Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола

    www.factor-bs.com

    20:29Вторник

    23 Октомври 2018

    архив   Facebook   Twitter   Google+   Youtube   RSS feed
    Бургас 15° вятър: KM/h 5 дневна прогноза  
    събеседник

    Отчаянието е обезсмислена загуба на време

    В личен план - както винаги съм казвала: „Не съм се родила, за да бъда адвокат, а личност и човек”, затова и вярвам, че мога да оцелявам и да подкрепям семейството си и с други свои знания и способности

    08-12-2017 0 942

    Дарина Тодорова - участник в риалити формата „Фермата“:
    Снимка:
    Интервю на Дона МИТЕВА

    Родом от Каблешково и от година се завърнала в бащината къща, Дарина Тодорова се шегува, че е „натурализирана бургазлийка”. Адвокатката стана известна с участието си в риалити формата „Фермата“, за което и разговаряме с нея.

     

    - Дарина, след напускането ти на риалити формата „Фермата” каза, че си си „тръгнала много богата”. С какво забогатя – ако мога да си позволя тази игра на думи? Основните изводи от участието ти какви са?

    - „Фермата 3 - Ново начало” е изключително житейско предизвикателство. Едно колкото красиво, толкова и драматично приключение, което ме обогати с безброй впечатления, емоции, умения, изводи. Най-вече ми помогна да се уверя в собствените си сили и в способността да се справям успешно дори и с обречени на провал битки. Важно ми беше да изживея на пълни обороти този свой „екзистенциален” етап, в който разсъдливият и отговорен „половинвековен” човек търси смисъла на съществуването си.

    Благодарна съм на продуцентите, че ми дадоха шанса. Тръгнах си с увереността, че благородните каузи могат да се осъществяват. Че отчаянието е безсмислена загуба на време, че самосъжалението е опасно повличане към самоунищожението. Че търпението и постоянството в отстояването на дълго изграждана ценностна система, както и куражът да изискваш правда и искреност в човешките отношения, са най-ценните добродетели, за които се плаща най-високата цена.

    Въпросът ти ми напомня мисълта на Андре Мороа: „Човек може да установи способностите си, само когато се опита да ги приложи”. Е, успях да стана даже и фермер. Цялата „селска работа” ме зареди енергийно. Малцина могат да си представят каква незаменима почивка е подобно преживяване за хората на така наречения „интелектуален” труд. Препоръчвам на всекиго да изживее подобно бягство от ежедневието и вместо лентяйстване по курортите, да грабне „мотичка, абичка и торбичка” и - на  село!

    -  Нека  се върнем малко назад – какво те накара да участваш в това риалити?

    - Много са причините. Професионалното прегряване, най-вече натрупаният гняв от трайните сблъсъци с агресията, несправедливостта, предразсъдъците, завистта, злобата, формализма, пошлостта, фалша и колективната безотговорност.  Усетих се призвана да приема съдбовното предизвикателство публично да отправя правдиви слова за неотложната промяна на обществените нагласи, които водят всички ни към самоунищожение като човечество. Личната ми драма като майка на „странно” дете, поставено извън рамките и критериите на общоприетото, фактът да съм родител на трансджендър /човек, който се самоопределя като създание от другия пол, а не както погрешно се счита, че е човек с различна сексуална ориентация!/ - това бяха само част от поводите.

    Баба ми Кера Балканджийката ме научи да възприемам като красота за очите и душата всичко необичайно, което природата поднася в дар. Ние, хората, обикновено се хвалим с подобни находки, но само когато наблюдаваме природата. Когато стане дума за „различните” хора, започваме да отхвърляме, да обиждаме, да унижаваме и да съдим. Според мен това е безумие, някаква форма на обществена шизофрения, абсурдно нелепо „мерене с различен аршин”.

    - Уважаван бургаски адвокат, жена на „попрището жизнено в средата” – как се чувстваше сред по-младите?

    - Както предполагах и преди влизането си - неразбирана и неоценявана - не само заради клиширането, предубедеността, набеждаването ми за „черната овца”, превърнала се в крайна сметка в „черна нинджа”.  Обичам да общувам с младите. Но за тях  различията ни заради възрастта, пола и професията се оказаха непреодолими. Бяха неприятно изненадани - едва ли са очаквали, че в такъв формат ще се появи опитна, издръжлива, убедена в правотата си, упорита в отстояването на ценности жена, досадна с вродения си майчински инстинкт, с изненадваща лична драма, упражняваща професия, загубила авторитет през последните години. За съжаление, огромното мнозинство все още робува на ориенталските нрави и стереотипи. Продължаваме да живеем в груб, вулгарен, „мъжки” свят, в който мъжеството се идентифицира с агресия, надменност и самоувереност. При младите това е най-силно изразено.

    За повечето фермери бях странна и необяснима. Обявиха ме за „скрита лимонка”, особено след втория ми успешен дуел. Не поискаха да се примирят с моята откровеност, откритост и предсказуемост. Оценяваха ме само според своите разбирания.  

    Общуването с младите от Фермата ме обогати и ме мотивира да ги заобичам. Сред тях има прекрасни хора и дано си дадат шанс да се развият към добро. А на манипулативно-интригантски настроените пожелавам да получат навреме уроците си. 

    - Родена и живяла в Каблешково, преминала през Немска езикова гимназия - Бургас  и студиото за модерни танци на Росен Методиев – с какво ти бе полезно всяко едно от тези три неща?

    - Животът ми никога не е бил скучен. Родена на село, в преобразено  в китно градче между залив и гора - място, в което всички се познават и няма скрито-покрито - това възпитава в искреност. Имах прекрасно детство, закриляна от бедни, но мъдри и обичащи родители. Ваканциите в бабиното село Козичено с типичния селски труд и обичаите по празници. Бях научена от близките си да уважавам всяка професия. Единият ми дядо беше дърводелец, каменоделец и зидар, а другият - овчар. Единият ми род е балканджийски, другият – бежански. Многообразието е генетично заложено в мен.   

    Така че - когато ме питаха дали съм се подготвяла за дуелите си във „Фермата”, отговарях - „и да, и не”. Не съм изучавала битките, не съм се фокусирала върху състезанията от предходните два сезона. Та аз подадох заявление час преди да изтече срока за допускане до кастинга, бях претрупана с работа и съсипана от болести. Всъщност целият ми досегашен живот ме е подготвял да се справям с предизвикателства и да побеждавам в битки.  Силният дух е ген, но и резултат от възпитание на воля и кураж. Освен това обичам да работя. Физическият и интелектуалният труд са ми равностойни и еднакво любими. Това е истината.

    -   Кога ти бе най-трудно във „Фермата”?

    – Когато трябваше да съм „фермер на седмицата”. Добронамерените ми опити да създам сплотена и организирана общност се провалиха. Осъзнах, че съм заобиколена от утвърдени индивидуалисти, отказващи да се ръководят от екипния дух. Отчитах и малшанса да ръководя групата точно в период на „прегряване”. Трудно и сложно беше. Исках да осигуря на всички спокойствие, хармония и ред, взаимно уважение и съобразяване. Трудно ми беше да „стискам зъби”, да преодолявам болка и неразположение, да се справям с безсънието, с умората, със стреса, с безпричинното озлобление, изсипвано спрямо мен. А и се простудих заради дъжда и продължителната работа в обора. Понякога имах усещането, че ще припадна от изтощение. Това беше най-тежкият ми период.       

    -  Славата – има ли я сега? Или вече всичко започва да се канализира и ти отново си адвокат Тодорова–Василева? На едно място казваш, че все по-малко ти се практикува в България твоята професия…Правилно ли съм разбрала, и ако е  така… замисляла ли си се за алтернатива?

     - Слава - толкова ми е чуждо това понятие. Не съм търсила евтина публичност. Докато съм все още разпознаваема, ще продължа да отправям и обяснявам посланията си. Предполагам, че скоро лицето ми ще се забрави, моля се поне темите да продължат да бъдат обсъждани, а проблемите - разрешавани. 

    Що се отнася до професионалните ми намерения - те бяха искрено обявени преди да вляза във „Фермата”. За огромно съжаление, отдавна се чувствам демотивирана да продължа тук, в България.

    Благодарна съм за шанса да натрупам правни познания. Оценявам постигнатото в адвокатската си практика, качествата ми бяха оценени дори от Университета в Кеймбридж. Съхранявам архив от над 23 години и се изумявам понякога от обема работа, преминала през ума и ръцете ми ...

    Начинът, по който съм принуждавана да упражнявам тази иначе благородна и общественозначима професия, не е моят избор. Всичко вече се свежда до някакво занаятчийство, рутина и правене на пари. Моите принципи, разбиранията ми за добро и зло, силните ми емоции, са по-скоро повод за присмех. В България е вече твърде сложно и почти обречено занимание, ако не си сервилен спрямо „силните на деня”.

    В личен план - както винаги съм казвала: „Не съм се родила, за да бъда адвокат, а личност и човек”, затова и вярвам, че мога да оцелявам и да подкрепям семейството си и с други свои знания и способности. 

    -  В кой момент професията и опитът ти от съдебната зала ти помогна, или пък навреди…  

    - Не мисля, че съм ползвала което и да било от професионалните си умения във „Фермата”. Даже се стараех да потискам качествата си на опитен юрист. Когато обаче организирах общата ни работа, беше логично да въвеждам ред и да изисквам дисциплина - тогава в мен говореше „правникът”.  И понеже повечето хора предпочитат да изтъкват свръхего, да се забавляват,  да възприемат свободата като „свободия”, неминуемо влизах в конфликт. Така че, професионалните ми знания и навици са ми причинявали по-скоро вреди, отколкото да са ми били от полза. Отделно, аргументирането ми при отстояването на позиция в разговорите също не се възприемаше адекватно, все едно изтъквам ерудиция и интелект. Не разбирах защо пък трябва да се срамувам от знанията си. Във „Фермата”, както и в живота - известно е, добрият тон си липсва.

    -          В студиото на bTV ти захвана една много сериозна тема – за агресията и то не само физическата, а и вербалната. За грозотата в непрекъснатите псувни и ругатни, които се изливат навсякъде – имаш ли своя схема за справяне с тях…

    - Бих казала, че да се пребориш с вулгарното и цинично отношение е като че ли вече causa perduta /„обречена, изгубена кауза”, от латински/. Намирам за отвратително да се сипе постоянно тази лоша вербална енергия, защото всъщност тя провокира, предизвиква, предопределя физическата агресия и всеобхватния негативизъм. Жалко, че дори хора с претенции за интелигентност псуват и ругаят със странна самоувереност. Сред тях има и много мои колеги. Убедена съм, че злото в думите е огромна грешка, която създава постоянен черен конфликтен фон в обществените отношения. Чувствам се като в барутен погреб. И не разбирам защо другите не разбират това зло.

    Справянето - както с всеки личностен и социален проблем, - изисква индивидуален подход, убеждаване и търпение. В предаването успявах да възпирам понякога Иван Гинчев и Станислав Ласкин. Жените там също си позволяваха понякога цинизми. Младите си мислят, че псуването е модерно, а то е всъщност архаизъм.

    Впрочем - грубите и вулгарни изрази доказват не само лошо възпитание, но и бедна езикова култура. Справянето с този сериозен проблем изисква установяване на безкомпромисни принципи в образователната ни система, дългосрочна национална стратегия, разум, желание и време. И усърдна работа с родителите на подрастващите. Защото и там са пропуснати важните моменти за доброто възпитание.

    - Изпълни ли на макс мисиите, които сама пред себе си беше си поставила с това участие?

    - Съвсем не. Макар че се постарах да засягам важни теми - не само за дискриминацията на различните, за проблемите на хората със специални потребности, за изоставените деца и за мизерстващите възрастни, за носталгията на българите емигранти, за изоставените порутени селища, за засилващия се формализъм и несправедливост в правораздаването, за огромното социално разделение, за фалшивите ценности и какво ли още не ... - все пак осъзнавах, че този формат има други цели. А и не трябва да звучи скучно като нравоучение.

    Надявам се поне да съм дала заявка за дебати, в които отдавна съм подготвена да участвам активно. Какво ми предстои не зная. 

    -  Ще останеш ли приятел и в реалния живот с някои от участниците?

    - Надявам се. Все пак изживяхме заедно много. Но по-скоро зависи от „насрещно подадената ръка”. Аз не се натрапвам. С Франческа, Иван Гинчев, Яни, Станислав и Калоян като че ли имахме най-много сходства. Много ми допадна Анита - прекрасна и така зряла за възрастта си. Душевно и емоционално най-близка усещах Божидара, с нея трептим на по-особена енергийна честота. Предстои да се срещнем всички на финала на 17 декември.

    - И накрая, моля те разкажи на читателите на „Черноморски фар” най-комичната си случка от участието във „Фермата”.

    - Пресъздавахме един от обичаите - мълчаливите боси мъже започваха да гонят злите духове с тояги, а жените трябваше да се скрием. Преоблякох се изцяло в черно и се покатерих на една върба. В бързината обаче не забелязах цветните прани боксерки на Гечо, метнати на съседното дърво. Всъщност точно заради тях бях разкрита. Забелязали ги, докато се промъквали откъм реката. По-смешното от размятането им сред развеселената групичка беше, че като ме видяха, първоначално мъжете не можеха да разберат коя всъщност се е покатерила там горе и едва когато заудряха с пръчки по стъблото, ме разпознаха и буквално се шашнаха. Ама нали им беше забранено да говорят, настана едно смешно жужене със странни възклицания ... Много се развеселих. Тогава ми излезе и прякорът „черната нинджа“. Безценен миг и много мил спомен.

     

     

     

     

     

    коментари

    Добави своя коментар
    още новини
    Актуален брой на вестника

    анкета

    Какво да има на мястото на "жабарника"?

                                      Резултати
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.70398
    gbp Британска лира GBP 2.21994
    chf Швейцарски франк CHF 1.71204
     
    хороскоп
    всички

    Извлекли сте си поука от минали грешки и с внимание ще се отнесете към идеите на партньорите си. Интелигентната ви природа ще ви подскаже, че в тях перспективите са добри и ще заложите на общото сътрудничество. Нови придобивки и впечатления очакват някои от вас. Ще се радвате на семейно разбирателство и уют.

    Следвайте ни
    Facebook            
    Контакти

    Редакционен офис:
    Бургас, ул. „Милин камък” 9

    Репортери: 0878/424676
    Реклама:       056/825435
                   0878/424698
                   0897/546055

    За реклама във вестник „Черноморски фар“
    e-mail:  far@chfar.com, topkarov@faragency.bg

    За реклама в Черноморски фар ONLINE
    e-mail:  reklama@faragency.bg

    За въпроси, съобщения, писма, запитвания,
    предложения, сигнали и др.

    e-mail: info@faragency.bg

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: admin@faragency.bg

    За връзка с репортерите: reporter@faragency.bg

    Важно:
    При цитиране на части от материали от faragency.bg и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Черноморски фар. Всички права запазени.
    placeholder