Проблем. Временната им закрила изтича след една година
Георги РУСИНОВ
Все повече украинци с временна защита у нас искат да получат българско гражданство. В началото на войната с Русия много от тях намериха закрила у нас. В течение на времето едни заминаха за други европейски държави, но немалка част от тях останаха и се установиха у нас. Така две години по-късно заявленията за получаване на гражданство растат, а причината е една – през март 2025-а изтича срокът на временната им закрила на територията на България. Какво следва след това, коментира пред „Черноморски фар“ адвокат Драгомир Ошавков, който работи с много украински бежанци.
„Най-вероятно с решение на Европейската комисия, ако продължава войната, на лицата извън Украйна ще бъде предоставен хуманитарен статут. Това е също форма на закрила, но международна. Разликата е, че не е обвързана със срок, каквато е временната. Все още обаче нямат право да искат такъв статут. Има много украински граждани, които се намират на територията на България като бежанци с временна закрила. Има огромно количество молби, подадени за получаване на българско гражданство. Всички тези лица трябва да докажат своя български произход, т.е. трябва да имат официални документи, показвайки, че са наследници на таврийски и бесарабски българи. Трябва да отбележим, че държавната администрация, която се занимава с тази тема, е различна. По въпроса с временната закрила и хуманитарния статут е Държавната агенция за бежанците. По въпроса за българското гражданство отговаря Министерство на правосъдието, Дирекция „Българско гражданство“, обясни юристът.
А, че броят на желаещите да получат българско гражданство украинци расте, говорят следните цифри, които Ошавков посочи. През 2020-а молби за гражданство по произход са подали 1886, през 2021-ва скачат на 3133, през 2022-ра – 4508, през 2023-та – 3141. Т.е. за последните 4 години близо 13 000 са пожелали да станат официално български граждани.
„Минава се през една дълга процедура, която много често отнема 2-3 години. Тя е свързана с превод и легализация на документите (б.а. виж в карето), доказващи техния произход, като най-често това е акт за раждане, от който е видно, че някой от близките роднини низходящи (баща, майка, дядо, баба) имат български произход. Тези документи се превеждат и легализират и се представят заедно с удостоверение за липса на съдимост, удостоверение, че срещу лицето няма образувано досъдебно производство от общ характер на територията на страната. Прави се проверка и от ДАНС“, поясни адвокатът.
Опити за фалшиви връзки с България
Разбира се, зад някои от опитите да се придобие българско гражданство стоят и хора, които нямат никакви родствени връзки със страната ни, но това не им пречи да представят фалшиви такива.
„В Министерство на правосъдието отчитат немалък брой фалшиви документи, с които чужди граждани се опитват да вземат български паспорти. Това е може би и една от причините за забавянето на цялата процедура. Има и съвет, който възлага допълнителни проверки, за да не се допуска предоставяне на гражданство с неистински документи. Изпращат се искания и към консулствата в чужбина“, коментира Ошавков.
Той припомни и скандала с продажбата на паспорти на северномакедонски граждани.
„Така наречените удостоверения за българско гражданство преди години бяха издавани от една Агенция за българите в чужбина, която тогава беше под ръководството на едно лице от ВМРО, което после бе арестувано покрай скандала с паспортите. На практика, без да са налице необходимите документи, е продавал такива удостоверения, че лицето е български гражданин. Затова тази опция отпадна и сега всеки украински гражданин, или гражданин на друга държава, който твърди, че е от български произход, следва да го докаже с официални документи“, каза юристът.
За един от необходимите документи, а именно заявление, че молителите нямат извършени престъпления на територията на страната, бургаското следствие е получило 2815 молби за изминалата 2023-а. Уточнява се, че не всички може да са от украински граждани.
На кръстопът
Едно е сигурно. Ако през март 2025-а войната в Украйна не е приключила, то украинците с временна закрила най-вероятно ще получат хуманитарен статут.
„Така те ще получат право да останат на територията на европейските държави на това основание. То най-вероятно ще е точно хуманитарен статут. Към настоящия момент повечето от бежанците, които идват от Близкия изток – Сирия, Ирак, Афганистан получават такъв статут. Процедурата е по-различна там, по-дълга е, минава се през интервю. Всеки един от тях трябва да докаже своята бежанска история“, уточни адвокат Ошавков.
За украинците той подозира, че предоставянето на хуманитарен статут ще е само на основание, че лицето към настоящия момент има временна закрила в България.
Ако се стигне до мир, бежанците ще трябва да се завърнат в родна Украйна, тъй като временната закрила ще е изтекла и няма да има повод за увеличаването на срока ѝ. И така като изглежда, получаването на гражданство е един бавен процес, то доста от тези с български корени са се задействали за получаването му навреме. Бургаският юрист казва, че тогава има други варианти за тези, които все пак ще пожелаят да останат в България.
„Тогава за тях остава някоя от многобройните възможности за чужденците у нас – търговско представителство, закупуване на недвижим имот на стойност над 600 000 лева, инвестиции в определени райони, разкриване на работни места. Основанията са прекалено много, за да ги изброя всички. Този начин за оставане на територията на България е свързан с доказване на някакви допълнителни условия. Процедурата тук минава не през Закона за убежището и бежанците, а през сектор „Миграция“ към МВР“, посочи той и добави:
„Аз лично не виждам нищо лошо млади хора, добре образовани, които са исторически близки до нас като народ, с желание да работят и живеят в България, да останат тук. Техният брой постоянно се увеличава, аз получавам постоянно такива запитвания да намерят легален начин да останат у нас“.
Фактът, че от началото на руската агресия през 2022-ра заявленията за българско гражданство растат, означава че много украинци с български роднини в родословието си поглеждат към България като към своя родина. Тъй като военните действия засягат и много руски граждани, противници на режима на Путин, немалка част от тях също търсят закрила в България. Съдебната практика обаче показва, че масово такава не получават. За тях остава някоя от горепосочените възможности.
