Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола

    www.factor-bs.com

    06:05Неделя

    24 Юни 2018

    архив   Facebook   Twitter   Google+   Youtube   RSS feed
    Бургас 15° вятър: KM/h 5 дневна прогноза  
    събеседник

    Не предполагах колко опияняващо е писането на роман

    От написването на първите редове до излизането на книгата минават 7 години

    02-06-2018 0 518

    Росен Сеновски - музикант:
    Снимка: Черноморие.БГ
    Интервю на Петя Добрева

    Росен Сеновски е роден на 29 март 1970 година в Сливен. Първите 18 години учи в Нова Загора. В края на 1990 година започва да учи „Право" в Бургас. По това време става и китарист в оркестър „Горещ пясък", в който продължава да свири вече 25 години. Завършва семестриално университета, но така и не се явява на държавни изпити, за да получи диплома.

    Освен в „Горещ пясък", дълги години свири и във „Фанданго". След разпадането на групата, колегите му създават Г.Р.А.С. Той обаче свири известно време в групата, след което я напуска.

    През годините Росен Сеновски е написал близо 100 песни, има издадени и стихосбирки. Тази година от печат излезе и първият му роман „Моята кръв", който ще има своята премиера на 2-ри юли в експозиционен център „Флора" - Бургас.

     

    - След разпадането на „Фанданго" колегите Ви създадоха друга група. Вие останахте обаче само в „Горещ пясък"...

    - Всички сме заедно в „Горещ пясък". След „Фанданго" създадохме Г.Р.А.С., а аз напуснах групата през 2008 година поради тривиални творчески различия. Смятах, че групата трябва да твори само в комерсиален и лесно смилаем стил. Другите не смятаха така и се разделихме, но си останахме приятели. Всички заедно свирим в „Горещ пясък". Те си имат своя бизнес, аз работя с Тони Димитрова.

    - През последните години виждаме как музиканти от различни групи се събират заедно, за да работят заедно по общ проект. Това ли е работещият модел в музикалната действителност у нас?

    - Този модел е американски и съществува през последните 20 години. Много музиканти се събират, за да запишат един албум, да направят едно турне, вземат парите и се пръскат. Колкото и да са по-малки мащабите и бизнесът ни да не е така голям, това е начинът. В България се работи като в цяла Европа.

    Ако не си на 18 години няма място за теб в медиите, нямаш място в класациите, тийнейджърите не идват на твоите концерти. Така че възрастните музиканти имат шанса да обединят хитовете и опита на няколко групи като се съберат заедно, така че да представляват сериозна конкуренция на пазара. Иначе музикант над 25 години почти няма шанс. Така е по целия свят. И медиите така работят - търсят млади хора.

    - Хората, които Ви познават знаят, че освен музикант сте и автор на текстове за песни, с някои от които спечелихте и награди от конкурси...

    - Да, доста текстове и песни съм написал и не само за Тони, ами и за „Фанданго", за Г.Р.А.С., за Нели Рангелова. С Гергана Великова, която участва в „Гласът на България" спечелихме „Бургас и морето" преди няколко години. Като че има предвид, че голяма част от песните, които са писал за мен и за Тони са били по мой текст и музика, мисля че текстовете за песни, които съм писал за други изпълнители са повече.

    - Кое е по-лесно - да напишеш песен за конкретен изпълнител, или да я създадеш и тя сама да си намери човека, който ще я изпее?

    - При мен съществуват два варианта за писане на текст за песен. Веднъж едни момчета ми дадоха демозапис, за да напиша текст. Стилът обаче не беше моят и нищо не можах да направя. Най-лесно пиша текстове и създавам музика за мен. Вторият вариант е по-лесен - да пишеш конкретно за даден изпълнител по готова музика. Тогава може да се обсъди тематиката, текстът на песента.

    Писането на текст за песен няма нищо общо с писането на поезия. Хубаво е да има поезия в текста, но важното е тя да е подходяща за изпълнителя, за да може той да я представи по най-добрия начин.

    - Коя е песента, която най-трудно сте създал?

    - „Да бъда с теб", създадена е в средата на 2013-а и е записана в края на 2014-а година. Това е песен за Тони. Отне ми повече от година да напиша текста. Бях се заинатил, че всяка дума ще има смисъл, ще е мелодична, ще е удобна за нея и в нея да няма компромис.

    - От възстановяването на конкурса „Бургас и морето" Вие сте непрекъснато на сцената като част от оркестър „Горещ пясък". В последните години се загубихте като автор на песни...

    - То си има обяснение. След 2003-а година участвах на „Бургас и морето" заедно с Пламен Ставрев, който изпя „Бели нощи". Песента обаче не бе приета от публиката. Тя беше в средата на класирането, според зрителския вот. Това малко ме разочарова и следващите три-четири години ги пропуснах. После съм имал няколко неуспешни опита, може би съм претупал малко нещата. До 2012-а година, когато написах текста на песента „Магията" по музика на Митко Щерев в изпълнение на Гергана Великова и тогава спечелихме второ място. И след това не съм участвал, но мисля тази година да се пробвам.

    - Освен че пишете текстове за песни, имате издадени и стихосбирки. Наскоро излезе и първият Ви роман „Моята кръв". Коя е Вашата кръв?

    - „Моята кръв" е заглавие, което се наложи след недълги, но яростни дебати между мен и редактора ми Христо Карастоянов, който предложи заглавието „Тъмна кръв". С него се познаваме отдавна и той знае, че навремето, когато издавах стихосбирките, тогавашният ми редактор Гриша Трифонов, лека му пръст, трябваше да измисля и заглавията им. Никога не съм измислял заглавия на стихотворение. Така се получи и с тази книга. Знам, че тези неща винаги ми бягат и разсъждавах две седмици над идеята му за „Тъмна кръв" и тъй като в романа има много мои детски спомени, разказвам една измислена история, която да изглежда като историята на рода на баща ми и ползвам лични данни и затова от само себе си се наложи „Моята кръв". Пък и звучи доста драматично.

    - Как реагираха близките Ви, когато им казахте, че пишете романа?

    - От всички най-доволна е майка ми. Тя е причината за написването на книгата. Тя беше тази, която ми припомни как в гимназията учителките разнасяха съчиненията ми в другите класове, за да покажат как се пише. Само че това беше факт, който аз пропуснах за следващите 30 години. Наистина съм го игнорирал някъде дълбоко в съзнанието си. Писах само текстове за песни. Не ми беше хрумвало да напиша роман, докато майка ми в продължение на четири години не ми мърмореше непрекъснато. Смятах, че съм прекалено млад да пиша роман. Но накрая склоних на молбите на майка ми. Седнах и го написах с подлата идея да напиша стотина страници, да ги покажа на майка ми и на обществото и да чакат всички. Но тогава не съм подозирал колко опияняващо и пристрастяващо е всичко това. Още като сложих точката на края на първата част и затворих компютъра знаех, че няма да мине много време и ще започна втората част.

    - Кога я писахте - между отделни участия, нощно време?

    - Първите редове на книгата са написани в един стар тефтер през есента на 2011 година. Няколко месеца след това почина Пламен Ставрев и аз заех неговото място като музикален директор в една верига заведения в Бургас и тази книга беше спряна на първа глава за две години. След това на 2 януари 2014-а година взех компютъра и отидох на вилата на моя приятел Киро Начев - Джигита, където писах една седмица и след това още една седмица довършвах това, което създадох на вилата. На следващата година, след като вече се бяхме оженили с жена ми Диляна, бяхме вече на нашата вила в Борилово, където писах една седмица и след това довършвах още една седмица вкъщи.

    После почина Гришата Трифонов и третата част се отложи за още една година. След това обаче не ходих никъде, писах вкъщи, докато жена ми готви и телевизорът работи. До такава степен се изпепецах да се изолирам от всичко.

    Общо съм писал шест седмици, въпреки че са изминали 7 години от написването на първия ден до излизането на романа.

    - Как се намерихте с редактора на книгата?

    - Запознахме се на фестивала „Поети с китари" в Харманли през 1996 година. Тогава се запознах и с Гриша Трифонов. Двамата бяха много особен тандем приживе, толкова особен, че издаваха книги заедно, а после не си говореха десет години.

    Христо изобщо не е знаел, че пиша роман. Гришата го редактираше в началото, после когато той си отиде се обадих на Христо и той го редактира.

    - Имаше ли моменти, в които Ви се е искало да се откажете, в които не сте бил съгласен с редакторската намеса и сте си казвали: „Не, аз ще запазя текста такъв, какъвто искам да бъде“?

    - Не, никога не е имало такъв момент. За щастие съм на възраст, на която съм чувал повече „не", отколкото „да" и знам кой съм, къде съм и колко струвам. Имало е моменти, в които просто ме е мързяло или не съм бил в добра кондиция, но това са лични неща и те са ме спирали да има такова разстояние при написване на книгата.

    Всички части на книгата са написани през зимата - от януари до март. Тогава имаме по-малко работа и повече се стои вкъщи.

    - След излизането на романа Вие сте повече Росен Сеновски-писателят или Росен Сеновски-музикантът?

    - Аз съм Росен Сеновски-музикантът със сигурност. За писателя нищо не мога да кажа. Така е и за музиката. Половината от хората в страната, които ме познават, смятат че съм добър музикант. Ако хората започнат да си купуват книгата и поне половината смятат, че е добро четиво, тогава мога да кажа, че съм направил крачка напред с писането. Засега това е само едно добро обещание за бъдещето, както казваше Пламен Ставрев.

    коментари

    Добави своя коментар
    още новини
    Актуален брой на вестника

    анкета

    Трябва ли да отпадне забраната за пушене в заведенията?

                                      Резултати
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.67911
    gbp Британска лира GBP 2.23108
    chf Швейцарски франк CHF 1.69571
     
    хороскоп
    всички

    Извлекли сте си поука от минали грешки и с внимание ще се отнесете към идеите на партньорите си. Интелигентната ви природа ще ви подскаже, че в тях перспективите са добри и ще заложите на общото сътрудничество. Нови придобивки и впечатления очакват някои от вас. Ще се радвате на семейно разбирателство и уют.

    Следвайте ни
    Facebook            
    Контакти

    Редакционен офис:
    Бургас, ул. „Милин камък” 9

    Репортери: 0878/424676
    Реклама:       056/825435
                   0878/424698
                   0897/546055

    За реклама във вестник „Черноморски фар“
    e-mail:  far@chfar.com, topkarov@faragency.bg

    За реклама в Черноморски фар ONLINE
    e-mail:  reklama@faragency.bg

    За въпроси, съобщения, писма, запитвания,
    предложения, сигнали и др.

    e-mail: info@faragency.bg

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: admin@faragency.bg

    За връзка с репортерите: reporter@faragency.bg

    Важно:
    При цитиране на части от материали от faragency.bg и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Черноморски фар. Всички права запазени.