Георги РУСИНОВ
Големият победител от тазгодишните награди „Оскар“ е филм с озадачаващото име „Всичко навсякъде наведнъж“ – сюрреалистична комедия, която мнозина недоумяват как така успя да обере седем статуетки. Аз се чудя как още има хора, които се изненадват, когато такива „филми“ обират наградите на поредните Оскари.
Холивуд отдавна е потънал толкова дълбоко в зависимостите си от woke, cancel и всякакви други неолиберални доктрини, наричани гордо „култури“, че е повече от ясно, че от години статуетките не се дават за качествени, стойностни и заслужили филми, а за най-удачния избор според цвета на кожата и сексуалните ориентации, които доминират в даден филм.
Не е тайна, че се започна с афроамериканските актьори, някои от които гласно изразяваха недоволството си от това, че филми с тяхно участие не печелят Оскари или ако печелят, то афроамериканските актьори не печелили. Добре, поде се движението и хоп няколко години по-късно започнаха да печелят и то продукции насочени изцяло към афроамериканската култура и прочие. Афроамерикански актьори взеха Оскари.
Е, не е като Холивуд да е изцяло доминиран от гореспоменатите неолиберални „култури“, но продукции като „Баншите от Инишерин“ например си останаха тази година само с номинациите, макар филмът да е прекрасна и на моменти страшна история за приятелските взаимоотношения. Пошегувах се, че ако имаше поне един азиатец, погрешно емигрирал в Ирландия, вместо в Щатите, лентата можеше и да вземе поне един Оскар.
Връщаме се на афроамериканското недоволство, постигнало победата си. Намери се преди време именно афроамерикански актьор – Морган Фрийман, който е и мой любим актьор, гласовито да заяви, че най-добрият начин да се прекрати расизма е като спре да се говори за него. Изказването му не се хареса на много хора в Холивуд, които вече няколко години наред тръбяха как Оскарите били бели. Някой да се сеща да е гледал Морган Фриймън от тогава в някой голям, номиниран за Оскар филм? Последната му номинация е от 2010. Не, че му и пука много-много сигурно. Той е на възраст, продължава да е водещ в редица научни предавания по телевизиите и най-вероятно се е примирил с показания му червен картон. Но пък поне каза истината в очите, макар и да нямаше голям ефект.
Та тази година големият победител е азиатска продукция, очевидно насочена към китайския пазар. Ще си кажете какво общо пък има това с афроамериканските награди? Ами нека да кажем, че след тяхното недоволство, глас надигнаха и азиатските актьори, които също са голяма ниша в киноиндустрията. Сега в почти всеки филм задължително има и азиатски актьори, освен афроамерикански. Известни азиатски актьори като Дони Йен например стана ясно, че са настоявали само заради тяхното участие в даден филм сценарият да бъде пренаписван, за да им се придаде по-голяма важност на ролята, която играят. Постепенно азиатското лоби също постави Холивуд на колене и резултатът днес е повече от видим – странен и според мнозина глупав филм печели седем статуетки.
Като се замисля, изглежда само латиноамериканските актьори не са се оплакали и не са се наредили на квотата за задължителни роли и Оскари.
Аз специално поне от около 13 години спрях да се вълнувам от наградите Оскар, просто защото осъзнах, че те вече не са мерило за качеството на един филм. Да, „Всичко навсякъде наведнъж“ определено ще има успех на азиатския пазар (каквато може би е и целта на филма), а с наградите си Оскар отваря врати и за бъдещи азиатски продукции, от които Холивуд да се облажи финансово от най-големия пазар в света. Пазарна икономика, какво да правиш? Киноиндустрията напоследък има за цел най-вече да печели и не си поплюва какво и кой ще смачка по пътя си – в случая истинския киноман, който чака да види нещо повече от ленти, изпълнени с неолиберална пропаганда. Качествените филми ще стават все по-малко, защото няма да спечелят милиони долари като азиатски блокбъстър или 18-ти филм в поредицата за супергерои, които масовият зрител ще изконсумира, без да се замисли. Това далеч не означава, че няма добро азиатско кино. За справка могат да бъдат посочени десетки китайски и японски филми, които имат нещото, което търси киномана – качество. Не киноманите обаче са основен таргет на потъналата в неолиберални догми киноиндустрия, а масовият консуматор.
И след всичко казано преди да ме обвините в расизъм и хомофобия ще кажа, че някои от най-любимите ми актьори са с различен цвят на кожата и сексуална ориентация. Просто нито едно от двете някога е било натрапвано от тях като причина да получи роля, или награда Оскар.
По този повод ще завърша с думите на известния покоен американски драматург Едуард Алби, който през 2011-а в една своя реч отказва да бъде известен като „драматургът гей“ и казва: „Писател, който по случайност е гей трябва да може да надхвърли себе си. Аз не съм гей писател. Аз съм писател, който по случайност е гей“. Негови са и думите „Всяко чудовище първо е било човек“.
Днес Холивуд е едно чудовище на суетата и неолиберализма, което отдавна е изгубило човешката си форма.
