Има дефицит на специалисти за работа с деца със зрителни и слухови проблеми

Уволнен служител уби петима в Илинойс

17.02.2019 00

Министър Ананиев призова родителите да ваксинират децата си

17.02.2019 00

89% от зеленчуците и плодовете, които ядем, са вносни

17.02.2019 00

Величка Драганова е родена в пернишкото село Сирищник. Завършва специалност „Право“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Ражда се със занижен слух. На 22 години започва да усеща затруднения в нощното виждане. В капана на тъмнината, както казва, попада точно в Христовата възраст – на 33. Това не й пречи да води пълноценен живот и да работи по специалността си. В момента е юрисконсулт. През юни т. г. е избрана за председател на Националната асоциация на сляпо-глухите в България. 

Г-жо Драганова, с какви резултати приключи обучението, което проведохте в Бургас за нови методи за комуникация със сляпо-глухи деца?

В обучението в Бургас се включиха двама от нашите преподаватели. Там бяха представени алтернативни методи за комуникация при сляпо-глухи хора. Ние ги популяризираме, защото по отношение на сляпо-глухите хора в България има много малко информация - като характеристика, потребности, възможности. От 2004 година сляпо-глухотата е призната като отделно заболяване, но още в много от институциите се смята просто като заболяване без зрение и глух, но не е само това. Това е тежко заболяване, което е комбинация от нарушено зрение и слух и тотална загуба на едното или двете. И това води до други последици след себе си.

Колко са в България хората с такова заболяване?

Над 550 души в страната имат сляпо-глухота. Нашата асоциация има 24 структури по места и стремежът ни е да обхванем тези хора и доколкото можем да им помогнем. Идеята е да бъдат включени в програми за ранно въздействие и специално обучение. Това важи особено за деца с такива проблеми.

Колко от тези 550 души са деца и продължават ли да се раждат деца с такива проблеми?

Такива случаи са рядкост. В нашата страна повечето сляпо-глухи са с придобита сляпо-глухота. Имаме защитен проект в тази връзка, чиято цел е да обхванем колкото се може повече хора и деца със сляпо-глухота. От 1 септември започна проектът, като сега се разпределят дейностите.

Какво се случва като се срещнете очи в очи с такива хора, как може да им се помогне?

Първо се провежда разговор с техните родители, ако са деца. След това вече има индивидуална оценка от страна на специалните педагози. Прави се и консултация с психолог и се дава насока за интеграция на децата и лицата със сляпо-глухота. В зависимост от потребностите на тези лица се прави по-обобщена оценка за дефицита, който им липсва и начините, по които може да бъде преодолян - дали това ще е рехабилитация, медицински средства, изделия. Но тук, в България, тези технически средства са много труднодостъпни.

За какви цени става дума?  

От порядъка на 2-3 хиляди евро. Не сме ги проучвали специално. Бях на международна среща, където имах възможността да видя много по-тежки случаи от тези в България. Но при тях комуникацията беше значително улеснена, в смисъл като техническа методика, с помощта на различни средства. Става въпрос за импланти – кохлеарни слухови устройства. Има и други възможности като брайловите дисплеи. Когато се говори до лицето, до него трябва да има интерпретатор с такова устройство, където се изписва това, което се говори наоколо. А на брайловия дисплей излиза на брайл изписано. Остра е необходимостта от интерпретатори. Това не е необходимост от някаква асистенция. Това е необходимост от обучени лица, които да бъдат в помощ на сляпо-глухотата. Много е специфично и строго индивидуално за лицата, в зависимост от това доколко са загубили слуха или зрението.

А хората със сляпо-глухота у нас имат ли право на асистент?

Този въпрос не е решен. Точно сега върви утвърждаването на някои от законите, касаещи хората с увреждания. Като такива са законите за личната помощ, за хората с увреждания и Законът за социалните услуги.  Пак искам да насоча вниманието към асистентите на сляпо-глухи – това не означава просто асистент. На Запад това са хора най-малко с бакалавърско образование. Това лице, както и да се нарича - асистент, интерпретатор, помощник, трябва да е изцяло полезно за хората.  Въпросът с жестовия език също е от огромно значение. Сега се направиха трансфери от Закона за интеграция и правилника за неговото прилагане в Закона за хората с увреждания и Закона за социалните услуги, но някои от тях като услуги за лица с глухота и сляпо-глухота не са изцяло изчистени, че да могат да служат на потребностите им.

Става ясно, че има тотален дефицит на интерпретатори. Така ли е?

Изключително малко са. Само пет са в цялата страна. Двама са в нашата организация и в Национален център за сляпо-глухи. Сега, за съжаление се мъчим да преодолеем една пречка, защото нямахме сграда, където да се помещава рехабилитационният център, в който се провеждат ежедневно амбулаторни, онлайн, интернатни обучения. Много е трудно, защото хората са пръснати в цялата страна. Затова се налага интернатното обучение. Това е дълъг процес, защото психическата травма, особено, когато проблемът е получен в по-късна възраст, е голяма. Но преподавателите в Националния център съумяват да се справят.  

Как стои въпросът за Бургас – колко са хората със сляпо-глухота? 

В Бургас имаме структура. Там са около 16-17 души. Може би хората са чували за едно момче Георги, който има зрителни и слухови увреждания. Той беше обект и субект на това обучение в Бургас.

Разкажете за себе си, моля.

Родена съм със занижен слух. На 33-годишна възраст ослепях. От 21 юни т. г. съм председател на Националната асоциация на сляпо-глухите в България. А от 2007 година съм неин член. Въпреки проблемите, които имах, завърших специалност „Право“. Така станах юрисконсулт в асоциацията. Случи се така, че нашият председател внезапно почина и аз поех ръководството.