Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола

    www.factor-bs.com

    12:26Неделя

    19 Ноември 2017

    архив   Facebook   Twitter   Google+   Youtube   RSS feed
    Бургас 10° вятър: KM/h 5 дневна прогноза  

    Двете съпруги на писателя Петко Росен

    09-11-2017 0 939

    Снимка: Личен архив на фамилията

    Соня КЕХЛИБАРЕВА

     

    За разностранната личност на Петко Росен (псевдоним на Петко Георгиев Чорбаджиев) е писано много. Писател, журналист, литературен критик, адвокат, участник в Илинденско-Преображенското въстание, окръжен управител, депутат от демократическата партия, общественик, човек с възрожденски дух и будна творческа личност. Приятел и съмишленик с видни политици и писатели по онова време. Но тази обширна биография скрива неговия интимен свят, неговите житейски трудности. За него важи максимата: „Зад всеки успял мъж стои една силна жена”. В живота на Петко Росен жените са две. Първата дава младостта си и му ражда три деца, втората отглежда децата и е достоен съратник в литературното му поприще. Две различни жени, вплели съдбите си в неговия живот.

    Софийка

    В Бургас, в известната фамилия на Йови и Керачка Воденичарови, през 1887 г се ражда Софийка. Тя е петото им дете. Получава образование във френския колеж във Варна. Известна красавица за времето си и с богата зестра, тя е ухажвана от доста млади мъже.

    В своите спомени бъдещият писател споделя как е бил пронизан от любовта към Софийка: „Един ден мен ме стрелнаха две черни, тъмни и перверзни някак очи. Това бяха очите на една въздребна, сухичка, мургавочерна мома, която  продължително и настойчиво прониза душата ми. Тя стоеше на високия бащин балкон, а погледът й вече бодваше и гъделичкаше моето празно и болезнено чувствително сърце. Минах втори, трети път. Погледите ни се срещнаха, сплетоха се и сякаш свързаха душите ни. Един ден отидохме с Минкова към Сладките кладенци да изпитаме някаква пушка. Покрай нас минаха с файтона София  и баща й. Стрелях по една чайка, като си казах: ако улуча тая чайка, ще се опитам да улуча и онази с тъмния поглед във файтона. Улучих. Окървавената бяла чайка се преметна и с червеникави очи ме стрелна. Един дребен факт реши моята съдба.” Започва да й пише писма и така се завързва любовната интрига между двамата. Влюбен, той заминава на изпити в София, но се проваля и се завръща на работа в Земеделската банка в Бургас. През 1907 г. Софийка и Петко са почти сгодени, но бащата Йови Воденичаров не е съгласен с любовта на двамата и всячески се стреми да ги раздели. Девойката е пращана ту в чифлика в Айтос, ту на Лъжите, само да не стои в Бургас. Честолюбивият Петко разбира, че това е въпрос на чест и Софийка трябва да стане негова жена. Така през 1909 г. тя неочаквано пристанала на синеокия хубавец Петко Чорбаджиев и станала негова съпруга. След женитбата семейството заживява в бащиния хан на Петко. След това се пренасят в къщата на Йови Воденичаров, но там не издържат дълго. Като зам.-прокурор  и по- късно като адвокат, Петко събира пари, сключва заем и с много лишения и трудности построява собствена къща на ул. „Цар Асен” № 41, където се раждат трите им деца - Милка /1910 г./, Росен /1912 г./ и Крум /1915 г./. През войните Петко Чорбаджиев е на фронта, а жена му отглежда децата.

    Софийка има нещастна съдба. През 1918 г. цялото й семейство заболява от „испанската болест”- голяма световна грипна епидемия. Всички оздравяват с изключение на Софийка. Тя умира в къщата си в Бургас на 08.01.1919 г., едва на 32 години. Оставя три малки деца сираци и тежестта за отглеждането им пада на бащата Петко. Смъртта на любимата жена  го сломява. Затваря се вкъщи, а децата отиват временно да живеят в сем. Воденичарови. Младият мъж разбира, че няма да може да се справи сам и трябва отново да потърси жена, с която да сподели живота си. При честите си отивания по работа в София той  се отбива в дома на Петко Каравелов, с когото са приятели. Там изплаква болката си и моли Екатерина Каравелова да го сватоса за подходяща жена. Така в живота на Петко Чорбаджиев се появява втората му жена.

     

    Анна

    Родена на 12 април 1891 г. в Чирпан, но семейството се премества да живее в Карлово. Тя има сестра Мария и брат Тома. Анна Томова завършва с пълно отличие Девическата гимназия в София. През 1910 г. става студентка по славянска филология  в Историко-филологическия факултет на Софийския университет. Пише стихове и е поклонник

    на руската литература. С Екатерина Каравелова се запознават в един литературен кръжок и стават приятелки. Пишат си писма, споделят свои поетически творби. Запознанството й с Александър Соборнов /род. 1883 г. в Медвеженский, Ставрополска губерния / по време на следването й в София завършва с брак. Съпругът й преди това е учил в Новорусийския университет, след това продължава следването си в Париж и в Софийския университет до 1913 г. Владеещ няколко западни езика, той също е изкушен от поезията. След завършване на университета Анна става учителка за 2 години в с. Павелско, Станимашко /дн.Асеновградско/. По време на Първата световна война Сандо, както го наричат приятелите му, е мобилизиран в руската армия и е изпратен в щаба в Букурещ. Анна като негова съпруга заминава за Русия при семейство му. Бракът й трае кратко, тъй като Александър е убит на фронта. Анна болезнено приема трагичната загуба и по съвет на неговите близки се прибира в София. Екатерина Каравелова се явява като сватовница и решава да запознае Анна с Петко Чорбаджиев. Разликата им е 10 години. Петко отива в Карлово да се запознае лично с Анна, но тя отсъства и той среща майка й. От разговорите, които води с нея, разбира, че Анна е точният за него човек. Пише й прочувствено писмо, в което споделя мъката си, че неговите дечица, „три пиленца”, няма кой да ги приласкае, да им даде любов и майчина топлина. Колебанието на Анна трае само една нощ и тя решава да посвети живота си на Петко и децата. Екатерина Каравелова кумува на двойката. След женитбата те идват в Бургас и децата приемат младата жена за своя майка. Така тя става не само съпруга, но и вярна опора на общественика и  писателя Петко Росен. Тя чете, редактира, преписва всички книги на съпруга си. Участва в организационния живот на Тракийското дружество. Занимава се с набиране на средства при разни благотворителни дейности. Приема в къщата си политици, писатели, приятели на съпруга си.

    През месец октомври 1934 г. по инициатива на Анна Чорбаджиева (секретарка на дружество „Самосъзнание” ), се открива Девическото професионално училище „Царица Йоанна”, което се издържа от Бургаското женско дружество. Учела е ученичките на бродерия, шев и кулинарни умения. Давала е уроци по литература и френски език.

    Анна е оценявала писателските качества на Петко Росен. Тогавашната Национална пропаганда /цензурата/ забранила печатането на книгата „През гори зелени”, заради славянофилските и русофилски чувства на Петко Росен. Нещо повече, писателят е бил интерниран за 6 месеца в Панагюрище като „опасен за реда”.

    След смъртта на мъжа си на 30 април 1944 г. в Бургас, Анна събира и запазва всички тетрадки и ръкописи на писателя.

    През 1962 г. издава книгата му „Спомени и размисли”.

    В послеслова на 10-я том от съчиненията на дядо си, внукът на Петко Чорбаджиев, носещ неговото име, споделя: „Издаването на тези съчинения е свързано преди всичко с баба ми Анна Чорбаджиева. Запазването на архива, подреждането му и предаването му в Държавния архив – Бургас, неимоверните усилия да издаде книгите му след 9-и септември, всичко това осмисля живота й след смъртта на дядо през април 1944 г. Тя не само отгледа невръстните му деца, но беше и помощница в литературното му творчество. Спомням си как тя беше подредила в номерирани папки архива на дядо и запазила по няколко екземпляра от книгите му (книгите на Петко Росен след 9-и септември са иззети от библиотеките). Когато ние, наследниците, решихме да издадем «Сурваквиците», случайно открих в една кутия за обувки, скътани 17 тетрадки  с ръкописи на дядо и едно листче с посвещение да пазим тетрадките и да не ги показваме, тъй като съдържали лични неща и неудобни за тогавашното време мисли на дядо.»

    Анна Чорбаджиева умира на 92 години в София, на 13.09.1983 г.

    Авторката благодари на внуците на Петко Росен - Ана Грънчарова и Петко Чорбаджиев, предоставили снимки и архивни документи.

     

    коментари

    Добави своя коментар
    още новини
    Актуален брой на вестника
    анкета

    Трябва ли билетчето в градския транспорт да е 1.30 лв.

                                      Резултати
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.65819
    gbp Британска лира GBP 2.1881
    chf Швейцарски франк CHF 1.67222
    хороскоп
    всички

    Зодия Овен

    21 март - 20 април

    Следвайте ни
    Facebook            
    Контакти

    Редакционен офис:
    Бургас, ул. „Милин камък” 9

    Репортери: 0878/424676
    Реклама:       056/825435
                   0878/424698
                   0897/546055

    За реклама във вестник „Черноморски фар“
    e-mail:  far@chfar.com, topkarov@faragency.bg

    За реклама в Черноморски фар ONLINE
    e-mail:  reklama@faragency.bg

    За въпроси, съобщения, писма, запитвания,
    предложения, сигнали и др.

    e-mail: info@faragency.bg

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: admin@faragency.bg

    За връзка с репортерите: reporter@faragency.bg

    Важно:
    При цитиране на части от материали от faragency.bg и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Черноморски фар. Всички права запазени.