Двата периода, в които има едно много силно енергизиране на манипулативните техники и технологии, са двете световни войни
Интервю на ГЕОРГИ РУСИНОВ
– Това е първата книга от поредица от три. Разкажете ни за трилогията и за какво става въпрос в тази първа книга?
– Тази книга е първа част от трилогия под общото название „Пътят към Армагедон“. Тя се нарича „Бутон в мозъка – от Едемската градина до Истанбулската конвенция“. Засяга теми, които са във фундамента на човешката цивилизация и общество. От метафизичните измерения на библейския запис до съвсем конкретните злободневни сблъсъци от етичните проблеми, които се поставят с документи като Истанбулската конвенция и така наречената джендър идеология и трансхуманизъм, които според мен са без прецедент пряка атака срещу фундамента на човешката цивилизация, тъй като никой досега не си е позволявал да поставя под съмнение съществуването само на два пола и че има равнопоставеност между семейството от мъж и жена и някакви други комбинации, каквито за съжаление в редица страни в Европа и САЩ вече са нормативно утвърдени. Това е безпрецедентна морална разруха и катастрофа, защото едно семейство, което не може да създава деца, да продължава с натиска да му бъде позволено да осиновява деца. Извинявайте, това е Армагедон.
– Къде е голямата пропаст, според Вас, между тези, които са поддръжници на тази идеология и тези, които не са? Обречени ли са на сблъсък?
– Сблъсъкът вече се състои. Той е навсякъде, в САЩ включително. Наскоро щатът Джорджия стана десетият или единадесетият щат, който официално забранява така наречените операции за смяна на пола. По същество няма смяна на пола, а обезобразяване и осакатяване на малки момчета и момичета, които не си дават сметка на какво се подлагат. От виртуалната реалност, в която много от тях живеят, до реалната има голяма пропаст, в която много от тях пропадат. Учудващо за мен в New York Times, който е органът на Джордж Сорос – глобалният вдъхновител и спонсор на това злодеяние срещу човечеството. Та там се появи отзив, в който момиченце на 16 години разказва как на 14 години си е направило операция за смяна на пола, не знам с какъв акъл на майката, която я подкрепя. Тя разказва, че съжалява за това, тъй като са ѝ отрязали гърдите, за да стане момче, но е разбрала, че иска дете и никога няма да може да го кърми заради това си решение. Извинявайте, но ако това не е престъпление, аз не знам какво друго е. Моето лично убеждение е, че джендър идеологията е престъпление срещу човечеството и не е далеч времето, когато тя ще бъде осъдена и морално, и юридически, както бяха осъдени нацизмът и комунизмът.
– Повечето хора си задават въпроса защо се прокарва тази идеология и кой има интерес от това?
– Трябва да имаме някакво престъпно мислене, за да дадем отговор на този въпрос. Съвсем честно ви казвам – аз не мога да разбера каква е логиката на това, което се случва. Това, ако е банков оби, си казваш – ще откраднат пари, ако е изнасилване – някой умопомрачен е направил немислимото, ако някой друг нещо е направил – човек съзира някакъв интерес. Тук вече отиваме в теории на конспирациите. Както закачката: „Имате ли нови теории на конспирацията, защото моите всичките се сбъднаха“. Дори ако се опитам да дам някакъв мой отговор на въпроса, то той би звучал като теория на конспирацията и като някакъв глобален заговор на тайното световно правителство. Някои хора ще кажат: „чак пък толкова ли“. Аз не знам дали е така, но само преди 25 години за всичко това, което сега виждаме реално, хората казваха „чак пък толкова ли“. През тези 25 години много „чак пък толкова ли“ станаха пред очите ни. През 2004-а написах една критична статия в един всеобщ възторг от „Биг Брадър“ и неговото първо издание в България. Сензационен комерсиален успех и според мен етична разруха, но това кой го интересува в това време на комерсиализация. Това, което се промотира тогава с лесбийските кадри и начинът, по който да се провокира обществото, в същото време представлява и влияние. Казах тогава, добре, ако това бъде прието за нормално, къде е следващата граница? Ако еднополовите бракове бъдат приети за нормални, къде е следващата граница? Защо би попречило на някой да се ожени за котката си, както искаше Карл Лагерфелд? И сега някой казва „чак пък толкова ли“. Някъде трябва да се спре, да има граница и тези бесове трябва да бъдат спрени, за да не влияят в социален план. Не може една група диагнози да бъде политически представена, парламентарно влиятелна и да пише закони. Това са хора, които трябва да се лекуват, а не да правят законодателни програми на различни държави в света.
– Повечето хора, поддържащи такива идеологии, ще попитат останалите: „Какво ви пречим?“.
– Аз искам да попитам: „А ние какво ви пречим, че имаме семейство от мъж и жена. Защо искате да го разрушите? С какво ви пречим, че ние сме мъж и жена, а вие искате да има още полове?“ Винаги на такива хора като им се зададе обратния въпрос се вижда, че те нямат отговор. Такива хора идват и ми казват: „Кажете ми какво е джендър“, а аз им казвам да ми обяснят те, тъй като те се определят за такива. Аз много добре знам какво е „джендър“ и знам, че означава пол на английски. Как ще обяснят, че преди 20 години в документите на английски пол беше sex и отсреща пишеше male и female – мъж и жена. Как ще ми обяснят как тихомълком беше подменено sex, където има само мъж и жена, с „джендър“, което вече има много по-широко приложно поле и може да има всякакви вариации? Не могат да обяснят.
– Кенсъл културата е нещо друго много модерно в момента. Има ли връзка между двете?
– То е част от тази цялата социална девиация. Това е културата на остракизма, културата на гражданската смърт. Когато на някой нещо не му харесва, има един термин „деплатформиране“. Какво значи това? Изтриват ви отвсякъде. На мен са ми изтривали два профила с по 15 000 приятели и последователи буквално за часове. Това е хунвейбизъм. Хунвейбините на Мао, които сега са в интернет и социалните мрежи. Давам ви пример. При подписан договор за тази книга със Софийското метро, 4 – 5 дни преди да изтече договорът, в разрез с всички законови норми бяха свалени рекламите за тази книга. Защо? Под натиска на „София прайд“ и на феминистки мобилизации. Това са 7 души, които регистрират 70 профила. Те влияят на институциите и след обаждане в Столична община биват свалени рекламите за тази книга. Ако има нещо смущаващо, спокойно може да се заведе дело, да се сезира ДАНС, Прокуратура. Но то няма такова нещо и ето, виждате как действат – със страх, изнудване и диктатура.
– Работи ли „прозорецът на Овертон“ в тези случаи?
– Абсолютно. В книгата „Бутон в мозъка“ една от техниките за манипулации – „прозорецът на Овертон“ е описана. Моделите на въздействие тръгват някъде от края на XIX век заедно с индустриалната революция с натрупването на стоки за масова употреба, които трябва да бъдат продавани чрез реклама. Двата периода, в които има едно много силно енергизиране на манипулативните техники и технологии, са двете световни войни. Какво беше? По време на война и след лов се лъже най-много? „Прозорецът на Овертон“ е изключително прилагана техника в днешно време. Там има един ужасяващ пример, с който се тръгва в началото колко лошо нещо е канибализмът, но после се казва, че ако двама останат на остров и единият умре, другият какво да прави, освен да изяде част от другаря си, но важното е, че човекът е оцелял. И от тук нататък идва добрият канибализъм и лошият канибализъм. И сега ни играят по тая струна.
– За финал – накъде върви светът?
– Доброто ще победи, без никакво съмнение! Винаги побеждава! Всеки трябва да направи своя избор, защото имаме свободна воля и трябва да я употребим. Тя не ни е дадена просто така.
(в интервюто има въпроси на колегата Веселин Максимов от радио „Бургас“)
