„Инфлацията е основният проблем, констатациите за „спекула“ от служебното правителство са силно подвеждащи“, твърди той
„Не искам да си представям какво чудо щеше да бъде у нас, ако ни бяха позволили да се присъединим през 2024 г. в Еврозоната“
Интервю на Георги РУСИНОВ
– Г-н Панчев, да започнем първо от там, на какво според Вас се дължи спекулата в цените на различни стоки, сред които най-вече храни? Едни казват, че е от липса на добро законодателство, което позволява нелоялни търговски практики, други пък твърдят, че всичко идва от производителите, които завишават цените на производството си. Къде всъщност е проблемът?
– Все още не мога да разбера какво точно се нарича „спекула“ през последните един-два месеца. На българския пазар (както и в цяла Европа, с изключение на Швейцария) има много висока инфлация. Тази инфлация се изразява в повишение на цените на храните, на стоките от първа необходимост, изобщо на целия живот.
Източникът на инфлацията не са нито търговците, нито производителите. Тя идва, както винаги в историята, от паричната политика на централните банки. От печатането на пари, което направиха Европейската централната банка (ЕЦБ), Федералният резерв в САЩ и други големи централни банки през 2020 г., в опит да се парира рецесията в следствие на Ковид-19 и локдауните.
Нищо не се е променило при търговците и производителите през последните две години, че да можем да проследим инфлацията до тях. Ако има лоши практики, те са същите като през 2020 г., когато имаше дори дефлация в някои месеци. Т.е. днес не е по-скъпо заради тях.
– Нормални ли са надценки между 50 и 90 процента, както констатираха държавните проверки? Къде се губи връзката по линията от фермата до магазина?
– Нормални са, ако има кой да ги плаща. В крайна сметка всеки може да продава на каквито иска цени, а останалите да решат дали да купуват от него. Достатъчно е свободен пазарът, че ако видим някъде твърде големи надценки, да потърсим по-евтина алтернатива.
Проблемът е, че цените растат навсякъде и това е точно инфлацията, по определение – ръст на всички цени в икономиката. От нея не може да се избяга. Трябва да се мине през икономическа болка, за да се спре това повишение на цените – помним хиперинфлацията в България от 1997 г.
– Освен да констатира спекула, има ли визия и начин държавата да се пребори с нея?
– Аз намирам констатациите за т.нар. „спекула“ от страна на държавата за силно подвеждащи. Служебното правителство няма идейния и професионален капацитет да подготви набор от мерки за намаляване на негативните ефекти на инфлацията върху потребителите, затова започна медийна кампания, целяща прехвърляне на вината. Ще нарочим веригите, ще нарочим производителите, все някой друг ще е виновен, а не този, който може да намали ДДС, да увеличи програмата за ваучери за храна и т.н.
Тук трябва да отбележа, че основните инструменти за адресиране на инфлацията не са в ръцете на българската държава, а там, където е създадена инфлацията. Например във Франкфурт, където е централата на ЕЦБ. Предполагам, че затова и всъщност правителството у нас просто води медийна кампания, но това пак да кажа, не е правилно.
– От какви нелоялни практики ще посъветвате читателите ни да се пазят, когато пазаруват?
– Читателите трябва винаги да търсят най-доброто предложение по линия цена/качество. При създалите се обстоятелства много производители предлагат алтернативни начини за това тяхната стока да достигне до потребителя, заобикаляйки класическата верига на доставки.
Т.е. аз бих търсил тези нови, по-добри предложения, за да се оптимизира пазаруването. Фирмени магазини на производители, фермерски пазари и т.н. Може би ще се повторя, но от инфлацията не може да се избяга лесно, освен ако нямаме собствено производство.
– Въвеждането на таван на цените решение ли е? Доста икономисти са разделени по темата.
– Моето мнение е, че таван на цените ще създаде повече проблеми. Ефектите ще са два – забавяне на инфлацията, която ще избухне още по-висока след време (представете си плажна топка, потопена под вода). Вторият ефект е подобно на пазара за лекарства (където на практика има нещо подобно като тавани) да видим липси по магазините. В Унгария скоро го бяха пробвали подхода с таваните и не проработи, въпреки че унгарската държава има значително по-сериозен капацитет от нашата за изпълнението на икономически политики.
– Можем ли да вземем пример от Хърватска? Там се въведе таван на цените за 9 от най-продаваните хранителни продукти и печалбата от тях се ограничи до 5%.
– В Хърватска имаха голям проблем с определена кошница от стоки и услуги вследствие на допълнителна инфлация при влизане в еврозоната. У нас тя е известна като инфлация от „закръгляне“ или от „превалутиране“, която винаги се получава смениш ли местната валута с евро.
Така че, основният урок от Хърватска е да не допускаме грешката да се влиза в еврозоната, особено по време на най-голямата инфлационна криза за последните четири десетилетия. И това е като имате предвид, че хърватската държава се готви за този преход още от 2017 г., не искам да си представям какво чудо щеше да бъде у нас, ако ни бяха позволили да се присъединим през 2024 г. реално без никаква подготовка.
– Какво влияние оказва инфлацията върху цялостната картина?
– Инфлацията е всъщност по-важното в картината, основният проблем, на който трябва да се обърне внимание. Т. нар. „спекула“ дори все още не се дефинира от служебното правителство. Оказва се, че при техните проверки, те установяват много, но на практика минимални нарушения, обикновено с практиките по обявяване на промоции и намаления.
Не може да очакваме, че заради начина, по който се рекламира една стока, цената ѝ се покачва с 20-30-40% през последната една година. Дълбоко наивно е това. Министерство на икономиката, вместо да обикаля сутрешните блокове по телевизиите, трябва да подготви пакет от мерки, с всички нужни изчисления, за намаляване на ефекта от инфлацията. Подобни неща се правят в целия Европейски съюз още от началото на 2022 г.
Още по-неприятно, Министерство на финансите и БНБ профукаха цялата 2022 г. в неуспешни опити да се стягат коланите на българите, за да можело да ни приемат в еврозоната. Целият капацитет на двете най-важни държавни стопански институции не беше фокусиран върху инфлацията, а върху еврото. Е кое е по-важното, според вас? Да се влезе в еврозоната точно през 2024 г. или да се парира (доколкото е възможно) процесът на обедняване на българите.
– Не на последно място – покупателната способност на българина. Докога ще издържи на такива цени и от какво още ще трябва да се лишава едно нормално семейство?
– Покупателната способност на българина вече отчетливо намалява. Чувам мои колеги да се хвалят колко здрава била икономиката, как имало малко безработица и растели заплатите. Вгледаме ли се внимателно в данните, ще видим една различна картина. Доходите на българите изостават спрямо ръста на цените, особено при работещите хора – при домакинствата доходите от заплати изостават с над 10 п.п. спрямо разходите. Излязоха данни на НСИ миналата седмица, че близо 70% от българите не са получили повишение на доходите през 2022 г., това означава, че са обеднели поне с размера на инфлацията, който е 16,9% за миналата година.
Нещо повече, за да се спре инфлацията, трябва да се мине през период на рецесия, период на икономическа криза, при която намаляват инвестициите, спада ръстът на стопанството, повишава се безработицата, замразяват се заплатите. С други думи вече обеднели заради инфлацията, можем да се окажем в нещо подобно на 2008 г. и 2020 г., когато пред бюрата по труда се извиха опашки – при това още тази година.
