Голяма чест за мен е да съм директор точно на 50-годишния юбилей на училището
Интервю на ГЕОРГИ РУСИНОВ
– Г-н Стойчев, кулминацията на празненствата по повод 50-годишнината на Спортното училище ще е спектакъл в НХК на 27 април. Какво е усещането да сте директор на училището, дало толкова много легенди на българския спорт точно в този момент – на юбилея му?
– За спектакъла отговорността е голяма. Голяма чест за мен е да съм директор точно на 50-годишния юбилей. Училище с голямо минало и още по-голямо бъдеще. Спектакълът смятам, че ще се получи като едно прекрасно тържество. Ще има песни, представяне на спортовете и успехите. Разпратили сме покани на много хора и се надявам повече хора да се отзоват. Ще дойдат настоящи и бивши наши възпитаници. Легенди също.
– Като говорим за легенди, се сещам за една инициатива, за която стана въпрос по време на откриването на паметната плоча на първия ни европейски шампион по щанги, а след това и световен – Атанас Киров. Това във всяка зала да има стена на славата, за да може младите хора да знаят какви постижения са постигнали предците им. Как виждате тази идея?
–За мен даже е задължително да има стена на славата във всяка една зала. Да се вижда кои хора са тренирали и са станали шампиони именно от тези зали. В проекта на новата сграда имаме нещо такова предвидено. Само трябва да се осъществи тази нова сграда. Но благодарение на вас, журналистите, успехите на спортистите достигат до обществеността. Така трябва да има и такива стени на славата, за да може това да са съвременните герои за обществото, а не (сега да не обидя някого) тик-ток звезди със съмнителна репутация, на каквито станахме свидетели през последните дни. Аз съм бил в доста спортни зали и в Гърция включително, където пише, че даден световен шампион е тренирал там. Аз се надявам един ден, когато имаме сграда, във всяка една зала да можем да напишем, че в нея е тренирал европейски, световен или олимпийски шампион. Ето Стефани Кирякова е такава. Надявам се Женина Трашлиева да може един ден да повтори нейния успех с ансамбъла. В борбата също имаме големи таланти и надежди. Дай боже и в плуването, и в другите спортове също. В акробатиката имаме младежки олимпийски шампиони. Това трябва да са съвременните герои за децата. Добрите спортисти са и добри будители.
– Като споменахме новата сграда, как се развиват там нещата? Доколкото разбираме, проектът е готов и чакаме финансиране от държавата?
– За мен всичко е на 99% готово, само трябва воля от държавата. Общината помогна с каквото можеше, без да ѝ е задължение, просто от добра воля, тъй като ние сме държавно училище. Сега остава да се намери стабилно правителство и министър, който да поеме тази отговорност, защото за едно служебно правителство това е много трудно – да поеме такава отговорност и да задължи с такъв финансов разход държавата, който не е много голям, смея да твърдя. Виждате, няма и държавен бюджет, включително и на училищата се отразява това. Работим с 1/12 от миналогодишния. А при нас това като развиващо се училище и увеличило учениците си с над 15% през последната година не е много лесно, но се справяме.
– След като имате такова увеличение на учениците, има ли проблем вече с базата, с общежитията?
– Общежитието малко го обновихме миналата година. Предстои вероятно още едно по-голямо обновяване. Разполагаме с 15 класни стаи. Евентуално с компромис могат да станат 16 класни стаи, но максимумът ученици, които по закон може да има в клас, е 29. Ние в момента имаме четири такива випуска. 7 и 8 клас са ни по 29 души. Не можем да направим трети випуск от съответния клас, защото просто нямаме класните стаи. Затова не можем да поискаме. То затова ни трябва наша сграда. За да разполагаме с повече класни стаи. Можем да направим по три класа от випуск.
– В такъв случай безспорно ще е голям плюс за вашите възпитаници и треньори пускането в експлоатация на „Арена Бургас“, тъй като ще сте съвсем близо до дългоочакваната зала?
– Да, мястото, което е отредено за новата ни сграда е до „Арена Бургас“. Трябва да има такива зали. Хубава инициатива е „Арена Бургас“, но пък трябва да се знае, че продуктът за „Арена Бургас“ ще дойде от Спортното училище, защото за да напълниш една такава голяма зала, има два начина. Или с местни момчета и момичета, които са достигнали до представителните отбори, или със суперзвезди. А защо не в Бургас да имаме и двете – местните ни деца да стават световни суперзвезди? Това са вариантите.
– Вие като човек, идващ от спорта, успяхте да направите една добра симбиоза и да постигнете баланс между нуждата от знания и тренировки за учениците. Когато поехте училището за пръв път, заявихте в едно наше интервю, че ще разчитате изключително много на екипа си. На това ли се дължи добрата работа, която постигате?
– Естествено. Добър екип сме, хората работят. Аз давам възможност на всеки, който има желание по някакъв начин да се изяви, да го направи. Не само педагогически и непедагогически персонал, но и учениците. Имаме много креативни деца, на които им даваме възможност да се развиват. Ето, възродихме училищния вестник, което е много хубава инициатива. Обмисляме и няколко други интересни неща с учениците. Така, че екипът е много важен. Ние сме запазили стария екип на 99%. Сам човек нищо не може да свърши. Още веднъж казвам, че съм доволен, че с ентусиазъм са поели задълженията си. Това, че виждат, че училището върви добре и се развива им дава още по-голяма мотивация да вършат работата си.
– Често нечестно се смята, че спортистите не са силни ученици, но знаем, че в Бургас не е така. Споделихте наскоро, че постоянно търсите добрите примери, които да прилагате в работата си. Колко важно е това в модерното времето, в което живеем?
– Добрият пример е много важен. При нас е ясно, че от 350 ученици няма да направим 350 олимпийски шампиони. Трябва да ги подготвим най-вече за живота и да излязат от шампиони в залите победители в живота. Затова добрият пример, който можем да покажем, са успехите в спорта и извън спорта на нашите бивши възпитаници. Ще опитаме да издирим колкото може повече от тях. Даже ще използвам трибуната на вашата медия да ги поканя да дойдат на спектакъла ни, за да видят децата добрия пример – че хора, които са излезли от Спортно училище, са се развили много добре и са сред обществените лидери. Това са адвокати, лекари, бизнесмени.
– Всъщност и по време на образователния форум, с който стартирахте честванията за 50-годишнината споделихте, че освен в НСА, много от вашите възпитаници се развиват и реализират в изброените от вас професии. Дисциплината ли е разковничето, което помага за успеха им?
– Безспорно дисциплината и трудолюбието. Аз категорично твърдя, че и най-слабият спортист преминал, през спорта, бил в отбор, тренирал години понякога е много по-добре подготвен за живота от най-добрия ученик в друга гимназия, защото спортът е това, което дава голяма дисциплина и много трудолюбие. Няма как да постигнеш нещата по друг начин. Има си един път, по който трябва да извървиш и да постигнеш целите си.
– Можем ли някаква съпоставка с казармата да направим тогава?
– Да, безспорно липсата на казарма бива компенсирана в спортните училища и спорта генерално. Казармата, добра или лоша, има своите плюсове и минуси. Може би спортът предоставя само плюсовете от казармата при нейната липса.
– И един малко по-нестандартен въпрос. Как си представяте Спортното училище на следващия му юбилей през 2048-а, когато ще е на 75 години?
– С празнуване в нова сграда, с още повече олимпийски шампиони, още повече световни шампиони. Трябва да е в нова сграда. Ние 50 години нямаме изобщо сграда. Хората си нямат представа какъв катализатор ще е това за спортните успехи на Бургас и България – да има една такава модерна сграда.
