Селските читалища - на ръба на фалита

“Нефтохимик” с нова победа по пътя към Шампионската лига

16.10.2018 0172

Младежи ще мерят сили във футболен турнир на „БМФ Порт Бургас“

16.10.2018 0120

Второ злато за бургаските акробати в Буенос Айрес

16.10.2018 0644

 Хроничният недоимък притиска в ъгъла на съществуването една институция, която е доказала своето място в културния календар на държавата, но е на път да замре. Феноменът българско читалище все по-трудно оцелява.

Една част от читалищата в Бургаска област имат сериозни финансови проблеми. Служителите са на ръба на оцеляването, голяма част от сградите се рушат, а самодейността, особено по селата, е сведена до няколко пенсионерки, обозначавана гръмко „група за автентичен фолклор“.

„Наричат ни „паразитите на държавата“, което е много обидно“, казва Катя Бораджиева, от читалището в Граматиково. За нови книжки за библиотеката в странджанското село разчитат единствено на дарения, като пари или направо книги. „Отдавна не сме правили ремонти. Кандидатствала съм по два-три проекта. Правим частични ремонти. Успяхме да сменим дограмата“, разказа Бораджиева. Според нея в малките населени места трябва да се поддържат читалищата от пенсионери и то на граждански договор, иначе сметката не излиза. Защото младите хора са на границата на минималните заплати, които не са достатъчни, а и едва се докарват.

Въпреки несгодите със сградния фонд и трудното набавяне на нови книги, един от най-сериозните проблеми за читалищата е фактът, че културните дейци, които се пенсионират, не могат да получат полагащите им се по закон 6 брутни работни заплати. Причината е липсата на пари в читалищните каси.

3000 лв. могат да фалират едно читалище

С този проблем се сблъскват и в НЧ „Просвета 1882“ в Сунгурларе. „Предстои догодина да се пенсионират две колежки и отсега е чудим откъде ще се вземат парите, за да им се изплатят полагащите се заплати“, казва библиотекарката Магдалена Делчева. Тя не скрива, че се изнемогва наистина. „Пълен абсурд е едно малко читалище да понесе такава сума. Преди в годините, когато имаше пари, тук при нас имаше фонд точно с тази цел. Сега вече и той е изчерпан. Коментирахме си какво ще правим следващите години, защото има колеги за пенсиониране. Не знаем как ще се съберат парите“, казва Делчева.

По нейни думи в селата даже има читалища, където секретарите си плащат тока от джоба. Тя даде пример със село Босилково – НЧ „Васил Левски“, където секретарят е и библиотекар. Топлото се осигурява с дърва, които едва са успели да закупят, а за осветлението секретарят-библиотекар – плаща от джоба си. „Положението е критично. Да се надяваме, че догодина с увеличаване на субсидията малко ще се нормализират нещата. Но като се вдигне и минималната работна заплата, пак ще сме на ръба“, коментира библиотекарката.

Затова някои от читалищата се изхитрят и кандидатстват за държавна бройка, на която назначават служители с предстоящо пенсиониране. По този начин им се гарантират 6-те брутни заплати. Не във всяко читалище обаче има подобна бройка, а и се случва служителите, които се пенсионират, да са повече от един.

Добри практики

В Бургас всичко е наред. „В Бургас проблем с пенсионирането на служители в читалищата няма. Още в началото на януари, като пристигне субсидията, парите, необходими за изплащане на заплатите се отделят, и тогава се разпределя останалата част от субсидията.

Освен това общината има много добра културна политика, и не игнорира читалищата. Проблем нямат читалищата в богатите общини като Несебър, където има осем читалища, в Созопол... В Приморско също общината помага“, категорична е Даниела Йотова, старши експерт в Регионално експертно-консултативен и информационен център /РЕКИЦ/ - „Читалища“– Бургас.

По средата на скалата за финансово справяне в съвременната ситуация, е читалището в Карнобат - „Димитър Полянов - 1862 г.". „ При нас също има две колежки, които се пенсионират, но сме си решили проблема. Читалището има собствени приходи – то е собственик на 150 декара земя, освен това развиваме и други дейности, получаваме и наеми. И със собствените приходи успяваме да се справим“, казва Румяна Денева. Въпреки че читалището в Карнобат поддържа 14 щатни и още 7 на граждански договор бройки, което ще рече 21 души, сметките излизат. Има и незаети бройки, откъдето се преразпределят средства.

„Вярно е, че селските читалище имат много ниски субсидии. Някъде са на половин бройка“, допълва Денева и подчертава, че особено в малките населени места секретарите на читалищата трябва да са много находчиви, за да търсят средства за оцеляване. А като се има предвид и фактът, че по селата по-голямата част от населението е вече на пенсионна възраст и застаряващо – т.е. няма и спонсори, те вероятно трябва да се превърнат и във факири, за да оцелява една институция, която винаги е била образец на българщина и дух.

Денева е категорична, че получава подкрепа и от Община Карнобат.