Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола

    www.factor-bs.com

    00:27Четвъртък

    20 Септември 2018

    архив   Facebook   Twitter   Google+   Youtube   RSS feed
    Бургас 16° вятър: KM/h 5 дневна прогноза  
    събеседник

    Всяко семейство има истории, които трябва да останат тайна

    - „Балканска история" прилича на героите, които сами водят авторката по пътя

    11-09-2018 0 444

    Мария Касимова – Моасе, писател:
    Снимка: Черноморие.БГ
    Интервю на Петя Добрева

    Мария Касимова - Моасе е завършила специалност „Българска филология" в СУ „Свети Климент Охридски". Дъщеря на родения в Бургас актьор - Хиндо Касимов. Тя е журналист и консултант по етикет и протокол. Биографията й включва работа в БНТ и bTV, във вестниците „Стандарт", „24 часа" и „Сега". Тя е била отговорен редактор на списание „Едно", заместник главен редактор и главен редактор на българското издание на списание „ELLE", главен редактор на списание „Капитал Light", съосновател и главен редактор на списание „НЕЯ".

    Мария Касимова - Моасе е сертифициран експерт и консултант по етикет и протокол. Дипломите си в тези области получава в различни школи и училища в Париж, Лондон и Брюксел, сред които „Minding Manners" и „International School of Protocol and Diplomacy". Тя e консултант по имидж, медийно поведение и коучинг треньор.

    Не се определя като писател, но споделя: „Ако някой ден хората ме нарекат така, добре".

    Тя е автор на книгите - „Близки срещи със смесени чувства" и на „Балканска рапсодия". Първата излезе от печат през 2017 година, втората - преди по-малко от месец. Преди броени дни в Бургас се състоя премиерата на „Балканска рапсодия".

    Семейна е, има две деца.

     

    - Г-жо Касимова, защо озаглавихте втората си книга „Балканска рапсодия"?

    - Много се колебах за името. Спрях се на „Балканска рапсодия", защото рапсодия е жанр в музиката и при него се използват различни фолклорни мотиви, а моята рапсодия е балканска, защото в историята, която разказвам става дума за балканци - албанци, гърци, турци, българи. Мъничко се намесват и някои небалканци, като евреи и арменци, това което е България, особено това, което аз познавам от Бургас и моето детство, от квартала, в който съм израснала и където съм прекарвала всяко лято.

    - Т.е. това е книгата, за която Вие загатнахте още миналата година, когато представяхте първата си литературна рожба „Близки срещи със смесени чувства"?

    - Да, така е. Обещано - направено. Миналата година казах, че се надявам за една година да успея да напиша тази книга и го направих.

    - Какъв е процентът на автобиографичния елемент в „Балканска рапсодия"?

    - Тази история не е документален роман, но е базиран на истинските истории на хора, които са част от моето семейство - на моята баба, тя е известна бургаска персона - баба Марийка фурнаджийката - на нея посветих книгата си, на моя кръвен дядо, който наистина се е казвал Ахмед, използвам истинското му име. Никога не съм го познавала и си позволих свободата да ползвам името му. Иначе в голяма част от историите, основната нишка на събитията наистина се е случила. Това бяха неща, които не мога да определя като табу, но за тях не се говореше много в моето семейство. Може би се приемаше като голям семеен срам и в годините, в които аз съзрявах и напъвах да науча истината, така и никой не се намери да ми я каже.

    Затова в книгата се базирам на основната част, която знам, а другите неща са художествена измислица, която използвам, за да обрисувам историята и да я разкажа по-красиво.

    - Има ли документалистика в тази книга, исторически събития, които са залегнали в основата на историята Ви, защото Вие споменавате Ататюрк, правите препратки с Турция и създаването на републиката там?

    - Дотолкова, доколкото да локализирам мястото, защото това наистина се е случило в моето семейство. Моята баба е отишла в Турция през 30-те години на миналия век, когато е било началото на управлението на Кемал Ататюрк и може би най-знаковата част от неговото управление. Трябва да се знае, че Истанбул в началото на миналия век е бил нещо като Ню Йорк през 70-те и 80-те години на XX век, там където отиваш да реализираш мечтата си и да бъдеш модерен. Дядо ми е отишъл там да учи фризьорски занаят. По това време там е имало Закон за облеклото и не е можело да носиш фес и други такива неща, които ни се струват днес невъзможни.

    - Как реагираха Вашите близки, когато прочетоха книгата?

    - Моите деца са много емоционални спрямо нея. Те са чували тези истории. За всеки автор книгата е своеобразен катарзис. За мен е важно как историята функционира извън мен. Искам тя да е интересна за хората.

    За моите близки е такава. Нямам много останали близки. Тепърва очаквам реакциите на моите бургаски роднини, които познават моите персонажи. Но не искам да се възприема тази книга като документална, защото това не е историята на моята баба. В книгата присъства част от нейния живот, на корицата е снимката на моята баба, но аз не разказвам нейната история, нямам това право, защото не разполагам с документи.

    - Имаше ли нещо, което скрихте, докато пишехте тази книга, нещо, за което се колебахте дали да го включите и в крайна сметка то ще остане неизвестно за читателя?

    - Да, много искам да продължа тази история, защото тя е интересна. Имам един приятел, който като прочете книгата каза: „Разкажи по-нататък. Искам да знаем какво става с героите, как завършва историята". Но не съм готова да я разкажа. Мисля за това - дали да оставя историята до тук или да има продължение в някаква следваща книга. Нещата, които съм преценила, че трябва да останат скрити, не съм ги написала. Всяко семейство има такива истории. Щом така ги усещам, значи така трябва да останат.

    - На кого и на какво прилича Вашата книга?

    - Прилича на себе си, на героите, които сами ме водиха. Не съм писател. Имаше дни, в които сядам да пиша и знам, къде да тръгна, но не знаех как. Героите сами си правиха с мен каквото искат. Седях на едно столче или на едно легло и около мен бяха снимките на моите роднини и имах нужда да ги виждам, докато пиша. Аз така пиша - имам нужда да виждам нещата като филмова лента. Аз ги следвам и пиша.

    - Колко време писахте „Балканска рапсодия“?

    - Реално я написах за три месеца, но тя е в главата ми от поне 15 години. Знаех структурата много преди да я пиша, знаех кои са героите и какво ще се случи. Писах книгата в нашия дом на остров Менорка, докато слушах джаз, а след това и музика, изпълнявана от мой роднина - Дюндар Балкан.

    - Какво е мястото на нас, балканците, в Европа?

    - Ние сме европейци и аз винаги, когато ме питат: „Вие откъде сте?", отговарям: „Аз съм европейка, от Балканите". Нашето място е такова, каквото е на римляните, на франките, на испанците. С нашия колорит, с нашата магика, която е неразработена. Имаме много какво да кажем и това е ежедневието ни.

    коментари

    Добави своя коментар
    още новини
    Актуален брой на вестника

    анкета

    Какво да има на мястото на "жабарника"?

                                      Резултати
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.67638
    gbp Британска лира GBP 2.20219
    chf Швейцарски франк CHF 1.73021
     
    хороскоп
    всички

    Зодия Близнаци

    22 май - 21 юни

    Идеални условия за почивка и пълноценно разтоварване предлага днешния ден на повечето от представителите на зодията. Много вероятно е планирани за днес ангажименти да отпаднат по независещи от вас причини и да се окаже, че разполагате с всичкото свободно време, от което имате нужда. Едва ли ще се колебаете какво точно да направите.

    Следвайте ни
    Facebook            
    Контакти

    Редакционен офис:
    Бургас, ул. „Милин камък” 9

    Репортери: 0878/424676
    Реклама:       056/825435
                   0878/424698
                   0897/546055

    За реклама във вестник „Черноморски фар“
    e-mail:  far@chfar.com, topkarov@faragency.bg

    За реклама в Черноморски фар ONLINE
    e-mail:  reklama@faragency.bg

    За въпроси, съобщения, писма, запитвания,
    предложения, сигнали и др.

    e-mail: info@faragency.bg

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: admin@faragency.bg

    За връзка с репортерите: reporter@faragency.bg

    Важно:
    При цитиране на части от материали от faragency.bg и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Черноморски фар. Всички права запазени.
    placeholder