Моника ИЛИЕВА
„Интересът към представянето на книгата ми „Солодобивът в Анхиало/Поморие от 1878 до 1951 година“, разбирам като такъв към града, защото солниците и солодобивът са неразделна част от историята на Поморие. Книгата е завършек на дългогодишния ми труд – съдържа планове, карти, чертежи, пътеписи, публикации. Част от изследването е публикувано в известни научни списания. Постепенно стигнах до решението да се съсредоточа върху едно цялостно обобщение по темата, което днес е пред вас“, това каза по време на представянето на книгата си доц. д-р Милчо Скумов. На представянето й в ГХГ „Дечко Стоев“, в Поморие, присъства кметът на града Иван Алексиев, наследници на стари соларски фамилии, колеги и приятели на автора. Специализираната краеведска разработка бе представена от проф. д-р на историческите науки Диана Радойнова.
„Това не е обикновена книга – това e делото на неговия живот. Откакто познавам доц. д-р Милчо Скумов, а то е отдавна, той живее с темата за солодобива в Анхиало/Поморие и със значимостта на уникалния местен занаят. Исторически и в идеологичен план Анхиало е градът на солта. Именно със солодобива го споменават всички автори, пътешественици, историци от Средновековието до средата на 20 век. При това става дума за уникална технология, която не се среща никъде другаде по света и датира от векове“, конкретизира Радойнова. От думите й става ясно, че солта и солопроизводството никога не са били един от модусите на съществуване на местните хора. Те са онова, без което животът на града и анхиалци биха били немислими. Основателите му са осъзнавали огромната значимост на солта и на соларството, в противен случай не биха му дали името Анхиало, което в превод от старогръцки език означава „близо до солта“.
Знаменателен е фактът, че когато през 1934 г. се поставя на дискусия смяната на името на Анхиало, жителите му предлагат, ако не може да се запази старото, то той да бъде преименуван на Солен град. Доказателство, че значимостта на солта винаги е била за местните едно от най-мощните и гравитационни ядра в живота им.
„Доц. д-р Скумов има над 20 статии и студии за солодобива в Поморие, публикувани в реномирани научни списания. Темата за емблематичния поминък на местните го занимава през целия му съзнателен житейски път. Трудът му се явява естествено продължение на една двойка учени Елена Грозданова и Стефан Андреев, които през 1982 г. издават своя класически труд „Соларството по Българското Черноморие от 15 до 19 век“. Двамата автори по съвсем естествени и разбираеми причини боравят с исторически извори, които няма как да бъдат пряко доказани. Авторът, който представям днес, е пряк свидетел и участник в процеса, има предимството да говори от първо лице за факти и събития касаещи развитието и проблемите и за съжаление за залеза на вековната традиция на солодобива в родния град“, поясни Диана Радойнова.
Изследването на доц. Скумов – научно усилие, разгърнато на почти 460 страници, трудът е фрагментиран в пет глави. Първата дава общи сведения за солта като природен продукт, който хората се научават да цивилизоват и експлоатират за своите нужди още от древността; за климатичните дадености на Анхиало/Поморие, които правят възможен този поминък на местните, за мащаба и разположението на солниците в града и за методите, по които бялото злато се превръща в икономически и социален продукт. Останалите четири глави следват хронологически времевите етапи на развитието и упадъка на традиционния солодобив в града. За разделителни линии между етапите, служат знаменателни събития, които имат отношение към административното устройство или смяната на собствеността на солниците. Доц. д-р Милчо Скумов пунктуално разглежда в хода на целия труд, различните институционални форми, които управляват и администрират добива и търговията с анхиалската сол, както и придават легитимност на общностите, които се препитават с този труд. Авторът проследява неуреденото състояние на стопанисване на солниците веднага след Освобождението на България, въвеждането на правителствен монопол върху частното производство от Източна Румелия. Спира вниманието си на първите сдружения на соларите от края на 19 век, каквито са Солните комисии „Съединение“ и „Равенство“, дружествената фирма „Солница“, както й най-авторитетната организация на соларите, прочутото „Солно писалище“, създадено през 1894 г. Разгледана е дейността на Фонд „Анхиалски солници“, както и на нейния правоприемник Българско солодобивно кооперативно дружество „Анхиалски солници“, и на кооперация „Бъдеще“. Детайлно са проследени разширяването на дейността и увеличаването на продукцията на анхиалските поморийски солари като построяването на мелница за сол, въвеждане на технологии за прочистване на солта, брекетирането й, електрифицирането й, въвеждането на подвижни елеватори за пълнене на вагонетките със сол. Отчетен е приносът на външни за анхиалци организации, които подпомагат дейността на местните, каквито са Бургаскта търговско-индустриална камара, Българският народен морски сговор, администрацията на Бургаското пристанище.
В книгата си инж. Скумов изследва законовата уредба за солодобива до наши дни. Издаването на специален Закон за купуването и продажбата на морска сол от съединеното Княжество България и последвалите го законодателни изменения – акциза за местната и иностранната сол, въвеждането и отмяната на държавния монопол, Законът за национализацията, който има фатални последствия за солодобива в Анхиало/Поморие.
Скумов отделя място и проследява историята на бедствията сполетяли соларите и солниците в морския град – наводненията през 1891 г., 1898 г., 1921 г., 1931 г., 1935 г., 1945 г., опустошителните морски бури с последвалите от тях разрушения и загуби през 1915 г и 1936 г. В краеведското изследване, което безспорно е без аналог – са описани всички мерки, които сдруженията на соларите, общината и държавата вземат срещу наводненията и разрушенията на солниците в периода – изграждане на диги, на защитни вълноломи, на отводнителни канали, отвеждането на водите на р. Каменарска към морето по алтернативно корито.
Процесуално са проследени изграждането на различните типове солни складове, както и начините за прибиране и изнасяне на готовата продукция от тиганите, ролята на местната митница при законовия износ на сол, транспортирането й до пристанища и гари, и в крайна сметка до нейните потребители. Това става като се изгражда теснолинейката Бургас-Анхиало в 1925 г., както и на жп линия по същия маршрут през 1939 г.
Авторът въздава историческа справедливост, отчитайки как неведнъж държавни и политически спекулации са допринасяли за присвояване на средства от солниците, чрез които се облагодетелствали властимащите за сметка на труда на соларите (изземване на фондови средства от „Анхиалски солници“ от страна на държавата в периода 1915 г. до 1936 г.). Спорът кой да контролира дейността на солниците между Министерството на финансите и главните дирекции на железниците и пристанищата, през 30-те години на 20 век, създава напрежение и несигурност сред производителите. В книгата намират място пораженията в солопроизводството, които нанася приетият през 1946 г. Закон за самоиздръжка на държавните и државно-автономните стопански предприятия. И най-вече пагубният Закон за национализацията, който отчуждава хората от труда им, демотивира ги да съхранят своите вековни поминъци.
Авторът отдава дължимото на всички институции които допринасят за усъвършенстване и напредъка на солодобива, за просперитета на соларите през златните години на солопроизводството – 1935-1947 г.
Според проф. д-р Диана Радойнова, историята на солниците в книгата не е безлика, тя е персонифицирана чрез проследяване на имената и съдбите на богати и по-скромни собственици на солници, управители и членове на солни сдружения, радетели за съхраняване на знанието на традиционния поминък на поморийци.
Трудът е допълнен и обогатен с няколко важни приложения – статистически таблици за добива по години на сол от Анхиалските солници, за количеството валежи през солодобивния период, за броя, квадратурата на солниците и техните собствениците през годините, карти и скици, и ксерокопия на важни нормативни документи. На страниците на „Солодобивът в Анхиало/Поморие от 1878 до 1951 година“, е намерил място богат архивен снимков материал на солниците, който се публикува за първи път. „Искам с огромна доза научен респект да подчертая изцяло иновативния принос на доц. д-р Милчо Скумов с целия този труд. Практически всичко в книгата е публикувано или за първи път, или само бегло докосвано от различни автори. За стойността на труда говори издаването му от най-авторитетното научно издателство у нас това на БАН „Проф. Марин Дринов“, акцентира Радойнова.
Инж. Скумов използва внушителен брой архивни фондове, книгата съдържа стотици отпратки под линия, които демонстрират богатата обща култура на автора и стремежа му да бъде максимално изчерпателен. Книгата буди дълбоко възхищение за съхраняването на знанията и културната ценност на традиционното анхиалско соларство.
Очаквайте интервю с доц. д-р Милчо Скумов в хартиеното издание на „Черноморски фар“ този петък.
