Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола

    www.factor-bs.com

    05:04Събота

    21 Април 2018

    архив   Facebook   Twitter   Google+   Youtube   RSS feed
    Бургас 10° вятър: KM/h 5 дневна прогноза  
    събеседник

    Заплатите в Бургас растат по-бавно

    Други градове дърпат напред

    12-12-2017 0 527

    Пламен Димитров, президент на КНСБ:
    Снимка:
    Интервю на Дона МИТЕВА

    Пламен Димитров е роден на 20 септември 1963 г. в град Русе, където завършва Техникум по електротехника, а по-късно се дипломира като машинен инженер във Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров” във Варна.

    От 1997 до 1999 г. продължава висшето си образование в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”. Дипломира се като магистър по „Управление на човешките ресурси”.

    Завършва няколко специализации, сред които – „Професионално обучение и кредитни съюзи” в Madison, USA (САЩ) през 1995 г. и „Индустриални отношения” в Институт за индустриални отношения и мениджмънт „ОКОМ” през 1996 г.

    Трудовата му биография започва през 1989 г. като корабен инженер в Български морски флот, където работи до 1991 г.

    Синдикалната му кариера започва през 1991 г., когато е назначен за Областен координатор за Варна на КНСБ. От 1993 г. до 1997 г. е изпълнителен секретар на КНСБ, отговарящ за обучението и квалификацията на работна сила и браншовите и регионални структури на синдиката.

    През 1997 г. Пламен Димитров е избран за заместник-председател по обща политика, организация, координация и контрол в КНСБ. От 2003 г. е и председател на УС на Колеж за работническо обучение. От 2007 г. на VІ Конгрес на КНСБ е избран за вицепрезидент на Конфедерацията.

    На 12 октомври 2010 година Координационният съвет на КНСБ с пълно мнозинство избира вицепрезидента на КНСБ Пламен Димитров за президент на Конфедерацията на независимите синдикати в България за времето до провеждане на VII Конгрес на КНСБ, през пролетта на 2012 г. На 3 май 2013 г. VII Конгрес на КНСБ избира Пламен Димитров за лидер на Конфедерацията.

    Пламен Димитров е член на Европейския икономически и социален съвет и на Икономическия и социален съвет на Република България. Представлява КНСБ в Изпълнителния комитет на Европейската конфедерация на профсъюзите и в Паневропейския регионален съвет на Международната конфедерация на профсъюзите.


     

    - Г-н Димитров, каква е бургаската икономическа среда? Имам предвид фактът, че по заплати отидохме от 6 на 9 място, макар това да не е единственият показател, който чертае бизнес атмосферата, все пак е показател...

    - От 6 на 9 място става дума за заплатите, не за средата. Самата бизнес среда се мери по други показатели, но категорично има връзка. Това само по себе си показва, че по-бавно растат заплатите в Бургас, за разлика от други градове, които дърпат напред. И не само Бургас, а цялата област, тъй като очевидно се мери на областно ниво. Според мен това означава, че исканията за увеличение на заплатите не са толкова настойчиви, колкото трябва да бъдат. И моят апел към всички работещи в Бургаска област е да следват това, което правят техните колеги от цялата страна. Сега е моментът и е възможно заради икономическия цикъл и заради това, че расте и цялата ни икономика и няма работници във всички сфери. Сега е моментът да се повдигне видимо, системно, значимо цената на труда у нас. И това трябва да стане когато всички започнат да искат увеличение на заплатите. Не може да стане само когато един иска. Когато един иска, бият го по главата и той се свива. Когато всички започнат да искат, при положение, че няма работници, няма как да не се постигне добро увеличение.

    - В тази връзка, какво е отношението Ви към вноса на работници от трети страни? Бургас и областта са пряко свързани с това заради туризма. Нали първият пробив, така да се каже, с доставка на кадри от Молдова, Украйна и Беларус бе заради липсата на кадри за туризма. Не е ли това нож в гърба на българския работник?

    - Смятам, че трябва да сме толерантни към тези процеси. Навсякъде има движение на работната ръка. Работа на синдикатите е да гарантираме какъвто и друг работник да бъде назначен на работа, независимо от произхода му, той трябва да работи при минималните условия или при условията на самото предприятие, при които работи българинът. Т. е. не може и не трябва да се допуска дъмпинг при заплащането и при каквито и да било други условия. Това го казва Конституцията и ние ще си го търсим от тук нататък да бъде спазвано. В големи курорти на север от Бургас вече има изпълнение на този принцип. Украинците, които бяха наети, бяха включени в Колективния трудов договор там и заплащането на труда, не само минималното, а и всички бонуси за тях, бяха точно такива, каквото и на българските работници през сезона, без никакви изключения. Това за нас е моделът. Тогава няма да има никаква причина някой да се страхува, че ще му заемат работното място, както се страхуват например немските работници, че българските ще им заемат работните места, при дъмпинга, който правим там когато отиваме да работим в Германия. Така че приемането на работници от трети страни трябва да бъде поставено на вярната основа. Внос на работници ще има и аз не мисля, че някой трябва да бъде против. Но трябва да е ясно също, че чрез този внос няма да бъде решен структурният проблем на пазара на труда. Дефицитът на кадри не може да бъде решен само с внос, ако някой се заблуждава – това е илюзия. Това е само запълване на определени сегменти в пазара на труда и то предимно на нискоквалифицирания труд, и на много висококвалифицирани единични бройки, които се намират трудно.

    Обикновено масовият сегмент не може да бъде компенсиран чрез внос. Той трябва да бъде компенсиран с политика по доходите. Да спрем тези, които са се настроили да емигрират. Да задържим тези, които излизат от училище и вече са решили да тръгват за чужбина. Има огромна нагласа сред завършващите и средно, и висше образование за заминаване. Три четвърти от тях са готови да емигрират веднага навън. Да не говорим, че тези, които са отишли в чужбина да учат, изобщо не се връщат. Преди четири-пет години емигрантският поток бе около 40 хиляди души на година, сега започна леко да спада. Сега е под 30 хиляди души. Което отново не е никак малко. Средно по един малък град се изнася от страната и то трайно. И това е по икономически причини и заради лоши условия на живот.

    Сред тези общности трябва да има възможност да се обърне мисленето и перспективата.

    Така както в момента става с учителите, които вече знаят, че след четири години заплатата им ще бъде двойна. Такива перспективи на дълъг хоризонт трябва да бъдат дадени за всички сектори и браншове. 1500 лв. заплата са малко. Те не могат да мотивират хората да останат тук до 2021 година.

    - Каква тогава трябва да е заплатата, която би задържала младите у нас?

    - На нашите българи трябва да се каже твърдо, че след 4 -5 години ще има у нас заплата 1000 евро и да се направи всичко възможно това да се случи. Има икономически възможности за такова заплащане, има и как да стане. Тогава задържащият фактор ще е налице и хората, които сега гледат с едно око към чужбина, за да заминават, ще останат. Новите попълнения – по 60 хиляди души излизат всяка година от системата на образованието, и те ще останат и по този начин ще се реши проблемът с дефицита на пазара на труда, а не само с внос на кадри.

    - Като цяло какво се случва със заплатите в страната?

    - Движението нагоре, и то ускорено и ускоряващо се движение на работните заплати през последните две години, е факт. При по-малко от 8% увеличение през 2015 година, през 2017 година за третото тримесечие имаме близо 11% увеличение на средната работна заплата в частния сектор, което показва динамично ускоряващо се движение на самото увеличение. Достигнатата средна работна заплата мина 1000 лева и е вече 1 037 лева за третото тримесечие тази година.

    Това е много относително нещо като за едните има кюфтета, а за другите картофи – средно излиза, че всички ядат мусака…

    Бързам да уточня, че една трета от хората по трудови договори получават под средната за страната заплата. Което само по себе си е индикатор на разслоението в доходите. Това е и различното у нас от Западна Европа.

    Над 600 хиляди са работещите бедни у нас, чиято заплата е под 500 лева, по данните на „Евростат“. Така че макар и да говорим за ръстове, които са постигнати благодарение на усилията на нашата синдикална организация и структури през колективното договаряне, през договарянето в отделните министерства и ведомства, които касаят бюджетната сфера, все пак не е достатъчно. Като цяло картината с доходите, макар да се подобрява, си остава далече от очакванията и исканията на хората. Затова от синдиката искаме дълъг хоризонт за увеличение на работните заплати. До 2022 година да постигнем 1800 лева средна работна заплата за страната. Не само за учителите, за които се бият в гърдите управляващите.

    Нашите изследвания показват, че психологическата граница, която би задържала българите тук е, пак повтарям, 1000 евро. Това е задържащият фактор и ще минимизират процесите навън. Говоря за средни нива, защото има и сектори, които са ги постигнали тези пари и сега, но това са оазиси и са малко.

    - Каква трябва да е стъпката на растеж?

    - Средно със сто и сто и петдесет лева на година растеж може да бъде заложено, при 4% поне растеж на икономиката, с някои допълнителни мерки, които да стимулират бизнеса, могат да осигурят тази среда на устойчиво развитие.

    - Какво постигна КНСБ за бюджетните заплати?

    - Поискахме малко над един милиард за увеличение на заплатите в цялата бюджетна система. Това бяха сумарните искания от всички наши федерации. Това, което получаваме, е малко над 600 милиона за увеличение на заплатите. Горанов говори за някакви други числа, но става дума за увеличение на разхода за персонал, което включва и осигуровките.

    Още 60 - 70 милиона бяха договорени в хода на бюджетната процедура. Трябва да кажа обаче, че тези пари отиват неравномерно разпределени в бюджетните сфери. Повече от половината от тях - 330 милиона, отиват в сектора „Образование“, но за останалите остава далеч по-малко. Между 7 и 13 % е реалното увеличение във всички държавни системи.

    Нищо не бе постигнато в сектор „Земеделие“ или това, което бе постигнато, е много малко. За „Напоителни системи“ бе постигнато, че ръстът на техните заплати ще бъде равен на ръста на минималната работна заплата. Но останалите агенции, например „Борба с градушките“, отново нямат увеличение. Имат някакво споразумение с ресорния министър за това, че ръстът на техните заплати ще следва минималната работна заплата, но ние не виждаме откъде ще бъдат взети тези пари, защото не са заложени в бюджета. Същото важи и за селскостопанската академия.

    - Какво е положението в частния сектор?

    - В частния сектор за настоящата година заплатите растат средно с 11%. Има предприятия и сектори, където растежът е близо с 20%. Подобни темпове ще ни съпътстват и за следващата година. Има вече договорени увеличения масово с 10 %, например в минния бранш. Няма договорка единствено с предприятията на Ковачки. Там договореност за увеличение на заплатите няма, не че не се борим, но няма. Същото е и в металургията. 11% е договорено увеличението и в пивоварния сектор. В железниците тази година има 10% увеличение и още толкова за догодина. В леката промишленост увеличенията са от 5 – 10 – до 15%, вярно върху ниски заплати, така че те ще продължат да бъдат най-ниско платените работници в цяла България. Нашата цел е поне 100 лева увеличение да има. Средно за догодина се очаква увеличението да е 15%. Пиле със зеле. За някои две пилета, за други - само зеле. Дебалансиран е растежът, който се концентрира в пет града в страната и всичко останало се обезлюдява.

    коментари

    Добави своя коментар
    още новини
    Актуален брой на вестника

    анкета

    Трябва ли да отпадне забраната за пушене в заведенията?

                                      Резултати
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.58894
    gbp Британска лира GBP 2.23248
    chf Швейцарски франк CHF 1.63394
    хороскоп
    всички

    Зодия Риби

    20 февруари - 20 март

    Има много начини да се общува, освен това вие сте готови да защитите гледищата си. Посветете повече време на здравето и красотата си.тията.

    Следвайте ни
    Facebook            
    Контакти

    Редакционен офис:
    Бургас, ул. „Милин камък” 9

    Репортери: 0878/424676
    Реклама:       056/825435
                   0878/424698
                   0897/546055

    За реклама във вестник „Черноморски фар“
    e-mail:  far@chfar.com, topkarov@faragency.bg

    За реклама в Черноморски фар ONLINE
    e-mail:  reklama@faragency.bg

    За въпроси, съобщения, писма, запитвания,
    предложения, сигнали и др.

    e-mail: info@faragency.bg

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: admin@faragency.bg

    За връзка с репортерите: reporter@faragency.bg

    Важно:
    При цитиране на части от материали от faragency.bg и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Черноморски фар. Всички права запазени.