Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола

    www.factor-bs.com

    15:38Сряда

    13 Ноември 2019

    архив   Facebook   Twitter   Google+   Youtube   RSS feed

    Велин Задгорски: Баща ми Петко Задгорски беше многостранно интересуващ се и заангажиран човек

    19-05-2019 0 869

    Снимка: Борислав Пенков

    Интервю на Елисавета Петрова

    - Г-н Задгорски, семейството на баща Ви по бащина линия идва от Сливен, дядо Ви Иван Задгорски е отличен с медал от изложението в Чикаго във връзка с плетачно производство, какво води баща Ви – Петко Задгорски - в Бургас?

    - Моят прадядо Петко Георгиев Задгорски, роден през 1840 година и починал твърде млад през 1883 година, e имал текстилна манифактура (тъкачница) в Сливен. Неговият син - дядо ми Иван, също е роден там. През 1882 година той постъпва в първото в града училище по „токарство”, където главните учители били от Австрия. Затова не е чудно, че след като завършва с отличие, той заминава да практикува във Виена. От там купува т. нар. линеарни плетачни машини и ги изпраща в Сливен. Те били монтирани в отделно помещение до тъкачницата и с тях се плетяли различни дрехи, чорапи и др.

    Дядо ми работел със замах и неговата продукция станала много търсена, така че той участвал в редица изложения – в Пловдив (първото през 1892 г.), Анверс, Брюксел, Чикаго и др. и получил редица златни медали (някои от тях са в музея в София). Въпреки това към 1919 година конкуренцията станала твърде силна и той, не можейки да се противопоставя достатъчно, ликвидирал предприятието си.

    Иван Задгорски обаче още доста по-рано имал значителни познания и умения в търсенето на подземни богатства, за което свидетелства позволителното на Министерството на търговията и земеделието от 30. VIII. 1906 г. „за дирене на мини“. Вероятно във връзка с очакваните от него залежи на въглища и мед (бакър) около Бургас, той отива да живее там със семейството си.

    Дядо ми открива залежи около Бургас (мина „Ходжамар“/Черно море и Карабаир) и в Родопите (мина „Венета“). Но тъй като не е бил много добър търговец, той не успява да задържи откритите залежи. Една английска фирма му откупува правата за мина „Венета“, като го прави директор там (визитна картичка при мене), но във връзка със загубената война през 1919 година, той губи и това.

    - Баща Ви започва гимназиалното си образование в Бургас, но детството си прекарва в Сливен, какво можете да ни разкажете за това време?

    - Поради преместването на семейството в Бургас, баща ми Петко Задгорски е завършил както основното училище (прогимназията) през 1916 година, така и гимназията в Бургас. По време на балканските войни от испанската болест почива майка му - баба ми Олга (по баща Гюзелева), оставяйки четири полусирачета. Къщните грижи за семейството поема майката на дядо ми Иван, Анна Задгорска.

    По преданието чрез баба Анна, семейството е било сродено с Хаджи Димитър – те са живели в Сливен в съседни къщи. Аз не съм виждал съзнателно къщата на старите Задгорски, но си спомням много добре за гостуванията ни в чудесния дом на леля Господинка Григорова, леля на баща ми, в Сливен.

    Тя беше вече вдовица и живееше със сина си Ваню в дома си недалече от центъра на Сливен. Около голям двор с двуетажна главна къща, под която минаваше главната порта с дебела обкована врата, по-малка кухненска къща с трапезария на другия край на двора и дълга сграда за потреби и прислуга към страничната стена. В средата на двора имаше кръгла градинка с цветя и кладенец.

    Лодката на Петко Задгорски, художникът е прав със светли дрехи

    Снимка: Личен архив В. Задгорски

     

    - В Бургас Петко Задгорски проявява силен интерес към плавателните съдове и дори иска да учи за инженер, какво го насочва към Художествената академия в София?

     

    - Още от идването си в Бургас баща ми се влюбва в морето. Започва да се интересува за лодките и гемиите в тогава новоготовото пристанище и да се сприятелява с лодкари и гемиджии (моряци). Още като ученик проявява и способности в рисуването, вероятно и под влиянието на учителя си по рисуване (мисля, че е бил Генчо Митев). Има и силен интерес към конструкциите на лодки и дървени гемии, които тогава са били единствените, строени в Бургас.

    След като завършил гимназия през 1921 година, той искал да следва или инженерство, което тогава било възможно само в чужбина, или в Художествената академия. Обстоятелствата в следвоенните години налагат той да избере София и Академията.

    - След като завършва образованието си, Петко Задгорски се завръща в Бургас и започва преподавателска кариера, тук той се запознава с майка Ви. Разкажете за нейното семейство?

    - След като се дипломира с отличие през 1928 година и като след надлежната практика полага учителски изпит, баща ми решава да се завърне в Бургас. Там той започва да упражнява професията си като учител по рисуване, първо в прогимназията „Св. св. Кирил и Методий“, малко по-късно в мъжката гимназия „Георги Сава Раковски“. Тя тогава се намираше в Славейковото училище. Той се е завърнал в Бургас, според неговите думи, поради любовта си към морето и за да бъде близко до неговите лели -  Долапчиеви, които тъкмо били овдовели. Първоначално живеел в тяхната къща в началото на улица „Рилска“.

    Ранна творба на Петко Задгорски, вероятно негов автопортрет от ученическите му години

    Снимка: Е. Петрова

    По-нагоре на същата улица беше къщата на родителите на моята майка - на ъгъла с улица „Оборище“ (тогава „Пантелеймон“), построена през 1914 година.

    Дядо ми Коста Качев, роден през 1881 година в Свищов и завършил там търговска гимназия, е работил в банки. Баба ми Донка Матева, дъщеря на първата учителка в Севлиево - Станка, по баща Джамбазова, останала рано сираче под опеката на един неин вуйчо. В Севлиево имало само непълна гимназия, затова тя завършила гимназията във Варна. След това получила своята част от наследството и заминала в Брюксел, където следвала математика в „Université Nouvelle de Bruxelle“. Завършва през 1899 година, връща се в България и става учителка по математика и в гимназията в Русе. Запознава се с Коста Качев, който работел там и се оженили. По нейно настояване той заминал за Белгия и следвал известно време в Анверс и Брюксел финанси, без да завърши, защото се родили деца и той се върнал в Русе.

    От Русе го местят в Трън за кратко време и след това в Бургас, където Коста Качев остава като директор на банка „България“.

    Майка ми – Анна Качева – след като е завършила Американския колеж в София - Симеоново, през1931 година се е завърнала в бащината къща.

    Вече установил се в Бургас, баща ми рисува новозавърналата се Анна Качева и те се сприятеляват, за което може би е помогнала и яхтата, която баща ми построил около 1931 година и ходел с нея често в Несебър (тогава Месемврия). Там дядо ми организирал риболова, след като напуснал банката и имал няколко къщи, разположени около един двор до портата на края на провлака, при влизането му в града. Една от „вилите“ – мисля, че още съществува край пристанището на Несебър. Женят се в лятото на 1934 година и аз се раждам на пети март 1935 г., вече в къщата на улиците „Рилска“ и „Пантелеймон“.

    Портрет на Анна Качева от Петко Задгорски

    Снимка: Е. Петрова

    - Вие сте роден и израснал в тази къща, какво си спомняте от онова време, къде беше Вашата стая?

    - Аз съм роден в голямата югоизточна стая на нашето жилище, която беше отредена за ателие на баща ми и то на един ден с голям снеговалеж, което е твърде рядко явление за Бургас.

    Раждането е било извънредно трудно, защото съм бил с краката напред. Баща ми довел с файтон най-известния гинеколог-хирург на града, д-р Кобарелов, който казал на баща ми, „детето няма да можем да изкараме, но поне да спасим майката“. Файтонджията трябвало да чака дълго, но накрая всичко минало добре и детето се родило.

    Двата етажа на къщата, строена от известния италиански архитект в Бургас Рикардо Тоскани, имаха еднакво разпределение с централен салон, от който се влизаше в петте различно големи помещения, едно от които беше голямата кухня. От салона се излизаше и на съответната тераса. С изключение на ателието, съседните стаи се свързваха с вътрешни врати.

    Детска рисунка на внучката на Петко Задгорски – Даниела, изобразяваща къщата на дядо й

    Снимка: Е. Петрова

     

    Както тогава беше обичайно, предназначенията на стаите се понякога променяха и нарочна детска стая отначало нямаше. Това стана по-късно, като за доста дълго време стаята в кулата под кубето беше моя стая, докато се наложиха там квартиранти. От тази стая се виждаше и пристанището.

    Когато къщата е била строена, наоколо е имало предимно лозя. По мое време около нас имаше редица поляни с различна големина, на които ние, децата, можехме да играем без ограничение. Откъм Булеварда до нашата градина бяха два двора, във втория от които имаше обор, където бяха конете на двама файтонджии, чиито файтони бяха в същия двор. Там също можехме да играем, ако не ни подгонваше един голям петел.

    - Баща Ви по това време вече е конструирал свой плавателен съд, Вие плавал ли сте с него?

    - Яхтата си баща ми е строил по собствени планове с вещата помощ на бай Илия, белогвардеец и голям майстор, чиято работилница беше до мъжката гимназия, от другата страна на улица „Славянска“ (тогава „Царица Елеонора“). Като съпруг баща ми продължил да ветроходства с майка ми и обикновено с приятели със своята малка яхта, като мене по това време, за което си спомням, също вземаха със себе си. Затова имам собствени спомени от това, които, разбира се, са вече доста смътни. Най-често ходеха до острова  „Света Анастасия“ срещу града.

    - Петко Задгорски проектира и изработва герба на Бургаския яхтен клуб, разкажете ни за основаването на това сдружение?

    - В моята рождена година - 1935, вероятно по инициатива на баща ми в Бургас, е основан «Яхтклуб“. За него баща ми е проектирал и изрязал от бакърена тенекия герб, който се съхраняваше у нас и през моето последно посещение в Бургас още беше в едновремешното ателие.

    Гербът на Бургаския яхтклуб, изработен от Петко Задгорски

    Снимка: архив В. Задгорски

    Не си спомням за някакъв сдружителен живот на яхтклуба, вероятно защото центърът на водния спорт в Бургас  беше тогава „Морския сговор“, в който баща ми беше много активен. Имам копие от писмо на началника на пристанището от 10 май 1941 година, в което пише, че „Петко Ив. Задгорски“ е член на управителния съвет на БЪЛГАРСКИ НАРОДЕН МОРСКИ СГОВОР и му се разрешава да пътува безплатно с пристанищните плавателни съдове, когато пътуват „по служебна работа“.

    Морският сговор е организирал „първото състезание на ветрила“ през 1935 година, което баща ми е спечелил. Наградата е била едно българско знаме с размери около 60х40 см., ушито от майка ми, с вградено в средата знамето на сговора (БНМС), около 25х15 см. синьо-бяло-черно, което символизирало трите морета около балканския полуостров. И това знаме беше у дома до края на семейното притежание на нашето жилище в 2015 година.

    Малко по-късно, трябва да е било около 1938 година, защото си спомням за това, се проведе състезание на ветроходни моделни яхти, в което участваха баща ми със собственоръчно направената от него моделна яхта, неговият професор Никола Ганушев и други със собствено направени модели.

    Баща ми спечелил състезанието. Моделната яхта стоеше у нас и участва и на други състезания. Още по мое време е била явно открадната от някой любител и не можа да се намери. За съжаление не се и проведе старателно търсене. Дирите водеха към Варна.

    - Любовта на Петко Задгорски виждаме и в неговите произведения, какво си спомняте за баща си като художник?

    - Една от най-големите сили на баща ми като художник бяха неговите „МОРЕТА“. През 1990 година с жена ми Анемари направихме каталогизиране на произведенията на баща си, които успяхме да намерим, като ги описахме и фотографирахме. Обхванахме около 600 произведения. Смятам, че около 100 картини не успяхме да намерим. Около 50 от обхванатите бяха морета със или без плавателни съдове и брегове.

    Тъй като моретата на баща ми бяха особено търсени, предполагам, че около 20 от ненамерените бяха морета. Към морето баща ми имаше особен афинитет. При това той имаше предимството, че морето за него беше достижимо при всички годишни времена и всички атмосферни условия.

    Баща ми никога не се стремеше към профилиране и издигане измежду другите си колеги. Така беше и относно продаването на картини. Повечето от портретите, които той нарисува, не бяха купени от нарисуваните или техните роднини. Немалка част той подаряваше на портретираните роднини и приятели.

    Петко Задгорски в ателието си

    Снимка: архив В. Задгорски

    Като учител той вземаше тази част от професията си много сериозно. Освен обучението по рисуване, той се стремеше да предаде на учениците и обща култура, познания по история на изкуството и любов към морето. Последното ставаше чрез обучение в гребане с лодките - „шесторки“ на морския сговор, и във ветроходство. Много от тези, които той обучи в такъв смисъл, обучаваха по-късно следващите генерации. Между последните си спомням поименно за Иван Атанасов (Ванича) и за „бати Илия“.

    - Освен от изобразително изкуство, Петко Задгорски се интересува и от приложничество, реставрация...?

    - Баща ми беше многостранно интересуващ се и заангажиран човек. Освен с неговата основна професия той беше живо заангажиран с реставрация на икони в тогава окръжната галерия, беше съдебен експерт по графология (почерци и подписи), проектираше и коригираше проекти за лодки, ветроходки и дървени кораби (гемии) и дори някои машини. Беше член на корабостроителното кооперативно дружество „Български Лойд“ и участваше активно като съветник по строените от това дружество на местото до старата рибна борса кораби КООП 2, КООП 3 и КООП 4. През военните години садеше в нашата градина зеленчук, умееше да боядисва и обичаше и други подобни занятия.

    Велин Задгорски с изработено от баща ми дървено конче-играчка

    Снимка: В. Задгорски

     

    - Може би най-известната творба, освен картините, е паметникът на Пушкин в Булеварда (Морската градина), какво си спомняте във връзка с неговото създаване?

    - Най-забележителното произведение на баща ми беше безспорно паметника на Пушкин, когото той извънреднo ценеше като поет и в подходящи моменти цитираше стихотворения от него. За конкурса за паметника, който баща ми със своя модел за обща изненада спечели, без да е обучен скулптор, е писано доста. От своя страна искам да добавя нещо само за изработването на глинения прототип - във „въглищната“ изба (с под по-дълбок от останалите избени помещения на училището  „Св. св. Кирил и Методий“) през 1951 година като модел стоях главно аз, може би в по-късния стадий баща ми да е помолвал и други близки да постоят като модел. Обличах един фрак и една офицерска пелерина, от която само горната част се възпроизвеждаше.

    За направата на гипсовата отливка и на бронзовия окончателен паметник за съжаление нямам собствени спомени. От модела за конкурса останаха няколко копия от гипс, едно от които, бронзово боядисан, е при нас в Мюнхен. Едно друго копие остана в дома ни в Бургас, а съм чувал, че още едно друго копие било в музея на Пушкин в Москва, за което нямам обаче сигурно потвърждение.

    На откриването на паметника за съжаление не присъствах, защото по него време бях при роднините в София. Майка ми ми разправя, че в официалните речи не било споменато името на баща ми, а това станало едва след като от публиката дошли такива искания. Баща ми беше скромен човек и нямаше сам да се „натисне“ за това.

    - Съществува инициатива за направа на паметник на баща Ви, подета от «Общество за духовни изяви» в Бургас, какво очаквате да се случи в тази насока?

    - Много ме зарадва, че по предложение на бургазлии, които много ценяха баща ми, той получи през 2002 година посмъртно почетно гражданство и след това и окръжната художествена галерия беше наименувана на него. За тези неща поблагодарих тогава с писма на г-н кмета и на други.

    Научих напоследък, че в Бургас е подета инициатива за направа на паметник на баща ми. Това, разбира се, ме зарадва много и се надявам, че ще мога да бъда включен в подготовката. Важно е за мене, да се съобрази скромността на баща ми в избора на големината и да се реши да се направи един бюст, който да се сложи на съответна колонка. Най-подходящо би било според мене паметникът да се намира в близост до паметника на Пушкин на Булеварда.

     

    коментари

    Добави своя коментар
    още новини
    Актуален брой на вестника
    анкета

    Резервирахте ли почивка за Коледа и Нова Година

                                      Резултати
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.77303
    gbp Британска лира GBP 2.20973
    chf Швейцарски франк CHF 1.78909
    хороскоп
    всички

    Зодия Риби

    20 февруари - 20 март

    Има много начини да се общува, освен това вие сте готови да защитите гледищата си. Посветете повече време на здравето и красотата си.тията.

    Следвайте ни
    Facebook            
    Контакти

    Редакционен офис:
    Бургас, ул. „Милин камък” 9

    Репортери: 0878/424676
    Реклама:       056/825435
                   0878/424698
                   0897/546055

    За реклама във вестник „Черноморски фар“
    e-mail:  far@chfar.com, topkarov@faragency.bg

    За реклама в Черноморски фар ONLINE
    e-mail:  reklama@faragency.bg

    За въпроси, съобщения, писма, запитвания,
    предложения, сигнали и др.

    e-mail: info@faragency.bg

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: admin@faragency.bg

    За връзка с репортерите: reporter@faragency.bg

    Важно:
    При цитиране на части от материали от faragency.bg и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Черноморски фар. Всички права запазени.