Ключовият в миналото поминък за жителите на Поморие е функция от добиването на лечебна кал от езерото
Балнеологията – ключов фактор за местната икономика
Да се изработи цялостно решение за управление на водния ресурс на езерото
Моника ИЛИЕВА
Да се възстанови солодобивът в Поморийско езеро като критично важен за настоящето и бъдещето на града, както и да се предприемат спешни мерки за опазването на лагуната. Ключовият в миналото поминък за жителите на Поморие, е в полезна симбиоза при добива на лечебна кал от езерото, на която днес се крепи балнеологията характерна, отличаваща града и от значение за местната икономика. Това обедини участниците във втората среща на Консултативния съвет към Поморийско солено езеро, сформиран през ноември 2021 г. На съвета присъстваха представители на Община Поморие, РИОСВ-Бургас, Областна администрация, „М Поморийски солници“ ЕООД, „Зелени Балкани“, „Българска фондация Биоразнообразие“ (БФБ), студенти от БУ „Проф. д-р Асен Златаров“, сдружение „Граждани за Поморие“.
Начало на срещата даде Лорена Сегура от френския институт за изследване на влажните зони – „Тур дьо Валат“, която представи резултатите от проучване „Мониторинг на социално-икономическото въздействие и екосистемните услуги на Поморийско езеро“. „Защо е нужно да направим такова проучване ли? Първо, за да разберем мащабите на човешкото разбиране за самата влажна зона. Създадохме опростено изходно разбиране за възприятията на гражданите на Поморие, какви са техните проблеми и каква е тяхната визия за бъдещето на Поморийско солено езеро“, разясни Сегура.
Анкетата от 2021 г. е проведена както онлайн, така и лице в лице. Допълнително е подкрепена с проучване и през зимата на 2022 г., за да акомпанира първоначалното. Анкетираните онлайн – 205 човека, във възрастовата група преобладава мнението на 40-60-годишни, предимно жени. Интервюираните са с висше образование, запознати със защитената зона и опазването ѝ. „След анализа на резултата установихме няколко групи заинтересовани страни – местните хора, градската управа, неправителствени организации и бизнеси от туристическия сектор. Основните екосистемни услуги, които отбелязахме след проучването, са опазване на хабитатите и техните биовидове, популациите и местообитанията. Като ресурси, някои от тях предоставят на населението храна, вода, суровини – тръстика, сол, риба, кал. Поглеждайки в детайлите, се фокусирахме в социалните услуги – бърдингът и наблюдението, хобита, спорт и здраве – физическо и психично, образование, свързано с околна среда, вдъхновение от пейзажите и живописта, вследствие на естествената красота на района и социалната връзка, която се създава с обществото“, коментира представителят на френския институт.
Лорена Сегура акцентира, че в проучването е заложен отворен въпрос, чрез който гражданите са имали възможност да споделят какви са проблемите на брега. Като най-голям се сочи застрояването по бреговете на езерото, следван от неустойчивия туризъм и кайтсърфинга, уважението към защитения статус на зоната и нелегалното изнасяне на кал. Това, което искат поморийци от местната управа е по-добър, но и контролиран достъп до езерото, което да се ограничи нелегалното изнасяне на лечебния ресурс. Регулация на балнеотерапията както и по-усиленото ѝ промотиране, образование за околната среда и повече внимание към опазването ѝ, уважение към гнездящия сезон в езерото.
В първата анкета вземат превес жените, във втората (2022 г.), за да се проучат мнението и нагласите на мъжката аудитория в Поморие са обхванати 75 мъже на възраст между 65 и 79 г. с различно образование. Те били попитани защо се интересуват от езерото. Отговорите гравитирали около разходка, използването на калта от езерото, за да се киснат в нея, други наблюдавали птици или жени.
Спас Узунов от „Българска фондация Биоразнообразие“ (БФБ) представи състоянието на местообитанието крайбрежна лагуна 1150*, каквото е Поморийско езеро, като особено тревожно. Мониторингът на експертите го оценява като неблагоприятно. „Водната част на езерото – основното местообитание – определя работата на цялата екосистема и осъществява връзката между него, морето и околните територии, и останалите крайбрежни местообитания край него. Това са солянката, средиземноморските солени ливади и панонските блата. Основните ограничаващи фактори за местообитанието са на първо място водният режим, солеността и фрагментацията. Всички те в конкретния случай зависят от солодобива“, обясни Спас Узунов. От думите му стана ясно, че основните заплахи за самото местообитание са замърсяването, строителството и туризма.
Оценката за 2022 г., на състоянието на Поморийско солено езеро, е базирана на основни хидрологични и физикохимични показатели. „Влошаване се отбелязва в параметрите - област на разпространение или т.нар. площ на местообитанието, фрагментацията; влошават се тенденциите в промяната на хидрологичния режим. Подобрение в параметрите се наблюдават в кислородното насищане, в замърсяването с биогени, в еутрофикацията – свързано с факта, че годината беше много суха и по-малко води от околни територии навлязоха в езерото“, обясни експертът от БФБ.
Стана ясно, че голяма част от местообитанието е изолирано и не функционира. То не притежава характеристиките и функциите, които са характерни за него. Узунов се опасява, че ако тези процеси продължат във времето, до един – два сезона, може да се случи най-лошото за едно местообитание – загуба на неговата площ. Ако тази хипотеза се потвърди, възстановяването на местообитанието е трудно, продължително и скъпо, а от неговото качество зависи функционирането на екосистемата на Поморийско езеро.
Нарушеният воден режим довежда и други последици. Модифицираната изкуствена система, която е във връзка със солодобива, има обратен годишен цикъл на водните нива. С нарушаването на водния режим не се позволява периферията да бъде залята, предизвиква се по-ранно пресъхване. Това благоприятства нахлуването на тръстика и обрастването в периферните части, нарушава се структурата на съобществата обитаващи водите. Навлизат нетипични и инвазивни видове в местообитанията.
„Глобалната заплаха, както вече споменах, е нарушаване на местообитанията. Логично е да се зададе въпросът как да се реши проблемът. На първо място, спешно възстановяване на солодобива, трябва да се върне процесът на заливане, характерен за солниците в Черноморския регион. Където е необходимо, да бъде възстановена разрушената инфраструктура, така че да позволява циркулацията в езерото, да се изработи цялостно решение за сладките води, които постъпват в Поморийско солено езеро“, алармира Узунов.
От БФБ призовават за спешното създаване механизъм за споделено управление на водния режим на езерото, тъй като различни субекти ползват ресурса му и го управляват.
Димитър Попов, ръководител на проект „Живот за Поморийската лагуна“ (LIFE19 NAT/BG/000804), заостри вниманието към нарушения хидрологичен режим на езерото, засипаното мочурище от 4 хектара и южен отводнителен канал, в местността Крайчовия завой (в който изненадващо са обособени и няколко частни парцела), което води до заустване на р. Пазариолу в Поморийско езеро, а оттам се намалява солеността и спира солодобивната дейност. „Това е „горещата точка“, която е в основата на проблемите за водния режим на езерото. В сегашната ситуация оттук безпрепятствено навлизат голям обем сладки води, което предизвиква негативни реакции, подобно на „ефекта на доминото“ в цялата екосистема“, обясни Попов.
Въпреки многобройните сигнали и проверки от различни институции – БДЧР, РИОСВ – Бургас, ОПУ – Бургас (фирмата изпълнител на проекта за обходния път), Община Поморие, „Поморийски солници“ ЕООД, „Зелени Балкани“, е установено, че вследствие на засипването със значително количество земна маса е прекъснат отводнителния канал, отвеждащ р. Пазариолу извън лагуната. Указан е срок за предприемане на действия и изземване на натрупаните земни маси и отпадъци, и оформяне на засегнатите площи, но резултат не е налице.
„След като се убедихме, че явно в България няма воля в институциите, случаят да бъде разрешен, повдигнахме въпроса на европейско ниво и през ноември 2022 г. входирахме жалба до Европейската комисия (ЕК). През май очакваме проверка на място и се надяваме да бъдат предприети конкретни действия“ – сподели Димитър Попов от „Зелени Балкани“
В края на срещата Лорена Сегура представи опита на „Тур дьо Валат“ в управлението на блатата „Вердиер“ – част от биосферен резерват „Камарг“. Те са били частни рибарници, закупени от „Тур дьо Валат“ през 2003 г. с идеята да се възстановят традиционните влажни зони. Използвайки метода за въвличане на различните заинтересовани страни – ловци, риболовци, ползватели на пасища и любители на екотуризма – се създава мозайка от хабитати – пасища, зони за лов и рибарство, места за отдих, спорт и успешно се възстановяват влажните зони.
Дискусионната част отвори представител от организацията „Граждани за Поморие“. По тяхно мнение проблемите стоят неразрешени, дори задълбочени, имайки предвид сигнала до ЕК. „Вижда се, че е нарушено взаимодействието между природозащитни организации и Община Поморие като представител на държавата, отговаряща за ст
опанисването на брега. Поморийско солено езеро е защитена зона – едно изключително богатство за нашата община, за хората, които живеем в нея. Надявам се, че въз основа на тревожно лошите резултати от мониторинговите изследвания, ще бъде организирана кръгла маса от местната управа, на която да се дискутират, заедно с гражданите, проблемите на езерото. Хората имат мнение и предложения. Ако трябва и ние ще помогнем, колкото и да е малко нашето сдружение. Има неща, които не са само в усилията на гражданите, трябва и администрацията да поеме своята част. Можем полезно да си взаимодействаме, разбира се, с подсказка от „Зелени Балкани“, заяви Ангелина Мерджанова от организацията.
Мерджанова засегна въпроса с частния интерес, в конкретния случай противостоящ на обществения. „Това което каза Димитър Попов за Крайчовия завой е тревожно. Не е ясно как в общинското мочурище са се оформили четири частни парцела. За да се освободи мочурището от инертните материали, които се оказва, че в създалата се ситуация граничат с частни парцели и такъв общинска собственост, трябва да се потърси връзка със собствениците им. Фундаменталният проблем на езерото се крие именно в зариването на мочурището, заради което екосистемата не може да функционира нормално“, коментира представителят на сдружението. Ангелина Мерджанова добави, че изводът, който си прави тя като представител на гражданска организация е, че соленото езеро загива.
С отговор срещу нападките към общинската управа, се включи Янчо Илиев, заместник-кмет по „Бюджет, финанси и счетоводни дейности“ в Община Поморие. Стана ясно, че общината е „тежък“ наследник в сагата, оформила се след възстановяването на земите на реалните им собственици. „Каналите, съществували тогава, са разрушени. Търсим варианти, за да насочим сладките води към морето, но това не става толкова лесно и бързо – нито става с малко средства. Не бива да забравяме, че езерото е държавна територия. Защитена. Представителят на „Зелени Балкани“ обясни, че при изработването на обиколното трасе на пътя са допуснати грешки, затлачен е канал и не е изпълнено отводняването. Тази част трябва да се изпълни от Агенция Пътна инфраструктура (АПИ), така че водата да стигне безпрепятствено от най-ниската точка, която се оформя там, до морето. Ако се възстанови, голяма част от водите, които постъпват в Поморийско солено езеро, ще бъдат насочени към морето“, обясни зам.-кметът. По думите на финансиста именно от тази гледна точка за солниците не е рентабилно да се захранват с нискосолена вода. Логично е, че след като моловете намаляват, производството ще е нерентабилно. Проблемът е известен и Общината работи по него, категоричен бе той.
Георги Петков, проектен мениджър в Община Поморие сподели, че е очарован от френския опит за решаване на проблемите. Експертът обърна внимание, че на територията на общината местни проблеми могат се решават чрез създадените Местна инициативна група (МИГ) и Местна инициативна рибарска група (МИРГ), които имат своите финансови механизми. „В този смисъл имаше заложени средства в стратегията на МИГ, които дадоха възможност на Община Поморие да кандидатства с проект, който цялостно да използва средствата за частично решаване на проблемите на езерото. Проектът включва комплексни мерки. Да, солеността на езерото е основният проблем към момента, но видях и други проблеми от презентациите, касаещи замърсяването и нерегламентирано ползване на ресурси. В тази връзка проектът на Община Поморие частично ще помогне за отводняването, а поставените камери по крайбрежието на езерото, дават информация за нерегламентирана човешка дейност“, каза по време на срещата Петков. От участието му в дискусията стана ясно, че е разработено проектно решение, което е минало процедура по съгласуване в РИОСВ-Бургас. То включва по-окончателното отводняване на сладките води и отвеждането им към морето през дигата. В момента се търси финансиране за реализирането на проектната идея.
Общинарят огласи и друг проект, частично свързан с Поморийското езеро. Той е одобрен миналата седмица, финансиран е през МИРГ и е свързан с Посетителския център към езерото. Чрез него ще се подобри инфраструктурното състояние на центъра. Скоро центърът ще разполага с оборудване за експониране. Предвидено е да бъде инсталирана система за мониторинг на солеността на езерото, която ще дава постоянни данни към Посетителския център. Договорът предстои да бъде подписан до няколко седмици. Изпълнението стартира веднага.
Представител на солниците алармира по време на съвета, че поради заустването на сладката вода в езерото не могат да добиват сол. „Фирмата, която построи пътя, изсипа земни маси. Можем да търсим финансиране, немалко като размер, и да изхвърлим остатъчните материали, но строителната фирма е усвоили средствата, за да извърши дейността на точно указано място, а не в Крайчовия завой. В момента търсим финансиране, за да оправим проводимостта на канала, засипан от недобросъвестния строител. Всички го виждаме, истината е ясна. Но няма институция, която да задължи АПИ да изхвърли строителните материали. Точно тази е причината да бъде пусната жалба в Европейската комисия“, коментира представител на солодобивно предприятие в района. Той акцентира, че е документирано ясно на снимки, че на това място са струпани приземните машини на депо. Именно от тази точка се извозвал чакълът и се връщала пръстта. От предприятието заявяват намерение да обединят усилия и да предприемат по-сериозни действия, за да им се обърне внимание. Казусът е с двегодишна давност и няма механизъм, по който строителната фирма да бъде принудена законно да си изведе натрупаните земни маси от мочурището – ключово място за солодобива в района.
„Черноморски фар“ поема ангажимента да изпрати писмо до АПИ с въпросите – чий ангажимент и в чии правомощия е да бъде освободено засипаното със земни маси мочурище край Поморие, стоящо в основата на прогресивното осладняване на водите на Поморийско солено езеро, след приключилите строителни дейности по изграждането на обхода на града, както и да информира с отговора на агенцията своите читатели.
Консултативният съвет се организира от Българска Фондация Биоразнообразие (БФБ) в рамките на проект „Живот за Поморийската лагуна“ (LIFE19 NAT/BG/000804), съфинансиран от програма LIFE на ЕС. Повече за проекта на https://lifeforpomorielagoon.eu/, както и във фейсбук страницата Живот за Поморийската лагуна.
