Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола

    www.factor-bs.com

    02:01Неделя

    21 Юли 2019

    архив   Facebook   Twitter   Google+   Youtube   RSS feed
    Бургас ° вятър: KM/h 5 дневна прогноза  
    събеседник

    Проф. Джена Джамбек: Тонове боклук попадат всяка минута в световния океан

    „Най-богатите държави са най-големите замърсители“, каза ученият

    15-04-2019 0 348

    Джена Джамбек е награждаван изследовател, преподавател в Университета в Джорджия. Повече от 20 години тя провежда изследвания в областта на твърдите отпадъци. Тя е специалист и в областта на глобалното управление на отпадъците и пластмасовото замърсяване. Нейният труд по изхвърлянето на пластмасови отпадъци в океана, публикуван в списание „Science“, е признат за фундаментален от световната научна общност. Разработките й са представяни в политически дискусии от програмата на Глобалната океанска комисия, в конгреса на САЩ, в декларациите на Г-7 и Г-20 и Програмата на ООН за околната среда. Професорът заедно с още 13 жени са преплавали Атлантическия океан за 19 дни, като целта е била да съберат данни за замърсяването на световния океан с пластмаса. Проблемът според нея е, че пластмасата си остава дори и когато се разгради. Това се нарича микропластмаса, която е много опасна за фауната в океана. Още на Канарските острови, откъдето започнало пътуването им, тя забелязала как морето буквално изхвърля пластмаса с всяка вълна. Джена Джамбек гостува в Бургас за участие във форум, свързан с бъдещето на Черно море. Преди това тя изнесе лекция и пред студенти в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“. Репортер на „Черноморски фар“ разговаря с нея за все по-проблемната тема със замърсяването на световния океан и в частност Черно море.
    Снимка: faragency.bg
    Интервю на Георги Русинов

    - Проф. Джамбек, за пръв път сте в България. Освен участието Ви във форум за Черно море и неговото бъдеще, провел се в Бургас, каква друга причина се крие зад визитата Ви?

    - Тук съм и като международен информационен говорител за САЩ. Това е международна програма, която се ръководи от Американския департамент и домакини в частност в България са Американското посолство. Радвам се, разбира се, и за участието си във форума, и за възможността да поговоря с български студенти.

    - Доколко е проблем замърсяването с пластмаса в световния океан?

    - Действително е голям проблем. Ние извършваме изследвания и сме изчислили, че отпадъците, които влизат годишно в океана, възлизат горе-долу на 8 милиона метрични тона. За да е наясно читателят колко боклук е това, представете си по един камион с боклуци, който се изпразва всяка минута в морето.

    - Какви са прогнозите, ако продължаваме да замърсяваме с това темпо?

    - Не са добри. До 2050-а година 34 милиарда метрични тона отпадък ще залеят света. За разлика от 1950-а, когато световният отпадък е бил едва 2 милиона метрични тона, то през 2017-а цифрата е стряскаща – 8.3 милиарда метрични тона.

    - Ако може да се зададе въпросът така – кой най-много замърсява?

    - Това са държавите със среден доход, но с бързо развитие. Вече повече от 20 години най-богатите държави в света предпочитат да изнасят отпадъците си за рециклиране. Китай пък доскоро бе основният играч на пазара, който приемаше всичките тези отпадъци. През 2017-а обаче правителството на азиатската страна реши да спре да приема отпадъци, тъй като не били достатъчно високо качество и се нуждаели от вторични преработки. Тогава целият този износ се пренасочи към съседни държави, но тъй като те нямат капацитета на Китай, много често боклуци гният по границите и биват изгаряни.

    - Какви са основните проблеми, които идват със замърсяването за флората и фауната?

    - Двата основни проблема, до които води това замърсяване за флората и фауната са поглъщането и оплитането на морски видове в отпадъци. Тук говорим предимно за отпадъци, свързани с риболовна техника и пособия. Проблем е и когато птиците поглъщат капачки, запалки и каквото още се сетите от морето. Както знаем, пластмасата не се разгражда, оказва се в стомасите им, вследствие на което умират и ние ги намираме така. Зачестяват тези случаи и в новините. Наскоро имаше един кашалот, който изплува мъртъв на брега. При аутопсията му се установи, че има 22 килограма пластмаса в корема. Ето, че дори и едно такова огромно и величествено животно не е защитено от замърсяването на океана с пластмаса. В морето пластмасата се намира от повърхността до дъното. Голяма част от нея попада в морските обитатели. Наскоро е доказано, че пластмаса поглъща дори и планктонът. Морските костенурки също често умират от това.

    - Какво може да се направи, за да се предотвратят тези проблеми?

    - За мен има три страни, които трябва да се обединят заедно, за да се решат тези проблеми. От една страна, първо, правителствата трябва да се активизират. Освен това и световните организации също трябва да се задействат. Тук например се срещнах с една такава организация за сътрудничество в Прибалтийския регион. Местните правителства и власти също трябва да участват. Това е едната страна. Другата страна, която трябва да е много активна заедно с други две страни, са гражданите. И на трето място трябва да се работи с бизнеса. Частните компании, които използват пластмаса, трябва да имат отношение и да помагат. Отчитам като добър пример приетото наскоро решение от Европейския съюз за забраната на голяма част пластмасови предмети за еднократна употреба. Като контратеза ще дам Щатите и ще кажа, че в страната ни се произвежда 2-3 пъти повече боклук, от която и да е друга държава по света.

    - Доколко сте запозната с Черно море и доколко то е засегнато със замърсяване с пластмаса?

    - Това е моето първо посещение в региона. Задочно съм запозната само с едно изследване, свързано с река Дунав, което ми беше много интересно, заради факта, че тя е първата изследвана река за наличието на микрочастици пластмаса. Така че това е, което съм чела поне за региона. Иначе разчитам да науча доста неща по време на визитата си тук.

    - Разкажете ни малко повече за Вашето изследване, което е обявено като фундаментално във вашата сфера?

    - Моето проучване бе публикувано в списание „Science“ за първи път през 2015-а година и данните за тези 8 милиона метрични тона отпадъци, които влизат ежегодно в морето, идват от него. Изследвахме 192 страни, които имат излаз на море или океан, включително и Средиземно море, и Черно море. Това, което се опитахме да установим е колко са отпадъците на глава от население, които се генерират и отиват в океаните. Т.е. един път погледнахме цялостното количество боклуци, които се генерират и се изхвърлят в океаните. След това се опитахме да определим какъв процент от тях са пластмасовите и след това дали тези пластмасови са зле управлявани – директно изхвърлени в океана или поради липса на инфраструктура. В общи линии така се опитахме да разберем колко пластмаса се изхвърля в моретата ежегодно. Подобен метод на изчисление бе използван за пръв път. Допреди това никой друг не беше поглеждал толкова детайлно на нещата.

    - Дали методът Ви може да се приложи и за установяване на замърсяването на Черно море?

    - Да, абсолютно! Даже имах намерение, когато разбрах, че ще идвам в България да направя това, но не успях. В случая просто ще вземем страните, които граничат с Черно море. Към 2010-а, изчислената от нас пластмаса в Черно море е 183 000 метрични тона. Данните са от страните България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна.

    - Разкажете малко и за мобилното приложение, с което се следи замърсяването на световния океан и за чието създаване сте помогнала?

    - Това е мобилно приложение и е безплатно. Работи както за „Apple“, така и за „Android“. Създадено е със средства от американското правителство, но може да се използва в целия свят. Идеята е хората, когато видят голямо количество боклук и то не само по крайбрежието. Много хора докладват именно за такива, защото името му е такова „Marine Debrea Tracker”. Имаме обаче и много често случаи, когато хората докладват за замърсяване и във вътрешността, какъвто е случай с щата Небраска например. Около 1 милион и половина сигнала има подадени благодарение на приложението и това число постоянно расте. Ние се опитваме постоянно да анализираме новата информация. Един мой студент обработва тези данни. Неговата задача е и за регионите, където има трайно установени отпадъци, да прогнозира колко още ще се натрупват в бъдеще.

    - За финал да кажете вярвате ли, че ще решим проблема със замърсяването?

    - Определено мога да кажа, че съм оптимист за решаването на проблема. Откакто излязоха нашите изследвания, много правителства се задействаха. Започват да се обединяват и да създават политики в това отношение. Хората са все по-запознати с темата за замърсяването и я обсъждат дори в къщите си, в неформална обстановка. Бизнесът също сериозно започва да взема страна по въпроса със замърсяването. 

    коментари

    Добави своя коментар
    още новини
    Актуален брой на вестника

    анкета

    Ще почивате ли това лято

                                      Резултати
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.74223
    gbp Британска лира GBP 2.18199
    chf Швейцарски франк CHF 1.77271
     
    хороскоп
    всички

    Отложете новите начинания, работете върху започнатите задачи и по всякакъв начин избягвайте конфликти. Правете добро и проявявайте по-голяма съпричастност и милосърдие към обкръжението ви. Онзи, който днес не бъде милостив, може сам да се лиши от милост. Денят е подходящ за молитви, уединение, успокоение и интуитивно прозрение. Не трябва да се само съжалявате, да се оплаквате и да плачете, да се сърдите и да се карате. Приемайте лека храна и пийте повече вода.

    Следвайте ни
    Facebook            
    Контакти

    Редакционен офис:
    Бургас, ул. „Милин камък” 9

    Репортери: 0878/424676
    Реклама:       056/825435
                   0878/424698
                   0897/546055

    За реклама във вестник „Черноморски фар“
    e-mail:  far@chfar.com, topkarov@faragency.bg

    За реклама в Черноморски фар ONLINE
    e-mail:  reklama@faragency.bg

    За въпроси, съобщения, писма, запитвания,
    предложения, сигнали и др.

    e-mail: info@faragency.bg

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: admin@faragency.bg

    За връзка с репортерите: reporter@faragency.bg

    Важно:
    При цитиране на части от материали от faragency.bg и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Черноморски фар. Всички права запазени.