Валентин Атанасов, директор „Реализация проекти“ на Сдружение „Рафаел – инфо, култура и туризъм“, председател на УС на „Българска асоциация за климатолечение и здравен туризъм“
ИНТЕРВЮ: ДОНА МИТЕВА
– Г-н Атанасов, в Бургас се проведе Националният форум за авиотранспортна свързаност за втори път, чийто организатор сте Вие. Какви са основните изводи, които се налагат?
– Основен е фактът, че затвърждаваме свързаността, диалога и общите инициативи между секторите и ресорите, които са в основата на туризма и транспорта. Получи се над 4-часова среща в атмосфера, която рядко се вижда на подобни формати. Дни след провеждането му, вероятно провокирано от темите и предложенията, излезе публикация, в която испански туроператор заявява стартирането на програма от Испания към България през 2024 г.
– На форума присъства зам.-министър Ирена Георгиева, която говори за споразумение за излъчване на общ сигнал и единен образ на страната ни към останалия свят. Как Вие виждате този единен образ?
– Това е нужно решение, което може да доведе до по-голяма устойчивост и успешна реализация на усилията, полагани от операторите на летищата у нас, защото когато летищата работят, има и туристопоток, пътуващи, бизнес комуникация и развитие за регионите, страната.
Ние ще предложим още по-добра идея за комуникация и представяне на регионални и национални възможности за свързаност, бизнес комуникация и туризъм в по-широкоспектърна програма. Споделихме я пред участниците на форума. Скоро официално ще я представим. В общи линии думата „Заедно“ е в основата на всяко успешно начинание и планове за развитие. Това бе заявено и от Стефан Георгиев от „Електра Еъруейс“, който се обърна към всички заедно да реализират директна, редовна и целогодишна линия. Видно от подкрепата, която получи – скоро може да е факт.
– Има ли варианти за диверсификации в авиотранспорта и летищните локации за по-икономична авиосвързаност, по-сигурни и екощадящи полети?
– В самата дума се крие и отговорът на въпроса. Пандемията даде тласък в тази насока, разглеждайки не един, а няколко възможни варианта за развитие, както за транспорт – дестинации, локации, летища, така и за туризма – пазари, програми и др. и като цяло икономиките и национални политики в страните. Неслучайно бяха разгледани именно тези далечни, но европейски дестинации за по-висок статус туристи, каквито браншът търси и иска да привлече.
Но ето – няма нито един директен полет от нашето Черноморие или пък Пловдив до Франция, Испания, Португалия, Ирландия (без някои сезонни чартърни програми). А има какво да предложим целогодишно и тук, в Бургас или Пловдив, Велинград.
Липсата на полет до Бургас бе и пречка да поканим и присъстват на форума представители на туризма от Ирландия, представители на ЕП. Все пак на живо се включи нашият евродепутат в ЕП от ЕНП Андрей Новаков. Подобен полет и въобще всеки директен дотук полет ще има много голям ефект и върху бизнес контактите, инвестициите, инвеститорите и икономическите проект.
Другото съществено е липсата на свързаност и между самите летища. Когато до летище Бургас няма полети, но до Варна има, то тези, които са избрали за почивка Бургас няма с какво да дойдат от летището във Варна до Бургас и обратно. Още миналата година, в първото издание на форума бе предложено да има шатъли за пътуващи от/до двете морски летища. Дано тази година „Фрапорт“ го приложи, защото сме убедени, че ще има полза и ефект.
– Последните месеци често се противопоставят летищата във Варна и в Бургас, като се подчертава, че зимата нашето е спящо. Разумно ли е такова противопоставяне? Този дисбаланс може ли да бъде преодолян?
– Противопоставяне няма! Ние работим чудесно с „Фрапорт“ от доста време. Опитваме се да съдействаме. Новият изпълнителен директор д-р Франк Кванте виждаме, че се вслушва в някои предложени идеи. Като тази от миналогодишното издание за полети между Белград и Бургас, който поне до Варна (отново) очакваме да стартира.
Надяваме се, че ще се разгледат и приложат решенията, които дискутирахме и във второто издание на форума. Този път с превес към Бургас. Важно е не само за цялата Бургаска област, но и за съседните това летище, да работи целогодишно и да избере дългосрочни възможни варианти за диверсификация на полетните дестинации.
– Какво още може да се направи точно по свързаността между сухопътен, авиационен и воден транспорт в услуга на туристическия бранш?
– Това, което смятаме да реализираме и приложим – цялостна мрежа за свързаност и туризъм по море, суша и вода между страните от Черно море и с фокус – страните от Югоизточна Европа.
Това е решението – да се обединят всички заинтересовани страни, за да се създаде обща и устойчива мрежа, която да включва: пристанища, регионални и международни летища, туристически райони за развитието на дългосрочни общи решения за популяризиране на възможностите за комуникация, бизнес, туризъм и транспортна свързаност. Създаване на устойчив модел, по който да се утвърди югоизточният край на Европа като достъпна, сигурна, спокойна и богата на възможности за туризъм и бизнес зона на ЕС.
Затова и предложихме нашата идея за алтернативни форми на авиосвързаност между България, Турция, Грузия, Румъния – визирайки свързаността по Черноморското крайбрежие за туристически полети до регионалните международни летища. Както и стартиране на вътрешна круизна линия в спокойните и сигурни зони на Черно море, което да даде нови възможности, нов продукт, нова свързаност.
Ще даде и допълнителен стимул за привличане или завръщане на круизните компании, които преди идваха всяко лято, а някои се очакват и през това.
– Какви са възможностите за финансиране на сектор „Туризъм“ по Националния план за възстановяване и устойчивост?
– Вече излязоха някои програми, а тепърва и нови предстоят. Има възможности, макар и да не са конкретно визиращи туризма, а на общо основание. Това ще намали шанса, даже в някои случаи, просто няма да могат да покрият условията фирмите, работещи в туризма. Но, въпреки това, браншът трябва използва всяка възможност както по Плана, така и по всяка друга програма, която може да му помогне.
– Извън темата за транспортната свързаност – има ли пробив в стандартното предлагане само на плаж и море? „Зарибени“ ли са туристите за културен, поклоннически, обреден, винен и т.н. туризъм?
– Все още вървят търсения на решения, за пореден път ще кажа – не трябва да се работи на парче! Една дестинация е популярна заради това, с което привлича своите туристи и е устойчива, когато се завръща туристът всяка година. Пример е Велинград в по-голям мащаб, но има още райони в страната, макар и малко, които също така задържат своите туристи.
Бургас се промени много в това отношение. Фактът, че миналата година корабът до остров Св. Анастасия работеше до първите ниски температури, е показателен не само за неговото търсене като туристически обект, но и за града и района като целогодишна дестинация.
– Какво лято се очаква от бранша по Южното Черноморие?
– Браншът очаква да стартира предсезонно с пореден грозен хейт и „шок и ужас“ материали за новото лято, което в края на сезона ще се окаже по-добро и успешно от предходното. Това се вижда всяка година. Дори по време на пандемията. Затова е важно да се насочи вниманието към продукта, към услугите. Да повишим интереса на туриста към нашата страна и нашия туристически продукт. Важно е всяка година да се представят добри и иновативни решения, предприети от бранша. Да се дава гласност на хората, работещи в полза на това повишаване на качеството и най-на края да спрем сами да си режем клона, на който седят 10-12% от БВП и над 200 – 300 000 души, ангажирани в туризма.
