„Морските схеми са като част от моя характер“, казва за последната си изложба творецът
Добрин Вътев е роден и твори в Бургас. Завършил е СХЕУ “Св. св. Кирил и Методий”, а след това Великотърновски университет, където учи специалност “Скулптура” при доц. Милан Андреев. Има десетки участия в изложби по живопис, графика, скулптура, в пленери у нас и по света. Негови са артпроектите “Бургаска среща в камък“(2014) „Изкуство и птици“ (2015), „Живописни срещи край морето”(2016). Към това се прибавят и проектирането и изпълнението на декор за изложба “Златните съкровища на България” в Културен център “Морско казино”, празнична украса за ”Новогодишно градче - Зимен плаж”( 2016), украса за Никулден (2017) и много други.
Добрин Вътев е бил номиниран и е печелил редица награди, като най-значимите са през 2012 г. - носител на награда “Руси Стоянов” за млад художник; през 2014 г. - номинация за скулптура в Национална изложба - биенале „Приятели на морето”; през 2017 г. награда за скулптура в Национална изложба “Лудогорие” - Разград и други. Негови скулптури могат да бъдат видени из цял Бургас – Артлегория, в градинката до Община Бургас. Автор е на най-снимания и най-атрактивния проект край морския бряг „Ветропоказателят на седемте морета“, част от фестивала за съвременно изкуство “Включи града”.
Пейзажи от Бургас, Созопол, Черноморец и рибарското селище подреди председателят на Дружеството на бургаските художници на Йордановден в галерия „Неси“. Изложбата е и повод за срещата ни с него.
Интервю на Дона МИТЕВА
- Г-н Вътев, коя по ред изложба е това за Вас в галерия „Неси“?
- Пета изложба е и държа да подчертая, че аз съм поканен от собственичката. Като броя и тази изложба, която направихме със Стефан Кулев, където аз участвах със скулптури.
- Предварително ли уговорихте темата?
- Не. Понеже предишните ми бяха, бих ги нарекъл по-експериментални, тази си е класическа - пейзажи като сюжет от Бургас и околността като Поморие, Черноморец и Созопол. Като техника картините са масло и малко акрил. По-различното е това, че аз работя като в операта - има увертюра, същинска част, важно е и либретото. Самото третиране върху платното на места е различно. От 0 до наслагване. Използвам абразиви, за да свалям, като първо нанасям цвят, а след това го отнемам с абразив, докато преценя, че цветът се променя и става по-лек, но вкарва една друга динамика в нещата. Така съчетавам, за да има голям диапазон - на места има тънък слой, а на други натрупана много паста. Вкарвам и графични елементи, които са характерни за моя стил на работа. Другаде пък си е чисто живописно преливане. Залагам и на едно от най-важните неща, на които уча и моите ученици - въздушна перспектива – т.е размазан заден план или край на предмета.
- В 16-те изложени картини има много море и лодки - това ли бе идеята? Затова и „Морски схеми“?
- Морските схеми са като част от моя характер. Аз обичам хумора, да е весело и да са щастливи хората. Самите неща трябва да са свежи, да носят настроение. Схемата я използвам по двузначен начин - като лек жаргон и като пояснение какво ще се изложи. Малка провокация. Морски пейзажи е тривиално, а морската схема вече е друго нещо.
- Виждам знака на „Адидас“, надпис „Титаник“… - интересни имена на лодки…
- Лодките са с нетипични имена като „Мечо“, „Модилиани“, има и такава, наречена „СССР“ – не търся конкретни послания. Още по-малко политически. Искам да е весело. Имаме нужда от разтоварване. Тук бих се обърнал към политиците, които прекалено на сериозно се вземат и затова не могат да се разберат. А те са едни и същи с различен етикет. Затова и наникъде сме. Бих казал също, че вече става твърде наивно да искаме нови избори, като на всеки е ясно, че резултатът ще е същият.
Вместо да се купят въздушни линейки, ние си играем на избори.
Нашата работа на художници е духовна. Трудът ни е за душата – трябва да създава настроение. Затова вкарвам такива закачки в картините. Самата тема предполага. Няма нужда от обяснения. Има други стилове и търсения, където това е нужно.
- Голяма част от картините вече са изкупени. Дори сега Ви сварих да слагате нова картина на мястото на вече откупена и взета от собственика си. Какво означава това за Вас?
- Радва ме и провокира работа. Самата изложба ми коства доста труд и време в съчетание с всички други неща, които правя. Когато виждам, че на хората им харесват картините, това ми дава сили за още работа.
- Имате ли любима картина сред изложените? Макар да знам, че всяка творба е като дете за своя създател, все пак може да има и предпочитания…
- Любима картина – трудно да се избере. По-скоро нямам. Бих казал, че някои повече ми допадат. Но наистина любима нямам. Различни са като подход и като тема.
- Работите живопис, правите пясъчни скулптури, такива от камък, какво ли още не. Къде е силата Ви?
- Различно е. Във всяко нещо подходът е различен. Над 20 години съм се занимавал с интериор и екстериор. Имали сме с колеги собствена фирма. Може би това бе един от факторите, който допринесе да бъда и председател на Дружеството на художниците в Бургас. Занимавал съм се с бюрократична дейност, имам умението и търпението да го правя и да се справям.
- Към всичко това трябва да се добави и преподавателската Ви работа…
- Да, от 4-5 години съм хоноруван преподавател в Националната художествена академия – филиал Бургас. От миналата година съм преподавател и в НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“ – там преподавам сценичен костюм и рекламна графика. Това е нещо ново като усещане за мене. При предишни изложби не съм се замислял за публиката. Направих го сега, защото моите ученици бяха първите посетители на „Морски схеми“.
Като преподавател трябва да ги спечелиш и да им покажеш, че има на какво да ги научиш тези млади хора.Иначе е безсмислено. Трябва да съм добър пример за тях.
- Изкуството в това смутно време на кризи от всякакъв характер как оцелява?
- Изкуството у нас винаги е било в криза, поне в моя съзнателен живот – то са все преходи, зими, кризи… Няма държавна политика за изкуството, не говоря само за живописта, а изобщо.
Само тази изложба ми е финансирана от Национален фонд „Култура“, което е и хубаво, и лошо. Има вече голям процент от хора, които ги води комерсът. Дори вече в някои форуми съм чел, че става професия – хора, които живеят само от писане на проекти. За един художник това е непосилна работа. Във фонд „Култура“ формата е много опростена, опростена е и цялата процедура по кандидатстване, затова има и толкова много проекти. Но един голям проект няма как сам художник да го защити. Абсурд. И тук именно се намесват тези хора - писачите на проекти, които според мене са вече цяла прослойка и които в никакъв случай не са творци. Но голяма част от средствата отиват за тях. Това не е градивно. Няма развитие в изкуството, а само писачи. Странно е, но такива са времената.
- Факт е, че на хората на изкуството не им е лесно у нас. Но какво казвате на своите ученици, които тепърва тръгват по този труден за оцеляване път?
- Първо им казвам, че трябва да се научат да рисуват. Рисуването е на първо място - живописта и скулптурата. Те развиват сетивата у един творец. От там нататък могат да надграждат.
- Вече имате поглед и върху средното образование – там как е представено изкуството?
- Има много черни точки, що се касае за изобразителното изкуство. Виждам изкуствено създадени специалности, има и други, които пък са архаични, неадекватни към нашето време. И в контекста на предходния въпрос искам да подчертая, че за един художник на свободна практика много малък е процентът на вероятност да живее нормално у нас, ако не се занимава и с други неща.
В миналото са се работили поръчки на църквата, на големи меценати. Рисували са се портрети, увековечавали са се събития. Така са живели Микеланджело, Леонардо. А днес: всеки иска да е Пикасо, а няма толкова меценати. Има много принтери, фотографи. Развитието на технологиите отхвърли една част от работата на художниците – тази на изпълнители. А творческата работа иска богати приятели, реклама, маркетинг, освен талант. Подходът в наши дни е друг.
