Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола

    www.factor-bs.com

    06:52Вторник

    23 Юли 2019

    архив   Facebook   Twitter   Google+   Youtube   RSS feed
    Бургас ° вятър: KM/h 5 дневна прогноза  
    събеседник

    Всеки сам си избира кръста

    Художникът, който рисува въздуха

    09-02-2019 0 1163

    Стоян Цанев
    Снимка:
    Интервю на Румяна Емануилиду

    Стоян Цанев е роден на 28 февруари 1946 година в Бургас. Завършва Академията за изящни изкуства във Варшава през 1973 година със специален приз на министъра на културата на Полша.  Има самостоятелни изложби в галерии за изящно изкуство във всички световни градове на няколко континента. Най-силно е присъствието му в Париж, Осло и Токио. Списъкът с награди – национални и международни, които художникът е получил, е обемен.

    Присъства в „Речник на изкуствата” на Лондонското издателство „Максимилиан”. В него България е представена със самостоятелни статии за Захари Зограф, Златю Бояджиев, Иван Ненов, Цанко Лавренов, Владимир Димитров-Майстора, Илия Бешков, Николай Райнов и двама бургазлии – съвременниците Стоян Цанев и Георги Баев.

    „Можете ли да нарисувате въздуха?” Така започва интервюто с художника Стоян Цанев, направено от Румяна Емануилиду в началото на 1999 година, публикувано тогава в сборника „Лица”. Въпросът е провокиран от изказване на Рембранд  по адрес на Веласкес. Стоян Цанев не си позволява да каже такова нещо за себе си, но допуска, че след 20 години… Двадесет години след този разговор, на 5 февруари 2019 година,  художникът Стоян Цанев тръгна да рисува въздуха…

    Днес се прощаваме с него

     

     Човешката същност е в това – да вижда хубавото и да вярва, смята световноизвестният художник

     

    -Г-н Цанев, можете ли да нарисувате въздуха?

    -Рембранд е бил толкова впечатлен от Веласкес, че по негов адрес е казал: „Има един художник, който може да нарисува въздуха в стаята. След 20 години сигурно и аз ще мога.”

    Рембранд го е казал, аз не бих си го позволил.  Може би след 20 години…

    Въпреки, че във всяка истинска картина има въздух – в цвета, светлината, настроението…

    -Мислех за хармонията и съвършенството.

    -За безспорно съвършени се приемат неща, правени преди много години, като скулптурата на Микеланджело, например. Има и неща, които на пръв поглед не са така съвършено направени, а въздействат по същия начин.

    -Може би критерий за съвършенство е времето?

    -Времето е най-верният съдник.

    -Бихте ли искал да можете след години да видите своите неща? Да чуете какво биха казали за Вашите картини след 100 години, примерно?

    -Интересно би ми било.

    -В България, Япония или в Париж Ви интересува оценката за Вас?

    -Навсякъде. Съжалявам, че повечето от нещата, които правя, излизат навън.

    -Сигурно и за Вас някой художник би се изказал така, както Рембранд за Веласкес. Вълнува ли Ви мнението на колегите и критиката?

    -Честно казано – не. Преди го чаках, сега – не. Мина този период.

    -Коя оценка би Ви трогнала сега?

    -Моето мнение е критерият ми.

    -В Бургас ли е Вашето ателие?

    -В Бургас, да.

    -Имал сте много предложения да останете навън.  Защо не го направихте?

    -Инерция, удобство или вътрешен комфорт – не мога да определя какво ме е накарало, но съм отказвал всички предложения за договори и преподавателска работа навън.

    -Вълнува ли Ви кой ще почувства картините Ви и по какъв начин?

    -Не. Бих се радвал, ако някой се доближи до моята чувствителност и до това, което правя и разбирам. Тогава съм сигурен, че тогава той ще почувства и картините ми.

    Но няма изкуство за всички. Това е абсурд. Хората са различни (и слава Богу) и възприятията са различни.

    -Елитарно изкуство ли правите?

    -Смятам, че е елитарно.

    -Какво ще кажете за тези неща от близкото минало, които се правеха наистина, за да въздействат масово?

    -За соцреализма ли говорите? Това беше една измишльотина – изкуство за масите, да се зарадва работникът, че се вижда на картина или скулптура. Много хора загубиха таланта и времето си, за да правят такива глупости.

    Който се е съобразявал с такива неща, сега също не е свободен. Сега гледат да угаждат на бизнесмени, които нямат понятие от изкуство, но имат пари.

    В моята 25-годишна практика никой не е правил и опити да ми казва какво да правя.

    -Тогава въпросът опира до това – доколко е „услужлив” самият творец?

    -Доколко той се чувства свободен.

    -Как мислите, че се развива все пак художественото изкуство? На един дошъл отвън след дълго отсъствие човек му прави впечатление, че нищо почти не се е променило от 15 години насам?

    - Създаде се такъв пазар, изкуството се комерсиализира така, че и на мен понякога не ми се влиза в галериите. Много рядко мога да видя нещо, което наистина да ме радва.

    Пак има стремеж у твореца да се хареса на повече хора. Това се прави само с цел картината да се продаде и авторът да спечели. Това пък е трагедията на днешното време…

    Преди 10 ноември държавата беше един голям меценат – тя купуваше почти всичко. Това време свърши и сега художниците трябва да се харесат на колкото се може повече хора. Това е абсурдно, а за много хора е самоубийствено.

    Няколко са галериите, които имат добър критерий и работят в тази посока – за по-висок стил.

    -Такова принизяване на критериите има и в музиката, и в журналистиката. Може би пак, защото точно това се купува?

    -Същото е.

    -Привлича ли Ви дървото, като природен материал, като средство за изразяване?

    -Не съм пробвал, но исках някога да уча в „Дърводелското” училище. Не ме приеха и това ми бе първото разочарование.

    -Да не би този стремеж да е бил заради това, че коренът Ви е от Тревненско?

    -Повечето мъже в рода ми са били майстори. Дядо ми е строял мостове, църкви. Сигурно го има майсторлъка и в мен. Аз освен живопис и графика, работя и керамика.

    -А какво бихте искал да построите?

    -Нищо. Имам къща, вила, но това не е най-важното за мен. Най-важна за мен е работата ми. Затова имам необходимост от духовен комфорт, който да ми позволява да си върша работата.

    -Какъв е приносът на Варшава, за да стигнете до тук?

    -Във Варшава имах шанса през 1967-1973 година да уча и да общувам с колеги от цял свят. Това беше една от най-добрите академии в света с много добри професори, отворени за новите неща. Тези години се оказаха много важни за моя живот и за това, което правя досега.

    Имахме голяма свобода на творчество и на развитие. Към края на този 6-годишен празник се създаде „Солидарност”. Бях член на техния Съюз на художниците и тъй като той влезе в „Солидарност”, така и аз по някакъв начин съм бил член на профсъюза.

    -Ако Вие бяхте преподавател, на какво щяхте да учите студентите?

    -Не да приличат на мен. Но щях да се постарая да извадя от тях това, което носят.

    - От първата изложба в Париж какво се промени в творческата Ви изява?

    -Да направя първата си изложба в Париж, също беше шанс. Покани ме Пер Вале – собственик на галерия „Льо О`Паве”, която се намира зад катедралата „Нотр дам дьо Пари”.

    Пътувах много и поне два пъти в годината бях в Париж. Над 25 пъти съм бил там за по-дълго време.

    В Париж, образно казано, човек може да си сложи ръката на пулса и да усети как тече времето.

    -Многото награди как Ви се отразяват? Какво е отношението Ви към тях?

    -Навремето много обичах да ми дават награди. Нормално е всеки млад човек да иска да бъде поощрен. Сега вече не ми влияят. Макар че признанието също е имало значение в моя живот.

    -Какво друго може да се направи и у нас, за да бъдат поощрени младите художници?

    -В цял свят за младите хора и за тези, които са доказали възможностите си, се дават стипендии. Нашата държава е бедна. Слава Богу, че все още има хора, които купуват картини.

    -А те къде имат възможност да излагат, ако не са търговски картините им?

    -Това е въпрос на личен избор. Зависи какво искаш да направиш и как ще го направиш. Един Сезан, например, не е показвал 20 години работи. Затворил се е и е изваял „камъка на съвременното изкуство”. Ван Гог, който имал брат и той му е помагал, е продал една негова работа и то случайно. Това е като да си носиш кръста. Зависи какъв кръст ще си избереш – малък, голям, тежък или лек.

    -Тежък ли беше Вашият кръст?

    -На мен още не ми е дотежал, макар че го нося от доста време. Аз съм от малкото хора, на които им тръгнаха нещата. Имам пазар, средства и възможности да се занимавам с нещата така, както аз искам.

    -Какво си спомняте от времето, когато бяхте председател на Групата на художниците в Бургас?

    -Вярно, че имаше и такъв период. Това бяха единствените две-три години, когато бях на някакъв щат.  Принудиха ме управляващите тогава. Съгласих се при условие, че аз няма да съм на щат, но ще имам един заместник, който ще работи на щат.  Стана така, че и мен ме оставиха на щат, имах и щатен заместник. Направиха го заради мен, за да приема.

    -А доколко творците могат да бъдат двигателната сила на промените?

    -Творците никой не ги пита. Ако човек се замисли сериозно, ще каже: защо и с какво е по-привилигирован този, който прави картини, от други хора?

    В нашия занаят има такъв момент, че се създава нещо, което може и да се продаде. Продуктът се създава, когато художникът е сам. Докато актьорът не може да твори сам. На театъра и киното трябва да се помага, но ако има добри проекти.

    -Не можем да не кажем нещо и за любимата Ви Япония?

    -Това е една фантастична страна с фантастична култура и хора, запазили своята идентичност, макар че имат развита технология. Връщат се от работа, слагат кимоното и стават японци.

    Някои хора отидоха до Япония за дни и написаха книги. Аз съм бил в Япония десетки пъти – колкото повече пътувам за там и колкото повече време стоя, толкова по-неясна ми е тази страна. Японецът те приема радушно, с уважение, но винаги съществува някаква тънка стена, която не те допуска много близо до тази необятна култура. Азиатска работа…

    В Европа идентичността се размива, да не говорим за българите. Някой има интерес от това…

    -Какво ни очаква в резултат от това?

    -Обезличаване.

    -Японската среда отрази ли се по някакъв начин на работата Ви?

    -Научих много неща. След първите посещения започнах да правя керамика. Япония е страна, където се прави най-хубава керамика. Впечатли ме японската култура, свързана с жеста, финия усет за структура и цвят. Върху нещо съвършено да отидеш с една четка и да направиш един жест с риск да го развалиш. Няма го на друго място по света това нещо.

    В нашата култура всичко се прави от самото начало, докато се завърши. Липсва този жест, тази сила в даден момент да направиш провокация върху нещо, подготвено до съвършенство.

    Такава работа или ще стане, или няма никога да стане.

    -Освен да рисувате и да правите керамика, с какво друго се занимавате?

    -В момента правя литографии с Георги Велков – един много добър литограф.

    -Имате ли желание „да хвърлите камъка в блатото”, за да промените с нещо живота си?

    -Не, но съм имал желание, примерно, да ударя на някого шамар. И това желание ми идва много често напоследък.

    -Защо е тази „войнственост”?

    -Защото много стана идиотщината около нас. Стана нещо много странно в нашата държава. За последните няколко години хора, които бяха ченгета, бармани – изведнъж станаха фактори в държавата. Каква е била тази кражба, какво е това нещо? Имат привилигировани фирми, карат мерцедеси… Някои от тези хора станаха меценати. Затова все по-често ми се иска да раздавам шамари.

    -Обичате провокациите?

    -Обичам ги.

    -А с какво ще ни провокирате в скоро време?

    -Имам намерение през септември да покажа в Бургас живопис. Преди две години направих две изложби – на едната показах живопис, на другата – сто графики. Изложбите ми са повече от 60, може би трябва вече да ги разредя…

    -Но са толкова много нещата, които Ви впечатляват? Сигурно и Родопите, където направихте пленер с Георги Баев и Светлин Русев, Ви впечатлиха?

    -Това не е планина като планина! Може би е най-красивата планина! Има някаква виталност и достъпност. Там можеш да отидеш навсякъде и да се чувстваш в самата планина, в нея.

    -Мисля, че рисувате цветни състояния, може би затова предпочитам живописта Ви. Какъв цвят доминира във Вашето обичайно състояние?

    -Мисля, че рисувам дори цветни сънища. Сънят също има стойност на състояние. Сънищата, според мен, са наслагвания от миналото и те ме вълнуват. Особено напоследък правя такива неща.

    А цветовете са толкова малко, за да имам предпочитания – те са само три основни: син, жълт и червен. Гамата обаче е безкрайна и мен наистина ме интересува цветът като състояние. Защо не, след като за света се говори, че има не само двуизмерност, но и триизмерност… Цветът в моята работа има смисъл, излъчване отвътре.

    Ако не е така, това е боя, с която работи всеки бояджия.

    При художника цветът има силата на изказ и хармонията между трите цвята прави живописта. Затова в това изкуство цветът е по-важен от формата.

    -Бъдещето с какво свързвате и за какво сте оптимист?

    -Все по-малко човек има основание да бъде оптимист. Но човешката същност е в това – да вижда и в лошото нещо хубаво и да вярва. Иначе този живот няма да има никаква стойност.

    Смисъл виждам в това – държавата ни да се оправи и хората да могат да живеят нормално, да си вършат нормално работата, да имат нормални семейства. Човек не може непрекъснато да живее в екстремни ситуации. Има все пак някакъв Господ и той сигурно ще има милост и към нас. Но преди това трябва да минем през Изкуплението.

    Може би сме стъпили вече в единия край на Чистилището и сме на път да излезем от него.

    Всичко е пред нас и предстои…

                                                                  Март 1999 година

    -Все по-малко човек има основание да бъде оптимист. Но човешката същност е в това – да вижда и в лошото нещо хубаво и да вярва. Иначе този живот няма да има никаква стойност.

    Смисъл виждам в това – държавата ни да се оправи и хората да могат да живеят нормално, да си вършат нормално работата, да имат нормални семейства. Човек не може непрекъснато да живее в екстремни ситуации. Има все пак някакъв Господ и той сигурно ще има милост и към нас. Но преди това трябва да минем през Изкуплението.

    Може би сме стъпили вече в единия край на Чистилището и сме на път да излезем от него.

    Всичко е пред нас и предстои…

                                                                  Март 1999 година

     

     

     

     

     

     

     

     

    коментари

    Добави своя коментар
    още новини
    Актуален брой на вестника

    анкета

    Ще почивате ли това лято

                                      Резултати
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.74394
    gbp Британска лира GBP 2.17392
    chf Швейцарски франк CHF 1.7769
     
    хороскоп
    всички

    Зодия Овен

    21 март - 20 април

    Следвайте ни
    Facebook            
    Контакти

    Редакционен офис:
    Бургас, ул. „Милин камък” 9

    Репортери: 0878/424676
    Реклама:       056/825435
                   0878/424698
                   0897/546055

    За реклама във вестник „Черноморски фар“
    e-mail:  far@chfar.com, topkarov@faragency.bg

    За реклама в Черноморски фар ONLINE
    e-mail:  reklama@faragency.bg

    За въпроси, съобщения, писма, запитвания,
    предложения, сигнали и др.

    e-mail: info@faragency.bg

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: admin@faragency.bg

    За връзка с репортерите: reporter@faragency.bg

    Важно:
    При цитиране на части от материали от faragency.bg и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Черноморски фар. Всички права запазени.