на спасителите да ме научат да плувам. От 4-5 годишен плувам, което беше рядкост, след това станах един от първите и много обичам.
    Покрай морето за първи път започнах да снимам като оператор. Първият документален филм, който съм правил, е за езерото Вая, беше 1975 година и с екологична насоченост. Първите книги, които съм писал, са на морска тематика.

    -Тогавашната власт как приемаше тези ваши пътешествия?
    - С огромна радост, защото години наред се пишеше за нас в чужбина и то с добро. ЮНЕСКО пращаше навсякъде писма, че експедициите са исторически.

    -Тодор Живков разговарял ли е с вас по тази тема?


    -Да, няколко пъти.

    -Осъзнаваше ли ги нещата?
    -Дори ме е канил на обяд два пъти. Писал ми е писма, харесваше много това, което правим. Имам писма и от Людмила Живкова, нея не я познавах лично, но Иван Славков прекрасно го познавам и той ми е помагал. Имам чувството, че тогава тук бяхме по-малко известни, отколкото в чужбина. Спомням си, че когато пресякохме Атлантика със спасителна лодка и пристигаме на Канарите, избираха Жескар Дестен за президент на Франция. В един от вестниците на първа страница той беше на първа страница, но ние с Джу над него със спасителната лодка. Беше една от първите хуманитарни експедиции, свързана с планктон и замърсяван. Тогава Юнеско прие нова методика за изследване на замърсвяването, а и тогава си беше рисковано пътешествие.

    -Докога сте в Царево в тази каравана?


    - Надявам се да изкарам тук до октомври. От началото на юни идвам.

    -През кой сезон морето е най-хубаво?


    -Есента. Цветовете се сменят, чета и пиша от време на време. По-хладно е и мога да си пиша, следобедите, като стане около 14 часа, отивам на сянка да си чета. Ако е хладно и ако духа, дремвам. След това към 16 часа идват рибарите и започваме да си говорим, разиграваме сценки. Как е паднал метеор и сме го извадили, след което го обявяваме за продан.

    -На ти ли сте с модерните комуникации?


    -Имам, но не ги ползвам. Телевизия гледам от време на време. Лятото е най-скучното, най-свестните екипи от телевизиите слизат от екран.

    -Бихте ли отишли в четиризвезден хотел в Царево?


    -Не, не бих отишъл. Не ме блазни луксът. Аз съм за завиждане. Тук от време на време ме прихващат разни музи и започвам да пиша. Сега съм се задълбал с един разказ за зам.-министър на финансите. Той играе за първи път на тото и удря джакпота. Разбира се, обвиняват го в далавера, започват да го проучват, плащал ли си е данъците, накрая откриват пари, за които не е платил данъци и започва да докладват в НС и Европейския съюз как преборваме организираната престъпност, вкарват го в затвора. Започват да разследват всеки, който е ударил джакпота. Невинникът си остава в затвора, а се отчитат резултати от борбата с престъпността.

    -Наскоро нашумя такъв случай във Варна?
    -Той се яви, като че ли го бях предчувствал това за тотото.

    -Какво ви е мнението за фара-богиня?
    - Аз съм ги виждал на фреските на Свещари подобни. Същата личност подпира там, трудно ми е да преценя, от фреска скулптура не става и този път не е станало.
     

    коментари

    Добави своя коментар
    още новини
    Актуален брой на вестника

    анкета

    Как се справяте с жегите

                                      Резултати
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.62891
    gbp Британска лира GBP 2.20549
    chf Швейцарски франк CHF 1.696
    хороскоп
    всички

    Зодия Везни

    24 септември - 23 окктомври

    Денят ви ще е разтоварващ и не ангажиран с важни задачи. Приятните емоции ще преобладават, предвид срещите, на които ще дадете предпочитанията си. Ще ви се отразят добре и може да ви осенят интересни идеи за в бъдеще. Ще останете доволни от развитието на въпрос, свързан с работата ви. Други ще се отдадат на флирт, внасящ романтична тръпка в ежедневието им.

    Следвайте ни
    Facebook            
    Контакти

    Редакционен офис:
    Бургас, ул. „Милин камък” 9

    Репортери: 0878/424676
    Реклама:       056/825435
                   0878/424698
                   0897/546055

    За реклама във вестник „Черноморски фар“
    e-mail:  far@chfar.com, topkarov@faragency.bg

    За реклама в Черноморски фар ONLINE
    e-mail:  reklama@faragency.bg

    За въпроси, съобщения, писма, запитвания,
    предложения, сигнали и др.

    e-mail: info@faragency.bg

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: admin@faragency.bg

    За връзка с репортерите: reporter@faragency.bg

    Важно:
    При цитиране на части от материали от faragency.bg и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Черноморски фар. Всички права запазени.