Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола

    www.factor-bs.com

    11:43Събота

    23 Март 2019

    архив   Facebook   Twitter   Google+   Youtube   RSS feed
    Бургас ° вятър: KM/h 5 дневна прогноза  
    събеседник

    Най-голямото препятствие в театъра е да победиш себе си

    „Иска ми се да бъда част от промяната, която да се наложи над фалша и пошлостта в изкуството“

    14-03-2019 0 217

    Йоана Буковска-Давидова:
    Снимка:
    Интервю на Димитър Илиев

    Йоана Буковска-Давидова е родена на 8 април 1977 година в Габрово. Зодия „Овен”. Завършва 9-а френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин” в София. Играе в детско-юношеската театрална студия към Нов драматичен театър „Сълза и смях”.

    Майка й, Велина Милчева, е журналист и писател. През 2000 година завършва НАТФИЗ в класа на проф. Снежина Танковска и доц. Андрей Баташов.

    През 2011 година сключва брак с Иван Давидов. Имат близнаци, Любомир и Вера. До 2011 година играе в театър „Българска армия“. След това е актриса на свободна практика.

    По-значителни театрални роли – Хелена в „Есенна соната”, Жулиета в „Ромео и Жулиета”, Божана в „Железният светилник”, „Госпожица Юлия” – Стринберг и други. Отличена е с много награди и над 10 участия в наши и международни фестивали.

    На 11 и 12 март й предстои премиера на моноспектакъла „Променяне”, проект, включен в програмата на Пловдив – Европейска столица на културата `2019. Неотдавна гостува в Бургас с постановката „Поручик Бенц” на Димитър Димов.

     

    - Йоана, често гостувате в Бургас. Имате ли спомен или преживяване, за което си спомняте винаги?

    - (Замисля се). Да, имам! Случи се отдавна… никога няма да забравя онзи 11 септември 2001 година, когато участвахме на фестивала „На брега” с „Есенна соната”. Бях в кафето на театъра, когато разбрах какво се е случило с кулите в Ню Йорк. В началото помислих, че това е някакъв филм, който върви по телевизията, но се оказа факт. Това беше поразяващо. За миг си помислих – как е възможно хората да се самоунищожават независимо от интересите и да се сее смърт. Ето, това не мога да забравя. Трудно се забравят тези събития, но да се върнем към днешния ден.

    - В началото на тази година представихте първия си моноспектакъл „Променяне” - един проект, включен в програмата на Пловдив – Европейска столица на културата `2019. Приемате ли това участие като едно пътуване, което Ви даде възможност да сте част от различна история?

    - Приемам го повече като потапяне на зрителите в света на човека. Човекът с прозвище – Актьор. Това е поглеждане зад завесите на една жена, която е актриса. Лив Улман има световна кариера, което коства много като отдаване, време и усилия от нейна страна. Най-важното в тази професия е да имаме емоционални пътешествия, а те се случват само тогава, когато има диалог с публиката. Пътешествие към нас самите благодарение на театъра.

    - Когато за първи път прочетохте книгата на Лив Улман „Промяната” какъв беше Вашият вътрешен монолог?

    - Тя е от онези книги, които не могат да се обяснят, тя трябва да се преживее. Писана е с много женска енергия, която заразява. Мисля, че и мъжете има какво да открият в себе си. Улман разказва откровено за връзката си с Бергман. В тази силна любовна история всеки ще разпознае част от своята драматична любов. Писана през 70-те години на миналия век, но по-ужасяващото е, че и до днес не сме извървели голям път към разрешаването на тези проблеми. Чрез моето представление тези въпроси са поставени отново на дневен ред.

    - Един от съветите на проф. Енчо Халачев към студентите е бил, цитирам:  „Не забравяйте, че винаги има партньор на сцената, дори когато играете на сцената сами! В случая кой е този невидим партньор, който е заедно с Вас?“.

    - Невидим е зрителят в залата. Ти не го виждаш, само го усещаш, той подава енергията, на която ти отвръщаш. Понякога се получава, друг път не, но в „Променяне” важно е да събереш куража и да се изправиш сам срещу реален партньор, в случая публиката. Залата, която те кара да се осъзнаеш и да излезеш също променен.

    - Доста голям екип стои зад Вас. Мислите ли, че това е един точен модел за това как трябва да се работи в театъра днес и къде са повечето съмишленици – в държавните театри или в частните трупи?

    - Може да заявя смело, че тези 10 души ми повярваха и бяха въвлечени и опиянени да осъществим това представление. Те станаха наистина мои съмишленици. Няма значение дали театърът е държавен, или частен.

    Начинът, по който функционира „Театър-199“ е най-работещият и точен модел от днешна гледна точка, като изисквания на времето, и какъв материал поднасяш като драматургия. Това е единственият театър, който все още има художествен съвет на ниво – избор на заглавие. Нямам предвид художествените съвети от онова време, пълни с цензура – кое трябва да стигне до публиката и кое не. Става дума за високи художествени постижения, които да възпитават морален, естетически и човешки вкус в публиката, а не да ги принизява до някакви първични страсти и сетива. Крайно време е да започнем да си казваме тези неща в прав текст.

    - Бургаската публика ще има ли възможност да Ви гледа в това представление? 

    - Надявам се. Нека първо да излезе в Пловдив, а след това ще търсим начини за разпространение в страната. Много е важно намирането на подходяща зала, тъй като има и доста сложна техника.

    - В какво намирахте спасението в годините на преход, само талантът ли Ви опази?

    - Ами, 30 години по-късно, преходът продължава. Не знам какво ме е спасило. Спасението е не само за нас, а и за хората, които идват в театъра, за да го преживеем заедно и да потърсим надеждата. Изкуството дава други паралелни реалности, други измерения на духа.

    В началото на прехода мислихме, че театърът си отива, но от 2000 година насам нещата са на по-ново ниво, което може само да ни радва.

    - На кой въпрос, свързан с театъра, продължавате да търсите отговора и до днес?

    - Мисля, че когато намеря отговора ще спра да се занимавам с театър (смее се). Театърът се променя заедно с днешния ден. Той е онова вълшебство, което се случва само в една вечер и не може да го преживееш отново, но защо това вълшебство се случва все по-рядко – ето, това е въпросът, който търся. За 27 години само пет вечери съм откривала това вълшебство.

    - Кажете една дума от театралния речник, която е изгубила стойност днес?

    - (Замисля се). Изчезва моралното възпитание на театъра.

    - Театърът днес пристрастява ли актьорите към суета и блясък, или това важи повече за хората от риалити-форматите и по-модерни професии?

    - Понякога един успех може да те доближи много повече до провала. Ето защо популярността те прави много по-отговорен. Блясъкът и суетата са част от лустрото на тази професия. То не ти дава нищо, освен че ти отнема време и енергия. В тази обстановка не се чувствам добре. Тя ми е чужда.

    - С какво Ви впечатлява най-младото поколение български актьори?

    - Всеки, който реши да се занимава днес с тази професия, аз го поздравявам. Край на илюзиите. Омръзна ми да слушам – колко е неблагодарна тази професия, колко ниско е платена, колко няма пазар. Тези спекулации, които се раздухват в жълтата преса, страшно ме дразнят.

    - Миналата година бяхме член на жури на националния рецитаторски конкурс за изпълнение на българска и унгарска литература, който се проведе в Шумен. На какво ниво беше чистотата на словото – една тема, за която почти не се говори?

    - На много ниско ниво и това е резултат от образователната система. В момента тя е съсипана съзнателно от хората, които пишат, от министерството, от учебниците. Неграмотността се шири, а няма човек на изкуството, който да си позволи лукса да бъде неграмотен. Имаше и будни деца и по правилото винаги има изключение, когато имаш дарба и талант. Бях щастлива, че имат определен стремеж към словото и театъра. Неслучайно, когато кандидатстваш НАТФИЗ, един от изпитите е изпълнение на стихотворение. Тогава може да се разбере дали един човек става за артист, или не.

    - Вярвате ли, че каквото и да се случва оттук нататък, винаги ще имаме нужда от поезия?

    - О, да! Винаги ще има хора, които да пишат по докосващ начин. С малко думи да изразяваш силни чувства. Поезията е висшият пилотаж на словото.

    - Отличена сте с много наши и международни награди. Доколко това влияе на самочувствието Ви?

    - Отличията са приятни, но нямам самочувствието, че съм ги заслужила. Освен наградата, която получих от публиката за „Откраднат живот”, мисля, че трябва да извървя още дълъг път. Максимализмът, който майка ми възпита в мен, трудно може да бъде задоволен от мен самата. Да, щастлива съм, че ги имам. Това е един от трудните пътища да се развиваш като актьор.

    - Вярвате ли, че стойностните неща в театъра ще надделеят над фалша и пошлостта?

    - Ако не вярвах, щях да спра да се занимавам с театър. Надявам се да съм част от тази промяна, която да се наложи над фалша и пошлостта.

    - Какво Ви тревожи от тук нататък? Как виждате театъра след 10-15 години?

    - Никой не може да предвиди какво ще се случи при навлизането на новите технологии, включително и в моя моноспектакъл. Но театърът ще го има. Независимо от времето. Хората винаги ще имат нужда от разказвачи и от приказки.

    - Продължете … Работата в театъра е свързана с много препятствия и едно от най-големите е….

    - … да победиш себе си.

    - Майка сте на близнаци - Любомир и Вера. Възможно ли е децата Ви да се превърнат във Вашите учители?

    - От момента, в който се родиха, те вече са моите учители. Карат те да гледаш на живота по доста различен начин. Най-важното е да те научат да виждаш живота заедно с тях откъм хубавата страна. Сигурна съм, че имат свой път и са силни личности. Отсега си личи, просто трябва търпение да извървим пътя заедно.

    - Довършете - децата ни ще живеят по-добре само тогава , когато…

    - … България получи държавниците, които заслужава. Като народ, страна и природа.

     

     

    коментари

    Добави своя коментар
    още новини
    Актуален брой на вестника

    анкета

    Да се застроява ли Българското крайбрежие?

                                      Резултати
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.73052
    gbp Британска лира GBP 2.27713
    chf Швейцарски франк CHF 1.7396
    хороскоп
    всички

    Зодия Скорпион

    24 октомври -22 ноември

    Добър да бъде и за вас деня ви, скъпи Скорпиони! В домът ви ще има разбирателство, налице са идеални условия за почивка. Посветете се на хобито си, откога не сте го правили? Сега е момента да се срещнете с позабравени приятели или да покорите някой връх. Вие умеете да създавате настроение около себе си, така че няма да скучаете.

    Следвайте ни
    Facebook            
    Контакти

    Редакционен офис:
    Бургас, ул. „Милин камък” 9

    Репортери: 0878/424676
    Реклама:       056/825435
                   0878/424698
                   0897/546055

    За реклама във вестник „Черноморски фар“
    e-mail:  far@chfar.com, topkarov@faragency.bg

    За реклама в Черноморски фар ONLINE
    e-mail:  reklama@faragency.bg

    За въпроси, съобщения, писма, запитвания,
    предложения, сигнали и др.

    e-mail: info@faragency.bg

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: admin@faragency.bg

    За връзка с репортерите: reporter@faragency.bg

    Важно:
    При цитиране на части от материали от faragency.bg и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Черноморски фар. Всички права запазени.
    placeholder