Интервю на Кирил Евтимов
Бившият нападател на „Нефтохимик“ Антон Спасов е сред най-известните футболисти на „шейховете“. През сезон 1997/1998 г. той става голмайстор на „А“ група, финиширайки със 17 гола заедно с Бончо Генчев от ЦСКА. В днешно време Спасов учи талантите от Бургас на футбол в частната школа „Бургас спорт“. Ето какво сподели Спасов пред „Черноморски фар":
– Антоне, от известно време си извън медийното полезрение, как си?
– Здравейте, ами аз никога не съм бил редовен участник в медийното пространство, не ми е присъщо, а и честно казано, нямам и голямо желание. Има други, които да се изявяват. Добре съм, продължавам работа в частната футболна школа „Бургас Спорт“. Вече натрупах доста години там. Аз съм главен треньор и шеф на школата. Продължавам да съм във футбола, не съм някъде встрани. Все пак футболът е моят професионален живот.
– Има ли млади таланти, които скоро могат да радват феновете в града?
– Децата имат качества и поле за развитие, не говоря само при нас. Като гледам обаче по отборите, ми е малко болно, когато говорим за юноши. Мисля, че трябва да имаме повече доверие в младите футболисти. Като условия, като потенциал от страна на децата, които тренират при нас, всичко е добре. Не са лишени от нищо.
– Стоиш далеч от клуба, с който стана голмайстор в „А“ група преди 25 години. Има ли конкретна причина?
– Няма нищо несвойствено, че не съм близко около клуба. В момента имам други ангажименти, свързани с школата. Който ме познава знае, че като се захвана с нещо, в което виждам перспектива, си върша лоялно работата. Аз съм коректен човек. Иначе, следя процесите в „Нафтата“ и им желая всичко най-добро. Помните, преди години имах удоволствието да бъда старши треньор на „Нефтохимик“ заедно с моя съотборник и съгражданин Станимир Димитров. Бяхме треньори на отбора, за наша радост успяхме да го вкараме в „А“ група. Впоследствие се разделихме поради различия във вижданията ни за бъдещото развитие на клуба.
– През изминалото лято ти взе участие в мача за ветераните на тима по случай 60-годишния юбилей.
– Да, и отново изпитах тръпката, която няколко години имах, обличайки зеления екип. Похвално беше това събитие, този рожден ден, който даде малко гласност на футбола в града. Преди това и легендата Стефан Шварц гостува в Бургас по този повод. Това са хубави неща, които дават импулс. Дано и занапред има такива приятни моменти.
– Ти игра и за „Черноморец“ и „Нефтохимик“ като активен футболист.
– Да, имах удоволствието да играя и за „Черноморец“, и за „Нефтохимик“. В началото изкарах година и половина в „Черноморец“, след което преминах в „Нефтохимик“. Там за моя радост попаднах в един великолепен отбор. Направих една много силна година, в която станах голмайстор на „А“ група. И двата бургаски отбора са емблематични за българския футбол. Емблематични са за времето си, защото в момента го караме само на име. Жалко е тяхното моментно състояние, което продължава вече доста години.
– Има ли нещо, за което съжаляваш от годините си на футболист?
– Няма такова нещо. Да играеш пред 20 000 зрители всеки мач, не може да се опише. Това трябва да се усети, трябва да си присъствал на стадиона (дали като футболист, или като зрител). Наистина емоцията е незабравима! В „Нефтохимик“ бяхме страхотен колектив. Славни времена. За съжаление го караме вече само на спомени.
