Дона МИТЕВА
Три поколения, свързани с морето и улова на риба стои зад фирмата и името Николай Павлов. С този труден занаят са свързани не само мъжете, но и жените в това семейство. Дядо и внук носят името на големия светия, който закриля тружениците в морската шир – свети Николай Чудотворец.
„Имам един син - Богдан, и двама внуци. Големият внук носи моето име - Николай, а малкият - на баща си, Богдан”, разказва основателят на фирма „Динг” Николай Павлов. Неговият живот винаги е бил свързан с морето.
Бивши капитани няма
Николай Павлов е капитан, защото бивши капитани няма, както и бивши моряци. Работил е за държавното предприятие „Черноморски риболов”, а през далечната 1990 създава своята фирма „Динг Павлови и сие”, която се занимава с промишлен риболов и преработка на риба. „Бях моряк, бях помощник-капитан, капитан на кораб – РК 26”, връща се назад към богатата си трудова биография, неразривно свързана с морето Павлов. Обяснява, че конкретно са се насочили към улова и преработката на цаца, но фабриката им има възможности и за обработване на други видове риба.
Риболовните кораби, пет на брой, в момента са в Созопол, там намираме и Николай Павлов.
Тази фирма дава хляб на още 50 – 60 семейства, а е имало и по-добри времена, когато броят им е стигал до 120 човека. Проблемът е, че квалифицираните кадри са кът. Онези, които са завършили това, са или в чужбина, или не искат да се занимават с тази трудна професия.
Избор, свързан с морето
Пред сина и внуците на Николай Павлов не стои дилемата с какво ще се занимават. „Синът ми завърши УНСС, но още като студент се занимаваше с по-голямата част от външната търговия. Да си призная - един моряк на вода стига. Така че съм доволен от това, че има кой да държи фронта на сушата”, подсмихва се капитанът. Големият внук, който е на 23 години и е студент в момента, помага във външната търговия. Върви по стъпките на баща си. А малкият - Богдан, все още „превзема” математическата гимназия в Бургас. Богдан-младши всяко лято работи във фабриката и усвоява тънкостите на занаята.
„На кого да се довериш в бизнеса – естествено, на най-близките”, разсъждава на глас Николай Павлов и по този начин дава отговор защо всички са заети с улова и преработката на цаца. Не че не им се е налага да назначават и други хора, които да обучат, защото болшинството не познават тънкостите на занаята.
Трудното време
Основният проблем на фирма „Динг”, а и на всички техни колеги, защо не и на всички хора, е пандемията. „Определено COVID-19 кризата повлия негативно върху работата ни. Още пролетта – при първата вълна, когато се затвориха градовете, пътищата, го усетихме много силно. Търговията с чужбина драстично намаля, а и вътрешната търговия, и тя. Затварянето на заведенията влияе пряко върху нашия бизнес. Борим се със зъби и нокти и действаме според ситуацията”, признава Павлов.
Глътка въздух са средствата, които получиха рибарите по Оперативна програма „Морско дело и рибарство”, но в никакъв случай те не покриват загубите. И ако средствата, получени преди години за модерно оборудване на фабриката за преработка на рибата, все още държат нивото й, то корабите са като живи организми и непрекъснато искат нещо да се обнови, поправи, а защо не и да се купи нов. Да се поднови флотилията.
През миналия програмен период "Динг" успяха да купят машина за замразяване на рибата със средства по ОП "Рибарство и аквакултури".
Предприятието за рибопреработка е с капацитет 30 тона на денонощие и се намира в Северната промишлена зона на Бургас. Основният способ, който се използва, е дълбоко, поединично замразяване.
„Динг” има и линия за паниране на риба. Освен черноморската цаца, се преработват също чернокоп и сафрид.
Голяма част от производството отива за чужбина, подчертаха от фирмата, но и на родния пазар се намират продуктите с тяхната марка. Търсенето на българската риба преди пандемията е било много голямо.
„Загубихме в пъти повече от това, което получихме като финансиране. Но аз съм доволен, че толкова бързо сработи мярката и системата. Тя наистина помогна.
Силен или слаб, локдаунът в момента прави поражения. Не само в България се усеща. Мисля, че и в момента се прави нещо в посока подпомагане. Какво, как - предстои да видим”, изрази надежда собственикът на „Динг”.
Макар и мъчително, продажбата зад граница върви. „От 1998 година изнасяме продукция. Търговията е интересно занимание. Преди време и аз се занимавах с търговия, основно тук, в България. Питате ме кое е по-трудно: риболовът или търговията: ами това са различни неща. Всяко нещо си иска майсторлъка и мисля, че в моето семейство всеки си е намерил точното място”, казва капитанът.
Ограниченията
Закачам морския вълк на една болна за него и колегите му тема – „НАТУРА 2000“ и морските пространства. Моля го да коментира. „35% и повече от територията на България, включително и териториалното море са в „НАТУРА 2000“. А развити държави, с отдавна въведени мерки, имат до 10 – 12%, има и такива с 3% от територията си в НАТУРА. Това беше едно безумие. Предстои да видим правилата, мерките за дейностите, които могат да се извършват на територията на НАТУРА. Разбирам, че екологията е на мода, но и научните среди, и те се престарават”, категоричен е Павлов, намеквайки, че не се търси златна среда, където да е намерен балансът.
Слаба година
Освен притесненията около пандемията, рибарят казва, че годината е слаба и откъм улов. „Слаба година не само за улов на цаца, а и за всякакви риби. Хамсия имаше малко пролетта. Лятото цацата бе малко. Есенните риби сега минават покрай България”, описва картината Павлов. И леко скептично поглежда към богатия улов на паламуд на юг от Бургас. „Всеки, който е в морето, заслужава голямо уважение но трябва да се прецизира количеството улов за кого то е добро, и за кого - малко”, смята собственикът на „Динг”. Това, което ловят риболовните кораби и това, което хващат лодките, са различни риби, ловят се с различни мрежи и по различен начин. Що се отнася до отделянето на дребномащабния риболов, той е категоричен, че не бива да се фаворизира за сметка на другите.
Повече от 60% от улова с РК на риба в страната става в района около Бургас и на юг.
Празникът
Тази година Никулден – празник, почитан дълбоко в семейството, ще се пропусне големия празник. Няма да има гости. „Ще се извиним на св. Николай, че няма да го почетем по подобаващия начин, но обстановката е такава”, обяснява Павлов. Със сигурност на трапезата ще има за семейството шаран, въпреки че фамилията е отдадена на морската риба. „Традицията е шаранът, знаете това за люспите – колкото са повече, толкова по-добре”, казва Павлов.
Този Никулден ще бъде различен не само за семейството на Павлов и за рибарите, всички труженици на вода. Той ще е различен за всички семейства в Бургас, града, чийто закрилник е свети Николай Чудотворец. Това не пречи да се отдаде дължимото както на светеца, така и на хората, които са посветили живота си на морето – от онези с малките лодки от Ченгене скеле, до семействата, чийто бизнес от десетилетия е свързан с улова и преработката на риба, какъвто е това на Николай Павлов.
