Книги, фотоси и картички за миналото на бургаския порт пази библиотеката

Архив. Брой на „Държавен вестник“ с Указа на царя за построяването му е сред тях

Дона МИТЕВА

Бургаската библиотека разполага с множество книги, карти и картички, в които показват бургаското пристанище в различни периоди от развитието му.

Библиотеката пази екземпляр от „Държавен вестник“, в който е публикуван Указът на цар Фердинанд за построяването на порта. Както и снимки от началото на строителството, като такава, която показва как се отливат бетонните блокове, използвани в строежа и тяхното пренасяне до мястото им на поставяне.

От снимките научаваме любопитна подробност, че кейовата стена има вътрешна галерия, която дава възможност за оглед отвътре.

„1899 г.

Бургаският фар светна. Това е първият  фар по Българското Черноморие“ – гласи надписът на друг архивен фотос.

Интересни са старите картички, на които е изобразено Бургаското пристанище и посланията, които носят.

Книга, заведена под номер 1041 в Регионална библиотека „П. К. Яворов“, описва Тържественото откриване на порта. В началото пише: „В събота на 17 май 1903 година в 7 часа вечерта Негово Царско Величество Князът, придружен от императорския руски военен агент генерал-майор Протопопов, от гражданската и военната си свита, отпътува със специален трен за Бургас. Негово царско височество пристигна в Бургас на 18-и също в 7 часа сутринта. В 8:30 часа Негово Царско Височество, придружен от военния министър, от началника на флота и от военната си свита се отправи с катер за военния кораб „Надежда“, който бе застанал при „Пода“. Така започва описанието, посветено на тържественото откриване на Бургаското пристанище. Публикувани са също всички речи, произнесени по този повод, банкетът, наздравиците.

Цвятко Николов Цвятков и Лазар Иванов Попов, заедно с Георги Николов Герджиков, който е събрал снимките, издават „История на пристанище Бургас

1903 – 1963 година“.

Книгата е заведена в Окръжна библиотека Бургас под изходящ номер 10 394/1963. Тя е посветена на 60 годишнината от създаването на порта.

В увода Панайот Андреев Власев, тогавашният началник на пристанище Бургас пише: „ Бургаското пристанище е на 60 години. На 60 години е едно от най-големите предприятия в нашия окръг. Малко са у нас предприятията на тази възраст. Още по-малко са предприятията, които през своето съществуване са допринесли толкова много за развитие на икономиката на България, за създаването, укрепването и разширяването на международните връзки на страната с външния свят, за изграждане международния авторитет на Родината ни“.

Самата книга започва с данни за основаването на Бургас, като се подчертава, че „ По предание първите колиби са били построени на мястото на сегашната сладкарница „Малина“ (до ъгъла на ул. „Първи май“ и ул. „Щерю Воденичаров“) и на мястото на днешния ресторант „Балкантурист“.“

Следва глава, посветена на строителството на пристанището. Не са подминати и революционните борби на бургаските докери. В главата, посветена на тях, се описва и тежкият физически труд на докерите: „ …работата на пристанището не е била ни най-малко механизирана. Грамадни тежести, сандъци , тежащи до 100 - 200 кг, се носели на гръб със специални самари от един човек, други по-големи тежести се носели привързани на греда от няколко души. Не са били рядкост и нещастните случаи, особено при разтоварването на железа и други тежки предмети от параходите…

Формите на експлоатация на работниците ежегодно се увеличавали. Работниците вече пренасяли тежести от 250 – 300 килограма, а в някои случаи и до

300 – 350 кг….

Известни със своята сила докери Агоп Агопов и Христо Вълканов, които са ги наричали „тежкотоварници“, от непосилния труд са изгубили зрението си. Такива случаи на ослепяване и пълно осакатяване е имало много“.

Книгата съдържа снимките и на началниците на пристанището, заемали този пост след Девети септември 1944 година, както и снимки на самото пристанище и дейностите, които се извършват там. От тях се вижда приставането за първи път на бургаския порт на моторен кораб „Христо Ботев“, натоварената вече на вагон огромна лъжица за багер за нуждите на ТЕЦ „Марица Изток“. Показва се също механизираното товарене на консерви за СССР и др.

Това са само една част от фактите за бургаския порт, които обхващат половината от съществуването му. За съвременните дейности и развитието му бургаската библиотека притежава още много информация.