Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола

    www.factor-bs.com

    22:20Четвъртък

    18 Октомври 2018

    архив   Facebook   Twitter   Google+   Youtube   RSS feed
    Бургас 16° вятър: KM/h 5 дневна прогноза  
    събеседник

    Моят път в театъра е в непрекъсната промяна и не виждам края


    22-09-2018 0 382

    Бойка Велкова, актриса:
    Снимка: Списание "Ева"
    Интервю на Димитър Илиев

    Човек не трябва да се страхува от собствените си призраци, от собствения си мрак – там има сила, която може да превърнем в светлина! Да се осъзнаем! Това е едно от посланията в най-новата премиера „Призраци” на Ибсен. В ролята на Фру Алвинг гостува Бойка Велкова, която е и режисьор на спектакъла.

    · Ибсен казва: „Най-силният човек в света е и най-самотен. Единственото, което ценя в свободата, е борбата за свобода. Притежанието не ме интересува“.

    · След Шекспир, поставям на първо място Ибсен. /Луиджи Пирандело/

    · Силна личност, ярка индивидуалност, способна да свети като многостенен брилянт.

                                                                                                                                        /Георг Брондер/                                                                                                                                                                                                                                                               

     

    От историята на театъра се знае, че първата премиера на първия професионален театър в Бургас през 1912 година е драмата на Ибсен „Призраци”. Защо театърът реши отново да постави тази пиеса, с какво е актуална и днес?

    Защото Ибсен е един от световноизвестните автори, баща на съвременната драма. Пиесата ще  продължава да бъде актуална, докато хората истински не се променят, докато не станат по-добри и не толкова агресивни. Тя се занимава с нашите страхове и комплекси, с предразсъдъците, които носим към хората, към недоверието. След Шекспир той е вторият по значимост автор.

    - Роза Попова, която е основателка на трупата, играе ролята на Фру Алвинг, роля, която сега е поверена на Вас...

    - Да! Това е голямо предизвикателство. Благодарна съм на театъра и на Борислав Чакринов, че ми дадоха този шанс да бъда не само режисьор, но и да играя тази роля. Няма как да съм гледала Роза Попова, това е било доста отдавна. Не съм гледала големите постановки по света! По времето когато бях студентка се играеше единствено в Театър – 199, с участието на Наум Шопов, Стефан Данаилов и Иванка Димитрова. Помня, че този спектакъл се превърна в преломен момент в българския театър по онова време.

    - Милка Туйкова, една от водещите актриси в бургаския театър, също играе тази роля през далечната 1974 година...

    - За съжаление не си я спомням. Показаха ми само програмата от архива на театъра и нищо повече. Името ми е познато от историята на българския театър, която учехме в Академията. Сигурно е била явление за времето си.

    - Освен че ще играете, казахте, че влизате и в ролята на режисьор. Смятате ли, че режисьорската професия ще стане част от Вашия духовен свят и в бъдеще?

    - Не знам – може би! В един момент реших, че мога да премина и от другата страна на сцената. Претърпях едно затишие, останах почти без работа, доигравах стари представления, нов проект не се задаваше. И тогава реших да запиша режисура в Благоевградския университет. Бях в класа на проф. Красимир Спасов. След това отидох на специализация в Санкт-Петербург при известния режисьор Кама Гинкас, и така попаднах във водите на тази сложна професия. Мисля, че набирам смелост и се надявам, че като режисьор ще мога да споделям с хората по-добре това, което ме вълнува.

    - Ибсен е казал: „Моята работа е да поставям въпроси, отговори за тях аз нямам. Само режисьорът ли е този, който дава отговорите в един спектакъл?

    - Ами трябва да се учим от Ибсен и да даваме отговори. Актьорите, режисьорите, също задаваме въпроси, разгръщаме текста, показваме различни гледни точки. Режисьорът избира на коя гледна точка да се посвети и да изведе пиесата на някакъв път. Така  че най-добре е публиката да си отговаря на въпросите и да бъде съпричастна с нашата работа, вълнения и емоции.

    - В какъв свят живеят героите на Ибсен и срещу какво отправят своя протест?

    - Героите на Ибсен живеят в един затворен свят, изпълнен с много тайни и страхове. Целта на тази на пръв поглед семейна драма е скритата причина, която ги води през житейския път. Стигаме до извода, че истинската човешка близост, топлотата и състраданието може да спасят любовта, а не призраците на гузната съвест, тъмните страсти и тихата безнадеждност.

    - В какво се състои вината на Фру Алвинг и какво не подозира в поведението си към Освалд – нейният син?

    - Вината е в това, че тя е криела много тайни в себе си и затова понякога тайната те прави силен, когато знаеш нещо повече от другите, и в един момент тя излиза на повърхността, за да преживееш катарзис и да се освободиш от товара й. Ибсен казва, че духът на истината и свободата – това са стълбовете на обществото. Неговите текстове са призив, хората да проявяват смелост, постоянство и последователност, за да осъществят целите си. Човек не трябва да се страхува от собствените си призраци, от собствения си мрак, а да се изправи срещу тях. Това е последният зов на писателя.

    - На какво ниво е екипът, с който осъществихте този проект?

    - Надявам се да изведем това представление и театъра на един светъл път, защото е хубаво, театър като бургаския, театър с традиции, да поставя автори като Ибсен, Стринберг и Бекет. Трябва да поздравим директора Борислав Чакринов, който вярва, че един театър не може да съществува без голямата драматургия.

    - Поверявате главните роли на двама млади актьори, Ива Папазова и Никола Параскевов. Доколкото си спомням, преди доста години казахте, че сте скептично настроена към младото поколение в театъра. Днес промени ли се с нещо доверието Ви към тях?

    - Не знам защо съм го казала тогава. Сигурно съм била малко по-емоционална. Може би съм искала да кажа, че има млади и млади. Едните, които са готови да полетят и други, които трябва малко да почакат, и да не се отчайват, търпеливо да работят, докато дойде и техният миг. Не може всички да се мерим с един аршин. А що се отнася до младите в бургаския театър, те са прекрасни. Само трябва да им  се дава възможност.

    - Музикалното оформление е на Теодоси Спасов – Вашия съпруг. В професионален и личен план винаги ли гледате в една посока?

    - Почти винаги, но имаме и спорове, които са градивни и ни водят до нещо качествено. Благодарна съм на това, че е много търпелив и изпитва желание да озвучава моите спектакли. Това ме прави щастлива.

    - Участието Ви в постановката „Вуйчо Ваньо” на бургаския театър преди 20 години бе повод да грабнете „Аскеер” за най-добра женска роля. Очаквате ли това да се случи отново в Бургас, но този път освен за роля, защо не и за режисура?

    - Аз не работя за награди, но ако оценят нашите усилия, това ще е добре както за театъра, така и за целия екип, който създаде това представление. Наградата означава добре свършена работа, дава ти кураж, че си на прав път. Но другото много по-важно е, че актьорът трябва много бързо… бързо да забрави за нея и да продължи да работи. Ако чуете от някой актьор, че наградите не го интересуват, това не е вярно. Той просто лъже.

    - Коя е най-тежката част от това да си популярен днес в България?

    - Не мисля, че съм толкова популярна. Повече ме знаят хората, които обичат театъра… може би най-тежко е когато си уморен, много-много не ти се говори. Но пък хората искат да те спрат на улицата, да поискат автограф, което пък е мило и приятно. На мен не ми се случва толкова често и така ми е добре. (Усмихва се).

    - Добрата форма, в която Ви намираме и сега, явно е Ваша запазена марка. Винаги красива и елегантна. Кой е най-важният реквизит от гардероба на една актриса?

    - Това е интересен въпрос, но ще бъда кратка. Най-любимите аксесоари са шапката и парфюмът, но не това е важно. Най-важно е вътрешният свят и след това всичко останало.

    - Имате син, който учи в чужбина. Спокойни ли сте за неговото бъдеще?

    - Да! Той е на 24 години, голямо момче, както се казва. Най-хубавото му качество е, че е усмихнат и с чувство за хумор. Много леко и елегантно преминава през живота, поне досега. Той решава какво да прави. Важното е да е здрав.

    - Идва ли на театър и отнася ли се критично към ролите, които играете?

    - Гледа моите постановки. Критичен е! Казва това, което не му харесва и аз го приемам спокойно.

    - Вечна мечта или реалност ще си остане високият стандарт на живот за българските актьори?

    - (Замисля се). Това е тъжен въпрос и не знам какво да отговоря. Толкова години не успяхме да направим истински реформи, но моят път  е в една непрекъсната реформа и не виждам нейния край. Дано всички заедно или поне хората, които ще се опитат да направят нещо в тази посока, имат повече любов не само към театъра, а и към цялата ни култура, защото едно от най-важните неща е образование и култура.

    P.S.

    Роза Попова, Милка Туйкова, Бойка Велкова – три актриси, доказали своето категорично място в театъра, три различни погледа към един от най-ярките женски образи в световната драматургия. А коя ще бъде следваща Фру Алвинг отново на бургаска сцена, предстои да разберем… Ех, ако сме живи дотогава.

     

      

     

     

      

    коментари

    Добави своя коментар
    още новини
    Актуален брой на вестника

    анкета

    Какво да има на мястото на "жабарника"?

                                      Резултати
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.69998
    gbp Британска лира GBP 2.22651
    chf Швейцарски франк CHF 1.708
    хороскоп
    всички

    Потиснете раздразнителността си, тя се отразява негативно на околните. А това не винаги им носи най-приятните мигове. Очакват ви приятни изживявания, за някои от вас и в интимен план. Не спирайте поривите на сърцето си, бъдете естествени и ще се радвате на пълноценна връзка.

    Следвайте ни
    Facebook            
    Контакти

    Редакционен офис:
    Бургас, ул. „Милин камък” 9

    Репортери: 0878/424676
    Реклама:       056/825435
                   0878/424698
                   0897/546055

    За реклама във вестник „Черноморски фар“
    e-mail:  far@chfar.com, topkarov@faragency.bg

    За реклама в Черноморски фар ONLINE
    e-mail:  reklama@faragency.bg

    За въпроси, съобщения, писма, запитвания,
    предложения, сигнали и др.

    e-mail: info@faragency.bg

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: admin@faragency.bg

    За връзка с репортерите: reporter@faragency.bg

    Важно:
    При цитиране на части от материали от faragency.bg и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Черноморски фар. Всички права запазени.
    placeholder