С втори роман, за втори път писателят Боян Боев гостува в Айтос дни преди края на годината. Военният клуб гостоприемно отвори врати за почитателите му - предимно хора, които познават творчеството на младия писател от първия му роман "Сайбиева невеста".
Мария Тодорова, учител в ДГ "Радост", пое инициативата за представянето на новия роман на Боев "Последна молитва" и сборника с разкази "Двайсет гроша". Сценарият беше интригуващ и нестандартен - включваше талантливо подготвен мултимедиен откъс от романа и Танц на огъня, в изпълнение на грациите на ТШ "Тиара" с ръководител Златина Колева. Военният клуб пък за пореден път доказа, че е най-уютното място за изява на местни и гостуващи таланти.
Боян Боев: През 2022-ра всичко ми вървеше по две
- Г-н Боев, добре дошли в Айтос за втори път. Спомняте ли си първата среща с айтозлии?
- Да, беше преди повече от три години. В Айтос срещите са запомнящи се. Тук беше едно от първите представяния на първия ми роман "Сайбиева невеста". Беше вълнуващо преживяване...
- Много или малко време са три години за един писател?
- Мисля, че три години бяха достатъчни, за да има какво ново да представя на читателите в Айтос. Представям две нови книги, които излязоха тази година. Едната, "Последна молитва", е нов роман, върху който работих повече от три години. Излезе от печат през м. май 2022 г. И в някакъв момент, в който книгата излезе, ми се искаше да събера и разказите си в сборник, които писах през последните пет години. Така че повечето от тях дори предшестват и двата ми романа. И се радвам, че успях. Сборникът се казва "Двайсет гроша", книгата е съвсем нова, излезе през миналата седмица. И това е моят коледен подарък за моите читатели.
- 2022 г. е била успешна за Вас?
- Наистина, не мога да се оплача. И си спомням, че в края на миналата година, когато си четох астрологичната прогноза за 2022 г., всичко ми вървеше по две. Наскоро се замислих, че някак нещата се сбъднаха - две книги, с по две издания имам вече. Ето, за втори път съм и в Айтос. Сякаш нещата наистина вървят по две.
- Но посветихте три години на романа "Последна молитва?
- Да, върху романа "Последна молитва" работих повече от три години, защото това е много обемна книга. Отдадох й много време, много внимание, и наистина се получи един много добър труд, от който съм изключително доволен.
- Променихте ли този типично Ваш стил в новия роман?
- Даже мисля, че успявам да го доразвивам, защото се опитвам с всяко свое произведение да се доразвивам аз самия като автор и да надграждам над това, което вече съм създал. Опитвам се да запазя този изказ, който е близък до всеки един читател.
- Разбираем ли е за младите читатели?
- Като цяло се опитвам се да използвам думи, които са познати от разговорната реч, от речта на хората в по-малките населени места. А не да използвам думи, които са морално остарели, така че да не могат младите читатели да разберат смисъла им. И не, не е просторечие, но е стил, разбираем от всички възрасти.
- Какво се случва с Вас през тези три години - все още ли работите в книжарница?
- Да, все още съм там, но се занимавам и с други, нови неща. През последните месеци имах възможността да започна да водя курс по творческо писане за ученици, което е много интересно и ново за мен предизвикателство. Това се случва в Бургас, като имам и една онлайн ученичка, която е от Шумен. Много са ми интересни тези срещи с учениците, много са обогатяващи и за мен самия. Преди да започна, доста се чудех дали да приема поканата за нещо такова. Преди малко повече от три години отново имах възможността да водя такъв клас, но отказах. Не се чувствах наистина готов. Но сега реших да не изпускам възможността, защото втори шанс можех да имам, но трети може и да нямам.
-Дали не сте единственият млад писател в България, който сам си продава книгите и на място дава автографи?
- Наистина имам интересни ситуации - например, когато клиент влезе в книжарницата и търси моята книга. Случвало се е лично аз да му я донеса и да му я продам. Наистина виждам едни много интересни, много чисти и искрени реакции от хората, когато се радват, че не само мога да им продам книгата си, но и да я подпиша.
- Въпреки драматичните сюжети, в книгите Ви има много доброта, топлина и близост. Такива ли са и срещите Ви с читателите?
- В началото за мен срещите са доста притеснителни - един вид сценична треска. Но всичко бързо преминава, когато погледна в очите хората, които са поискали да се срещнем. И когато видя колко са добронамерени, колко приятелски чувства имат и обичта, която излъчват. Преди дни бях в Аксаково - казаха ми, че просто си ме обичат и затова за втори път тази година им ходих на гости. И някак напрежението в началото се изпари много бързо. И наистина успях да си изкарам хубаво сред тия хора и се надявам и на тях да им са топли и приятни срещите, каквито са за мен. Такива са и в Айтос срещите ни винаги.
- Пишете ли нещо, за което все още не знаем?
- Имам идеи за нови неща върху които да работя. Но определено ще ми е нужно време, за да представя нещо ново. Може би следващите една-две години няма да се получат нещата, но си мисля, че това е хубаво за един творец - да се затвори в себе си, да се вглъби, за да може да роди нещо ново.
- Ще очакваме с нетърпение следващата Ви книга. Успешна да е личната и творческата Ви 2023 година!
- Благодаря! Желая на айтозлии много вълнуващи срещи с нови книги през новата година.
