Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола

    www.factor-bs.com

    16:51Вторник

    12 Ноември 2019

    архив   Facebook   Twitter   Google+   Youtube   RSS feed
    събеседник

    Майсторът пристъпва към работа с чисти ръце, чисто сърце и ум

    Болно ми е да слушам, че занаятчиите са хора комерсиални

    21-10-2019 0 443

    Майя Стоянова - председател на Регионалната занаятчийска камара:
    Снимка:
    Интервю на Дона МИТЕВА

    Майя Стоянова е завършила българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“

    От февруари 2011 година е председател на Регионалната занаятчийска камара. Притежава две майсторски свидетелства: за бозаджийство и за везба.

     Има двадесет години стаж като учител по български език и литература.

    - Г-жо Стоянова, имаха ли занаятчиите интересно лято? Това е сезонът, в който  Вие показвате изработеното през годината.
    - Да, лятото бе интересно, наситено с много събития  в различни части на региона. Участието ни в българската вечер, която бе част от програмата на фестивала „Заедно в Бургас", организиран от Община Бургас, предизвика изключителен интерес сред нашите съграждани и гостите на града, защото имахме възможност да представим, а и да демонстрираме по атрактивен начин традиционни български занаяти като грънчарство и тъкачество. Като този път освен традиционното участие на грънчаря – майстор Атанас Орлов, който отново показваше  как се работи с глина, предложихме и работа – предимно за децата на малък тъкачен стан. За малките бе любопитно, а за техните баби и дядовци това бе умилително, защото ги върна в ученическите им години, когато работехме всички на подобни станчета.
    - Вие казахте затова, че децата са работили на станчетата – лесно ли се печелят подрастващите за българските традиционни занаяти?
    - Изключително лесно. Първо ги води любопитството, и второ, като има кой да им разкаже и покаже, и в буквалния смисъл на думата да им държи ръцете – те са готови: печелим сърцата им за винаги. Те отнасят със себе си  у дома не само това, което са изработили, а и искрата на любопитството към българските занаяти.
    - Разкажете, моля, някоя интересна случка.
    - Ето случка от Царево - това лято. Идва при станчетата хиперактивно дете с майка си и баба си, които не крият неговия проблем. За този вид деца се казва обикновено, че са свити, непохватни, без устойчивост на вниманието. Това тригодишно дете така се увлече от играта да тъче, че отпращаше майка си и баба си да не й пречат, защото „има работа“. Това за мен е още едно доказателство, че упражняването на дадени занаяти може и на някои места се използва като успешна арт терапия. То развива фината моторика и способността да се съсредоточиш. Дори и за възрастните помага - да се освободиш от всяко напрежение.
    - Много хора казват, че чрез плетене на една или две куки, бродиране или шиене релаксират и се отърсват от делника и натрупаните напрежение и стрес. Така ли е?
    - Абсолютно вярно е. И не само тези дейности, които са  част от занаятите  помагат. Упражняването  на който и да е традиционен занаят  е творческа дейност. Когато човек не е в хармония със себе си, не е намерил вътрешния баланс, не може да твори. Или поне не му се получава добре. Тук не говоря за творческите търсения, а за това, че в старите традиции, майсторът пристъпва към работа с чисти ръце, чисто сърце и ум. Затова ми е болно когато слушам, че занаятчиите са хора комерсиални, че работят ширпотреба. Ако стремежът за представяне уникатите, които изработваш ръчно  и да ги продадеш, защото това ти е  работата, и от това се издържаш – нека сме комерсиални. И законът за занаятите третира занаятчиите като активни икономически субекти – нека сме комерсиални.

    Що се касае ширпотребата – много често всеки занаятчия се принуждава да произвежда изделия, които нямат кой знае колко висока художествена стойност, но са на достъпна цена и са търсени от потребителите. По законитена пазарната икономика – работим това, което се търси на пазара.

    Възпитателната работа и издигането на духовната култура не са единствено наше задължение и мисля, че е крайно време различните институции да осмислят необходимостта от обединяване на усилията, съвместно със занаятчиите и тяхната организация, създадена по специален закон.

    - Да се  върнем към началото на разговора. Казахте за участие само в Бургас, а другаде къде бяха занаятчиите?
    - В началото на юли бяхме в Средец, в рамките на лятното училище в Трансграничния културен център за деца занятията бяха посветени на традиционните занятия. После  правихме детски работилници на „Флора“-та в Бургас. След това в края на юли участвахме във фестивала на изкуствата и художествените занаяти в Царево. През август продължихме там с детски работилници, при изключителен интерес не само от страна на туристите, а и от местната общност. В резултат на това, вече има  сключен договор с майстор, който прави обучения два пъти в седмицата в музея на Царево.

    По договореност  между Националната занаятчийска камара и Регионалният център на ЮНЕСКО в София, който отговаря за Югоизточна Европа, бяха определени три регионални занаятчийски камари, които да осигурят по осем местни майстори, които да участват в станалото вече традиционно турне „. Бургаската камара имаше ангажимент да осигури участието на майсторите, както от Бургас, така и от Варна за алеята на занаятите, която съпътства концерта и състезателните игри.

    В Бургас през детскатаработилница за няколко часа преминаха около 30 деца.

    Изключително интересно беше участието ни и в празника на Акве Калиде, вероятно заради самото място и заради този средновековен лагер, който правят там.

    Освен членове на бургаската занаятчийскакамара,на Акве Калиде бяха поканени още творци и се оказа, че голяма част от тях са наши колеги – членове на други занаятчийски камари. Така се създадоха прекрасни нови контакти. Вече се обсъждат и идеи за нови участия, макар и извън Бургас.

      - Занаятчийската камара приключи проект “iCREATE” - какви са изводите, до които стигнахте при работата по проекта?
    - Потвърди се, че правилно сме се ориентирали като сме поръчали оборудването на тази работилница, като част от него е мобилно и може да бъде ползвано на различни места. Като изброените по-горе събития.
    - А от тук нататък?
    - Продължаваме работата в Центъра в Средец. Октомври и ноември различни занаятчии ще представят занаята си и  ще работят с деца  в Акве Калиде всяка неделя. Първото занятие бе на 6-и и беше кошничарство. На 13 октомври  бе Людмила Кутиева, а сега – последната изминала неделя -  20-и, бях аз.

     

     

    коментари

    Добави своя коментар
    още новини
    Актуален брой на вестника

    анкета

    Резервирахте ли почивка за Коледа и Нова Година

                                      Резултати
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.77303
    gbp Британска лира GBP 2.20973
    chf Швейцарски франк CHF 1.78909
    хороскоп
    всички

    Зодия Телец

    21 април - 21 май

    Възможно е умората да ви връхлети, в резултат и на здравословни проблеми. Вземете мерки, но гледайте ведро на създалата се ситуация. Всичко е поправимо, когато имате желание за действие и не губите присъствие на духа. Проблемите ви може да са провокирани и от активната ви позиция на други нива, силните са най-на прицел.

    Следвайте ни
    Facebook            
    Контакти

    Редакционен офис:
    Бургас, ул. „Милин камък” 9

    Репортери: 0878/424676
    Реклама:       056/825435
                   0878/424698
                   0897/546055

    За реклама във вестник „Черноморски фар“
    e-mail:  far@chfar.com, topkarov@faragency.bg

    За реклама в Черноморски фар ONLINE
    e-mail:  reklama@faragency.bg

    За въпроси, съобщения, писма, запитвания,
    предложения, сигнали и др.

    e-mail: info@faragency.bg

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: admin@faragency.bg

    За връзка с репортерите: reporter@faragency.bg

    Важно:
    При цитиране на части от материали от faragency.bg и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Черноморски фар. Всички права запазени.