Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола

    www.factor-bs.com

    17:20Петък

    22 Март 2019

    архив   Facebook   Twitter   Google+   Youtube   RSS feed
    Бургас ° вятър: KM/h 5 дневна прогноза  
    събеседник

    Ролята на харема в политиката не може да се пренебрегне

    Като преподавател във Великобритания бях задължена от закона да обучавам студентите си в принадлежност към Европа и законите й

    07-12-2018 0 619

    Анна Бъкстон - писател:
    Снимка:
    Интервю на Румяна ЕМАНУИЛИДУ

    Анна Иванова Бъкстон е родена в Бургас. От 1980 година тя живее във Великобритания. Завършила е английска и българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” и магистратура в Anglia Ruskin University. След успешна кариера в британската образователна система, тя се оттегля, за да се посвети на творческа дейност. Автор е на историческите изследвания: „Тamara Shishman and Murad I” и „The European Sultanas of the Ottoman Empire”. Последното съвсем наскоро бе преведено и издадено на български език в книга.

    Анна Бъкстон е превела няколко книги на съпруга си Кристофър Бъкстон на български език. Тя е член на Британско-българското дружество във Великобритания от 1982 година и от дълго време негов социален секретар – организира представяния и изложби, често в сътрудничество с Българския културен център в Лондон.

     

    – Г-жо Бъкстон, кои жени султанки Ви впечатлиха, за да посветите няколко години от живота си в изследване на тяхната съдба? Какво искахте да се знае от историята за тях?

    – Почти всички от жените, за които съм писала, ми се видяха интересни по една или друга причина – иначе нямаше да са включени в тази книга. И причината, че съм ги включила е, че се знае сравнително много малко от историята за тях.

    Относно примери – сръбкинята Мара Бранкович наистина много ме впечатли. Сръбските източници не смятали, че тя е имала някакво влияние, защото мъжът й не се интересувал от жени. Но и турските, и европейските източници твърдят обратното – тя е играла огромна роля по времето на съпруга си Мурад ІІ, на осиновения си син – Мехмед Завоевателя, та чак и до неговия син Баязид. Мара Бранкович е посредничела в подписването на мирни договори и от християнска, и от османска страна, подпомагала е преговори по търговски и политически проблеми, участвала е в сформирането на Християнския Милет след падането на Константинопол, назначавала е патриарсите му и т.н.

    Друга от султанките, Сафие Султан, е подпомагала търговските договорни отношения между империята и Англия в много трудно време, когато Елизабет І е отлъчена от Църквата и загубва всички свои търговки партньори. Също е била изключително влиятелна по време на дълготрайните конфликти с Венеция. Сафие е била политическа сила не само по времето на мъжа си и на сина си – Мехмед ІІІ, но и за кратко по времето на внука си Ахмед. За съжаление, империята тогава е била в много лошо финансово положение.

    Хатидже Турхан Султан е била най-съвестната султанка, която е направила всичко възможно да научи до подробности почти всички аспекти от живота на армията, финансите и империята като цяло. Тя е първата, която е започнала да строи военни обекти. Нейният интерес към миналото и семейството й също е бил много голям. Не само че тя изпраща да намерят и доведат майка й, но лично посещава Украйна, за да се срещне с по-голямото си семейство.

    Михришах Султан е първата, която отваря и поддържа колежи и училища в империята и насърчава сина си да открие инженерни и морски колежи, да реформира армията, администрацията и флота, да основе фабрики за военни съоръжения и да издава вестници на френски език, както и да разшири кръгозора на харема с уроци по езици, танци и музика.

    – Както във всяка империя, сигурно и над султанките са тегнели много заплахи. Кое ги е пораждало в османската империя? Имало ли е вътрешни битки и войни между различните жени?

    – Заплахите са идвали от това, че не е имало установен закон на унаследяване на трона – както е в Европа, където първият син, какъвто и да е той, наследява баща си. В Османската империя наследявал най-силният, независимо че не е първороден. После всички останали синове са били убивани – поне така е било до времето на Ахмед. Това е правило живота на майките им много несигурен. Освен високата детска смъртност, в харема винаги е имало заплахи срещу жените и децата им – от другите майки на синове и от поддръжниците им в правителството. Особено са се страхували майките, които са имали само един син.

    Ревността също е играела голяма роля – знае се, че една султанка е бутнала най-последната любимка на мъжа си в морето, когато се разхождали покрай високия му бряг. Непрекъснато е имало караници, сплетничене и дори физически боеве между жените.

    Имало е отравяния, убийства и какво ли не. Наистина, животът на жените в харема е бил изключително несигурен.

    – Как султаните са доказвали в тези случаи любовта си и семейната си привързаност?

    – Султаните са скърбели много за починалите си деца. При погребенията им обикновено е присъствало цялото правителство и религиозните водачи. Сюлейман Великолепни се затворил напълно в себе си, когато Хюрем починала. Мехмед ІV винаги пътувал, независимо дали на лов в Балканите, или на война, с всичките си жени, сестри, деца и майка – не е искал да се разделя с тях въобще. Всички (почти) са уважавали и почитали майките си и поне една-две съпруги.

    – До колко законни и незаконни жени е събирал харемът и как са били разпределени ролите на жените в него?

    – Свободните жени - принцеси, благороднички и високопоставени туркини са можели да са в харема само като съпруги. Първоначално султаните са се женели за принцеси от околните царства, впоследствие, когато не е било вече необходимо да се доказват като равни на бащите им, те си избирали партньорки от съсловието на робините. Тези, които са станели техни любимки и са родили деца, са се превръщали в „съпруги“, когато султанът им е дарявал собствености, с които да издържат себе си и децата си. Важно е било също колко ги цени самият той. Но при всички случаи те са продължавали да живеят всред жените в харема, управляван обикновено от майката на султана.

    Броят на жените в харема е бил различен по време на различните султани. Достигал е до 2-3000 жени понякога. Можете да си представите колко труден е бил животът там. В харема са живеели и робините, изпълняващи административни задължения, като са управлявали.

    – Може ли харемът да бъде определен като един женски парламент или друг вид управленски орган? Какво влияние и каква роля е имал като цяло харемът в Османската империя – ако трябва да обобщите своите наблюдения?

    – Решенията в парламента се приемат след общо гласуване.  В харема нещата не се ставали така – всяка жена е работила за себе си. Въпреки това, ролята на харема в политиката не може да се пренебрегне. Не забравяйте, че заедно с  жените, влияние в харема са имали белите и черните евнуси. Министрите, особено зетьовете на султанките, също са играели важна роля в заговорите.  Най-лошото за империята е било това, че разните султанки са използвали и подкупи, за да постигнат своите цели.  Те също са получавали такива от други  лица, очакващи назначения на високи позиции, включително чужди посланици, за да водят една или друга политика.  Та най-общо казано, ролята на харема е била изключително съществена.

    – Каква е била съдбата на родените от султанките дъщери?

    – Почти всички от тях са били женени за паши или министри и рано или късно също са били от помощ на братята си и майките си. Обикновено са били много добре образовани и са участвали в културния и интелектуален живот на харема. Много от тях са били от голяма помощ на империята – като не безизвестната Михримах Султан – дъщерята на Хюрем и Сюлейман. Възпитани са били да влагат парите си в строежа на социалнополезни сгради. Например, когато се построи джамия, до нея се изграждал цял комплекс с магазини, училища, болници, чешми и фонтани, библиотеки и т.н. Между тези жени има поетеси, музикантки и т.н.  Но най-важната им роля – след тази да подкрепят майка си, е била да намират подходящи робини за харемите на братята си – не само красиви, но и интелигентни.

    – В повечето случаи жените на управниците са имали отговорността да задържат своята позиция, защото конкуренцията е била голяма. Мислите ли, че те реално са влияели на поведението на мъжете, които са водели доста разгулен живот, и на взиманите от тях решения?

    – Всъщност, отдръпването на султаните от управлението започва още от времето на Сюлейман Великолепни. Има период в Османската история, наречен Султанатът на жените.  Той обхваща около 150 години.  Това е период, в който мъжете не са се интересували от управлението на империята и са имали други приоритети. Жените или не са успявали да ги откъснат от тях (като Кьосем), или са ги окуражавали в тях, за да управляват те. Някои от тези приоритети са били съвсем невинни – като например лов. Но тъй като Одрин е бил известен като много по-добро място за ловуване, голям брой султани са живеели там почти постоянно, с целия си харем – изцяло отдалечени от управлението на страната в Истанбул. Жените не само са влияели за посоката на решенията, но са ги вземали самите те – разбира се, заедно с правителството.

    – Казвате, че европейските султанки са упражнявали влияние и понякога натиск върху войните, които османците са водели срещу европейските държави. Има ли категорични доказателства за това?

    – Такова влияние върху османската политика е оказала Мара Бранкович относно кръстоносния поход на Владислав Ягело, както и други войни с европейската коалиция, включително втората битка при Косово поле. Други султанки, които са спрели войни с  Венецианската република, са били Нурбану и Сафие Султан, и двете произхождащи от много високопоставени венециански семейства. Да, има доказателства - писма на посланици, доклади от Високата порта и т. н.

    – Колко време продължиха проучванията Ви по тази тема и къде намирахте източници и доказателства?

    – Проучванията започнах през 2007 година, но тогава те се ограничиха до султанките в началото на империята, преди завземането на Константинопол.  Тези разследвания бяха във връзка с първата ми книга – „Тамара Шишман и Мурад I” или въздигането на османците и падението на Балканите”. Когато разбрах колко интересни са съдбите на тези жени, ми се стори добра идеята да потърся информация и за по-късните султанки.  Което направих след 2011-а година.

    Източници търсих къде ли не – на български, руски, турски, английски, френски езици. Много от тях ми бяха доставени библиотеки от най-различни краища на света в местната библиотека. Също, аз пътувах по много от местата, където се развиваше действието – в Турция, Румъния, Сърбия и т. н. Това беше много вълнуващо! Описала съм всички източници в книгата си – могат да се разгледат.

    – След като вече познавате живота на европейските султанки в Османската империя, бихте ли искали да се превъплътите в образа на някоя от тези жени? С каква цел и намерения?

    – Мисля, че нямам такива желания.      

    – Вълнуват ли се народите, от които произхождат султанките, и как местният фолклор – български, украински, сръбски, турски и др., отразява техните съдби?

    – Фолклорът в България има огромен цикъл от песни за Тамара Шишман.  Тя е единствената ни принцеса, удостоена с такъв.  Това вероятно се дължи на идеята за жертвата, направена от нея, в името на народа. Има легенди, относно някои от тези жени, но освен за двете българки, други не намерих.

    В Сърбия единствената книга за сръбски владетелки, в която предполагам може да са включени Оливера Деспина Хлебянович и Мара Бранкович, е отдавна изчерпана и не успях да я намеря.  Източниците обаче цитират легенди и предания. Предполагам, че интересът в тези страни се ограничава в гледането на турските сериали. Има обаче много романи, написани за тези султанки в Украйна, Сърбия, Турция. Там са създадени филми и сериали.

    – След като познавате историята от по-далечните епохи и положението на жената в обществото и семейството, в кое време бихте искали да живеете, ако бихте имали възможност да избирате?

    – Аз изглежда ще се проявя като страхливка и ще кажа  – в сегашното!

    – Смятате ли, че произходът Ви на българка, а и на потомка на Вълчан войвода, се е отразил на Вашия характер, житейско и творческо поведение и съдба, по някакъв начин?

    – Мисля, че любовта ми към историята е базирана на тези два факта. Работила съм в различни роли в живота си, но историята винаги е била първата ми любов. Имах късмет да срещна съпруг, който също се интересува много от история. И винаги когато пътуваме, ние търсим източници, данни, сгради, места, свързани с романите на съпруга ми Кристофър Бъкстон или с моите разследвания. Това ни създава вълнения и прави живота ни по-интересен!

    – Смятате ли, че продължителното Ви местопребиваване във Великобритания е допринесло по някакъв начин, за да поставяте българката винаги на една европейска висота?

    – Лично аз винаги съм се смятала за българка и европейка. Имайки предвид, че Великобритания се кани скоро да напусне Европейския съюз, моята борба сега започва! Моите ценности винаги са покривали и българската ми страна, и английската, и европейската. Като преподавател във Великобритания бях задължена от закона да обучавам студентите си в принадлежност към Европа и законите й. Още от дете аз се интересувам от европейско кино, музика, театър и литература.  Това ми даде голяма обща култура, която веднага след пристигането ми във Великобритания направи впечатление в сравнение с тази на връстниците ми там.

    – Каква е ролята на Българо-британското общество, което оглавявате, какви изяви планирате сред българската общност? Какъв е интересът към българските автори? Общувате ли с младите хора от българското училище в Лондон?

    – Българо-британското общество  е много стара организация, тя съществува повече от 60 години.  С времето и смяната на политическите събития нейните приоритети не се промениха драстично – тя все още се занимава с поощряване и финансиране на български проекти в областта на културата, историята и обществеността. Съпругът ми Крис и аз сме от много години членове на Управителния съвет на обществото. Всяка година има програма от събития, които от много време вече се провеждат в тясно сътрудничество с Българския културен институт в Посолството в Лондон. Ние финансираме някои събития и също организираме други.  Също финансираме други организации, български училища, музикални фестивали, танцови и музикални групи. Помагаме малко финансово и на БКИ.

    За идващата година смятаме да финансираме две изложби, каним се да проведем вечер на дегустация на български вина, вечер на българската преводната поезия и много други.

    Крис и аз сме често канени в български училища да представяме книги, да разговаряме на различни теми с учениците, и по други поводи.

    Интерес към българските автори, разбира се, има. Но за да създадем такъв в англо-говорещата публика, е необходимо по-голямо участие на държавата във финансирането на преводи на най-добрите книги и също в представянето и разпространението им в чужбина.

    – Каква ще бъде следващата Ваша книга? Тя първо на български или на английски ще излезе, т.е. коя ще бъде първата й читателска аудитория?

    – Започвам отзад напред – първата ми читателска аудитория винаги е съпругът ми! Следващият проект, по който работя, е преразказването на стари, традиционни български народни приказки, което ще стане на английски език. Внучката ми ги хареса много и колкото повече й ги чета, толкова повече изключителни неща намирам в тях.  Започнах да чета и приказки от други народи, да сравнявам и да търся връзки и аналитичен материал, свързан с тях. После пък ми попадна статия за изследвания върху възрастта на най-старите европейски приказки (6000+ години) и се вдъхнових да изследвам още. Преразказала съм около 20, но продължавам и съм изключително вдъхновена от тях до този момент! Не може да е на български този проект, но впоследствие би могъл да се отработи и в българско издание!

    Друг проект започнах на английски, но може да го довърша на български език.  Той е за Киевския цар Ярослав Умни и за четирите му дъщери – една кралица на Франция, една на Норвегия, една на Унгария и една (може би) на Шотландия.  В момента събирам материали за него.  Каня се да пътувам до Киев, също и да открия интересни неща.

    А на Вас изключително благодаря за интересните въпроси!

     

    коментари

    Добави своя коментар
    още новини
    Актуален брой на вестника

    анкета

    Да се застроява ли Българското крайбрежие?

                                      Резултати
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.7176
    gbp Британска лира GBP 2.25716
    chf Швейцарски франк CHF 1.72945
    хороскоп
    всички

    Зодия Стрелец

    23 ноември - 21 декември

    Обградени сте от познатите ви неща и хора, но скоро ще се окажете изправени пред въпрос, чието решение не търпи отлагане. Ще се справите, без да изпадате в паника и това ще повиши доверието на някой във вас. Силни сте и желанията ви също. Имате добро отношение към предстоящо събитие и това ви носи предимство.

    Следвайте ни
    Facebook            
    Контакти

    Редакционен офис:
    Бургас, ул. „Милин камък” 9

    Репортери: 0878/424676
    Реклама:       056/825435
                   0878/424698
                   0897/546055

    За реклама във вестник „Черноморски фар“
    e-mail:  far@chfar.com, topkarov@faragency.bg

    За реклама в Черноморски фар ONLINE
    e-mail:  reklama@faragency.bg

    За въпроси, съобщения, писма, запитвания,
    предложения, сигнали и др.

    e-mail: info@faragency.bg

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: admin@faragency.bg

    За връзка с репортерите: reporter@faragency.bg

    Важно:
    При цитиране на части от материали от faragency.bg и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Черноморски фар. Всички права запазени.
    placeholder