Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола

    www.factor-bs.com

    10:05Вторник

    10 Декември 2019

    архив   Facebook   Twitter   Google+   Youtube   RSS feed
    събеседник

    Не проумяхме, че свободата е отговорност

    Призракът на финансовата немотия в изкуството продължава да броди и след 30 години на преход

    04-11-2019 0 183

    Не проумяхме, че свободата е отговорност
    Снимка: Порт Прим Арт фест
    Интервю на Димитър Илиев

     

    Христо Мутафчиев е роден на 4 април 1969 година в Карлово. Зодия „Овен”. През 1994 година завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Надежда Сейкова и Илия Добрев. Веднага след дипломирането си получава предложение да постъпи на работа в бургаския театър от директора по това време Виктор Пасков, но поради битови и семейни проблеми решава да отиде в Пловдив. Играе една година  и от 1995 е част от трупата на Малък градски театър „Зад канала” с директор Борислав Чакринов.

    От 2005 година е председател на Съюза на артистите в България. Има над 40 театрални роли, от които по-значителни са: Ромео в „Ромео и Жулиета”, Кросното в „Сън в лятна нощ”, Харолд в „Харолд и Мод”, Джон в „Стъклената менажерия”, Виктор в „Когато гръм удари”, Петраки Глухонемия  в „Суматоха”, Големанов в „Големанов” .

    През 2001 година получава наградата на Съюза на артистите в България за актьор, изиграл най-много главни роли през сезон 2000/2001 година. А през 2005 година награда на Съюза на артистите „Икар” за главна роля за Големанов в постановката „Големанов” на Стефан Лазаров Костов. Член на Обществения съвет към Министерството на културата на Република България от 2014 година.

    Христо Мутафчиев участва и в много телевизионни сериали и филмови продукции. Сред популярните му изяви са ролите в сериалите „Дунав мост”, „Клиника на III-ия етаж”, „Църква за вълци” и много други. За кратко е женен за актрисата Лиза Шопова, но се развеждат. Имат син – Асен, който също е актьор. По-късно се жени за Елица, сегашната му съпруга. Имат 2 деца – Ая и Благовест.

    Според него сцената е ветровито място за актьори, които са леки и не тежат на мястото си. В началото на месец октомври тази година заедно със сина си Асен и бившата си съпруга Лиза Шопова гостуваха в Бургас с постановката „Трима мъже и една Маргарита” с режисьор Лиза Шопова, която е и автор на пиесата. Спектакълът бе включен в рамките на „Порт Прим Арт Фест 2019“.

    В Бургас бе представена и първата му книга.

    - Г-н Мутафчиев, смятате ли, че семейният театър има бъдеще в България?

    - Ако този семеен театър е талантлив – да, ще има. Вярвам в това. След като има семеен бизнес, циркови трупи, семейства от музиканти, няма нищо лошо и тази съвременна форма на театър да си прокара път. Има малки трупи, сдружения, които работят по проекти, кандидатстват и ако спечелят, правят спектакли. Това също е част от развитието на театъра по принцип.

    - А от какво ще зависи той да стане търсен и предпочитан от публиката?

    - Единствено от таланта на това семейство и най-вече от заглавията. Няма друго.

    - Сега … Вие и синът ви Асен – партньори на сцената, долу в салона, майката – режисьор. Всичко е точно, дори любопитно. Но какво си казахте на първата репетиция, най-важното, за да си повярвате взаимно и да продължите?

    - Ами каквото е трябвало ние сме си го казали и в живота (смее се). В момента, в който започнахме репетициите срещата беше изключително професионална. Тя премина в четене на текста, написан от Лиза Шопова. Диалогът е уникален, смяхме се. След края на репетицията само си казахме – май много работа ни чака.

    - Добър партньор ли е Асен?

    - Асен е много добър партньор. Той е човек, който има своя път и е хубаво да се гледа на него като отделна единица, личност, а не да бъде свързан с името на родителите. Трябва да бъде наблюдаван внимателно, защото има какво да даде.

    - А обича ли да дава съвети?

    - Не знам дали обича, или не, но той не си позволява това. Ако трябва да си даваме съвети, правим го след репетиция. Тогава наистина си казваме всичко директно в очите, защото това е в интерес за общия спектакъл, който сме решили да направим.

    - За първи път гостувате семейно в Бургас. Какво очаквате от бургаската публика. Тази публика, за която Силвия Лулчева каза, че е като тежко жури и затова я обича?

    - Колкото пъти съм идвал в Бургас, винаги ме е удивлявало, че публиката обича своя театър и е много коректна към спектаклите, които гледа. Съжалявам, че в началото на моята кариера пропуснах шанса да стана бургаски актьор, след като имах и предложение от тогавашния директор Виктор Пасков – лека му пръст, но какво да се прави, не може да върнеш времето назад.

    - Но аз ще Ви върна със следващия въпрос. Спомням си, че когато завършихте казахте, че много Ви се играе Гогол. Театърът, ролите, за които мечтаехте тогава, намериха ли в някаква степен своята реализация днес?

    - Никога не съм мечтал за роли. Може би тогава съм бил повлиян от тези герои, защото с моя приятел, който ми е като брат, Камен Донев, играехме много откъси от негови пиеси и по някакъв начин се влюбихме в тях, но това не означава, че съм искал да играя само Гогол. Така че много други роли изиграх от българската и световна драматургия, все роли, за които никога не съм мечтал, но успях да реализирам.

    - Въпреки житейските перипетии, през които минахте в последните години, не успяха да Ви сринат. Усмивката жизнения тонус продължават да Ви съпътстват и до днес. И това ли е част от таланта?

    - Сигурно е вид изкуство, за което изкуство аз имам талант, защото не се случва на всеки, въпреки че се случва с всеки. По-важно е как ще излезеш от ситуацията от момента, в който ти се е случило. Много хора оплакват съдбата си, но моят талант е в живеенето, а не в тъгуването.

    - Има ли сила, която да Ви спре да се откажете?

    - Само ако каже „началникът“ отгоре. Ние имаме само един началник и трябва да се съобразяваме с това, но друга такава сила, която да ме спре, няма.

    - В годините на преход, кои хора не издържаха и се оттеглиха от театъра? Само призракът на финансовата немотия ли е в основата?

    - Не може да се отрече факта, че този призрак продължава да броди и до днес. Тези, които не издържаха, са онези, които са били подлъгани или излъгани от обществото, че стават за тази работа. Всеки ден виждаме артисти на маса, в живота, но истинските артисти за сцена са по-малко. Тези, които могат да разказват само смешни вицове, не могат да бъдат актьори. И слава Богу, малко по-малко започнаха да отпадат.

     

    - Труден ли се оказа пътят за театралните реформи в годините на преход?

    - Театралната реформа бе направена така, че да даде шанс на всички, а не просто да промени начина на финансиране. Даде шанс на всички да се почувстват творци и да могат да защитят таланта си, да правят това, което харесват. Да, реформата се оказа трудна да промениш начина си на мислене. Така че тя продължава да проверява себе си и досега, и там където има проблеми, да бъдат решени.

     

    - А кое е единственото, което не трябва да се променя, за да може театърът ни да продължи да съществува?

    - Единствено желанието на публиката да гледа театър няма друго, но има все пак едно, което трябва да се промени.

    - Кое е то?

    - Трябва да се промени ангажиментът на местните общини към собствения си театър. Ангажиментът като мислене, ако искат в града им да има театър.

    - А това, че салоните отново са пълни, чия е заслугата?

    - Най-вече на колегите, защото за да спечелят бюджет по тази нова методика, те трябва да избират заглавия, които да вкарват публика. По стария начин на финансиране ни беше все едно дали салонът ще бъде пълен – „Аз нали си получавам заплатата”… Да, но това време отмина. Сега, за да вземеш заплата е нужен добър репертоар и талантливи артисти. И понеже го проумяха, резултатът е налице.

    - А какво не прощавате на един талантлив актьор, включително и на себе си?

    - Компромисите, които правим понякога. Слава Богу, аз се отучих от това да правя компромиси с професията. Но има колеги, които продължават. Компромиси с таланта, с театъра, за сметка само за печелене на пари. Това не мога да простя. Знам, всеки има нужда от пари, работим за пари, живеем в света на парите, но в крайна сметка има и друго, онова, което наричаме дуенде.

    - От какво трябва да се опазят младите актьори, за да останат в България?

    - Няма какво да се пазят. Трябва да бъдат малко по-мислещи. Младото поколение днес страда от една световна болест – това е желанието им да са известни. Как, защо, по какъв начин, няма значение. Важното е да са известни. И голяма част от хората, които сега кандидатстват, за съжаление искат да станат известни с участието си в сериали, а не да работят на сцена, а специалността в НАТФИЗ се нарича „Актьорско майсторство“ за драматичен театър, а не актьорско майсторство за „ТИЛИВИЗОР”. От това трябва да се опазят. Покажи какво можеш на сцената, пък другото само ще си дойде. Нужно е търпение и респект.

    - Като председател на Съюза на артистите в България, кое беше най-трудното решение, което сте вземали някога?

    - Най-трудно ми беше да проумея, че реформата е необходима и да бъде качествено извършена. Да вземам решения. Беше трудно. Трябваше да защитавам всеки, да защитавам техните съдби. Тази отговорност много трудно се понася, но ще продължавам да го правя и занапред.

    - Високият стандарт на живот за българския актьор – вечна мечта или реалност?

    - Това подлежи на много сложен анализ на социалните фактори и икономическото състояние на държавата. Много ми се иска всички колеги да получават по 2, 3, 5 хиляди лева заплата. Но човек трябва да и ма ясна представа къде се намира, в каква среда живее и как той участва в средата. Когато една държава няма икономика, няма как да получаваш тези заплати в театъра, в музея или библиотеката. Целта ни е постепенно да увеличаваме дохода на хората, така че те да имат гаранцията, че ще могат да работят без да мислят за насъщния, за да развиват таланта си.

    - На какво казвате категорично „НЕ” в театъра?

    - Не на чалгата. Не може само защото си решил да печелиш пари от публиката, да си позволиш да излезеш на сцената с ниски художествени критерии. Не е необходимо някой да се съблече по бикини, за да вкараш публика. Публика може да се вкарва и с талант.

    - Как си представяте театъра след 10 – 15 години?

    - Все по-свободен от ангажименти към политика, към политически страсти. Представям си го все по-търсещ творчество, отколкото да бъде приобщен към политическа партия, която е решила да използва театъра за своите цели. Все по-свободен от това.

    - А на какво обръщате гръб?

    - На клюките и интригите, които се  носят по коридорите, зад кулисите. В момента, в който вляза в гримьорната и чуя, че се клюкари за този или онзи, затварям вратата с трясък и изчезвам.

    - Какво не искахме да проумеем за 30 години на преход като народ, ей тъй, на инат?

    - Не искахме да проумеем, че сме свободни и да разберем, че свободата е отговорност. Ако някога го проумеем, ще живеем по-щастливо.

    - Продължете изречението – децата ни ще живеят по-добре само тогава, когато …

    - Когато ние си отидем. То има и виц за това:

    „Двама приятели си говорят:

    - „Абе, братле, кога ще се оправи тази наша малка Българийка?

    - Ами, след 40 – 50 години.

    - Да, ама аз няма да съм жив.

    - Е, да де!” (смее се).

    - Вашите страхове оттук нататък?

    - То не е страх … то е мисъл в перспектива. В момента, в който започна да слизам надолу поради възрастта, ролите, с които ще съм ангажиран, ще дойдат млади хора, които също имат своето място. Всичко това предстои, води до размисъл, но няма как. Това е естествен път, с който трябва да се съобразяваме.

    - И в края, нация без духовност е…

    - …обречена на провал.

     

     

    коментари

    Добави своя коментар
    още новини
    Актуален брой на вестника

    анкета

    Резервирахте ли почивка за Коледа и Нова Година

                                      Резултати
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.77303
    gbp Британска лира GBP 2.20973
    chf Швейцарски франк CHF 1.78909
    хороскоп
    всички

    Зодия Везни

    24 септември - 23 окктомври

    Денят ви ще е разтоварващ и не ангажиран с важни задачи. Приятните емоции ще преобладават, предвид срещите, на които ще дадете предпочитанията си. Ще ви се отразят добре и може да ви осенят интересни идеи за в бъдеще. Ще останете доволни от развитието на въпрос, свързан с работата ви. Други ще се отдадат на флирт, внасящ романтична тръпка в ежедневието им.

    Следвайте ни
    Facebook            
    Контакти

    Редакционен офис:
    Бургас, ул. „Милин камък” 9

    Репортери: 0878/424676
    Реклама:       056/825435
                   0878/424698
                   0897/546055

    За реклама във вестник „Черноморски фар“
    e-mail:  far@chfar.com, topkarov@faragency.bg

    За реклама в Черноморски фар ONLINE
    e-mail:  reklama@faragency.bg

    За въпроси, съобщения, писма, запитвания,
    предложения, сигнали и др.

    e-mail: info@faragency.bg

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: admin@faragency.bg

    За връзка с репортерите: reporter@faragency.bg

    Важно:
    При цитиране на части от материали от faragency.bg и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Черноморски фар. Всички права запазени.