Интервю на Михаил КОЛЕВ
На 6 февруари Бургас ще навърши 143 години от своето освобождение от османско робство. По повод годишнината от Регионалния исторически музей (РИМ) в морския град посветиха изложба на тогавашните събития в Бургас и региона. В експозицията е отделено подобаващо място на полковник Лермонтов и временното руско управление, установяването на административен порядък и нормализиране на живота в крайморското селище. Повече за обстановката тук през 1878 година разказа пред вестник „Черноморски Иванка Делева, уредник в РИМ-Бургас.
- Г-жо Делева, какви сражения са се водили по време на Руско-турската война за освобождението на Бургас?
- Бургас е един от малкото градове в България, в които няма военни сражения по време на войната. Тук, по черноморското крайбрежие, са изпратени т. нар „летящи отряди“. Тяхната цел е била да охраняват населението от безчинствата на редовната турска армия. Един такъв „летящ отряд“, начело с полк. Лермонтов, идва в Бургас и по този начин те възвестяват бъдещото освобождение на града. По това време българите тук вече са знаели, че руските войски наближават Бургас, населението е било доста изплашено, защото оттеглящите се турци са опожарявали доста селища в района, избивали са немалко хора. Известно е клането в Българово, останало в историята ни като „Второто баташко клане“. Айтос пък е бил почти целият опожарен. Бургазлии са се страхували, голяма част от тях са били в морето, стояли са на кораби и лодки, за да могат да избягат от подобни събития. Когато идва полковник Лермонтов, местните посрещат руснаците с голяма радост, като избавители от робството.
- В самия град имало ли е безчинства спрямо местното население?
- Не, в самия Бургас не е имало подобни прояви. Градът е имал голям военен турски гарнизон. Имало е и складове за зърнени храни, които са се охранявали от турците. Тук не е имало безчинства, Бургас е бил важен град, защото когато идват руснаците, те също се възползват от складовете.
- Какво представлява Бургас след освобождението си?
- Той е бил доста малко селище. Населението е бил по-малко от 2000 души, повечето от които турци, по-малко гърци и съвсем малка част българи. Едно от малкото пристанища по Черноморието, в което е преобладавало турското население. Доста малко са били сградите тогава, нямало е особено градоустройство и паркове. Впоследствие успешният развой на войната дава възможност на града да се развие и да промени своя облик към европейски. Хората тук са били доста разнородни. След около 10 години след Освобождението населението на Бургас нараства приблизително десет пъти, защото той има много голям потенциал, който хората са усетили. Тук е започнала да се развива търговия, особено житна, заради това успява градът да преодолее това наследство от Османския период и да продължи напред.
- Кои са хората, които са поели управлението на града веднага след войната?
- Първият кмет е Нико Попов, негови помощници са били Панайот Русалиев и Стоян Шивачев. Тези хора са били първенци на града и преди Освобождението. Първата им работа е била да бъде въведена много по-добра хигиена в Бургас. Да има равномерно разпределение на житните храни, за да няма гладуващи. Възстановена е била работата на училищата и другите институции. Създава се болница, малко - по малко нещата в града са започнали да се случват. Имало е българска, арменска и гръцка църква, освен двете джамии. Това доказва, че населението е било доста разнородно, но всички са гледали в насока - по-доброто бъдеще на града.
- Споменахте двете джамии, които по онова време са били издигнати в Бургас. Какво се е случило с тях? Към днешна дата градът е един от малкото, в който няма действащ храм за мюсюлманите.
- Те са пострадали при земетресение в началото на 20 век. Не са били умишлено унищожени при военните действия или след това. Тяхното място е било в близост до морето, едната е изградена в близост до сегашния хотел „Приморец“.
- По какъв начин тогава бургазлии са се отблагодарили за свободата си? Каква признателност са оказали те на героите?
- Паметта за Освобождението е запазена и до днес. Има няколко паметника, които са свързани с тематичните събития. На някои от тях всяка година на 6 февруари и 3 март се правят тържества. Един от тях е паметникът на руските освободители, който се намира пред ПГРЕ „Г. С. Раковски“. Другият е паметникът на загиналите руски войници, разположен в Морската градина. Има паметна плоча на полк. Лермонтов, който в Бургас е произведен е чин генерал. Улицата, на която се намира и Историческият музей, носи неговото име. Разбира се, има и други улици в града, които носят имена на герои от войната – Гурко, Скобелев и много други.
- Личните Ви впечатления какви са – жителите на Бургас в днешно време-оценят ли свободата, отдават ли нужната почит на освободителите си?
- Моите впечатления са, че специално тези два празника, които споменах преди това – 6 февруари и 3 март, доста хора поднасят цветя на паметниците. Според мен е жива паметта за Освобождението. Много дълъг процес е бил той, докато се стигне до свободата и тя трябва да се цени, защото не е само войната и бойните действия. Всичко, което е ставало преди това, тези низ от поредица събития, които българският народ е успял да извоюва и самичък своята свободата, е нещото, което трябва да ценим. Не са само боевете при Шипка, Плевен, Шейново и Стара Загора. Над 50 000 българи са участвали по време на война като разузнавачи, снабдители, доброволци. Много от тях жертват живота си. Да не забравяме и всички революционери, будители, учители и свещеници, са водили дотам, че да може съзнанието на българския народ да бъде променено, така че да се създаде климат на отрицание на робството и да се извоюва свободата. Би трябвало да се цени. Но мисля, че толкова много сме свикнали със свободата, че едва ли я оценяваме наистина, колко важна е тя.
- От гореспоменатите 50 000 българи, участвали в Освободителната война, има ли информация колко бургазлии или хора от региона са воювали за свободата?
- Имаме информация само за опълченците и онези, дошли после в Бургас. Това са около 80 човека, тези, които са установени. Повечето от тях са от района на Странджа и Карнобат. Много от тази бройка опълченци идват в града след войната, най-вече заради перспективите в него.
- Има ли по-интересни факти, легенди, свързани с войната и Бургас, които досега не са толкова широко известни?
- Няма такива факти или легенди, просто събитията са толкова подредени. Предвид и това, че не е имало и някакви стълкновения, няма и документи или предмети, които могат да се посочат като акцент, свързан с този момент. Според мен по-важно е това, че сме успели да бъдем свободни без да дадем жертви и по най-добрия начин да оползотворим Освобождението, за да може Бургас да се превърне в един от най-бързо развиващите се градове в България.
- Регионалният исторически музей в Бургас организира тематична изложба. Какво представлява тя, разкажете малко повече подробности.
- Изложбата се казва „Пътят към свободата“. Това заглавие бе избрано, защото стремежът ни е да покажем наистина дългия процес, който е свързан конкретно с датата 3 март и всичко преди това българският народ е постигнал, за да бъде свободен. Експозицията представлява фотодокументалните табла с илюстрации, в които сме обърнали внимание на обстановката в Бургаския край преди самата война, по време на Априлското въстание, будителите и дейците в Бургас и района, които са повдигали духа на българите. Показани са и опълченците от областта, техните отличия. Отдава се внимание и на полковник Лермонтов, както и на устройването на самата община, веднага след Освобождението. Изложбата е подредена в изложбената зала на РИМ-Бургас, може да бъде разгледана до средата на март, от вторник до събота, в часовете от 9 до 17 часа.
