Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола

    www.factor-bs.com

    16:08Неделя

    23 Септември 2018

    архив   Facebook   Twitter   Google+   Youtube   RSS feed
    Бургас 24° вятър: KM/h 5 дневна прогноза  
    събеседник

    Театърът е волева професия

    „Обичай театъра и той няма да ти позволи да остарееш, оставаш „луд” до края на дните си“, споделя с усмивка актьорът

    04-07-2018 0 461

    Мария Сапунджиева и Тодор Близнаков:
    Снимка:
    Интервю на Димитър Илиев

    - Определят Ви като великолепен актьорски дует. Да намериш най-точния партньор и да му се довериш – това ли е най-важното условие за успеха на едно представление?

    Тодор: Партньорът е важен. Ето, Мария е прекрасен партньор. Обича да помага. Всеки от нас е изпадал в бели петна, някакви дупки. Това е като изкачване на един връх. Ако партньорът не ти подаде ръка или въжето, което е пуснал към тебе се скъса, падаш в бездната.

    Мария: Партньорството е изключително трудно, но се намират и добри, с които от половин дума се разбираш. Юлия Огнянова обичаше да казва – Вие сте си плюли в устата! Точното партньорство се случва рядко, но се случва.

    - „Къщата на спящите красавици” е една японска история за любовта и както казва режисьорът Борислав Чакринов – Ромео и Жулиета на седемдесет. Кой е най-трогателният момент в този спектакъл, който Ви се иска зрителят да запомни?

    Мария: Най-трогателният?..... може би финалът. Когато на прага на смъртта разбират, че смисълът на живота е в любовта, а всичко друго е вятър и мъгла.

    Тодор: Дали си на 70, или 80 няма никакво значение. Любовта е вечна.

    - Имам усещането, че при Вас умело се преплита комичното с трагичното, но все пак кое надделява повече в образите – смехът или сълзите?

    Тодор: Не знам... различно е. Всеки човек попада в смешни и тъжни ситуации и предизвиква различни емоции.

    Мария: Това по-скоро е природа, с която човек се ражда. Това не се учи, не се постига с други средства. Така съм се появила, така и ще си отида.

    - Кое е това, което Ви дава сигурност в театъра днес?

    Тодор: Човек, който се е посветил на театъра не може да се чувства сигурен. Колкото и години да играя, това не означава нищо. Както казваше режисьорът Слави Шкаров: „Всичко е от начало! Като за първи път!“.

    Мария: Сигурност ми дава това, че играя още от дете. Когато човек осъществи мечтите си, това му дава вяра, за да може да се справя с трудностите. Театърът е мисия!

    - А кое е трагикомичното във и зад кулисите на театъра?

    Тодор: Когато забравя да си сложа долната блуза или риза и остана по тия фрапиращи мускули, с които разполагам (смее се), за публиката това може да изглежда смешно, за мен - не чак толкова трагично.

    Мария: Трагикомичното е когато отидем в едно читалище, забравено от Бог и държава, – и да гледам колегите как зъзнат от студ, застанали пред духалките. А като гледам и публиката в салона седнала с палта и шапки да гледа театър – е, по-голяма трагикомедия от това няма. Човек, ако не види това с очите си, няма как да го разбере, колкото и да говоря за това.

    - Ако Ви се даде възможност да промените само едно нещо в театъра сега – какво ще е то?

    Тодор: Себе си! Да стана малко по-добър, по-адекватен.

    Мария: Ще направя театъра отворена сцена. Всеки творец да бъде отворен и свободен. Бих го освободил от тази стара система, която съществуваше дълги години.

    - Ежедневна борба ли е актьорската професия?

    Тодор: Римляните са казали – да правиш театър е все едно да пишеш в течаща вода. Нищо не остава. Всеки път трябва да си във форма. Да започваш отначало. Зрителят не го интересуват твоите проблеми, той иска продукта, срещу билета, който си е купил да получи... не знам какво си... той си знае най-добре. (Смее се).

    Мария: Не знам дали точната дума е борба... по-скоро усилие. Театърът е волева професия, изисква голямо количество воля и грижи. Инструментът на актьора е тялото, разумът, психиката. Много малко хора си дават сметка, че това изисква грижа, поддръжка, защото когато се скъсат струните на цигулката е невъзможно да свириш. Всичко рухва. Актьорската професия е всекидневен труд.

    - Кое е най-доброто, което може да Ви се случи по време на репетиции и представление?

    Мария: Най-хубавото е когато има истински творчески процес, когато актьорът не може да спи, да се храни нормално, обладан от творчество. Това състояние прилича на влюбеност.

    Тодор: Веднага казвам – най-доброто се казва – Борислав Чакринов! Това е! Кратко и ясно! Ех, сигурно ще има хора, които да ме опонират, но то си е за тяхна сметка.

    - А най-лошото?

    Двамата в един глас: Когато си забравиш името на героя. (Смеят се).

    - Ако в пресата се появи заглавие от рода на „Български актьор с личен готвач” – какво ще си помислите?

    Тодор: Това е научна фантастика. Дори и да имам такава възможност, не бих си го позволил никога.

    Мария: Сигурно ще се появят и такива в бъдеще. (Смее се). Бих го приела! А може би този колега не умее да готви и си е взел готвач, знам ли…

    Ами ще му отида на гости и ще разбера. (Смее се).

    - Високият стандарт на живот за актьорите в България – мечта или реалност? Вашата прогноза?

    Тодор: Да имаш палати и да не знаеш какво да правиш с тях – това си е пълна мизерия. (Смее се). Дълго време още ще мечтаем, но харесвам въпроса, задайте го и на други колеги.

    Мария: Аз няма да го доживея. Пожелавам го на следващите след мен. Мисля, че ни чакат мизерни пенсионни години.

    - Да остарееш в театъра – това ли е истинското призвание за един артист?

    Тодор: Ако се доближиш до театъра толкова много, той няма да ти позволи да остарееш. Оставаш „луд” до края на дните си.

    Мария: За мен театърът и остаряването са различни неща. Не мога да ги свържа. Всеки остарява различно, а театърът остава един и същ. Той е вечен!

    - А какво пропускате от живота, от този забързан театрален ритъм, който Ви съпътства през годините? Ето снощи играхте в София, тази вечер сте в Бургас, утре продължавате…

    Тодор: Нямам нищо против така да преминава животът ми. А какво пропускам…не знам. Свикнал съм на всичко.

    Мария: Това е моят живот и нищо не пропускам. Харесвам го такъв, какъвто е.

    - И един последен въпрос. Мария, когато преди 20 години Ви попитах: „Ако през ХХІ век получите покана от извънземна цивилизация за участие на НЛО в концерт, как ще реагирате?“. Отговорихте: „Приемам веднага без никакви колебания, ще гледам само костюмът ми да изглежда по-смешен“. Какво бихте допълнили сега?

    Мария: Тези извънземни да се обадят колкото се може по-бързо, за да мога да се видя с Велко и Чочо, които сигурно ни чакат там горе, в безкрайното пространство. Но един ден, когато всички се запътим натам и се съберем отново, дано тогава този най-дългоочакван концерт се състои. За сега концертът…се отлага! Много ми липсват и двамата

    коментари

    Добави своя коментар
    още новини
    Актуален брой на вестника

    анкета

    Какво да има на мястото на "жабарника"?

                                      Резултати
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.66326
    gbp Британска лира GBP 2.18773
    chf Швейцарски франк CHF 1.74192
    хороскоп
    всички

    Зодия Риби

    20 февруари - 20 март

    Има много начини да се общува, освен това вие сте готови да защитите гледищата си. Посветете повече време на здравето и красотата си.тията.

    Следвайте ни
    Facebook            
    Контакти

    Редакционен офис:
    Бургас, ул. „Милин камък” 9

    Репортери: 0878/424676
    Реклама:       056/825435
                   0878/424698
                   0897/546055

    За реклама във вестник „Черноморски фар“
    e-mail:  far@chfar.com, topkarov@faragency.bg

    За реклама в Черноморски фар ONLINE
    e-mail:  reklama@faragency.bg

    За въпроси, съобщения, писма, запитвания,
    предложения, сигнали и др.

    e-mail: info@faragency.bg

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: admin@faragency.bg

    За връзка с репортерите: reporter@faragency.bg

    Важно:
    При цитиране на части от материали от faragency.bg и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Черноморски фар. Всички права запазени.
    placeholder