Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола

    www.factor-bs.com

    02:07Петък

    20 Април 2018

    архив   Facebook   Twitter   Google+   Youtube   RSS feed
    Бургас 13° вятър: KM/h 5 дневна прогноза  

    Кошничар от Българово е изплел наблюдателница за птици на Атанасовско езеро

    15-04-2018 0 3496

    Снимка:

    Единственият майстор в региона  предлага кошници и панери за Великден – ръчно производство

    Занаятът изчезва, останахме десетина души в България, казва Станко Киров

     

    Георги РУСИНОВ

     

    В миналото всекидневните нужди обуславят развитието на кошничарството по нашите земи. Поради което този занаят е широко познат на българското население.

    Основните кошничарски изделия са свързани със селското стопанство. Затова във всяко българско семейство до средата на ХХ век е имало няколко такива плетени съдове, поради големия брой население в селата. Най-често срещани са плетените кошове за плява, брашно, грозде и въглища. Те са използвани в ежедневната селскостопанска работа. Тези кошове са с правилна цилиндрична форма и имат почти плоско дъно. 

    Днес кошниците са повече китайски. Търсене за дома обаче има и то около празници - Коледа, Великден, когато трудно може да бъдат открити. През последната година дори навлезе и модата с подаръчните кошници, в повечето случаи се прибягва отново до чужди.

    С течение на времето обаче занаятът спира да привлича интерес към себе си, с все по-засилената индустриализация, докато в днешно време майсторите - кошничари в страната се броят на пръсти. Станко Киров от Българово е един от тях. „Занаятът изчезва, останахме десетина души в България“, казва кошничарят. Започнал на шега и по-скоро като хоби преди 23 години, Станко и до днес се занимава с това. Кошничарството е и основният му начин на прехрана. „Не аз избрах занаята, а той – мене, обяснява майсторът. Усетих, че това, което правя, ми допада. Да работиш нещо с желание и с любов е важно за резултата“.

    Освен кошници Станко изработва и декоративни пана, както и мебели. Основният материал, който използва, е върба ракита. „Това е  декоративна върба, отгледана специално за нуждите на този занаят. Има много видове върби, но точно този вид – ракита става и за плетенето на кошници. С него изработвам и мебелите“, пояснява той.

    В Шуменския край има хора, които се занимават с отглеждането на специалната върба, а кошничарите я купуват от тях на килограм. Обикновено пръчките са дълги 2-3 метра, от които се правят мебели, а остатъците се използват за пана и други по-дребни неща. Пръчката, зависи колко е дебела, се цепи на три-четири ленти като се прекарва през специална машина, която обелва кората, остава само сърцевината. И с този материал се работи. Най-важното условие за върбата е да стои във вода, за да не се разсъхне и да се скърши. Обработката на материала отнема не по-малко време от самото плетене. „Изработката на една голяма кошница отнема ден-два. За малките отнема няколко часа“, уточнява Станко.

    Киров, макар и трудно казва, че успява да се изхрани с кошничарството. Работи предимно по заявка на клиенти. Много време не му остава да ходи по изложения и панаири. Иначе майстор-кошничарят разполага с ателие и в айтоския „Генгер“. „Сега за Великден има голям интерес към кошничките за яйца. Хората поръчват най-различни модели – кръгли, продълговати, елипсовидни. Аз по принцип изработвам всичко по поръчка и съм ангажиран“, казва още кошничарят.

    Фантазията на Станко надхвърля далеч традиционните предмети от бита. Гарантира, че почти всичко може да се изработи от ракита, стига да имаш фантазия. Така например миналото лято изплел наблюдателница за птици, която е монтирана край Атанасовското езеро като част от екопътека.

    Първият опит в нестандартните изработки на Станко се оказал толкова съвършен и фин, че приличал на бутикова градинска мебел, оказала се неподходяща за условията на езерото. Затова неправителствената организация, направила поръчката, решила да монтира произведението в парк „Езеро“ в морския град. Обосновали избора си с това, че там има по-голямо движение на хора и шансът да пострада от вандалски набези бил по-малък. „Яйцето“, както го кръщават, днес служи като информационен пункт и препраща туристите към Пътеката на съблеклюна.

    За да се впише максимално в обкръжаващата среда, Станко изработва втора наблюдателница, този път от необработена ракита и леска, с по-груба оплетка. Тя представлява същински шедьовър на архитектурата – няма покрив, а отворите за наблюдение са с елипсовидна форма и са разположени на различна височина, за да могат да се използват от деца и от възрастни. Вече е популярна с името „Гнездото“.

    Кошничарят признава с тъга, че липсата на трудово обучение в училище все повече отдалечава децата от традиционните занаяти. Пред нас той показа сборник от далечната 1959-а година, който е бил задължителен в учебния процес. Именно от него Станко признава, че е стартирал началното си обучение в изчезващия занаят. „Едно време и ромите имаха интерес да си вадят хляба с кошничарство, а сега наблюдавам, че дори и при тях има отстъпление от занаята“, завършва Киров.

    коментари

    Добави своя коментар
    още новини
    Актуален брой на вестника
    анкета

    Трябва ли да отпадне забраната за пушене в заведенията?

                                      Резултати
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.57958
    gbp Британска лира GBP 2.24873
    chf Швейцарски франк CHF 1.63312
    хороскоп
    всички

    Извлекли сте си поука от минали грешки и с внимание ще се отнесете към идеите на партньорите си. Интелигентната ви природа ще ви подскаже, че в тях перспективите са добри и ще заложите на общото сътрудничество. Нови придобивки и впечатления очакват някои от вас. Ще се радвате на семейно разбирателство и уют.

    Следвайте ни
    Facebook            
    Контакти

    Редакционен офис:
    Бургас, ул. „Милин камък” 9

    Репортери: 0878/424676
    Реклама:       056/825435
                   0878/424698
                   0897/546055

    За реклама във вестник „Черноморски фар“
    e-mail:  far@chfar.com, topkarov@faragency.bg

    За реклама в Черноморски фар ONLINE
    e-mail:  reklama@faragency.bg

    За въпроси, съобщения, писма, запитвания,
    предложения, сигнали и др.

    e-mail: info@faragency.bg

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: admin@faragency.bg

    За връзка с репортерите: reporter@faragency.bg

    Важно:
    При цитиране на части от материали от faragency.bg и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Черноморски фар. Всички права запазени.