Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола

    www.factor-bs.com

    08:54Сряда

    26 Септември 2018

    архив   Facebook   Twitter   Google+   Youtube   RSS feed
    Бургас вятър: KM/h 5 дневна прогноза  

    Печатът има нужда от помощ

    03-07-2018 0 402

    Снимка:

    Вестник "24 ЧАСА"

    Всички вестници са в криза, а те са особено важна част от публичността - без печат демокрацията е в опасност

    Българският печат, както навсякъде в Европа и света, е в затруднено положение. Причините са две - цената на вестникарската хартия се е повишила с 40 процента от началото на годината, а интернет монополистите обират лъвския пай от рекламата и не плащат за създаването на съдържание. Всички вестници са в криза, а те са особено важна част от публичността и от демокрацията изобщо. Те са арена за публични дебати, политиката не би могла да функционира без мащабните национални всекидневници - чрез тях посланията на политическите партии стигат до широки групи от населението, оставят материални следи и функционира демокрацията. Без печат демокрацията е в опасност. Затова държавата трябва да подпомогне свободната преса. 

     

    Въпросът е как.

    Тъй като освен демократична институция вестникът е и търговско дружество. На нас ни се вижда най-справедливо

    да бъдат

    подпомагани

    потребителите

    - например да се раздават ваучери за абонамент. Така ще се гарантира, че парите ще стигат до потребителите и най-много ще се падат за тези, които дават качествено съдържание. Защото, ако се тръгне по пътя на Германия, където партийните фондации подпомагат вестниците, които смятат за близки до съответната кауза, това ще възроди партийните органи, които останаха в историята.

    Другият вариант е

    да се дотира цената

    на хартията

    или пък да се покрие част от логистичните разходи по разпространението, но който и да се избере, това ще породи съмнения заради очевидния административен подход, но безплатен абонамент за всички гимназисти, студенти, учители и пенсионери ще се приеме добре от обществото и ще е помощ за инфраструктурата на демокрацията.

    Очевидно е и

    откъде трябва да

    се вземат парите - от

    партийните субсидии,

    с които в момента се злоупотребява. Купуват се цигански гласове, вместо да има битка на идеи, има битка на рушвети. А което остане, се харчи от народните представители, които назначават комшиите си за сътрудници.

    Очевидно е, че партийната субсидия е прекомерна и развращаваща и част от нея трябва да отиде за финансирането на инфраструктурата на демокрацията, каквато безспорно е свободната преса. Подобна схема се прилага във Франция и Белгия още от 2006 г. В повечето страни - членки на ЕС, дотациите за вестници са индиректни – намален ДДС и облекчения за разпространението им. По-нисък ДДС върху преса и книги има в Германия, Франция, Гърция, Финландия, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия, Австрия, Португалия, Швеция и Испания. Изцяло освободени от ДДС са печатните медии в Дания, Белгия и Великобритания. 

    Кризата в печатните медии обаче продължава и все повече

    западни демокрации

    дебатират как

    да помогнат за

    оцеляването

    на вестниците,

    виждайки в тях един от стълбовете на демократичното общество. Неотдавна швейцарските социалдемократи призоваха за директни субсидии и за обучението на журналисти, тъй като в страни, в които от населението зависи какви решения се взeмат за бъднините им, качествената информация е от жизненоважно значение. За пример в момента всички сочат Швеция.

    Швеция

    Според едно изследване на стокхолмския Институт за медийни проучвания в 90 от шведските общини вече няма местен всекидневник. 43% от шведите се оплакват, че нямат информационен източник за ставащото в региона, в който живеят. Но и националните вестници имат проблеми – най-вече заради безплатното съдържание в интернет. Затова бе решено през 2019 г. да се проведе реформа в субсидирането на печатни медии.

    75 милиона от държавата ще бъдат употребени за стабилизирането на вестници и гарантирането на качествената им работа. В Швеция печатните медии се дотират още от 1965 година, когато е създаден и закон за подпомагането им. През 2019-а този закон ще продължи да съществува, само бюджетът, с който работи, се увеличава с 20%.

    Част от парите ще са предназначени именно за регионални вестници. С пари от този фонд един вестник може да финансира наема на редакцията си или пък заплатата на допълнителен журналист. Кой е одобрен за финансиране, решава специална комисия, в която влизат юристи, депутати, медийни изследователи и журналисти. Основният критерий за кандидатите за субсидии е висок журналистически стандарт и независимост.

    Белгия

    В Белгия пресата се дотира по индиректен начин. Освободени са от ДДС и ползват специални тарифи за телекомуникационни услуги и разпространение с пощата. Подкрепата на медиите е от компетентността на общините, а не на федерацията. Така през 2004 година френскоезичните общини започнаха да субсидират вестници, излизащи на френски. Приходите за това идват от таксите за телевизионен и радиосигнал, които плащат белгийците. Една част от тях отиват за печатни медии.

    Дания

    В Дания има директна и индиректна подкрепа. Голяма част от субсидиите се разпределят от Датската агенция за библиотеки и медии. За тях могат да кандидатстват некомерсиални регионални радио- и тв станции, периодични печатни издания и списания, които излизат най-малко два пъти годишно, съдържащи материали от обществен интерес. Например статии за култура, образование, спорт, околна среда или религия. Дотации могат да получат и комерсиални национални списания, които съдържат политически и икономически материали. Общо 14 милиона крони годишно се предоставят като помощ на печатни медии. ДДС няма.

    Германия

    ДДС върху журналистически материали в Германия е 7 вместо 19%. За разпространение на печатни медии се прави облекчение в цените. От години се водят спорове дали държавата трябва да спре умирането на вестници с дотации, или е опасно да се намесва. Печатните медии отдавна не могат да спазват златната формула – две трети доход от реклама, една трета от продажби. Абонаментите намаляват, рекламите дават само една трета от дохода, а продажбите се сриват. Големите издателства се опитват да печелят и от участията си в различен бизнес. Големите партии пък финансират някои от регионалните вестници, макар и не пряко. През партийните фондации - органите чрез които влиза субсидията за политическите сили, се подпомагат някои издания. Например фондация “Конрад Аденауер” на ХДС подпомага вестник “Ди Велт” заради съдържанието му. Това е консервативен всекидневник, концентриран върху международното положение, който поддържа скъпи анализатори. Германските консерватори смятат, че за немската демокрация е необходимо такова издание с широк кръгозор. Подпомагайки “Ди Велт”, те всъщност помагат и на булевардния “Билд”. Защото двете издания са част от издателство “Аксел Шпрингер”.

    Финландия

    Във Финландия също има директно и недиректно финансиране. Не само производството на печатни медии е освободено от ДДС, но и абонаментите и рекламата. Директни субсидии се дават на медии, които са в остра нужда или пък се издават на някой от малцинствените езици. Кой е в остра нужда, решава министерството на комуникациите. За да получи държавна помощ, един вестник, издаван на финландски, трябва да достига минимум 15 000 тираж. Субсидията не може да надхвърля 40% от разхода по производство.

    Люксембург

    В Люксембург пресата се подкрепя от правило от 1976 г., което през 1998-а става закон. Помощта е разделена на две – едната част представлява равна за всички печатни медии в страната сума, а втората е сума, пропорционална на броя на страниците на изданията. Годишно помощта за вестници е над 1 милион евро, а за всякакви печатни издания – 6 милиона. Критериите за получаване на тази помощ са много, но най-важният е да става дума за печатна медия, която произвежда политически и икономически новини и анализи, има минимум петима назначени на постоянен договор професионални журналисти.

    Холандия

    Холандският парламент от години се занимава с това как да спре изчезването на вестниците. Държавата отпуска 8 милиона евро за фонд, който е предназначен за вестници, инвестиращи в новите медии. Тези пари идват от доходите от реклама на обществените радио и телевизия. Обмисля се изцяло отпадане на ДДС и облекчение на данъците за журналистите. Също и вестници в затруднено икономическо положение могат да получат пари от този фонд. Отделно от това правителството има всяка година на разположение 1 милион евро, предназначени специално за вестници в криза.

    Австрия

    В Австрия пресата се субсидира от 1975 г. Държавата отпуска пари за подсигуряване на новинарското многообразие във всички региони на страната, както и за обучение на журналисти, и поддръжка на пресклубове. Държавни субсидии се полагат за всеки назначен от вестник кореспондент в чужбина, както и за гратис абонамента на училища, като вестниците в училищата са предназначени за четене от учениците.

    Великобритания

    Във Великобритания няма дотации за медии. Единствените средства, които правителството дава, са за световните служби на Би Би Си, които работят в други държави. През 2010 г. годишната субсидия за тях от 253 млн. паунда обаче също бе спряна, но 5 години по-късно частично възстановена, след като бе отчетено, че страната губи зони на влияние във важни региони. Сега се отпускат по 85 млн. паунда на година, с които британската медийна корпорация откри своя редакция в Северна Корея, в някои страни в Африка и Близкия изток и разшири руската си служба. Иначе обществената медия Би Би Си се издържа от телевизионна такса. Тя е в размер на 150 паунда годишно и се плаща от всяко домакинство или фирма, желаещи да гледат нейните програми чрез телевизор или интернет. 

    Вестниците на Острова продължават да имат високи тиражи и да се издържат основно от продажби на хартиено или онлайн съдържание, както и от реклами. Първенецът по аудитория “Сън” има 1,5 млн. читатели дневно. Таблоидът е собственост на медийния магнат Рупърт Мърдок.

    С почти същия тираж е и безплатният “Метро”. Той е собственост на групировката DMG Media на милиардера лорд Родермиър. Тя издава и третия по тираж “Дейли мейл”, както и още няколко вестника на Острова и по света, включително безплатен всекидневник в Дубай.

    Тъй като вестниците във Великобритания са с дългогодишни традиции, на практика скрито субсидиране от държавата е невъзможно. Изданията взаимно се следят. Много рядко има публикации, че някои регионални издания се възползват от държавна субсидия под формата на реклама. Става въпрос например за съобщения за промяна в разписанието на градския транспорт заради ремонти, тъй като общините са задължени да информират гражданите за подобни промени в живота на дадено населено място. С масовото навлизане на интернет в административните услуги този тип реклами обаче също драстично намаляват.

    В Италия

    промениха

    правилата

    Кои вестници в Италия получават обществено финансиране? От 2018 г. са в сила нови правила и те променят съществено досега действащите процедури. Вече няма да бъде възможно да се финансират с пари от бюджета вестници на партии, политически движения и синдикати. Вестникът, получил най-много държавни средства за 2016 г., е католическото издание “Авенире” - 5,9 млн. евро, след който се нареждат “Италия Оджи”, “Либеро” и т.н.

    52 млн. евро са си разделили общо 53 хартиени издания през 2016 г.

    Действащият от тази година нов закон за директно финансово подпомагане на издателската дейност предвижда стимулиране на преминаването от хартиени към дигитални издания. Ще могат да бъдат финансирани пряко от правителството само издателствата, които публикуват и дигитално, а не само хартиено издание на вестника си. Отпусканите средства се изчисляват, в една част, като обезщетяване на разходите, а в друга – според продадените броеве. По-висок процент получават вестникарските издания, свързани с дигитални издания. Въвежда се и лимит за получаваните от правителството средства – те не могат да надвишават 50% от печалбите от предишната година.

    Категориите вестници, които могат да претендират за подобна държавна субсидия, са: журналистически кооперативи, които издават всекидневници и седмичници; издателски предприятия за вестници и седмичници, чийто мажоритарен капитал се държи от кооперативи или фондации; издателски къщи на езикови малцинства; издателства за незрящи хора; издателства на вестници, които се разпространяват в чужбина.

    От този вид пряко финансиране от държавата не са се ползвали никога големите издателски групи на вестници като “Кориере дела сера” или “Република” например. Изключени са и издателските групи, които се котират на борсата.

    Големите вестници обаче могат да се възползват от непряко финансиране под формата на данъчни облекчения и отстъпки при купуването на хартия. Но тези облекчения бяха намалени драстично през последните години. Днес те са за няколко милиона евро годишно. Всички големи вестникарски групи обаче ги ползват, въпреки че не са от голямо значение за бюджетите им. За групировката RCS, която издава “Кориере дела сера”, те са означавали 0,5% от общите печалби.

     

    Огромни субсидии

    подкрепят пресата

    във Франция от XVIII в.

    С огромни финансови директни и индиректни инжекции френската държава подкрепя печатната преса във Франция, нейното качество и плурализъм. Практиката на държавното субсидиране е установена през XVIII в. и продължава до наши дни.

    Според най-новите данни за 2016 г., изнесени през март 2018 г. от френското Министерство на културата, само директните финансови

    помощи,

    отпуснати на

    368 вестници

    и списания,

    възлизат на

    80 млн. евро

    Ако се добавят индиректните помощи, сумата набъбва значително. Според редица публикации през 2010 г. тоталната директна и индиректна субсидия за печатните и онлайн изданията е възлизала на 1,8 млрд. евро.

    Много големи суми от помощите отиват за субсидиране на държавните пощи, които разпространяват до абонатите над 30% от всички печатни издания на преференциални тарифи, за поддържане на символичен ДДС (всички около 9000 заглавия във Франция се ползват от 2,1% ДДС при обичаен от 20%), както и за различни социални привилегии за журналистите – по-ниски социални осигуровки и данъци.

    Субсидиите се отпускат по различни програми, всяка от които има свои условия. Има например фондове за издания с ниски рекламни приходи, за такива, които се стремят към модернизация и развиват цифровизацията, фондове за подкрепа на плурализма или на локалната преса и пр. Критериите за разпределение и за размерите на субсидиите остават доста неясни, което от години е обект на критики. Известно е обаче, че се вземат предвид тиражите, разходите на изданията, приходите им от реклами и други финансови показатели. Повече от две трети от директните помощи засягат разпространението им.

    Според списъка, публикуван от Министерството на културата, най-големи субсидии през 2016 г. е получила

    “Днес във

    Франция” -

    7 910 874 евро

    Следват националният всекидневник “Либерасион” с 6 376 144 евро и регионалният всекидневник “Уест Франс” с 5 787 718 евро. В първата десетка са още авторитетните национални всекидневници “Фигаро” с 5 778 283 и “Монд” с 5 088 715 евро, както и “Кроа”, “Юманите”, които са субсидирани с над 3,5 млн. евро, “Дофине либере”, “Мариан” и “Прес осеан” с помощи малко под 1,5 млн.

    Някои институции правят класирания на субсидиите на брой и тогава класацията е съвсем различна. През 2013 г. например Сметната палата обяви, че всъщност

    най-субсидиран е органът на компартията

    “Юманите” с 0,48 евро на брой, следван от “Кроа” (0,32), “Телерама” и “Нувел обсерватьор” (с по 0,29), “Либерасион” (0,27), “Пелрен” (0,24) и “Експрес” (0,23).

    Субсидии се отпускат както на обществени, така и на частни медии. Според сайта на журналистическата обсерватория пресгрупата на Бернар Арно – един от най-богатите хора в света и собственик на компания №1 в лукса “Луи Вюитон Мое Енеси”, включваща медиите “Днес във Франция”, “Паризиен” и “Ле-з-Еко”, е получила през 2016 г. общо около 12 млн. евро държавна помощ. Милиони за издателската си дейност вземат също финансистът Патрик Драи (главен акционер на “Либерасион” и “Експрес”) и оръжейният бос Серж Дасо (главен акционер на “Фигаро”), както и много други френски богаташи, притежаващи вестници и списания.

    Сравнението на данните показва, че държавната помощ намалява с годините. През 2014 г. например най-субсидираните заглавия са получили всяко по над 18 млн. евро помощи.

     

    Балонът с партийните финанси в

    Гърция се спука през 2010 година

    БОЙКА АТАНАСОВА, Атина

    Всички средства за масова информация в Гърция са частни, освен ЕРТ (Националното радио и телевизия). Следователно теоретически финансирането им е задължение на техните собственици. ЕРТ, което има три канала и пет радиочестотни предавания, се финансира от данъка, който се плаща от цялото население (независимо дали гледа или не гледа ЕРТ) чрез сметката на Държавното предприятие по електроснабдяване. В сметките за ток се начислява сума, която се плаща от всички и по този начин се набират средства.

    Вестниците получават само една финансова помощ от държавата. Купуват хартията, на която се отпечатват, без да плащат данък, тоест приблизително на половината от цената, на която се продава на пазара. Днес, когато тиражите са малки, тази помощ няма голяма стойност. Преди кризата обаче, когато всеки голям вестник отпечатваше 150 000 или 200 000 броя ежедневно, тази финансова помощ беше голяма. 

    Приходите на телевизионните канали, вестниците и списанията произхождат изключително от продажбите и рекламата. До началото на кризата, понеже продажбите бяха високи и рекламата изобилна, почти всички бяха печеливши. Разбира се, икономическото им управление беше много лошо - много високи текущи разходи, много скъпи издания, специално неделните броеве, много скъпи продукции на каналите, прекалено голям екип от хора, невероятно високи заплати на служителите и особено на ръководните кадри.

    Следователно кризата доведе до намаляване на продажбите и рекламите, медиите се оказаха неподготвени и с непоносими дългосрочни задължения. Затова повечето от тях се сринаха.

    Основният начин за финансиране на гръцките медии (освен рекламата и продажбите) бяха банковите заеми. До 2010 г. собствениците вземаха от банките големи заеми, предоставяйки като гаранция или реални активи на техните дружества (сгради, машини и т.н.), или спорни неща, като например бъдещи продажби, стойността на името на канала или на вестника, стойността на филмите, които имаше всяка станция или нейният архив. Естествено всичко това беше “въздух под налягане” и се оказа, че практически тези заеми бяха отпуснати без действително обезпечаване в ущърб на банките. Много от тези милиони, отпуснати като заеми, станаха лично имущество на собствениците и не се вложиха за финансиране на техните телевизии или вестници. Когато обаче дойде кризата, съчетанието на големи дългове към банки с наличието на високи оперативни разходи и падането на продажбите се оказа смъртоносно.

    Например през 2000 г. в Гърция имаше над 20 информационни ежедневника. Също така имаше и между 5 и 8 футболни ежедневника. Първият по тираж вестник продаваше около 120 000 до 150 000 броя дневно. Вестник с продажби по-малко от 20 000 броя се смяташе за неуспешен и незначителен. Общо Гърците купуваха ежедневно между 650 000 и 800 000 вестника. Неделните издания бяха с над 120 страници и продаваха всяка неделя приблизително 1 500 000 броя. Днес ежедневниците са по-малко от 10 и най-големият продава 10-12 000 броя на ден. Неделните издания, които продължават да са сравнително големи, продават сборно всяка неделя по-малко от 200 000 броя. Спадът възлиза на около 80%.

    Минимален брой медии използваха фондове на ЕС. Така или иначе европейските фондове не се използват за оперативни разходи, а за инвестиции. Някои средства, които имаха подходящ персонал, взеха фондове от ЕС за тяхното осъвременяване. Но повечето от тях не се занимаваха с тази тема, тъй като съществуваше голяма бюрокрация, много проверки и получаваха лесни пари от банките.

    Партиите и правителствата имаха функционална връзка с финансирането на медиите, но разбира се, не пряка. Схемата беше следната: съответната политическа формация поставяше един предприемач, който имаше пари да издаде вестник, да придобие акции в някой тв канал, за да предостави политическа помощ и когато партията идваше на власт, даваше на предприемача допълнителни дейности, от които печелеше много повече от това, което е дал.

    Също така правителството посредничеше негласно, свързвайки се с управленията на банките, за да отпускат заеми на конкретните медии, дори без обезпечаване. Всичко това, разбира се, беше един балон, който се спука през 2010 г.

     

    коментари

    Добави своя коментар
    още новини
    Актуален брой на вестника
    анкета

    Какво да има на мястото на "жабарника"?

                                      Резултати
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.66072
    gbp Британска лира GBP 2.18712
    chf Швейцарски франк CHF 1.71926
     
    хороскоп
    всички

    Настроението ви днес е завидно, а ентусиазмът ви за забавления - неимоверен. Оставете работата настрана и посветете този ден на разнообразието. Усилията ви в тази насока ще направят този ден приятен не само за вас.

    Следвайте ни
    Facebook            
    Контакти

    Редакционен офис:
    Бургас, ул. „Милин камък” 9

    Репортери: 0878/424676
    Реклама:       056/825435
                   0878/424698
                   0897/546055

    За реклама във вестник „Черноморски фар“
    e-mail:  far@chfar.com, topkarov@faragency.bg

    За реклама в Черноморски фар ONLINE
    e-mail:  reklama@faragency.bg

    За въпроси, съобщения, писма, запитвания,
    предложения, сигнали и др.

    e-mail: info@faragency.bg

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: admin@faragency.bg

    За връзка с репортерите: reporter@faragency.bg

    Важно:
    При цитиране на части от материали от faragency.bg и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Черноморски фар. Всички права запазени.
    placeholder