Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола

    www.factor-bs.com

    12:49Петък

    18 Октомври 2019

    архив   Facebook   Twitter   Google+   Youtube   RSS feed
    събеседник

    Николай Василев, режисьор: Киното няма нужда от крякане, а от талант

    „В лицето на Тео имахме деликатес, който трябваше да опаковаме по интересен начин“, споделя той

    19-06-2019 0 510

    Режисьорът Николай Василев е родом от Казанлък, като от години живее и работи в София. В родния град той завършва хуманитарна гимназия. Признава, че искал да учи медицина, а след това право, но рано установява, че точните науки и спазването на конкретни правила не е за него. По-скоро винаги се определял като артистична натура. Затова решава да учи кинорежисура в Нов български университет. Режисьорът казва, че искал да се занимава с нещо свързано с измисляне на творчески задачи и изпълнението им, което да определя той, а това било режисурата. Миналата седмица в петък Василев представи новия си филм, посветен на известния физик Теодосий Теодосиев – Тео. Защо е решил да снима филм за него? С какво го е впечатлил? Какви трудности е срещнал по време на снимките, както и за проблемите в родната гилдия, разговаря с репортер на „Черноморски фар“.
    Снимка:
    Интервю на Георги Русинов

    - Г-н Василев, какво Ви провокира да заснемете филма за Теодосий Теодосиев – Тео?

    - Тъй като съм от Казанлък, го познавам още откакто аз бях ученик там. За мен той винаги е бил странният учител, който никога не съм го виждал да си говори с някого, да пие кафе и да стои някъде на едно място. Виждал съм го как преминава през главните улиците на Казанлък вечно забързан за някъде. Много по-късно, когато вече се запознах с негови ученици в София, които развиваха свои научни дейности, си говорихме за него. Тогава разбрах, че той има проблеми в този момент, тъй като родителите протестираха, че пише много ниски оценки, директорът му се опитваше да се отърве от него, само защото човекът има изисквания и беше паднало училището, в което той преподава поради невежеството на строителите. Така аз се запознах с него, чрез учениците му. Изготвих един проект, който спечелихме по-късно от Националния филмов център. Т.е. това ми е първият по-мащабен истински филм, направен с пари, нормални за производството на документално кино. Продуценти са Поли Ангелова и Николай Тодоров от "Скрининг емоушънс". Преди това съм правил само телевизионни филми за Канал 1. Там правя една поредица „Малки истории“, от време на време правя „В кадър“ и „Умно село“. В началото като споделихме на Тео, той не беше много ентусиазиран, макар и да не знаеше в какво се забърква, защото ние над година и половина се залепихме за него и го снимахме на много места, където той преподава. Проблемът беше, че той е много статичен и еднообразен, а камерата обича да има екшън, както се казва. Затова трябваше да натрупаме достатъчно материал, за да можем да направим нещо, което не е скучно и да покажем по-голяма картина от неговата дейност.

    - А защо „Формулата на Тео“?

    - Имахме проблем със заглавието. Формула, защото той наистина открива един нов начин на преподаване, който той нарича „изграждане на силов интелект“, т.е. нещо, което е контратеза на фитнеса за мускули, той прави в кръга на шегата „фитнес за ума“. Заглавието фокусира върху тази негова формула, която е успешна. Негов директор е казал, че той преподава по погрешен метод, но има изключителни резултати.

    - Колко време Ви отне заснемането на филма и какви бяха най-големите трудности през това време?

    - Филмът го снимахме повече от година и половина, иначе цялата работа беше около три години. Най-трудно беше нещо, което е важно да се направи по интересен начин, защото обикновено правят точно обратното – нещо, което не е важно го правят интересно и хранят със субпродукти публиката. А ние имахме един деликатес, който трябваше да опаковаме по интересен начин. И мисля, че го направихме, защото вече от срещата с публиката стигнах до извода, че хората идват заради Тео, но си тръгват доволни от това, което са видели.

    - Как се работи с него?

    - Той по принцип е труден. Много е съсредоточен в работата си и някак си това, което правихме ние не беше важно за него и затова комуникацията ни в началото беше малко по-трудна, защото имаше процес, който трябва да извървим, за да стигнем до взаимно доверие. Аз обаче имах опит от моя първи филм – „Пътят на Мъдростта“ и също е за един учител - Ваклуш Толев, който обаче е по метафизика. Той също по този начин е статичен и не е интересен с нищо друго, освен с идеите си. Този опит успях да го приложа и при Тео във вече по-еволюирала форма, защото между първия и последния ми филм има доста време разлика и натрупан опит.

    - Какви са личните Ви познания по физика и какъв ученик бяхте?

    - През цялото време трябваше да крия от него, че нищо не разбирам от физика, защото това беше част от спечелването на доверието. Може би не съм успял да намеря в ученическите си години учителя като Тео, който да ми възпламени главата, да ме събуди към физиката. По принцип в училище бях малко хулиган и даже сега моите приятели се шегуват, че явно изкупвам някаква карма, правейки филм за втори учител. Беше интересен опит за мен, защото открих физиката по друг начин – като нещо живо, а не само като формули и едно досадно зубрене.

    - Към самия филм има ли интерес от чужбина?

    - Филмът - очаквахме към него да има интерес по принцип, но не бяхме очаквали мащабът да е толкова голям. Получи се някаква вълна от цяла България, почти всеки град иска да бъде представен там филмът. Също така се обаждат много българи от български общности в чужбина и дори през ноември имаме организирана прожекция в Щутгарт около Деня на будителите. Хората показаха, че има голяма ниша за такъв тип послания и личности, които им действат изключително вдъхновяващо. Хората имат нужда от вдъхновители и имат нужда да си припомнят уроците на Сизиф, който не се отчайва от търкалянето на камъка, защото той в един момент става толкова малък, че може да си го носиш в ръката. Също така имат нужда да им припомни някой и урока на Барон Мюнхаузен, който събужда вътрешните си сили и сам се изтегля от блатото на ежедневието.

    - Какво постига Теодосиев със своята нестандартна практика?

    - Да, той е изключително нестандартен като преподавател, не се вписва в никакви досега установени системи. Винаги е бил въпреки системата, която по този начин му е помогнала да се изгради като извънсистемен играч и да се развие. Неговата тайна е, че предлага свободата като мислене и тези, които биха могли да понесат свободата, са успешни при него. Докато тези, които ги е страх от това да нямат граници – не успяват. При него не могат да съществуват ограничени хора. За мен той е един своеобразен детектор за поносимост на свободата. Привлича неограничените хора. Неговите ученици, които са успешни по цял свят, легитимират успехите му. Негови възпитаници работят във всякакви сектори на живота, но тези, които са свързани с науката са най-видими. Един Тенчо Попминчев и брат му работят върху нещо, за което са номинирани за младежка Нобелова награда. Има един друг ученик, който произвежда всички камери за НАСА и това става в София. Има и десетки други, за които сега не се сещам.

    - Очевидно, че той помага на доста млади хора да постигат успехи. Има ли България нужда от повече такива бунтари в образованието като него?

    - Свикнали сме да възприемаме образованието абстрактно. Той наистина е истински будител, който чрез саможертвата си, защото не получава нищо за това, което прави, успява да върви пътя си несмутено, защото не зависи от нищо. Мисля, че той е образът на най-доброто, което българското учителство може да даде. Аз съм сигурен, че има стотици Теовци във всяко ниво на образованието. В системата не е проблемът на липсата на пари, а на липсата на концепция, както и на идея за мисия. Това е една професия, която е свързана изцяло с мисията.

    - Казвате, че има стотици като него. Трябва ли да навдигнат глава?

    - Мисля, че той дава повод за една революция на науката и знанието. Тя обаче не е външна революция, а на самосъзнанието. Имало е революции от всякакви разбойници, така че защо да няма една такава от тези, които искат да направят знанието приоритет в живота. Защо тя да не започне именно от тях? Те обаче трябва да са готови с концепция да нахранят и знанието си, а не само стомасите си.

    - Какво следва във Вашата творческа биография занапред?

    - Аз се надявам успехът на този филм да отвори общинната система за правене на кино в България, тъй като нещата се определят на базата на качествата на даден човек и идея, на това кой познаваш и кой ти е близък. Надявам се да прескочим тази схема на действия. Имам десетки идеи за не по-малко стойностни филми. Единият от тях е за един българин, който копае египетска гробница в Египет и е шеф на Френския археологически институт в Кайро. Той търси тайната на безсмъртието в загубените текстове, които са в „Книгата на мъртвите“ от Древен Египет. Надявам се да успеем да заснемем как открива тайната на безсмъртието.

    - Като цяло сте се фокусирал в документалното кино, или имате амбиции и към игралното?

    - Имам амбиции и към игралното, но за него трябва много повече енергия и ресурс. Ако видя, че има такава възможност с удоволствие бих се пробвал, защото и там имам идеи. Засега обаче имам достатъчно интересни проекти в документалната сфера, които искам докато имам сили да ги реализирам.

    - Има ли българинът култура за киното и оценява ли той родните продукции?

    - Аз ту изпадам във възхищение как публиката може да усети нещо стойностно, ту в следващия момент пак се подтискам, защото хората много лесно могат да се подвеждат по лош вкус. Може би българският ценител на изкуство е като евреите, които са обикаляли 40 години в пустинята, т.е. има повече привидения за оазиси, отколкото реални такива. Мисля, че тепърва изграждаме добрия вкус. Той в момента липсва масово. Лутаме се в пустинята на глупостта. Много малко са добрите образи и завистта е много голяма. Ето Милко Лазаров, който направи страхотния филм „Ага“ и въобще не стои български, на последната сесия на Националния филмов център новият му проект е класиран на девето или десето място. Дори не се дава шанс на някой като него, който има добра изява, да продължи да твори. Спират енергията му. Тези хора са там, за да проявяват отговорност, а не да дават на приближените си.

    - В самата Ви гилдия сякаш имате вътрешни войни, които спират прогреса?

    - То даже не са войни, а по-скоро остатъчни селски бунтове. Това е в киното. Някак си хората, които са забъркани с него в България и тъй като ресурсът е много ограничен, колкото повече крякаш, толкова повече се заявяваш като потенциал. Киното няма нужда от крякане, а от талант. Крякането обаче за съжаление винаги е респектирало повече, защото то не е свързано с някакви дълбочини, а е първосигнално. В момента има много голяма претенция за кино и много малко кино. Има и много голяма претенция за разбиране от кино от тези, които взимат решенията и определят посоките и съдбите.

    коментари

    Добави своя коментар
    още новини
    Актуален брой на вестника

    анкета

    За кого ще гласувате на местните избори?

                                      Резултати
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.77303
    gbp Британска лира GBP 2.20973
    chf Швейцарски франк CHF 1.78909
    хороскоп
    всички

    Зодия Скорпион

    24 октомври -22 ноември

    Добър да бъде и за вас деня ви, скъпи Скорпиони! В домът ви ще има разбирателство, налице са идеални условия за почивка. Посветете се на хобито си, откога не сте го правили? Сега е момента да се срещнете с позабравени приятели или да покорите някой връх. Вие умеете да създавате настроение около себе си, така че няма да скучаете.

    Следвайте ни
    Facebook            
    Контакти

    Редакционен офис:
    Бургас, ул. „Милин камък” 9

    Репортери: 0878/424676
    Реклама:       056/825435
                   0878/424698
                   0897/546055

    За реклама във вестник „Черноморски фар“
    e-mail:  far@chfar.com, topkarov@faragency.bg

    За реклама в Черноморски фар ONLINE
    e-mail:  reklama@faragency.bg

    За въпроси, съобщения, писма, запитвания,
    предложения, сигнали и др.

    e-mail: info@faragency.bg

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: admin@faragency.bg

    За връзка с репортерите: reporter@faragency.bg

    Важно:
    При цитиране на части от материали от faragency.bg и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Черноморски фар. Всички права запазени.