През Aнтичността, 2-3 век, се формира зона от имения, вили, селища. Между тях са Каменар, Каблешково, Брястовец, Лъка и Сарафово. Районът е външната врата към древния град. Свързан е с обезпечаване на хранителните запаси на Анхиало. В следващите редове ще прочетете в кратък разказ древната история на града, представена от Антон Карабашев, директор на ИМ Поморие за читателите на в-к „Черноморски фар“.
Моника ИЛИЕВА
Възникването на Анхиало (Поморие) към настоящия момент е дискусионен въпрос. Отсъства достатъчно запазена информация в античните източници. На следващо място липсват системни археологически изследвания за откриване и проучване на древния град. Според сведение на Страбон Анхиало е основано от преселници, от съседната колония Аполония Понтийска (Созопол). „След Месембрия (Несебър), идва Анхиало – градът на аполонийците.“ Именно на база този текст на Страбон се тълкува от изследователите, че Анхиало е било основано от Аполония с цел да контролира търговския трафик в залива, както и да ограничава домогването на колонията Месембрия, която в този период е основен конкурент.
Малко по-късни сведения за военно-политически събития, свързани с Аполония и Месембрия за териториалното владение на Анхиало, се съдържат в каменна плоча. Надпис, намерен преди години при разкопки в Истрия (Констанца, Румъния). Става ясно, че във 2 век пр. Христа Анхиало съществува като укрепление, с древни крепостни стени, които били нападнати и разрушени. След края на войната аполонийците, под чиято власт е Анхиало, възстановили крепостните стени. Именно върху тези свидетелства историците изказват предположението, че основаването на Анхиало би могло да се отнесе към 5-4 век пр. Христа. Това се обвързва с времето на най-големия възход на Аполония, когато тя създава и други свои колонии. Като основна причина за голямото значение на Анхиало в тази епоха, изследователите изтъкват и благодатните условия за добив на сол в района.
Остава открит въпросът къде точно се е намирала тази колония, която основават аполонийците. На базата на геоморфоложки проучвания, правени през 70 – 80-те години на 20 век от Института по геофизика към БАН, Поморийският полуостров някога е бил остров. Предполага се, че именно по този остров е основано древното селище Анхиало. Провлакът със сушата се е образувал по-късно, в резултат на приливите и отливите на морето и бури, които изхвърляли огромно количество пясък. Това е и процесът, по който се е образувало днешното солено езеро, тясно свързано с икономиката на Поморие, от което на по-късен етап е започнало добиването на солта.
На изток от сегашния нос има причини, които ни карат да мислим, че е възможно да са негово продължение. Предполага се, че на 2 км северно и на 1 км източно са разположени рифове или скални банки - Кръстова банка и Поморийска банка. Според геологически изследвания двете банки са били над водата, тяхното потъване е свързано с общите геологически процеси в черноморското пространство. На база тези комплексни изследвания не се изключва възможността ранният античен град Анхиало да се намира под водата днес.
Поморие се казва градчето, кварталът - Каменар
Поради оскъдност на писмени източници, важно значение имат морските карти – портовани. Има карта, която представя западния бряг на Черно море. На нея Анхиало е обозначено като пристанище на остров, което пък на свой ред подкрепя тезата, че Анхиало е било такъв. В същото време възниква въпрос, тъй като през 80-те години на 20 век се откриват данни за тракийско селище в местността Герена. Намира се в района на днешната пречиствателна станция, северозападно от нея. Това селище предхожда по време създаденото от аполонийците Анхиало през 3 век, тъй като датировката му е от 8-6 век пр. Христа. Именно това дава основание на изследователя Михаил Лазаров да изкажат предположението, че Анхиало възниква в най-ранно време като тракийско селище. Забележете, преди да възникне колонията на Аполония. В подкрепа на това, както и наличието на пристанище за морски съдове, свидетелстват намерените при подводни проучвания каменни котви и фрагменти на амфори. Хипотезата намира потвърждение и в по-късни писмени източници, каквито е оставил Прокопий Кесарийски. Живял по времето на император Юстиниан I Велики, в 6 век пр. Христа, споменава, че траки обитават един град, наречен Анхиало. Тези материали разкриват тракийския характер на селището. Това се потвърждава и от големия могилен некропол, където се намира Античната куполна гробница. Тези могили разкриват обхвата на голяма територия на местната Поморийска, Бургаска, част от Руенска и Несебърска община. Практически това е бившата Поморийска околия, без Несебър. Те очертават и границите на стратегията Анхиало.
В малко по-късен период Анхиало става център на стратегия – голяма административна област в пределите на Одриското царство. Това става във 2-3 век, когато градът е във владение на император Траян, в местността Палеокастро. За тази местност има сигурни данни, че градът е създаден на чист терен, в края на 1-ви и началото на 2-ри век. Територията приема името Улпия – родовото име на императора. Градът е изграден в местността Палеокастро (палео - стар и кастро – крепост, Староград). Изграден е по хиподамовата система, състояща се от прави улици в посока изток-запад, които се наричат Декуманус Максимус и Кардо Максимум, с ориентация север – юг. През римската епоха градът преживява изключителен подем в икономическо, културно и политическо отношение. Уличната мрежа е постлана с каменни плочи. Косото им поставяне е характерно за периода. Каменни зидове са застъпвали уличното платно. Предопределено е от пясъчния трен, който е регистриран при геоложките сондажи. Зидовете е трябвало да осигурят стабилната опора за каменните плочи.
В местността Палеокастро животът продължава от 1-2 век до 13 век, градът остава там. Данните са извлечени на база археологически разкопки, които през годините са правени в района, но и по време на проекта „Воден цикъл“ през 2015-2016 година. Тогава са намерени части от уличната мрежа, крепостни стени, жилищни постройки, както от античността, така и от средновековието.
След 12 век градът се пренася отново на полуотрова. Не се знае с категоричност причината. Дали е във военните походи, които тогава се осъществяват след въстанието на Асен и Петър със създаването на Второто българско царство, или има други причини. Тогава Анхиало все още е бил в пределите на Византия.
Според източници въстанието на Асеневци тръгва от черноморските райони и от Източна Тракия. В тези размирни времена е станало преместването на града обратно на полуострова и на сегашното му място. Не се изключва възможността там животът да е продължил като покрайнини на града. Но! Основното ядро трябва да се търси именно на полуострова. По археологически път, в потвърждение, има фрагмент от старовековна крепостна стена, която е под съвременните Яворови скали. Макар и само един фрагмент. Тя е датирана от периода на късното средновековие 13-14 век. Има и писмени извори. Както самият Иречек споменава, тук се е намирал палатът на известния в тази епоха, 15 век, Михаил Кантакузин – крупен бизнесмен. Кантакузин дължи богатството си на поморийските солници, върху които има монополно господство за добив и продажба на сол. Търгува с Великото Московско княжество, откъдето внася кожи. Занимава се с промишлен риболов. Годишният му доход възлиза на 60 000 дуката.
Богатството на Кантакузин позволява да изгради и въоръжи със свои средства 60 галери. Сам издига и сваля вселенски патриарси като Митрофан III Константинополски и Йоасаф II Константинополски. Сваля от власт влашкия владетел Петру II. Дворецът му в Анхиало струва 20 000 дуката, но е конфискуван през юли 1576 г., след като Кантакузин е обвинен в заговор за детронирането на султан Мурад III.
