Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола

    www.factor-bs.com

    14:18Понеделник

    22 Октомври 2018

    архив   Facebook   Twitter   Google+   Youtube   RSS feed
    Бургас 16° вятър: KM/h 5 дневна прогноза  
    събеседник

    Солта от Атанасовското езеро може да бъде географски защитена

    Визитна картичка на страната ни са българското кисело мляко, бялото саламурено сирене, розовото масло, Mурсалският чай, Смилянският фасул, лютеницата, бозата, еленският бут…

    28-07-2018 0 701

    Момчил Неков, евродепутат:
    Снимка:
    Интервю на Дона МИТЕВА

    Момчил Неков е роден на 13 май 1986 година в Силистра. Магистър по „Политически мениджмънт” в СУ „Св. Климент Охридски” и магистър по „Международни икономически отношения” в УНСС. От 2013 година е докторант във Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Автор е на две книги с политологични изследвания. До избирането му за член на Европейския парламент, Неков работи като инспектор и старши инспектор в Дирекция „Правни производства и надзор” в Комисията за защита на личните данни на Република България. На 25 май 2014 година е избран за член на Европейския парламент от листата на БСП.
    В ЕП Момчил Неков работи в комисиите по „Земеделие и развитие на селските региони” и „Култура и образование” . Той е член на делегациите на ЕП за връзки с Китай и с държавите от Централна Азия, както и на интерпарламентарните работни групи за планинските региони, за биоразнообразието и устойчивото развитие, за климатичните промени, за развитие на туризма, културното наследство и европейските културни маршрути, за спорта. Основен приоритет в работата му е отстояване на интересите на българските земеделски производители в Европейския съюз.

    - Господин Неков, киселото мляко, българското саламурено сирене - краве, овче, козе, биволско, са защитени по Лисабонската спогодба. Но след като през 2007 година България стана член на ЕС, това означава да се защитят  продуктите и по Европейската схема за качество на селскостопанските продукти, която е единна схема, валидна за целия Съюз. Това направено ли е вече, защото знам, че гратисният период отдавна изтече?  Какво произтича от това?
    -  Европейските схеми за качество на селскостопанските продукти и храни са една от политиките на ЕС за подпомагане на регионалното производство. В сила продължава да бъде Лисабонската спогодба от 70-те години на ХХ век, по която от Европейския съюз страни са България, Франция, Чехия, Унгария, Португалия, Италия и Словакия.
    Още на 2 февруари 2017 година ЕК информира българската страна, че е недопустимо да се поддържат паралелни регистри за продукти с географски означения. Повод за това е защитата на продукти като българско кисело мляко, българско бяло саламурено сирене, кашкавал и други, които са защитени в рамките на Лисабонската спогодба, но не са защитени по силата на съответния европейски регламент от 2012 година. Страната ни е заплашена от наказателна процедура и глоби.
    Трябвало е до една година след присъединяването ни към ЕС през 2007 година сдружения на производители да подадат заявление в земеделското министерство. Тези сдружения трябва да са от минимум трима производители, които описват в заявлението качествата на продукта, спецификите заради почвено-климатичните условия, човешкия фактор, който ги свързва с даден регион. Това обаче не е направено.
    В разговори с еврокомисаря по земеделие Фил Хоган съм настоявал на България да бъде дадена отсрочка за европейска защита на традиционни продукти и храни, които досега са се ползвали с национална защита и защита по Лисабонската спогодба. Доколкото знам, и Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) е поискало това. 
    - Каква е защитата на българските храни и продукти?
    - С приетите промени в Закона за марките и географските означения се прекратява националната защита на регистрираните в Патентно ведомство географски означения на селскостопански продукти и храни, включително и традиционните за страната ни като бялото саламурено сирене и българското кисело мляко. Сега тези продукти трябва да се защитят и да се включат в Европейския регистър със защитени географски означения. 
    Работя активно с българските производители за защита на български продукти.  За съжаление България има само два защитени продукта – Българското розово масло и Горнооряховския суджук, за разлика от Гърция, които имат над 100 и Италия, които имат около 300.
    Месото от Източнобалканска свиня вече започна процедура по защита, както и Първомайската лютеница. До няколко месеца се очаква и решение от Еврокомисията относно Странджанския манов мед. Бургаският регион може да защити също няколко други продукта. Тук има и Странджански чай, солта от Атанасовското езеро може да бъде защитена, в региона също се отглежда Източнобалканска свиня, за чието месо вече започна процедура. 
    - България има ли изработена национална стратегия за защита на българските продукти?
    - Не. За съжаление България няма национална стратегия за защита на българските продукти. Още през 2015 година стартирах кампанията „Да защитим българския вкус“, като част от нея бе работата по идентифициране на потенциални български продукти за вписване в Европейския регистър на схемите за качество на селскостопанските продукти и храни. С екипа ми изминахме хиляди километри, за да се срещаме с производители, да обясним нуждите, да идентифицираме продуктите. Затова казвам, че трябва да се изготви национална стратегия. 
    - Каква е ползата от защита на родните продукти?
    - Географските означения дават защита, а ползата освен това е, че продуктите получават по-голяма видимост, никой няма право да ги имитира, като в същото време потребителят е сигурен, че получава гарантирано качество. При една успешна регистрация на продукт се получава защита на интелектуална собственост, т.е. защита от злоупотреба с името. Това е и най-голямата полза от регистрация от административна гледна точка. Европейската схема за качество на продукти не е национална, а дава европейска защита. Всяка държава следи дали не се фалшифицира този продукт и предприема мерки при сигнал за злоупотреби или имитации, подаден от потребители и самите производители на оригиналния продукт. Проверява се дали този продукт отговаря на условията да се назовава така и дали се произвежда съобразно спецификацията. Ако не, се налагат санкции. От друга страна, самите географски наименования или защитени географски указания са гаранция за качество. Това означава, че когато защитим българското кисело мляко, българският потребител ще е сигурен, че това е автентичен продукт – без подобрители, консерванти и изкуствени добавки. Важно и за производителите, тъй като само този, който защити продукта на цялата територия на България, ще има право да слага на етикета наименованието „българско кисело мляко”. Всички останали трябва да пишат например само „кисело мляко”.
    Искам да уточня, че защитено наименование за произход може да получи краен продукт, за който всички процеси на производство, преработка и пакетиране се осъществяват в един географски регион.  При географското указание поне един от етапите се осъществява на територията на съответния регион.
    Има и нещо друго. Целта е в Общата селскостопанска политика за следващия програмен период България да отвори мярка за финансиране на програми за географски означения към своята Програма за развитие на селските райони. В момента 16 държави имат Мярка 3 „Схеми за качество на селскостопански продукти и храни“ в своите ПРСР и се възползват от евросредствата, но България не е сред тях. По данни на ЕК за популяризиране на защитените продукти в Италия са договорени над 90 млн. евро, във Франция над 30 млн. евро, в Испания над 50 млн. евро, а в съседна Гърция над 40 млн. евро. Така всеки производител, който има продукт с географско означение, може да промотира продукта си с европейско финансиране на национално, европейско ниво, а и с трети страни.
    - Кои храни и напитки, според Вас, са визитната картичка на България?
    - Ние като българи трябва да се гордеем с традиционните си храни, напитки и продукти. Визитна картичка на България са българското кисело мляко, бялото саламурено сирене,  розовото масло, Mурсалският чай, Смилянският фасул,  лютеницата, бозата, еленският бут…  Мога още да изброявам, защото ние наистина сме богата страна на продукти. Ето затова  една от моите каузи е защита на традиционни български продукти и смятам, че трябва да се върви в тази насока. 
    - Какво се случва с Вашето предложение за Проектонаредба за въвеждане наименование за качество „планински продукт“, което внесохте в МЗХ в началото на юни?
    -  На 1 юни внесох в Министерство на земеделието, храните и горите Проект на наредба за въвеждане на термина за качество „планински продукт“.  Имах разговори с ръководството на министерството, което подкрепя въвеждането му. Вече има сформирана работна група там, която да работи по въпроса. 
    Изключително съм доволен от обратната връзка, която получавам от земеделските производители при срещите ми през последните седмици, а именно, че те подкрепят тази моя инициатива и искат да се въведе това означение. Трябва да отбележа, че повече животновъди са привлечени от това, но очаквам да се включат пчелари и такива, произвеждащи растителни продукти.  
    Надявам се до края на годината терминът за качество „планински продукт“ да бъде въведен в България. И аз ще продължа активната си работа, докато това не стане факт.  
    - Няма ли да се утежни и без това тежкият живот на производителите от планинските региони? Ето например, Странджа се обезлюдява – съответно там производителите са все по-малко.
    - Въвеждане на термина за качество „планински продукт“ няма да утежни производителите в планинските региони, целта е да им се помогне, да се види тяхното производство, да се стимулира, за да могат те да го развиват и съответно да се развие регионът, да се запази поминъкът на хората и те да остават и да работят там. 
    Смятам, че работата на един евродепутат е да свежда европейската политика - регламенти, директиви, договори,  до знанието на хората и да им помага. Ето един регламент на ЕС за въвеждане на термин за качество „планински продукт“ не е задължителен за страните от ЕС, но аз видях в него възможност да се помогне на нашите планински производители, да се съживят планинските региони, да се даде видимост и популяризират продуктите от планината.
    Самата проектонаредба е по западноевропейски модел. Бюрокрацията е много малка. Подхожда се със заявка от страна на производителя, че иска да използва термин за качество „планински продукт“, попълва се декларация, че ще изпълнява реално тези изисквания и се регистрира. 
    Съобразно изготвеното предложение, терминът за качество „планински продукт“ може да се използва от производителите на храни, регистрирани и признати като такива съобразно законодателството на Република България. Терминът може да се използва за растителни продукти, пчелни продукти и за животински продукти, различни от пчелните. Тя цели да бъдат обхванати по логичен начин всички производители в планинските райони, както и селища, чиито землища също са с планински характер и представляват естествено продължение или част от планински райони.  
    - Има ли предимство, до което ще доведе този термин за качество?
    - Въвеждането на подобен тип означения ще даде на продуктите видимост, гаранция за качество и произход, защита срещу имитации и злоупотреби, възможност за финансиране по линия на Общата селскостопанска политика (ОСП) и Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), с което да се даде допълнителен тласък за местното производство в планинските райони.
    Не на последно място потребителите ще могат да имат още един избор за качествена и здравословна храна, купувайки „планински продукт“.
    - Каква ще бъде ценовата стратегия на продуктите, които биха се сдобили с този знак за „планински продукт“?
    - 60% от българите категорично подкрепят и вярват в ефекта от въвеждане на термина за качество „планински продукт“, а 43% от анкетираните дават положителен отговор, че ако се въведе този термин ще имат доверие в качеството на продуктите, върху чиито опаковки има знак. Това са част от резултатите от направено национално социологическо проучване от АФИС във връзка с въвеждане на термин за качество „планински продукт“ . 
    От изследването става ясно, че основните привърженици на това нововъведение са живеещите в столицата, по-заможната част от населението, хората с високо образование и добро здраве. 
    Затова смятам, че продуктите, обозначени с „планински продукт“, може би ще бъдат в по-висока ценова категория,  но и производителите ще получат достойно възнаграждение за своя труд. 

    коментари

    Добави своя коментар
    още новини
    Актуален брой на вестника

    анкета

    Какво да има на мястото на "жабарника"?

                                      Резултати
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.70517
    gbp Британска лира GBP 2.22203
    chf Швейцарски франк CHF 1.71249
    хороскоп
    всички

    Зодия Везни

    24 септември - 23 окктомври

    Денят ви ще е разтоварващ и не ангажиран с важни задачи. Приятните емоции ще преобладават, предвид срещите, на които ще дадете предпочитанията си. Ще ви се отразят добре и може да ви осенят интересни идеи за в бъдеще. Ще останете доволни от развитието на въпрос, свързан с работата ви. Други ще се отдадат на флирт, внасящ романтична тръпка в ежедневието им.

    Следвайте ни
    Facebook            
    Контакти

    Редакционен офис:
    Бургас, ул. „Милин камък” 9

    Репортери: 0878/424676
    Реклама:       056/825435
                   0878/424698
                   0897/546055

    За реклама във вестник „Черноморски фар“
    e-mail:  far@chfar.com, topkarov@faragency.bg

    За реклама в Черноморски фар ONLINE
    e-mail:  reklama@faragency.bg

    За въпроси, съобщения, писма, запитвания,
    предложения, сигнали и др.

    e-mail: info@faragency.bg

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: admin@faragency.bg

    За връзка с репортерите: reporter@faragency.bg

    Важно:
    При цитиране на части от материали от faragency.bg и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Черноморски фар. Всички права запазени.
    placeholder