„Независимо от неефективната работа на КЗП и наличието на редица прогласени от съда за нищожни клаузи в общите условия на фирми за бързи кредити, засегнатите потребители могат да заведат индивидуално дело, като се позоват на съществуващата съдебна практика. В това дело няма да е необходимо отново да доказват неравноправността на клаузата, а само личните си щети от нейното действие“. Това обясни основателят на онлайн платформата „Ние, потребителите“ Габриела Руменова във връзка с изнесената вчера в Подкомисията за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаването на монополите тревожна информация за липсата на защита на потребителите в сектора.
По време на заседанието с участието на ръководството на КЗП, омбудсмана проф. Диана Ковачева, Мая Манолова, народни представители, граждани и представители на медии, стана ясно, че 90% от проверените фирми за бързи кредити нарушават Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, като в своята дейност прилагат нелоялни търговски практики и неравноправни клаузи.
Същевременно тези нарушения продължават да бъдат актуални, тъй като неравноправните клаузи остават в общите условия на дружествата, а за установените нелоялни практики контролният орган е наложил санкции, които съставляват 0,015% от общия обем на дадените на годишна база заеми.
Освен това, в продължение на повече от година единственият контролен орган в сектора – КЗП, не е завел нито един колективен иск в съда за прогласяването на уговорките в ущърб на потребителите за нищожни, въпреки че законът предвижда това като следваща стъпка в 14-дневен срок след неизпълнение на предписанията за тяхното отстраняване.
Обобщението и анализа на постъпилите в институцията на омбудсмана жалби от граждани отпраща към следните прилагани от фирмите за бързи кредити неравноправни клаузи: прекомерни лихви и такси, непредоставяне на достатъчна, точна и своевременна преддоговорна информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за кредит или на анекс към такъв договор, предоставяне за подпис на непопълнени в цялост бланки за договор и малък размер на шрифта (забранено от закона), липса на задълбочени проверки относно кредитоспособността на клиента (задължително по закон) и така се стига до потребител с 9 бързи кредита, които не може да обслужва, липса на информация при прехвърляне на вземания по договор за кредит, начисляване на недължими лихви и прекомерни обезщетения при предсрочно погасяване на кредита, непредоставяне на справка за оставащите суми по дълга, използване на неправомерни методи за събиране на дълга и психологически натиск.
Проучването на обмудсмана на съдебната практика сочи, че много от идентифицираните от нейния екип и посочени в доклада на КЗП неравноправни клаузи са прогласени от съда за нищожни в рамките на индивидуално заведени от засегнати граждани дела, но продължават да фигурират в общите условия на дружествата.
Така например, това са уговорките за такса „разходи“ или за експресно разглеждане на документи. За недействителна е определена от съда и клаузата, с която се претендира неустойка за непредоставяне на поръчител в определения срок или на банкова гаранция, което е много честа практика.
„Въпреки че съдебният контрол е факт и е налице, от анализа на съдебната практика става ясно, че небанковите финансови институции продължават да предлагат договори за кредит със същите неравноправни клаузи, които са отменени в индивидуалния договор на човека, но в общите условия остават. И тук е мястото за контрол от страна на КЗП, който на практика липсва“, заяви омбудсмана проф. Диана Ковачева.
