Живка Бубалова-Петрова, директор на „Малко българско училище“, Чикаго: Американците са безкомпромисни по отношение на дисциплината

Цветан Цветанов: Оставката на Валери Симеонов не е изненада

18.11.2018 01

Красимир Каракачанов: Валери Симеонов се връща в парламента

18.11.2018 01

Огромни продажби на мемоарите на Мишел Обама

18.11.2018 01

- Г-жо Петрова, за втори път бяхте с ученици в Бургас. С какви впечатления останаха от града?

- Една част от децата бяха за втори път и с огромно желание. Всички изключително много харесват града и бяха много впечатлени, че можаха да прекарат типичното българско лято. Родителите пък също бяха много доволни от това, защото на тях им липсва детството, свързано с игрите на плажа, на улицата, на двора, качването по покриви и дървета. Освен всичко, което ни предлага общината, ние им дадохме и този вид забавления.

- Повечето деца и родители са от Бургас, включително и персонала в училището?

- Не бих казала, че повечето са от Бургас, но бургазлии, които живеят в Чикаго ни казват „бургаското училище“ и на няколко пъти са ми казвали, че си местят децата от други училища, само защото ние сме „бургаското училище“. Истината е, че ние сме и най-многочисленото училище и имаме малко по-различен модел на обучение, който явно им харесва. Като изключим това, че ги водим на лагер в България, ние им организираме винаги летни забавления?

- Колко деца са в училището?

- 606 допреди да тръгна за България, но вечерта се записа и още едно така, че вече сме 607.

- Казахте по-различен вариант на обучение. Да уточните малко какво представлява той?

- Аз съм учителка и в американската образователна система. Преподавала съм български език като чужд в Бургаския свободен университет и стигнах до извода, че няма система, която да е съвършена. Ние имаме и деца, родени в България и много рано дошли в Чикаго, затова имаме смесена система на обучение. Например използваме елементи на чуждоезиковото обучение, когато трябва да обясняваме думи. Обикновено отнема 3-4 години, докато стигнем до момента, в който можем да преподаваме български език като роден. Пак казвам, че ние сме много гъвкави, защото нещата се променят. Допреди няколко години децата ни, които живееха в по-изолирано общество, идваха с много лош български език. В последните години това нещо се промени, защото обществото в Чикаго е много голямо и ние наистина сме един български град. Има употреба на български език на всякакви нива, така че децата ни идват по-подготвени от преди.

- С какво бе свързана сегашната Ви визита?

- Това беше един летен езиков лагер. Ние предложихме на Община Бургас да намери критерии, по които да избере десет-дванадесет деца, които да ни гостуват през септември в Чикаго, за да им покажем живота на българите извън България.

- Какво включи програмата Ви в Бургас?

- Посетихме музея на Петя Дубарова, участвахме и в работилница по танци в Младежкия дом. Преди това имахме концерт на Охлюва. Посетихме и Созопол, където ни подариха книга на вече покойния професор Божидар Димитров. Това също сега в перспектива е много докосващ момент и мил подарък. Много активни бяхме изобщо по време на престоя си в Бургас. Бяхме в училище „Димчо Дебелянов“, видяхме и най-новото училище „Александър Георгиев-Коджакафалията“, от което съм много впечатлена. Посетихме и „Акве Калиде“, остров „Света Анастасия“, Етнографския музей, Морското казино, Флората. Нямаше нещо, което да не ни е харесало и да не ни е направило много силно впечатление и да ни е отворило повече към България.

- Имате ли директни наблюдения за образованието в България? Следите ли процесите, които се случват в него?

- Мога да кажа, че имам повече наблюдения върху работата на българските училища в чужбина. Аз обаче се осведомявам непрекъснато от колегите си и приятелите в България и това, което ми прави изключително добро впечатление е, че вече има много нови и млади учители, които са изключително устремени и ентусиазирани. Смятам, че те са тези, които ще променят малко статуквото в българското образование, ако можем така да кажем. Иначе специално за Община Бургас виждам, че се прави много за образованието. То се вижда по новите училища и програми, по модерните системи, които се въвеждат. Едно нещо, което е слабост на цялата система според мен са учебниците. Още нямам наблюдения върху най-новите, които излязоха миналата година и тази. Но и те трябва да се променят много динамично и навреме, така както Община Бургас се променя със сградите и технологиите. Така трябва да бъдат и издателствата и пишещите учебници учени и учители.

- Какъв американски работещ модел от образованието смятате, че може да се приложи у нас?

- Смятам, че задължително има какво да се поучим от тях по отношение на дисциплината. В това те са перфектни. Работата започва в една много ранна възраст. Безкомпромисни са колегите и дори аз като нов човек в системата се опитвах понякога да омаловажавам постъпките на децата, но колегите се обръщаха към мен и ми казваха, че това не е честно. Те се опитват по всякакъв начин да ги научат да не пристъпват правилата, а всъщност аз им го разрешавах, правейки компромиси. Впоследствие обаче видях, че правенето на компромиси води до една по-лоша дисциплина. До ден-днешен аз не мога да се начудя как децата могат да влизат в час по български или математика с телефоните и да разговарят и да си играят на тях. В Америка това е недопустимо. Ще ви дам пример как се постъпва в такъв случай. Задължително телефонът отива в директора, той е този, който трябва да се обади на родителите и да ги повика в удобно за него, а не за тях време. Това се оказва много добре работещ модел.

- Какви чувства донесе у Вас и децата визитата в родината?

- Децата и аз се чувствахме чудесно, като във свои води, всичко ни бе интересно. Направиха ни впечатление новите неща, които са направени в Бургас и с радост се връщаме всяка година.

- Как запазвате българското у себе си зад океана?

- Чрез непрекъснати събития. Постоянно честваме празници, правим празненства. Събираме се всички училища в Чикаго и празнуваме заедно Трети март. Отделно имаме тържества за откриване на началото на учебната година, за Коледа и Нова година. За 24 май правим манифестация и сме единственото училище в чужбина, което организира празнично шествие. Всички българи и в България и чужбина се интересуват от това събитие и ни поздравяват. Това е всъщност начинът да крепим българското у нас. Освен това благодарение на глобализацията и достъпа на медии следим постоянно случващото се в България. Повечето гледаме и българска телевизия, така че сме много по-съпричастни към родината.

- Смятате ли, че в бъдеще някои от децата ще се върнат в родния Бургас и ще помогнат за развитието му?

- Убедена съм, че ще има такива. В момента имаме три семейства, които сключиха сделки за недвижими имоти в града. Сега сред децата, които посетиха Бургас, имахме такива на хора с много добър бизнес в страната. Едно от момичетата сподели, че вече имат офиси на тяхната фирма в няколко града в България. Имаме и ученик, който се върна и учи в Бургас тази година. Така че очакваме потокът да е все по-голям.

- Какво Ви направи най-голямо впечатление по време на визитата Ви?

- Направи ми впечатление, освен всичко построено от хората, че вече има млади хора, които се ориентират към аграрния бизнес. Много бяхме изненадани, впечатлени и докоснати от това, което се случва в една пчеларска ферма в Странджа, която посетихме с децата. Радващ е този поглед на младите хора към природата.

- И накрая един тематичен въпрос. Как ще ги стигнем американците?

- Може би с малко повече ред и правила. Развитието на децата да се осъществява в една по-ранна детска възраст, защото по правила се работи много по-лесно. Когато човек знае, че изискванията и критериите са едни и същи, тогава е по-лесно да се преборваме. Трябва да отбележа обаче, че и американците има в какво да ни стигат. Бях много приятно изненадана, когато ми казаха, че някои от частните бизнеси са много отворени към пенсионерите например и им правят отстъпки, могат да ходят на театър и концерти. Освен това трябва да споделя, че американците обичат да работят за българи. Познавам много хора, които са на ръководни постове в американски компании и са ми разказвали, че първоначално ги приемат скептично настроени, но впоследствие се отварят към тях.