Началото на сезона за лов на диви свине пред заплаха

РИОСВ даде предписания за почистване на речните корита

19.02.2019 093

Срещу 1500 лева и злато бургазлиите щели да продадат дъщеря си като булка

19.02.2019 01301

В края на 2018: 976 лева средна заплата за бургаска област

19.02.2019 0210

Дона МИТЕВА

Съмнения за това дали ще започне навреме сезонът за групов лов на дива свиня се ширят сред ловците. Както и притеснения дали от земеделското министерство няма да изкарат тях виновни за провала му. Причина за това са поставените поредни изисквания и срокове във връзка с превенцията на болестта „Африканска чума по свинете“, която вече има регистрирани случаи и у нас.

Като поредната измислица и недомислица определя изискването ловците да изградят ями за съхранение на странични животински продукти в ловностопанските райони секретарят на ЛРД „Лебед“ Невен Каравасилев.

Има два начина за извършване на мероприятието - поставянето на отпадъците в трупна яма или чрез изгаряне. Ловците са категорични, че вторият е далеч по-удачен, приложим и по-лесен за тях, защото целта е трупът на прасето да не бъде придвижван по никакъв начин из ловното поле. Но за втория от земеделското министерство не казват нищо.

В началото на септември излезе разпореждане на земеделското министерство и по-конкретно на БАБХ до 25 септември 2018 година да бъдат изградени въпросните ями за съхранение на странични животински продукти в ловностопанските райони на ловните дружини. Дейността е свързана с превенцията на африканската чума по свинете и съпътства и други мерки, които да предприемат ловците по време на лов на дива свиня.

Изискването е: ямите да са на удобни за самите ловци места и да са достъпни за високопроходима техника с цел безопасно извозване на отпадните животински продукти до тях. Целта е това да става при спазване на противоепизоотичните изисквания и на мерките за биосигурност. Стените и дъното на ямите трябва: да са от материал, който не позволява проникването на тъкани и течности от отпадните продукти в почвата и околната среда като дълбочината да е поне 2 метра и ширината поне 1,20 метра. При извършване на обработката на отстреляните животни, отпадните продукти е необходимо да се поставят в изградените ями и да се третират с негасена вар. Ямите трябва да са покрити с масивни капаци и да са оградени с ограда, която да е вградена в земята поне 30 сантиметра за ограничаване на достъпа на хищници. Оградата трябва да се намира на разстояние най-малко в радиус 1.5 метра от ямата, като се постави обозначителна табела: „Странични животински продукти“.

Тези указания на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) са изпратени от Изпълнителна агенция по горите до регионалните дирекции по горите.

„Има специална Наредба, обнародвана в Държавен вестник“, бр. 21 от 10 март 2006 година. Наредбата е номер 22, от 10 февруари същата година за условията и реда за обезвреждане на странични животински продукти и продукти, получени от тях и на специфично рискови материали. След като съществува тази Наредба никой няма право да я нарушава и да дава други указания. Говорих с юристи и те са категорични, че като има действащ нормативен документ, кой каквото и да пише и да нарежда, трябва да се спазва законовия документ. Във въпросната Наредба се тръгва от там, че това обезвреждане се извършва на места, които са в труднодостъпни терени, не е възможно транспортиране или поне превозването е нежелано поради повишен риск от разпространение на заразата“, обяснява Каравасилев.

Позовавайки се на законовия акт, той допълва, че трябва да бъде създадена и комисия, която да бъде свикана от кметовете на общините, за да направи проверка на мястото, както и документите за съответствието на терена и съставя протокол за направата на ямите. Тя решава как да бъде извършено и мероприятието.

Със заявления по определен образец ловците са изпратили искане до всички кметове за свикването на такава комисия. Но при изграждането и използването на трупните ями има редица изисквания, които са трудно изпълними, жалват се ловците.

„Указанията на БАБХ са направени некомпетентно и в конкретния случай не са приложими, защото изрично е записано в Наредбата къде не бива да се правят въпросните ями. Тези ограничения до голяма степен съвпадат с местата, където се ловува. Извън всичко това попадаме и в друга въртележка, защото полагането на бетон, закопаването и т.н., както и изграждането на ограда, която трябва да е вкопана 30 сантиметра, е и незаконно строителство по смисъла на Закона на горите“, допълва Каравасилев. И допълва, че каквито и санкции да бъдат налагани за неизграждането на ямите – те са противозаконни.

Той е поставил всички тези въпроси на директора на Регионалната дирекция по горите в Бургас, на областния управител, на директора на регионалното звено на БАБХ. „Не знам вече към кого да се обърна. Особено с тези безумни срокове, които ни притискат. И се питам защо досега не се направи нищо, след като лично аз от 2 години говоря за настъпващата към България африканска чума по свинете. За мене най-удачният вариант е да се премине към изгаряне на място, което е лесно осъществимо“, допълва ловец номер 1.

Той не пропуска да припомни, и това, че у нас има само една лаборатория, която прави изследвания за наличие на болестта. Той дава пример, че ловец от Поморие вече 45 дни чака резултати от пробите си. И се пита какво ще стане когато почне сезонът – колко време ще се чака за обработването на една проба.

И не на последно място ловците питат и за парите. Изграждането на въпросните ями трябва да стане със средства на ловците. Няма осигурени други средства за тях.

Неприложимостта на ямите Каравасилев подплатява и със следния конкретен пример: „Ловната дружина, която е на територията на село Индже войвода, община Созопол, има 5500 хектара площ. Ако животното бъде отстреляно в единия край на района, а ямата е на другия край – самото пренасяне от единия край до другия носи риск, ако не дай, Боже, животното е заразено“.