Апелативен съд – Бургас потвърди определение, с което спрямо Веселин В.,обвинен в държане и разпространение на метамфетамин, е взета мярка за неотклонение “задържане под стража“.
Мъжът е привлечен ката обвиняем за това, че на 20.09.2021г. в гр. Бургас, кв.Победа, ул.„Опълченска“ №26, без надлежно разрешително държал в обитавания от него дом и задния му двор, с цел разпространение, високорисково наркотично вещество метамфетамин, с общо количество 51.065 грама на обща стойност 1276.63 лева. За престъплението по чл.354а, ал.1 от НК, законът е предвидил наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба от 5 до 20 хиляди лева.
Веселин В. обжалва пред апелативния съд определението на първата инстанция. В съдебно заседание защитата пледира по-лека мярка за неотклонение. Твърди, че доказателствата по делото не сочат на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
Държавното обвинение посочва, че жалбата е неоснователна и настоява за потвърждаване на атакуваното определение.
Въззивният състав споделя изводите на окръжния съд, за наличие на обосновано предположение, че обвиняемият може да е съпричастен към извършването на престъплението. В тази насока са както показанията на разпитаните свидетели, така и резултатите от извършеното претърсване и изземване в жилищна постройка, приобщените от тази следствена дейност веществени доказателства, протокол за извършена химическа експертиза.
Налична е и втората предпоставка за налагане на най-тежката мяряка за процесуална принуда - реална опасност от извършване на престъпление. Веселин В. е обвинен за престъпление, извършено в изпитателния срок на друго осъждане, отнасящо се за дейност по управление на МПС след употреба на наркотици. Това обстоятелство обосновава извод, че съществува опасност от реализиране на престъпна проява от негова страна, в случай, че му бъде наложена по-лека мярка за неотклонение.
В определението си апелативните съдии посочват, че особеностите на престъпната проява – престъпление против обществено здраве, видът и количеството на наркотичното вещество, начинът на осъществяване на деянието, са също обстоятелства, които позволяват преценката за адекватност на определената мярка.
Мярката за неотклонение „домашен арест“ не би имала търсения възпиращ за обвиняемия ефект, тъй като не би осуетила контактите му с трети лица, освен това, деянието, в което обвинен Веселин В., е извършено именно в обитавания от него дом.
Определението на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдена мярката за неотклонение „задържане под стража“ спрямо Веселин В., е окончателно.
