Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола

    www.factor-bs.com

    08:04Петък

    21 Септември 2018

    архив   Facebook   Twitter   Google+   Youtube   RSS feed
    Бургас 16° вятър: KM/h 5 дневна прогноза  
    събеседник

    Не предполагах колко опияняващо е писането на роман

    От написването на първите редове до излизането на книгата минават 7 години

    02-06-2018 0 791

    Росен Сеновски - музикант:
    Снимка: Черноморие.БГ
    Интервю на Петя Добрева

    Росен Сеновски е роден на 29 март 1970 година в Сливен. Първите 18 години учи в Нова Загора. В края на 1990 година започва да учи „Право" в Бургас. По това време става и китарист в оркестър „Горещ пясък", в който продължава да свири вече 25 години. Завършва семестриално университета, но така и не се явява на държавни изпити, за да получи диплома.

    Освен в „Горещ пясък", дълги години свири и във „Фанданго". След разпадането на групата, колегите му създават Г.Р.А.С. Той обаче свири известно време в групата, след което я напуска.

    През годините Росен Сеновски е написал близо 100 песни, има издадени и стихосбирки. Тази година от печат излезе и първият му роман „Моята кръв", който ще има своята премиера на 2-ри юли в експозиционен център „Флора" - Бургас.

     

    - След разпадането на „Фанданго" колегите Ви създадоха друга група. Вие останахте обаче само в „Горещ пясък"...

    - Всички сме заедно в „Горещ пясък". След „Фанданго" създадохме Г.Р.А.С., а аз напуснах групата през 2008 година поради тривиални творчески различия. Смятах, че групата трябва да твори само в комерсиален и лесно смилаем стил. Другите не смятаха така и се разделихме, но си останахме приятели. Всички заедно свирим в „Горещ пясък". Те си имат своя бизнес, аз работя с Тони Димитрова.

    - През последните години виждаме как музиканти от различни групи се събират заедно, за да работят заедно по общ проект. Това ли е работещият модел в музикалната действителност у нас?

    - Този модел е американски и съществува през последните 20 години. Много музиканти се събират, за да запишат един албум, да направят едно турне, вземат парите и се пръскат. Колкото и да са по-малки мащабите и бизнесът ни да не е така голям, това е начинът. В България се работи като в цяла Европа.

    Ако не си на 18 години няма място за теб в медиите, нямаш място в класациите, тийнейджърите не идват на твоите концерти. Така че възрастните музиканти имат шанса да обединят хитовете и опита на няколко групи като се съберат заедно, така че да представляват сериозна конкуренция на пазара. Иначе музикант над 25 години почти няма шанс. Така е по целия свят. И медиите така работят - търсят млади хора.

    - Хората, които Ви познават знаят, че освен музикант сте и автор на текстове за песни, с някои от които спечелихте и награди от конкурси...

    - Да, доста текстове и песни съм написал и не само за Тони, ами и за „Фанданго", за Г.Р.А.С., за Нели Рангелова. С Гергана Великова, която участва в „Гласът на България" спечелихме „Бургас и морето" преди няколко години. Като че има предвид, че голяма част от песните, които са писал за мен и за Тони са били по мой текст и музика, мисля че текстовете за песни, които съм писал за други изпълнители са повече.

    - Кое е по-лесно - да напишеш песен за конкретен изпълнител, или да я създадеш и тя сама да си намери човека, който ще я изпее?

    - При мен съществуват два варианта за писане на текст за песен. Веднъж едни момчета ми дадоха демозапис, за да напиша текст. Стилът обаче не беше моят и нищо не можах да направя. Най-лесно пиша текстове и създавам музика за мен. Вторият вариант е по-лесен - да пишеш конкретно за даден изпълнител по готова музика. Тогава може да се обсъди тематиката, текстът на песента.

    Писането на текст за песен няма нищо общо с писането на поезия. Хубаво е да има поезия в текста, но важното е тя да е подходяща за изпълнителя, за да може той да я представи по най-добрия начин.

    - Коя е песента, която най-трудно сте създал?

    - „Да бъда с теб", създадена е в средата на 2013-а и е записана в края на 2014-а година. Това е песен за Тони. Отне ми повече от година да напиша текста. Бях се заинатил, че всяка дума ще има смисъл, ще е мелодична, ще е удобна за нея и в нея да няма компромис.

    - От възстановяването на конкурса „Бургас и морето" Вие сте непрекъснато на сцената като част от оркестър „Горещ пясък". В последните години се загубихте като автор на песни...

    - То си има обяснение. След 2003-а година участвах на „Бургас и морето" заедно с Пламен Ставрев, който изпя „Бели нощи". Песента обаче не бе приета от публиката. Тя беше в средата на класирането, според зрителския вот. Това малко ме разочарова и следващите три-четири години ги пропуснах. После съм имал няколко неуспешни опита, може би съм претупал малко нещата. До 2012-а година, когато написах текста на песента „Магията" по музика на Митко Щерев в изпълнение на Гергана Великова и тогава спечелихме второ място. И след това не съм участвал, но мисля тази година да се пробвам.

    - Освен че пишете текстове за песни, имате издадени и стихосбирки. Наскоро излезе и първият Ви роман „Моята кръв". Коя е Вашата кръв?

    - „Моята кръв" е заглавие, което се наложи след недълги, но яростни дебати между мен и редактора ми Христо Карастоянов, който предложи заглавието „Тъмна кръв". С него се познаваме отдавна и той знае, че навремето, когато издавах стихосбирките, тогавашният ми редактор Гриша Трифонов, лека му пръст, трябваше да измисля и заглавията им. Никога не съм измислял заглавия на стихотворение. Така се получи и с тази книга. Знам, че тези неща винаги ми бягат и разсъждавах две седмици над идеята му за „Тъмна кръв" и тъй като в романа има много мои детски спомени, разказвам една измислена история, която да изглежда като историята на рода на баща ми и ползвам лични данни и затова от само себе си се наложи „Моята кръв". Пък и звучи доста драматично.

    - Как реагираха близките Ви, когато им казахте, че пишете романа?

    - От всички най-доволна е майка ми. Тя е причината за написването на книгата. Тя беше тази, която ми припомни как в гимназията учителките разнасяха съчиненията ми в другите класове, за да покажат как се пише. Само че това беше факт, който аз пропуснах за следващите 30 години. Наистина съм го игнорирал някъде дълбоко в съзнанието си. Писах само текстове за песни. Не ми беше хрумвало да напиша роман, докато майка ми в продължение на четири години не ми мърмореше непрекъснато. Смятах, че съм прекалено млад да пиша роман. Но накрая склоних на молбите на майка ми. Седнах и го написах с подлата идея да напиша стотина страници, да ги покажа на майка ми и на обществото и да чакат всички. Но тогава не съм подозирал колко опияняващо и пристрастяващо е всичко това. Още като сложих точката на края на първата част и затворих компютъра знаех, че няма да мине много време и ще започна втората част.

    - Кога я писахте - между отделни участия, нощно време?

    - Първите редове на книгата са написани в един стар тефтер през есента на 2011 година. Няколко месеца след това почина Пламен Ставрев и аз заех неговото място като музикален директор в една верига заведения в Бургас и тази книга беше спряна на първа глава за две години. След това на 2 януари 2014-а година взех компютъра и отидох на вилата на моя приятел Киро Начев - Джигита, където писах една седмица и след това още една седмица довършвах това, което създадох на вилата. На следващата година, след като вече се бяхме оженили с жена ми Диляна, бяхме вече на нашата вила в Борилово, където писах една седмица и след това довършвах още една седмица вкъщи.

    После почина Гришата Трифонов и третата част се отложи за още една година. След това обаче не ходих никъде, писах вкъщи, докато жена ми готви и телевизорът работи. До такава степен се изпепецах да се изолирам от всичко.

    Общо съм писал шест седмици, въпреки че са изминали 7 години от написването на първия ден до излизането на романа.

    - Как се намерихте с редактора на книгата?

    - Запознахме се на фестивала „Поети с китари" в Харманли през 1996 година. Тогава се запознах и с Гриша Трифонов. Двамата бяха много особен тандем приживе, толкова особен, че издаваха книги заедно, а после не си говореха десет години.

    Христо изобщо не е знаел, че пиша роман. Гришата го редактираше в началото, после когато той си отиде се обадих на Христо и той го редактира.

    - Имаше ли моменти, в които Ви се е искало да се откажете, в които не сте бил съгласен с редакторската намеса и сте си казвали: „Не, аз ще запазя текста такъв, какъвто искам да бъде“?

    - Не, никога не е имало такъв момент. За щастие съм на възраст, на която съм чувал повече „не", отколкото „да" и знам кой съм, къде съм и колко струвам. Имало е моменти, в които просто ме е мързяло или не съм бил в добра кондиция, но това са лични неща и те са ме спирали да има такова разстояние при написване на книгата.

    Всички части на книгата са написани през зимата - от януари до март. Тогава имаме по-малко работа и повече се стои вкъщи.

    - След излизането на романа Вие сте повече Росен Сеновски-писателят или Росен Сеновски-музикантът?

    - Аз съм Росен Сеновски-музикантът със сигурност. За писателя нищо не мога да кажа. Така е и за музиката. Половината от хората в страната, които ме познават, смятат че съм добър музикант. Ако хората започнат да си купуват книгата и поне половината смятат, че е добро четиво, тогава мога да кажа, че съм направил крачка напред с писането. Засега това е само едно добро обещание за бъдещето, както казваше Пламен Ставрев.

    коментари

    Добави своя коментар
    още новини
    Актуален брой на вестника

    анкета

    Какво да има на мястото на "жабарника"?

                                      Резултати
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.66185
    gbp Британска лира GBP 2.20773
    chf Швейцарски франк CHF 1.72899
    хороскоп
    всички

    Извлекли сте си поука от минали грешки и с внимание ще се отнесете към идеите на партньорите си. Интелигентната ви природа ще ви подскаже, че в тях перспективите са добри и ще заложите на общото сътрудничество. Нови придобивки и впечатления очакват някои от вас. Ще се радвате на семейно разбирателство и уют.

    Следвайте ни
    Facebook            
    Контакти

    Редакционен офис:
    Бургас, ул. „Милин камък” 9

    Репортери: 0878/424676
    Реклама:       056/825435
                   0878/424698
                   0897/546055

    За реклама във вестник „Черноморски фар“
    e-mail:  far@chfar.com, topkarov@faragency.bg

    За реклама в Черноморски фар ONLINE
    e-mail:  reklama@faragency.bg

    За въпроси, съобщения, писма, запитвания,
    предложения, сигнали и др.

    e-mail: info@faragency.bg

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: admin@faragency.bg

    За връзка с репортерите: reporter@faragency.bg

    Важно:
    При цитиране на части от материали от faragency.bg и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Черноморски фар. Всички права запазени.
    placeholder