Началото на сезона за лов на диви свине пред заплаха

Бургаски училища предложиха идеи за здравословен начин на живот

19.10.2018 0127

Кметът Димитър Николов поздравява лекарите за професионалния им празник

19.10.2018 0148

Съседите на Манол не подозирали за проблема му

19.10.2018 0901

Дона МИТЕВА

Съмнения за това дали ще започне навреме сезонът за групов лов на дива свиня се ширят сред ловците. Както и притеснения дали от земеделското министерство няма да изкарат тях виновни за провала му. Причина за това са поставените поредни изисквания и срокове във връзка с превенцията на болестта „Африканска чума по свинете“, която вече има регистрирани случаи и у нас.

Като поредната измислица и недомислица определя изискването ловците да изградят ями за съхранение на странични животински продукти в ловностопанските райони секретарят на ЛРД „Лебед“ Невен Каравасилев.

Има два начина за извършване на мероприятието - поставянето на отпадъците в трупна яма или чрез изгаряне. Ловците са категорични, че вторият е далеч по-удачен, приложим и по-лесен за тях, защото целта е трупът на прасето да не бъде придвижван по никакъв начин из ловното поле. Но за втория от земеделското министерство не казват нищо.

В началото на септември излезе разпореждане на земеделското министерство и по-конкретно на БАБХ до 25 септември 2018 година да бъдат изградени въпросните ями за съхранение на странични животински продукти в ловностопанските райони на ловните дружини. Дейността е свързана с превенцията на африканската чума по свинете и съпътства и други мерки, които да предприемат ловците по време на лов на дива свиня.

Изискването е: ямите да са на удобни за самите ловци места и да са достъпни за високопроходима техника с цел безопасно извозване на отпадните животински продукти до тях. Целта е това да става при спазване на противоепизоотичните изисквания и на мерките за биосигурност. Стените и дъното на ямите трябва: да са от материал, който не позволява проникването на тъкани и течности от отпадните продукти в почвата и околната среда като дълбочината да е поне 2 метра и ширината поне 1,20 метра. При извършване на обработката на отстреляните животни, отпадните продукти е необходимо да се поставят в изградените ями и да се третират с негасена вар. Ямите трябва да са покрити с масивни капаци и да са оградени с ограда, която да е вградена в земята поне 30 сантиметра за ограничаване на достъпа на хищници. Оградата трябва да се намира на разстояние най-малко в радиус 1.5 метра от ямата, като се постави обозначителна табела: „Странични животински продукти“.

Тези указания на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) са изпратени от Изпълнителна агенция по горите до регионалните дирекции по горите.

„Има специална Наредба, обнародвана в Държавен вестник“, бр. 21 от 10 март 2006 година. Наредбата е номер 22, от 10 февруари същата година за условията и реда за обезвреждане на странични животински продукти и продукти, получени от тях и на специфично рискови материали. След като съществува тази Наредба никой няма право да я нарушава и да дава други указания. Говорих с юристи и те са категорични, че като има действащ нормативен документ, кой каквото и да пише и да нарежда, трябва да се спазва законовия документ. Във въпросната Наредба се тръгва от там, че това обезвреждане се извършва на места, които са в труднодостъпни терени, не е възможно транспортиране или поне превозването е нежелано поради повишен риск от разпространение на заразата“, обяснява Каравасилев.

Позовавайки се на законовия акт, той допълва, че трябва да бъде създадена и комисия, която да бъде свикана от кметовете на общините, за да направи проверка на мястото, както и документите за съответствието на терена и съставя протокол за направата на ямите. Тя решава как да бъде извършено и мероприятието.

Със заявления по определен образец ловците са изпратили искане до всички кметове за свикването на такава комисия. Но при изграждането и използването на трупните ями има редица изисквания, които са трудно изпълними, жалват се ловците.

„Указанията на БАБХ са направени некомпетентно и в конкретния случай не са приложими, защото изрично е записано в Наредбата къде не бива да се правят въпросните ями. Тези ограничения до голяма степен съвпадат с местата, където се ловува. Извън всичко това попадаме и в друга въртележка, защото полагането на бетон, закопаването и т.н., както и изграждането на ограда, която трябва да е вкопана 30 сантиметра, е и незаконно строителство по смисъла на Закона на горите“, допълва Каравасилев. И допълва, че каквито и санкции да бъдат налагани за неизграждането на ямите – те са противозаконни.

Той е поставил всички тези въпроси на директора на Регионалната дирекция по горите в Бургас, на областния управител, на директора на регионалното звено на БАБХ. „Не знам вече към кого да се обърна. Особено с тези безумни срокове, които ни притискат. И се питам защо досега не се направи нищо, след като лично аз от 2 години говоря за настъпващата към България африканска чума по свинете. За мене най-удачният вариант е да се премине към изгаряне на място, което е лесно осъществимо“, допълва ловец номер 1.

Той не пропуска да припомни, и това, че у нас има само една лаборатория, която прави изследвания за наличие на болестта. Той дава пример, че ловец от Поморие вече 45 дни чака резултати от пробите си. И се пита какво ще стане когато почне сезонът – колко време ще се чака за обработването на една проба.

И не на последно място ловците питат и за парите. Изграждането на въпросните ями трябва да стане със средства на ловците. Няма осигурени други средства за тях.

Неприложимостта на ямите Каравасилев подплатява и със следния конкретен пример: „Ловната дружина, която е на територията на село Индже войвода, община Созопол, има 5500 хектара площ. Ако животното бъде отстреляно в единия край на района, а ямата е на другия край – самото пренасяне от единия край до другия носи риск, ако не дай, Боже, животното е заразено“.