Гордея се също с това, че донесох наградата „Питагор“ и в най-младия медицински факултет в страната – в Бургас
В навечерието на 24 май доц. д-р инж. Йордан Георгиев от катедра „Физиология, патофизиология, химия и биохимия“ към Медицински факултет на университет „Проф. д-р Асен Златаров“ беше отличен с награда „Питагор“ на МОН.
Носителят на наградата „Питагор“ е възпитаник на Професионалната гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас. Образователният му път преминава през висши учебни заведения в Пловдив и БАН.
От края на 2022 г. е избран за доцент по биохимия в Медицински факултет към университет „Проф. д-р Асен Златаров“ в гр. Бургас.
ДОНА МИТЕВА
– Доц. Георгиев, какво е да си млад учен в България?
– Всеки път, когато ми бъде задаван този въпрос, в съзнанието ми изниква една дилема дали да се съсредоточа върху срещаните трудности и проблеми, или да наблегна на положителните примери и подкрепата, която съм срещал по пътя си дотук. Сега реших да съчетая по малко и от двете страни на монетата.
За мен е абсурдно това, че периодът на докторантурата в нашата страна не се зачита за трудов стаж, както и че никога няма нормални финансови средства за покриване на разходи за участия на млади учени на сериозни конференции по света. Да не говорим за невъзможността за отделянето на средства от младежки проекти за такси за публикуване в престижни научни списания със свободен достъп. Последните ми 3 участия на конференции в чужбина са като гост-лектор и са финансирани изцяло от чужди образователни и научни институции.
За щастие МОН увеличи проектните възможности за финансиране на млади учени през последните няколко години, тъй като преди повече от 5 години ние бяхме изцяло на издръжка на програми от ЕС, с много малък дял на български средства за рефинансиране. Причините за всички тези проблеми се коренят в унищожените производствени мощности на страната ни. Вече не си произвеждаме сами храните, а скоро вероятно няма да си произвеждаме сами и електроенергията. Има огромен недостиг на квалифицирани и неквалифицирани работници.
Българските политици се провалиха изцяло в посока използване на страхотните възможности на ЕС за засилване на икономиката и инвестиране в човешките ресурси. Напоследък са много малко добрите новини у нас, които вдъхват вяра и оптимизъм за идните бъднини и нека тази бъде една от тях.
Въпреки трудностите, които среща един млад учен в България, от чисто финансов аспект и в апаратурно отношение за експерименталните специалности, известна част от нас продължаваме да инвестираме силите и младостта си в България. Останалите ентусиасти бяха погълнати от развитите държави в ЕС и те вероятно няма да се върнат или поне докато са в трудоспособна възраст, която е най-важната в икономически аспект.
– Получавате ли нужното поле за изява и отговарящото на труда ви заплащане?
– За моя огромна радост и преди като учен от БАН, и сега като университетски преподавател и изследовател в Медицински факултет при университет „Проф. д-р Асен Златаров“ не ми е липсвало поле за изява. Разбира се, в момента в университета аз вече имам повече отговорности като лектор, но и възможности да организирам самостоятелно моите научни занимания в желаната от мен посока. А именно да преподавам по биохимия, което правя с огромна страст и желание и да провеждам научни изследвания с основен фокус в биомедицинските изследвания.
В университета най-важното поле за изява е аудиторната зала, в която един преподавател трябва да бъде изключително отговорен пред младите хора и да не е пестелив в отдаването на лично време и енергия към тях. Понякога той дори трябва да бъде готов да жертва някои свои лични амбиции и комфорт в името на една по-голяма цел – обучението и подкрепата на следващите поколения, които ще направят България по-добро място за живеене утре. Искам да се гордея с моите студенти, така както се гордеят преподавателите ми вдъхновители днес с моите успехи.
Във връзка с наличието на поле за изява, аз съм предпочел да работя в нашия университет пред 3 също утвърдени прекрасни български университети, които също нося в сърцето си. Причината е именно възможността да бъда преподавател и учен в областта на биохимията, което получих по категоричен начин единствено в университет „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас.
Парите никога не стигат, но с труд, упоритост и постоянство човек може да получава повече.
– Как приемате наградата „Питагор“, която получихте в навечерието на 24 май за млад учен?
– Изключително съм щастлив, удовлетворен и благодарен за връчването ми на награда „Питагор“ за млад учен в областта на природните и инженерните науки за 2023 г.. Не приемам тази награда като персонално отличие, а като резултат от неуморния труда на нашия колектив от лаборатория Биологично активни вещества в Пловдив (ЛБАВ-Пловдив) към Институт по органична химия с Център по фитохимия при БАН (ИОХЦФ-БАН). В момента продължавам да бъда свързан с моите колеги, но като асоцииран член към института без трудов договор.
Гордея се също с това, че донесох наградата и в най-младия медицински факултет в страната в Бургас. Това е важно за нашия университет. Академичното ръководство полага огромни усилия да подпомогне развитието на факултета и достойното му поставяне до другите медицински факултети и университети в страната, от които черпим опит и с които се стремим да си сътрудничим в преподавателски и изследователски аспекти.
– Роден сте в семейство на педагози, това по някакъв начин предопредели ли пътя ви след завършването на средното образование в ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров“?
– Моите родители, които също са родени в Бургас, са завършили бившия Учителски институт със специалност „Предучилищна и училищна начална педагогика“, която е с над 75-годишна история в града. Понастоящем специалността се изучава във Факултет по обществени науки към университета. Семейството ми винаги ме е подкрепяло в това, с което се занимавам и никога не са правени опити за моделиране на моята професионална ориентация, още от избора ми на гимназия.
В ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров“ попаднах на прекрасни учители от времето на т. нар. „стара школа“, която не мисля, че вече съществува в България, тъй като „системата“ се погрижи те да изчезнат от българското средно образование. Там придобих ценни знания по органична химия, хранене и диететика, които доразвих в Университет по хранителни технологии в Пловдив, където завърших бакалавърска степен по специалност „Биотехнологии“.
В университета се влюбих в биохимията и затова продължих обучението си в магистърска специалност „Биофармацевтична биохимия“ в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Попаднах на прекрасни университетски преподаватели и блестящи учени, които са били пример за мен и до ден днешен присъстват активно в моя живот. Двама от тях са чл.-кор. Алберт Кръстанов, дтн, и проф. д-р Балик Джамбазов. Междувременно започнах работа в ЛБАВ-Пловдив, където защитих докторска дисертация под ръководството на доц. д-р Мария Крачанова. В лабораторията срещнах много ценни колеги и приятели, като проф. д-р Петко Денев, доц. д-р Манол Огнянов, гл. ас. д-р Десислава Тенева, химик Ирина Янакиева и много други, с част от които работих повече от 11 години. Аз ще си остана за цял живот свързан с БАН. В Пловдив работих и няколко години като хоноруван асистент по медицинска биохимия в Медицински университет – Пловдив.
– Имате широк спектър от научни интереси – фитохимия, имунология, медицинска биохимия, хранителна биотехнология и диететика. В момента има ли нещо, което стои на преден план?
– Да, така е! На преден план стои подготвянето на по-мащабен изследователски проект с партньори от БАН и няколко чуждестранни партньори от Чехия и Норвегия, чието финансиране да създаде условия за провеждането на изследвания в нашия факултет за изучаването на биохимичните механизми на имуномодулация с природни полизахариди с цел разработване на функционални и диетични храни. Подготвянето на два свободноизбираеми курса за студенти по медицина по гликобиология и приложна биохимия, които са с изцяло практическа насоченост върху изучаването на ролята на полизахариди, ензими, гликопротеините и гликолипидите при развитието на редица социално-значими заболявания. Подготвям се за участие на две конференции в Прага и в Истанбул, които са свързани с изследователски задачи в областта на имуномодулиращите полизахариди и оползотворяването на вторични продукти от хранително-вкусовата и етеричномаслената промишлености, съответно. По-конкретно с чешки колеги работим върху изясняването на структурата и имуномодулиращото действие на полизахариди, изолирани от лечебното растение кръвен здравец. Втората конференция е по международен проект, финансиран от програма COST на ЕС. С колеги от ИОХЦФ-БАН и от Институт по микробиология „Стефан Ангелов“ при БАН се занимаваме с изследвания върху биологично активни полизахариди, изолирани от тъканни култури на ендемичното растение Haberlea rhodopensis Friv. (родопски силивряк) и антарктически дрожди.
– Докторската Ви дисертация е посветена на изследването на структурата и имуномодулиращата активност на полизахаридите от 34 лечебни растения, което със сигурност не говори нищо на обикновения човек. Моля разкажете нещо за неподозираните свойства на някои от тези лечебни растения, които дори не се подозира, че са такива…
– За разработването на докторската ми дисертация съм работил не само в България, но и в Япония, Чехия и Норвегия. Целта на дисертацията беше да се изследват химичните структури и имуномодулиращите свойства на доста полизахариди, изолирани от широко използвани и по-рядко срещани лечебни растения. В резултат на изследванията ние установихме, че водноекстрахируемите полизахариди (изолирани по сходен начин на приготвянето на чай и билкови извлеци) от цветове на сребролистна липа, обикновена лавандула и корени на коприва притежават ценни имуномодулиращи свойства с противовъзпалителен потенциал. Липата беше включена в изследванията, защото това е билката на моето детство, от която баба ми приготвяше всяка сутрин чай през летните ваканции, а самата липа събирахме от Морската градина в Бургас. Полизахаридите могат да активират мукозната имунна система в стомашно-чревния тракт. Това означава, че при перорален прием на продукти, съдържащи изолирани полизахариди от въпросните билки, може да се окаже благоприятно действие при компрометиран имунитет. Полизахаридите от липата имаха способността да проявят имуностимулиращо действие върху левкоцити, изолирани от човешка кръв и едновременно с това да потиснат предизвикан възпалителен отговор в същите клетки. Този двойствен ефект е много интересен и с практическо приложение, но все още не са изяснени фините механизми на молекулно ниво. Разбира се, тук става въпрос за профилактика, превенция и съпътстващо третиране при медикаментозно лечение, защото полизахаридите не бива да се възприемат като лекарства.
– С какво изследванията, върху които работите могат да са полезни за бизнеса и за здравето на хората?
– Провеждането на фундаментални научни изследвания, свързани с изучаването на структурните особености и имуномодулиращите свойства на природни съединения намира приложение при разработването на фитопродукти, нутрацевтици, функционални и диетични храни и напитки. Полизахаридите от лечебни растения могат да бъдат влагани в различни хранителни продукти с биомедицинско значение. По този начин се спомага за стимулиране организираното отглеждане на билки, консервацията, развитие на по-бедни планински региони в страната и разработването на вторични конкурентоспособни български продукти на световния пазар. Това има относително бърз икономически и социален ефект върху обществото, тъй като технологиите за разработване са в областта на леката промишленост и са сравнително лесни за изпълнение. Прави ми впечатление, че след популяризирането на полизахаридите от конкретни български билки от нашите изследвания се появиха на нашия пазар някои продукти. С цел да не правя реклама няма да спомена билките и самите продукти, но това ме радва.
