Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола

    www.factor-bs.com

    05:46Понеделник

    20 Ноември 2017

    архив   Facebook   Twitter   Google+   Youtube   RSS feed
    Бургас вятър: KM/h 5 дневна прогноза  
    събеседник

    Международната фирмена задлъжнялост в туризма е огромна

    Тя е между 100 и 160 милиона евро

    13-09-2017 0 564

    Иван Иванов, председател на Бургаската регионална туристическа камара:
    Снимка: Борислав ПЕНКОВ
    Интервю на Дона МИТЕВА

    Иван Иванов е един от доайените на родния туризъм. Преминал е през различни позиции, а от дълги години е и председател на Бургаската регионална туристическа камара.

    - Г- н Иванов, каква е настоящата картина с ръста на туристите у нас? Вие имате по-особено становище, което не се характеризира с голям оптимизъм, такъв какъвто имат от Министерството на туризма.

    - Картината е много неблагоприятна, макар че все пак за август отчитаме ръст от 2.60 %. Туристите от Русия имат спад 17.80 % през август. Турция и Тунис, а и Египет дръпнаха руските туристи от нашето море. Отново има пренасочване на пазарите. Това, което сподели през април нашето туристическо аташе в Москва, че миналата година са изпратили в Турция 2 милиона 680 хиляди туристи и за тази година очакват двойно повече туристи да отидат в южната ни съседка, вече е факт. Освен това Русия и властите в Египет са се договорили: Русия да провери сигурността на двете летища в Кайро и в Александрия. Това означава, че в близко време започва пътуването на руснаци и към Египет отново.

    - Искате да кажете, че тогава, когато Вие предупреждавахте бранша да не се радва на влошените отношения между Русия и Турция и неблагоприятната обстановка в Египет – че това е просто временно – палачинката се обърна... и сега тези пазари отново си привличат изконните туристи?

    - Да, всичко беше временно. Моите черни прогнози започнаха да се сбъдват, и то в най-лош вариант. Аз предвиждах спад на руския пазар от 10 – 15 %, а той е приблизително 18 % за август. Но спад има не само на руския пазар. По отношение на Израел – аз го виждах спада 6 – 6 %, а той скочи на 12 % за целия период – 12 % това е среден спад.

    Така че данните, с които излизат от министерството, че ръстът е 10 – 12 милиона – видимо ги вземат от Националния статистически институт – като чужденци, влезли и излезли в страната. Тук не се разглежда въпросът за средната заетост на едно легло, за средния валутен приход, а само бройката. Но това може да са транзитни граждани, които имат право на престой 36 часа у нас.

    - Разговорът провокира веднага да задам въпроса: каква е средната заетост на едно легло тази година?

    - Тя е между 7 – 8 дни на един турист по пазари. А като цяло към годишна оценка е към 32 дни, което е малко. Ние трябва да стигнем заемането на базата през май 55 % - 60 %, юни – август, та дори до 15 август, заетостта да се движи до 90% - 95%, и отново октомври сезонът да продължи до 15 – 20 и да има заетост 50%. Тогава можем да кажем, че наистина сезонът е бил успешен.

    - Нека попитам и още нещо много съществено – защо приходите са малко?

    - Ами имаме погрешна търговска политика. Гледа се да се запълни базата, да се дадат големите намаления, от декември до април. А не е ли по-добре да посрещнем 15 - 20% по-малко туристи не само по-качествени и по-платежоспособни, но и с по-продължителен престой. Да идват у нас за 7 – 10 дни.

    - Септември казват, е месецът на българския турист. Какво е отношението на бранша към него?

    - Докато браншът не оцени, че туристът е всичко – независимо от това дали е чужденец, или българин – ще има проблеми, това от една страна. А от друга - ние нямаме държавна политика по отношение на родния турист. Освен това, няма баланс между цена и услуга за българския турист. Затова и нашите туристи ходят в Гърция.

    - Да се върнем отново към ръста и данните, които изнасяме. Вярно е, че има пазари за разлика от Русия и Израел, които бележат ръст. Та на тоя фон, очаква ли се като цяло ръст на сезона тази година?

    - Ръстът ще бъде изключително скромен. Ще се движи от 2 до 4 % максимално. Ако септември покаже съществен спад и на пазари, на които сме имали ръст, този крехък ръст ще е около 2 %.

    - Имахте среща с вицепремиера Валери Симеонов, която бе инициирана от туристическата камара и под патронажа на областния управител Вълчо Чолаков. Тя остана малко встрани от медийното внимание. Вероятно така бе по-добре, за да си кажете спокойно болките и проблемите. Доволен ли сте от разговорите?

    - Виждам, че той има доброто желание да работи за сектора, но с двама души трудно могат да се решат всички натрупани проблеми. Поздравявам го за ентусиазма. Трябва обаче да се впрегнат всички институции в един ярем. Вижда се, че нещо положително се прави. Започна се от някъде. Нашата среща приемам като добро начало за съвместна работа между една неправителствена организация и правителството.

    Хубаво е това, че се заеха с шума. Нощната тишина и покой от 23:00 до 06:00 часа е много важен. Цялата архитектурна и търговска политика у нас по Черноморието е погрешна със застрояването. Опитът на Франция, Испания, Швеция, Великобритания и Австрия е формулиран и утвърден и ние можем да се учим от него. Например в Амстердам големите дискотеки са извън града, на разстояние от 15 км, с осигурени безплатни автобуси от собственика на заведението. В Англия са в приземни помещения със специални уреди за измерване на децибелите. Във Виена – Република Австрия контролът се осъществява от екологична полиция, която следи стриктно децибелите, реда, шума и дали се употребяват наркотици и трябва да подчертая, че глобите са огромни. Налага се акт на момента.

    А в нашата наредба няма член или алинея, че дискотеките трябва да бъдат в закрити и добре обезшумени помещения.

    Има още един момент, според мен, многото нарушения се допускат, защото почти всички работещи в общините имат свои заведения и след приключване на работния ден те са или в хотела, нощния бар, ресторант или дискотека. Това довежда до нарушаване на наредбата за нощната тишина и покой.

    Предложението на туристическото министерство да раздели националните курорти на райони „Тихи кътове“ и райони за развлечения е невъзможно, защото има прекомерно застрояване.

    Единственото разрешение на проблема са затворените помещения, контрол и жестоки санкции. Това би станало ако има екологическа или туристическа полиция, както е в Австрия, затворени помещения и уреди за измерване на децибелите.

    - За плажовете и тяхното стопанисване какво е виждането на Туристическата камара?

    - От разстояние от 450 км да контролираш концесионерите и да създадеш порядък и ред по спазването на договорите е трудно, да не кажа невъзможно. Според мен всичко това е подчинено на определени комерчески интереси. Най-непривлекателно като функция за контрол е министърът на туризма да се занимава и да ходи по плажовете по Черноморието, за да проверява.

    От две години насам се говори, че ще се създава Контролен блок на туристическото министерство, както и внедряването на Единна информационна система за туристическа информация, която в реално време да свързва хотелите, НАП и МТ, но досега и по тези 2 въпроса не е направено нищо.

    Единственото правилно решение е плажовете да преминат към общините и то за постоянно, а не само когато не може да се намери кой да ги стопанисва – това е нашето становище.

    - Заговори се упорито за това, че националните курорти ще имат свой статут...

    - Те вече нямат физиономия на курорти, а са туристически градове. За целта е нужно да се обособят като самостоятелни общини с ръководство и управление – пряко подчинени на правителството. И това би било много добре.

    - Международна фирмена задлъжнялост - има ли такова нещо? Чувала съм за нея от представители на туристическия бранш в неформални разговори.

    - Да, има я, и то в огромни размери. Разплащанията на туристически услуги с фирми от Великобритания, Руска Федерация, Чехия, Словакия, Полша, Швеция, Нидерландия закъсняват дори до началото на новия сезон.

    В горните страни имаме посолства, икономически аташета, но никой от тях не е съдействал за решаването на този ключов проблем.

    По неточни данни на Българската стопанска камара тази задлъжнялост надхвърля 100 – 160 милиона евро. Това е за цялата икономика, но не трябва да забравяме, че голяма част на задлъжнялостта е и в туристическия сектор. Това е нещо страшно и бизнесът мълчи. Не може на българската фирма да не й се заплати съответната туристическа услуга от чуждестранната – транспортна или друга фирма и след това да й се изисква плащане на ДДС и държавни данъци и такси към държавата. Според мен държавата спешно трябва да се намеси и съдейства.

    - Решиха ли се проблемите с бързото издаване на визите за бившите ОНД – републики?

    - Посолствата на Гърция и Испания издават туристически визи за 24 часа, а ние за 5-7 дни. Този срок трябва да се намали за срок до 48 часа.

    Българското почетно консулство в Лвов – Република Украйна може да се снабди с кадри и размножителна техника и да подпомага издаването на визи, като облекчи прехода до Киев от 400-500 км. Това със сигурност ще помогне нови туристи да изберат да почиват у нас. Това само го давам като нагледен пример. Необходимо е да се обърне особено внимание на окомплектоването на посолствата с кадри – професионално или езиково подготвени.

    - Със сигурност има редица още проблеми, които касаят туризма, но можете ли да излезете от стандартната рамка, за нещата, които непрекъснато се спрягат – пътят летището - Слънчев бряг, рекламата, удължаването на сезона, нови пазари и да формулирате и друг проблем?

    - Веднага казвам: състоянието на ГКПП – Малко Търново.

    Когато започнах работа в системата на туризма далечната 1969 г. нашият ГКПП и вечер и денем грееше като слънце, в турската страна беше тъма. След 30 години се получи обратна страна. Ние сме тъма, а това е лицето на Република България. От този пункт през лятото пътуват автобуси за Турция от Албена, Златни пясъци, Слънчев бряг и такива от Румъния. Необходимо е да се разработи план за цялостна промяна на инфраструктурата и функционалното му развитие.

    - В края на миналото лято Вие алармирахте за скъпите медицински услуги по морето. Нещо променило ли се е този сезон?

    - Не, нищо не се е променило. През последните 5-6 години този проблем създава стресова ситуация у всеки чуждестранен гражданин. Има разкрити медицински кабинети във всеки по-голям хотел. Прегледите на частно в курортите струват между 120-160 лева. Обездвижващата превръзка е между 60-80 лева. Зашиване на рана – 160-180 лева, а премахване на конците – 60 лева. Масово лекарите пазят отпуската си за през лятото, за да открият кабинети по курортите и обслужването е чрез кешово заплащане. Това си е направо печалбарство на гърба на туристите.

    Според нас всеки кабинет трябва да разполага с касов апарат, който е свързан с НАП. Така ще се създаде порядък и ред при медицинското обслужване, защото много от тях са забравили Хипократовата клетва, но и държавата да възстанови своя контрол, който е загубила досега.

    коментари

    Добави своя коментар
    още новини
    Актуален брой на вестника

    анкета

    Трябва ли билетчето в градския транспорт да е 1.30 лв.

                                      Резултати
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.65819
    gbp Британска лира GBP 2.1881
    chf Швейцарски франк CHF 1.67222
    хороскоп
    всички

    Отложете новите начинания, работете върху започнатите задачи и по всякакъв начин избягвайте конфликти. Правете добро и проявявайте по-голяма съпричастност и милосърдие към обкръжението ви. Онзи, който днес не бъде милостив, може сам да се лиши от милост. Денят е подходящ за молитви, уединение, успокоение и интуитивно прозрение. Не трябва да се само съжалявате, да се оплаквате и да плачете, да се сърдите и да се карате. Приемайте лека храна и пийте повече вода.

    Следвайте ни
    Facebook            
    Контакти

    Редакционен офис:
    Бургас, ул. „Милин камък” 9

    Репортери: 0878/424676
    Реклама:       056/825435
                   0878/424698
                   0897/546055

    За реклама във вестник „Черноморски фар“
    e-mail:  far@chfar.com, topkarov@faragency.bg

    За реклама в Черноморски фар ONLINE
    e-mail:  reklama@faragency.bg

    За въпроси, съобщения, писма, запитвания,
    предложения, сигнали и др.

    e-mail: info@faragency.bg

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: admin@faragency.bg

    За връзка с репортерите: reporter@faragency.bg

    Важно:
    При цитиране на части от материали от faragency.bg и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Черноморски фар. Всички права запазени.