Даскалувал в Айтос, Пирне и Бургас преди да замине за Румъния и да се срещне с воеводата
Георги РУСИНОВ
Не са много ярките възрожденски фигури в Бургас, но поп Сава Катрафилов определено оставя следа в историята с участието си и важната роля в Ботевата чета. Донякъде куриозно, а за съжаление – и обичайно, няма много исторически сведения за личността на възрожденеца, разказа бургаският художник и историк Митко Иванов пред репортер на „Черноморски фар“. Той е съавтор със Стоян Райчевски и покойния проф. Иван Карайотов на книгата „История на Бургас“. Именно в нея професорът помества малкото известна информация за поп Сава Катрафилов.
Поп Сава Катрафилов е роден в Елена през 1836 г. Възпитаник е на първото класно училище в България – Еленската Даскаловница. Завършва духовна семинария в Болград, Русия. През годините работи като учител в различни краища на България – Търновско, Търговищко, Шуменско, Бургаско, Асеновградско. Приема свещенически сан и става архиерейски наместник в Разград.
Връзката с Бургас
„Имаме сведения, съхранени от учителя Стоян Шивачев за бургаското българско училище. По това време в Бургас има няколко религиозни общности. Покрай свидетелствата на Шивачев знаем все пак нещо за тази личност, която иначе не е много добре проучена. Най-общо можем да твърдим, че идва в Бургаско през 1872-ра и е тук до около 1875-а. Мисля, че отново на Шивачев беше свидетелството за това, че поп Сава Катрафилов се е занимавал повече с революционна дейност, отколкото с даскалуване. Това може да се прочете и като комплимент. Разбира се, за да го разберем, трябва да влезем в духа на епохата“, обясни Иванов.
Възможно ли е да се е срещал с Апостола на свободата Васил Левски в Айтос?
Вероятността за това е голяма, тъй като знаем, че Левски е посещавал Айтоския революционен комитет. В Бургас такъв няма. В това време пък поп Сава Катрафилов е учителствал в айтоското село Пирне и е бил член на революционния комитет, посочи Иванов.
„Не става ясно дали в този диапазон от 1872-1875 обхваща и пребиваването му в Пирне и в Айтос, или само Бургас. Но аз по-скоро мисля, че като цяло в тези три години той е бил в Бургаския регион“, уточни историкът.
Заминава за Румъния след престоя край морето
В един момент поп Сава Катрафилов заминава за Румъния и се отдава изцяло на революцията и освобождаването на родината.
„Смята се, че именно след престоя си в областта заминава за Румъния. Несигурен източник в интернет твърди, че той е създал собствена чета, която се е сляла в четата на Ботев. Следователно е било нужно време, за да може в началото на 1876-а вече да има собствена чета и да установи контакт с Ботев“, посочи Иванов.
Той допълни, че когато се говори за чета, вероятно става въпрос по-скоро за малка група съмишленици на Катрафилов, които се включват с него в делото на Ботев, с когото даскалът от Бургас вече е осъществил паралелно контакт. За запознанството на двамата липсват конкретни данни. Възможно е възрожденецът да е поддържал контакт и с други лидери, тъй като е ясно, че първоначално четата е трябвало да поведе Филип Тотю. Това обаче не се случва и тогава Ботев буквално „влиза в ботушите му“, приготвени за Тотю, а ботушите му стягали, поради много по-едрия му ръст.
За националния празник 3 март тази година излезе последната прожекция за делото на Христо Ботев – филмът „Ботев“, режисиран от Максим Генчев и продуциран от Десислава Ковачева. Лентата също има своята бургаска връзка. Главната роля на великия поет и революционер получи бургазлията Деян Жеков, с когото „Черноморски фар“ направи интервю на премиерата в родния му град.
Динко Динев в ролята на поп Сава Катрафилов във филма "Ботев", снимка: филм "Ботев"
Личността на поп Сава Катрафилов присъства във филма на Максим Генчев. В него се превъплъщава Динко Динев. Във филма, когато четниците превземат парахода „Радецки“, поп Сава Катрафилов поема руля. В шеговита сцена друг от съмишлениците му казва, че: „Попът ще управлява парахода, защото е от Бургас, морско чадо“, на което Катрафилов сопнато отвръща: „От Елена съм, бе!“. Цитатът не е в пълната си точност.
Попитахме Митко Иванов има ли исторически сведения поп Сава да е управлявал кораба.
„Редно е да се каже, че в една филмова продукция е допустима художествена измислица. За това дали е управлявал парахода „Радецки“ и дума не може да става да имаме документ. Най-вероятно режисьорът на филма прави аналогия с пребиваването му в Бургас и неволно го свързва с корабоплаването. Аз ще стигна дори по-далеч. На мен не ми е известен нито един корабоплавател или моряк от възрожденския период, който да е от Бургас. Три-четири имена има запазени в историографията и те звучат по гръцки, може би и турски. Това все още не обозначава техния произход, но смятам, че това не е било житието и битието на българите в Бургас. Самият Катрафилов се е занимавал с учителство, значителна част от времето в Айтос и Пирне, а не в Созопол и Несебър, ако мога да си позволя такава шега“, с усмивка отговори историкът.
Иванов продължи с това, че е срещал сведения, че Катрафилов е бил знаменосец на четата. Според него е възможно по темата да се спекулира, тъй като един или двама знаменосци са паднали и знамето преминава от ръка в ръка.
„В един момент може и да е бил знаменосец, не мога да кажа със сигурност. Категорично е, че той е прочел клетвата на четата при акостирането на родната земя, което не е никак малко и остава паметен момент в нашата история. Това той прави в качеството си на свещеник“, добавя той.
Смърт
За съжаление като при много други загинали за свободата на България, няма никакви сигурни сведения за смъртта на поп Сава Катрафилов. Според Иванов това не е изненада, тъй като дори при ярката личност на Христо Ботев има толкова противоречиви свидетелства за това как умира воеводата, а има поне трима свидетели, доживели до Освобождението.
„Сведенията как всички други четници са загивали или ранявани и доубивани от башибозука и черкезите, са изключително противоречиви също. Предполага се, че самият Катрафилов е бил ранен в битката при Милин камък, след което е бил заловен и доубит. Трябва да повторя, че тук сме на ръба на предположението“, заяви историкът.
Наследство
Със сигурност знаем, че поп Сава Катрафилов оставя наследници в Бургаско. Негови роднини и до днес живеят в Несебър и Поморие. Някои от тях се чувстват обидени, че известният им родственик в Бургас не е достатъчно уважен. На поп Сава Катрафилов има само един паметник в Морската градина. Роднините смятат, че е редно една от улиците в града да носи името на Катрафилов. Темата с паметниците и преименуването на улици не е чужда на Иванов. Той самият е участвал в подобни процедури.
„Паметникът на Катрафилов не е особено удачен. Връщаме се към една стара тема, че процедурата за поставяне на паметници и исторически плочи трябва да бъде по-прецизна и взискателна. За съжаление в последните години лошите примери са в пъти повече, отколкото добрите. Човек веднага се сеща за няколко. Ако зададем обаче въпроса имаме ли добър пример, човек ще изпадне в размисъл и най-вероятно, ако изобщо успее да отговори, то ще е за някой отново дискусионен паметник. Затова трябва да сме изключително прецизни. Що се отнася до това, че наследниците на Катрафилов се опитват в Бургас да кръстят улица на него, то процедурата е доста ясна, публична е и е свързана с обсъждане. Според мен просто трябва да се инициира и да се мине по реда и мисля, че би могло да се случи“, каза той.
Защо би подкрепил лично такава инициатива, Иванов се аргументира:
„Не са много възрожденците с ярка революционна дейност, които са пребивавали на територията на Бургас. За Левски имаме само легенди, абсолютно никакви документи. Ботев и Раковски не са се озовавали в Бургас, вторият само споменава града в плановете си за революционна дейност. Иначе казано и малкото за нас трябва да е значимо. Ако трябва да цитирам един известен историк: „Много е лесно да си българин в Копривщица и Панагюрище, които са етнически чисти български селища. Много по-трудно е да си българин в град като Бургас, където българите са малцинство“.
Затова вечна слава на поп Сава Катрафилов“.
